КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 218
София, 28.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 181/2011 година

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. И. С. против определение от 14.03.2011г. по ч.гр.д.№ 206/2011г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.02.2011г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Е. РС, с което по заявление № 74/24.02.2011г., подадено от жалбоподателя е постановен отказ за вписване на решение № 08-1/2000г. на ОСЗГ [населено място].

Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото нормата на чл. 6, ал.1 б. “а” от ПВ се нуждае от тълкуване. Поставя въпроса необходимо ли е посочване на ЕГН в удостоверение за наследници и достатъчна ли е само датата на раждане.
По същество счита определението неправилно поради противоречие с указанията по издаване на удостоверение за наследници.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение, възивният съд се е позовал на нормата на чл.6, ал.1 б. “а” от Правилника за вписванията, който определя задължителното съдържание на подлежащите на вписване актове и конкретно изисква посочване на единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане. Тъй като в представеното удостоверение за наследници към решението на ОСЗГ за някои от наследниците липсва ЕГН, а и дата и место на раждане, съдът е потвърдил отказа за вписване.

По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос – необходимо ли е посочване на ЕГН в удостоверение за наследници и достатъчна ли е само датата на раждане не кореспондира точно на решаващите изводи на възивния съд, тъй като в удостоверението за наследници липсва место на раждане, което е алтернативното нормативно изискване. Не е налице и наведеното допълнително основание – чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл. 6, ал.1 б. “а” от ПВ е ясна и точна и следва да се прилага стриктно. Изискването за съдържание на подлежащите на вписване актове не е самоцелно, а е свързано с подпълване на необходимата база данни, които да осигурят пълна информация за носителя на правото на собственост и за имота с оглед сигурността на информацията при издаване на удостоверения за вписване и тежести и осигуряване оповестителната и охранителната функция на вписването.
Тъй като наведените общо и допълнително основание за допускане не са обосновани, частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.03.2011г. по ч.гр.д.№ 206/2011г. на С. окръжен съд по частна жалба от Е. И. С.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240
С.,07.06.2011 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при секретар....като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 181 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №80,постановено на 14.03.2011г. от С. окръжен съд по ч.гр.д.№157/2011г. е потвърдено определение от 16.02.2011г. на съдията по вписванията в С. по в. при РС-гр.Е.,с което по заявление вх.№54/16.02.2011г. на Е. И. С. е постановен отказ да бъде вписано решение №4666*/2000г. на ПК-гр.Е..
Определението е обжалвано от Е. И. С. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че представеното заедно с решението на ПК удостоверение за наследници съдържа всички необходими реквизити и няма основание да се приеме за непълно. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса дали представянето на единни граждански номера на други лица извън заявителя е условие за вписване на решение на ПК,респективно ОСЗ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.6,ал.1,буква”а” от Правилника за вписванията в разглежданата в настоящия случай хипотеза.
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимостта при представяне за вписване на решение на ПК да бъдат посочени ЕГН или дата и място на раждане на всички ползуващи се от това решение лица,т.е. на всички наследници на общия наследодател, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи с решението на ПК,което се иска да бъде вписано.

По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,буква”а” от Правилника за вписванията при вписването следва да бъде посочено ЕГН на страните,а когато няма такъв-мястото и датата на раждане. Това изискване е установено с оглед на обстоятелството,че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Правилника за вписванията в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената от него страница,извършените вписвания,отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него,като се посочва и съответната книга,томът и страницата,където е подреден актът,като съгласно ал.2 лицата се записват с данните,посочени в чл.6,ал.1,буква”а”,а когато актът е извършен от две или повече лица съгласно чл.37 от правилника нанасянето в партидната книга се прави под името на всяко от тях. Вписването на данни за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот следователно в Службата по вписванията се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика,т.е. на лицето,което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право,поради което в чл.6,ал.1, буква”а” от Правилника за вписванията е установено и изискването за посочване на данни за всяко лице,което подлежащият на вписване акт сочи като носител на такова право,което пък сочи на необходимост такива данни при вписването да бъдат посочени не само за лицето,което заявява вписването на акта,но и за всички лица,които този акт сочи като собственици,респ. носители на ограничено вещно право върху имота. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.39 от Правилника за вписванията,която сочи начина,по който се извършват справки за принадлежността на правото на собственост в книгите за вписванията.
По тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от С. окръжен съд определение,с което е прието,че при представено за вписване решение на ПК за възстановяване правото на собственост следва да бъдат посочени ЕГН или дата и място на раждане на всички наследници на общия наследодател,на които е признато правото на възстановяване е правилно . Изложените в жалбата съображения,че при заявяване за вписване на решение на ПК е достатъчно посочване на ЕГН само на заявителя не могат да бъдат споделени. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. И. С. частна жалба вх.№928/04.04.2011г. срещу определение №80,постановено на 14.03.2011г. от С. окръжен съд по ч.гр.д.№157/2011г. е потвърдено определение от 16.02.2011г. на съдията по вписванията в Службата по вписвания при РС-гр.Е.,с което по заявление вх.№54/16.02.2011г. на Е. И. С. е постановен отказ да бъде вписано решение №4666*/2000г. на ПК-гр.Е..

Председател: Членове:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250
гр.София, 03.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 206/2011 година

Производство по чл.278 във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е въззивното определение № 113 от 16.03.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 207/2011 год. по описа на С. окръжен съд за потвърждаване определение от 24.02.2011 год. на съдията по вписванията в службата по вписванията при Районен съд-Е., с което по заявление вх.№ 73/24.02.2011 год. на Е. И. С. от [населено място] е постановен отказ да бъде вписано решение № 12-3 от 2004 год. на ОСЗГ-гр.Е.

Недоволен от определението е жалбоподателят Е. И. С., представляван от адвокат Б. А. Б. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за приложението на чл.6, ал.1, б.”а” ПВ по въпроса дали представянето на единни граждански номера на други лица извън заявителя /сънаследници/ е условие за вписване на решение на ПК, респ. ОСЗГ-прилага определение № 638 от 16.11.2009 год. по ч.гр.дело № 516/2009 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по въпроса: дали представянето на скица е необходимо условие за вписване на искова молба за собственост върху реална част от имот.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че не е спазен чл.6, ал.1, б.”а” ПВ, която разпоредба изисква, че подлежащите на вписване актове трябва да съдържат единен граждански номер на страните, а когато такъв няма – място и дата на раждане, което в случая липсва.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено определение на съдията по вписване намира, че частната касационна жалба е допустима.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Представеното определение касае различна фактическа обстановка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на С. окръжен съд с № 113, постановено на 16.03.2011 год. по ч.гр.дело № 207/2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 282
[населено място], 16.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 277 по описа за 2011 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. С. срещу определение № 108 от 29.04.2011 г. на С. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 199 от 2011 г., с което е потвърден отказ на съдия по вписванията при Агенцията по вписванията- [населено място] да извърши вписване на решение № 04-1 от 15.08.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Е..
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос, посочен от жалбоподателя и доуточнен от съда: дали за вписване на решение на О. е необходимо представянето на ЕГН не само на заявителя, но и на всички наследници на лицето, в чиято полза е постановено решението.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на С. oкръжен съд на 10.05.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 16.05.2011 г./.
Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство и се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос /дали за вписване на решение на О. е необходимо представянето на ЕГН не само на заявителя, но и на всички наследници на лицето, в чиято полза е постановено решението/ липсва съдебна практика и е налице неяснота в закона, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията, при вписването следва да бъде посочен ЕГН на страните, а когато няма такъв- мястото и датата на раждането им. Вписването на данни за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот се извършва чрез отбелязване по партидата на собственика, тоест на лицето, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 и чл.37 от Правилника за вписванията, когато подлежащият на вписване акт е извършен от две или повече лица, нанасянето в партидната книга се прави под името на всяко едно от тези лица, като всяко лице се записва с данните, посочени в чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника, включително и с неговия ЕГН. Тоест, при вписване на решение на О., което по силата на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт, който удостоверява правото на собственост на всички наследници на посочения в решението бивш собственик на земеделската земя, и което съгласно чл.112, ал.1, б.”а” от Закона за собствеността подлежи на вписване, следва да бъдат посочени ЕГН на всички лица, които се ползват от това решение, тоест на всички наследници на бившия собственик на земеделската земя.
С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуален въпрос, обжалваното определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише решение на О.- [населено място] № 04-1 от 15.08.2000 г. поради непосочване на ЕГН на всички наследници на С. П. С., е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба- оставена без уважение.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 108 от 29.04.2011 г. на С. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 199 от 2011 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. И. С. частна жалба срещу определение № 108 от 29.04.2011 г. на С. окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 199 от 2011 г., с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдия по вписванията при Агенцията по вписванията- [населено място] за отказ да впише решение № 04-1 от 15.08.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Е..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 297
С., 28.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №185/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. И. С., [населено място], С. област, срещу определение №109 от 10.03.2011 г. по ч.гр.дело №201/2011 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдията по вписванията при РС – Е. за отказ да се впише решение №08-Н/20087 на О. – Е..

В изложението по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за приложението на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията и дали представянето на единни граждански номера на други лица извън заявителя е условие за вписване на решение на ПК,респективно ОСЗ. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на І­І г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

[u]Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика -определение №240 от 07.06.2011 г. по ч.гр. дело №181/2011 г., ВКС, II г.о..Според нея разпоредбата на чл.6,ал.1,буква”а” от Правилника за вписванията при вписването изисква да бъде посочено ЕГН на страните, а когато няма такъв-мястото и датата на раждане. Това изискване е установено с оглед на обстоятелството,че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Правилника за вписванията в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената от него страница,извършените вписвания,отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него,като се посочва и съответната книга, томът и страницата,където е подреден актът, като съгласно ал.2 лицата се записват с данните, посочени в чл.6,ал.1,буква”а”, а когато актът е извършен от две или повече лица съгласно чл.37 от Правилника, то нанасянето в партидната книга се прави под името на всяко от тях. Вписването на данни за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот в Службата по вписванията следователно се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика, т.е. на лицето, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право. Ето защо в чл.6,ал.1, буква”а” от Правилника за вписванията е установено и изискването за посочване на данни за всяко лице, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на такова право. Това обуславя необходимостта такива данни при вписването да бъдат посочени не само за лицето, което заявява вписването на акта, но и за всички лица, които този акт сочи като собственици, респ. носители на ограничено вещно право върху имота. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.39 от Правилника за вписванията, която сочи начина, по който се извършват справки за принадлежността на правото на собственост в книгите за вписванията.
По тези причини трябва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №109 от 10.03.2011 г. по ч.гр.дело №201/2011 г. на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378
гр. София, 25.07. 2011 г.


Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А.
ЧЛЕНОВЕ:В. И.
З. А.

като изслуша докладваното от съдия И. ч.гр.д. № 213 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. С., чрез пълномощника му адв. Б. Б., срещу определение № 110/01.04.2011 г., по ч.гр.д. № 202/2011 г., по описа на С. окръжен съд,с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Районен съд – [населено място], с което по заявление вх. № 75/24.02.2011 г. на Е. С. е постановен отказ да бъде вписано решение № 12-Н/22.10.2008 г. на ОСЗ – [населено място].
Като основание за допускане на касационния контрол сочи хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като е изложил и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, свързан с приложението на чл. 6, ал. 1, б. „а” Правилника за вписване, а именно: дали представянето на единни граждански номера на други лица, извън заявителя, е условие за вписване на решение на ПК, респ. ОСЗ. Счита, че съдът неправилно е приложил закона,
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Макар и да е формулиран в частната касационна жалба конкретен процесуалноправен въпрос, който да е от значение за конкретното дело и да е изложено в нея твърдение за наличието на основание за допускане до касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на липсата на практика по поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същата не следва да се допусне до касационното обжалване. Отсъствието на съдебна практика по посочения от касатора конкретен въпрос не представлява само по себе си основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, не е от значение за точното прилагане на императивните правила на нормативния акт, който е приложен от съда – ПрВп. Същият, в чл. 6, вкл. и ал. 1, б. „а”, съдържа точно, ясно и изчерпателно изброяване на данните, които трябва да съдържат актовете, подлежащи на вписване, което не налага тълкуването на конкретната правна норма.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не са били спазени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” ПрВп, тъй като подлежащият на вписване акт и приложеното към него удостоверение за наследници не съдържат ЕГН на всички субекти на земеделската реституция. По отношение на част от тях липсва датата на раждане, а по отношение на всички – мястото на раждане. Когато подлежащият на вписване акт не съдържа данни за индивидуализацията на страните, липсващите данни не могат да бъдат събрани нито от съдията по вписванията, нито от съда по жалбата срещу отказа. Т.е. индивидуализацията на страните следва да се съдържа в самия подлежащ на вписване акт, който не може да бъде допълван от съдията по вписванията или от съда.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 110/01.04.2011 г., по ч.гр.д. № 202/2011 г., по описа на С. окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Районен съд – [населено място], с което по заявление вх. № 75/24.02.2011 г. на Е. С. е постановен отказ да бъде вписано решение № 12-Н/22.10.2008 г. на ОСЗ – [населено място], по частната касационна жалба на Е. И. С., чрез пълномощника му адв. Б. Б., с вх. № 1063/18.04.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3
гр. София,04.01. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Р.
Т. Г.

изслуша докладваното от съдия Р. ч. гр. дело № 592 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от Е. И. С. срещу определение № 408 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 812/11 г. на С. окръжен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.

ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че Е. С. е подал заявление до съдия по вписванията за вписване на решение № 08-1 от 31.07.2000 г. на ОСЗ [населено място], с което е възстановена собствеността на наследниците на П. С. Й., починал на 22.02.1942 г. С определение от 06.10.2011 г. съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е отказал да впише решението, а с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определението на съдията по вписванията. Изложил е съображения, че четирима от наследниците на П. Й. са починали. З. представил удостоверения за наследници на трима от тях, но не представил удостоверение за наследниците на А. У.. Тъй като не били налице основанията по чл.6 ал. 1 б. „а” ПВ и чл. 402 ал. 3 ГПК отказът бил законосъобразен.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението към частната касационна жалба е формулиран въпрос за приложението на чл. 6 ал. 1 б. „а” ПВ, когато множество лица черпят права от един подлежащ на вписване акт, то при вписването следва ли да са налице посочените данни за всяко лице. Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 6 ал. 1 б. „а” е ясна и не се нуждае от тълкуване. Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане. З. не е посочил кои са наследниците на починалия през 2007 г. А. У., т. е. липсват данни за всички субекти на земеделската реституция, затова законосъобразно е отказано вписването на акта. Изложените от касатора доводи че е представил удостоверение за наследници, каквото липсва в кориците на делото, не са основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Предвид на изложеното няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 408 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 812/11 г. на С. окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: