О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378
гр. София, 25.07. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А.
ЧЛЕНОВЕ:В. И.
З. А.
като изслуша докладваното от съдия И. ч.гр.д. № 213 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. С., чрез пълномощника му адв. Б. Б., срещу
определение № 110/01.04.2011 г., по ч.гр.д. № 202/2011 г., по описа на С. окръжен съд,с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Районен съд – [населено място], с което по заявление вх. № 75/24.02.2011 г. на Е. С. е постановен отказ да бъде вписано решение № 12-Н/22.10.2008 г. на ОСЗ – [населено място].
Като основание за допускане на касационния контрол сочи хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като е изложил и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, свързан с приложението на чл. 6, ал. 1, б. „а” Правилника за вписване, а именно: дали представянето на единни граждански номера на други лица, извън заявителя, е условие за вписване на решение на ПК, респ. ОСЗ. Счита, че съдът неправилно е приложил закона,
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Макар и да е формулиран в частната касационна жалба конкретен процесуалноправен въпрос, който да е от значение за конкретното дело и да е изложено в нея твърдение за наличието на основание за допускане до касационно разглеждане на обжалвания съдебен акт, по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на липсата на практика по поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че същата не следва да се допусне до касационното обжалване. Отсъствието на съдебна практика по посочения от касатора конкретен въпрос не представлява само по себе си основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, не е от значение за точното прилагане на императивните правила на нормативния акт, който е приложен от съда – ПрВп.
Същият, в чл. 6, вкл. и ал. 1, б. „а”, съдържа точно, ясно и изчерпателно изброяване на данните, които трябва да съдържат актовете, подлежащи на вписване, което не налага тълкуването на конкретната правна норма.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не са били спазени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а” ПрВп, тъй като подлежащият на вписване акт и приложеното към него удостоверение за наследници не съдържат ЕГН на всички субекти на земеделската реституция. По отношение на част от тях липсва датата на раждане, а по отношение на всички – мястото на раждане. Когато подлежащият на вписване акт не съдържа данни за индивидуализацията на страните, липсващите данни не могат да бъдат събрани нито от съдията по вписванията, нито от съда по жалбата срещу отказа. Т.е. индивидуализацията на страните следва да се съдържа в самия подлежащ на вписване акт, който не може да бъде допълван от съдията по вписванията или от съда.По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 110/01.04.2011 г., по ч.гр.д. № 202/2011 г., по описа на С. окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение от 24.02.2011 г. на съдията по вписванията в Службата по вписванията при Районен съд – [населено място], с което по заявление вх. № 75/24.02.2011 г. на Е. С. е постановен отказ да бъде вписано решение № 12-Н/22.10.2008 г. на ОСЗ – [населено място], по частната касационна жалба на Е. И. С., чрез пълномощника му адв. Б. Б., с вх. № 1063/18.04.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: