КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36
София, 14.01. 2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В.
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 4587/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 599 от 07.11.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 49/2012 г. на В. окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 03.01.2012 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Г. О., с което е отказано вписване на договор за покупко - продажба от 18.09.1995 г., сключен между [фирма] и [фирма], за имот, представляващ търговски обект в приемното здание /чакалня/ на ж. п. гара Г. О. - пътническа.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и незаконосъобразност на направения от въззивния съд извод за липса на достатъчна индивидуализация на имота, обект на продажба, като условие за вписване на договора за покупко - продажба. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъде разпоредено на съдията по вписвания при Районен съд - Г. О. да извърши поисканото вписване. С жалбата са представени писмени доказателства, отнасящи се до индивидуализацията на имота, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.274, ал.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : Може ли материалноправна норма, на която законодателят не е придал обратно действие, да отнеме вече възникнали права преди приемането и влизането й в сила. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, аргументирано с твърдения за разрешаване на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика в решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 104/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 179 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г. на ВКС, І г. о. и определение № 11 от 07.01.2013 г. по ч. гр. д. № 569/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение от 03.01.2012 г. съдия по вписванията при Районен съд - Г. О. е отказал да разпореди вписване на договор за покупко - продажба от 18.09.1995 г., сключен в писмена форма между [фирма] и [фирма], с предмет прехвърляне право на собственост върху търговски обект в приемното здание /чакалня/ на ж. п. гара Г. О. - пътническа. Отказът е мотивиран със съображения, че представеният за вписване договор е сключен в обикновена писмена форма, а не в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма - нотариален акт.
Сезиран с частна жалба от заявителя [фирма] /правоприемник на [фирма]/, В. окръжен съд е потвърдил отказа за вписване, но с аргументи, различни от тези на съдията по вписванията. Въззивният съд е счел за неправилен извода на съдията по вписвания за несъответствие на формата на договора с изискванията на закона като е приел, че с оглед обстоятелствата, при които е сключен, договорът е подчинен на разпоредбата на чл.18 ЗС, предвиждаща обикновена писмена форма за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти. Въпреки становището за съответствие на представения за вписване договор със законовите изисквания за форма, съдът е преценил искането за вписване като неоснователно поради това, че договорът не притежава предвиденото в чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията съдържание и конкретно – не съдържа номер, граници и адрес на недвижимия имот, обект на покупко - продажба. Изложени са мотиви, че отсъствието на посочените индивидуализиращи белези не позволява да се установи дали описаният в договора имот е идентичен с имота, за който се отнасят представените пред съдията по вписвания скица и удостоверения за данъчна оценка и технически статут.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/, който е от значение за изхода на делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроса „може ли материалноправна норма, на която законодателят не е придал обратно действие, да отнеме вече възникнали права преди приемането и влизането й в сила”. Въпросът е аргументиран с доводи, че въззивният съд е преценявал индивидуализацията на имота с оглед разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията в редакцията, обн. в ДВ бр.67/2005 г., с която е въведено изискване за посочване на граници на имота, без да съобрази обстоятелството, че договорът за покупко - продажба е сключен на 18.09.1995 г. и че действащата към този момент редакция на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията не поставя като условие за извършване на вписването посочването на граници на имота. Формулировката и аргументацията на въпроса не позволяват същият да бъде определен като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да впише договора за покупко - продажба от 18.09.1995 г. е обусловено от извода на въззивния съд, че договорът не съдържа данни за номера, адреса и границите на продадения имот, необходими за неговата индивидуализация като условие за извършване на вписването. Съдът е обвързал преценката си за съответствие на съдържанието на представения за вписване акт с изискванията за вписване, установени в разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията в действащата редакция, обн. в ДВ бр.67/2005 г. Поставеният от жалбоподателя въпрос се свежда до това, дали индивидуализацията на имота, съдържаща се в заявения за вписване договор за покупко - продажба, е следвало да се преценява според актуалната редакция на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията или според редакцията на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията, действала към момента на сключване на договора. Отговорът на въпроса предполага проверка относно избора на приложимата към вписването законова разпоредба, което означава, че въпросът е от значение за правилността на обжалваното определение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Не е доказана и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК актове на ВКС разрешават въпроси, свързани с действието на разпоредбите на чл.14 ЗСПЗЗ, чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и чл.64а ЗЕ. В нито един от актовете не е обсъждано приложението на разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията, на която въззивният съд е основал извода си за неоснователност на искането за вписване. Поради това обективираната в актовете задължителна практика е неотносима към предмета на произнасяне в обжалваното определение и не подкрепя основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 599 от 07.11.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 49/2012 г. на В. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :