ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 06.10.2010 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията и.адм.дело №524 по описа на съда за 2010 година, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е образувано по подадена от Д Д Х, като управител и представляващ „Е” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С, кв.Изгрев, бл.1, вх.А, ет.4, ап.37, Искова молба против Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието.
Субективно съединените искове с цена 50 977,74 лева са предявени на основание чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Претендират се имуществени вреди, представляващи 24 567,04 лева вреда от покупка на чужд недвижим имот „възложен имот, по НА”; 16 410,70 лева пропуснати лихви, поради „забава на предявяване на иск за вреди” и 10 000 лева пропусната полза, поради „неразваляне на предварителния договор, през март 2005 г.” Твърди се, че вредите са претърпени от дружеството в резултат на действия на съдия по вписванията от Службата по вписвания при РС – Е, към Агенцията по вписвания и държавен съдебен изпълнител при РС - Е. Действията на посочените лица са подробно описани в исковата молба. Действията на съдия - изпълнителя се изразявали в следното: забавяне издаването на Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело №7/1999 г.; незаконосъобразно вдигане на наложените възбрани върху имотите с постановление от 02.03.2005 г. и отмяна на издадено постановление за възлагане по това изпълнително дело, които давали възможност имот с №077020 да бъде продаден, а оттам и закупен от дружеството – ищец; неспазване от страна на съдия - изпълнителя на законните срокове за извършване на въвод във владение на имота на „Б” ООД, което попречило на ищеца своевременно да узнае, че е закупил чужд имот. Вредата за „Е” ЕООД гр.С произтичала и от действията и бездействията на съдия – изпълнителя, признати за незаконни с Решение №6 от 14.01.2009 г. по въззивно гр.дело №525/2008 г. Незаконосъобразните действия и бездействия на служители от Службата по вписвания гр.Е към Агенцията по вписванията се изразявали в подписването от съдия по вписванията и още един служител от Службата по вписванията на Удостоверение от 24.03.2005 г. за вещни тежести върху имоти №077019 и №077020, в което удостоверение не било отразено наличното към тази дата вписване на обстоятелство по имота с №077020, т.е издаденото удостоверение било с невярно съдържание. Ако издаденото удостоверение е било с вярно съдържание, то ищецът нямало да сключи сделка за покупка на имота на 25.03.2005 г. Претендира се незаконосъобразността на всички изброени действия и бездействия да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Административен съд – Хасково намира така предявената искова молба за недопустима за разглеждане по следните съображения:
Искът е с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, според която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде разгледан такъв иск по реда, установен в чл.203 и сл. от АПК, действията, респективно бездействията, от които се претендира да произтичат причинени вреди, следва да са осъществени от държавни или общински органи при или по повод на изпълнявана от тях административна дейност. Това условие за допустимост на иска не е налице.
Според легалната дефиниция на §1 т.1 от АПК, „административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. По своето правно положение държавните съдебни изпълнители представляват органи на изпълнителния процес, чрез който, посредством държавна принуда и властнически акт се реализират признати, но неудовлетворени доброволно права. Дейността по принудително удовлетворяване на доказани притезания не е административна по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Касае се за специфична процесуална дейност, при която принудителното удовлетворяване е сурогат на липсващото и дължимо доброволно изпълнение и действа като защита на носителя на неудовлетвореното право и като санкция спрямо неизправния длъжник. В тези случаи съдебният изпълнител изпълнява функции на правозащитен орган - трето незаинтересовано лице между и над срещупоставените страни по принудителното изпълнение, което дава дължимата защита на накърненото право. В случай на неоснователен отказ на съдебния изпълнител да изпълни свое процесуално задължение е предвидена защита срещу тази форма на процесуална незаконност на принудителното изпълнение чрез обжалване пред съда. При обжалване на отказ на съдебния изпълнител, целта е последният да бъде задължен да извърши отказаното действие. Извършените от държавния съдебен изпълнител изпълнителни действия, които се сочат в исковата молба, са елементи на изпълнителното производство, което представлява част от общия граждански процес, с което се дава защита - санкция на признати от съда права. С оглед на изложеното, действията на държавния съдебен изпълнител, послужили като основание за търсене на отговорност от държавата в лицето на Министерство на правосъдието, не могат да се субсумират в хипотезата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като с тях не се изпълнява административна дейност.
Изложените доводи са относими и към дейността на съдията по вписванията. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието и съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ЗСВ, разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. Издаването на удостоверения за наличие или липса на тежести е вид нотариално производство, предвидено в чл.569 т.7 на ГПК и като вид охранително производтство се извършва по реда на гражданския закон, като се подчинява на правилата на част шеста от ГПК, включително по отношение на обжалването му. Действията по издаването на такъв вид удостоверения не могат да бъдат контролирани в производство по чл.250 от АПК, нито да бъдат основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, защото не съдържат властническо волеизявление, с което се осъществява държавно управление, т.е. не е налице извършване на административна дейност. Последната практика на ВКС и ВАС по въпроса за отговорност на съдиите по вписванията е в смисъл, че делата във връзка с тази отговорност, поради това, че не е изрично уредена от ЗОДОВ остава и следва да бъде разглеждана по гражданскоправен ред, а именно по реда на чл.49 от ЗЗД, като при спорове за подсъдност между административните и районни съдилища, касаещи актове на съдии по вписванията, ВКС и ВАС са приели за компетентни гражданските съдилища. Издаването на удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по книгите за определени недвижими имоти, представлява писмена справка, извършвана по реда на Правилника за вписванията, според чл.50 ал.2 от който, писмени справки се изготвят и записват в регистъра от натоварения за това служител, заверяват се от служителя и се подписват от съдията по вписванията. Следователно длъжностните лица, служители към Агенцията по вписванията, натоварени с изготвянето на писмените справки, само заверяват последните, а ги подписва съдията по вписванията. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че дори издаването на удостоверение за вещни тежести да се приеме за административна дейност, то самото удостоверение, като документ с удостоверителен характер би попаднал в хипотезата на чл.21 ал.3 от АПК. Като индивидуален административен акт, по аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, удостоверението следваше да е изрично отменено, за да бъде допустим за разглеждане предявеният по отношение на него иск, основан на разпоредбата на чл.49 изр.последно от ПВ, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи.
Като допълнителен довод за недопустимост на иска по отношение на втория ответник – Агенцията по вписванията, следва да се има предвид, че в т.6 на издадено при действието и по тълкуването на ЗОДВПГ, но запазило актуалност
Тълкувателно решение №3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004 г. изрично се посочва, че Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията, тъй като тези длъжностни лица са в служебни отношения с министерство на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансират от бюджета на съдебната власт. Ето защо искът по отношение действията на съдията по вписванията е предявен срещу ненадлежен ответник.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Исковата молба, подадена по чл.203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, от „Е” ЕООД гр.С, представлявано от управителя Д Д Х, против Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието, с цена на иска 50 977,74 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело №524/2010 г. по описа на Административен съд – Хасково
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: