КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 26 Апр 2024, 19:10

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: уведомление пар.10,ал.2 ЗИДЗСПЗЗ
Ново мнениеПубликувано на: 26 Апр 2024, 14:25 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 298
РЕШЕНИЕ

№ 3951

София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ПЕТКОВ
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар Ирена Асенова и с участието
на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното
от съдията Красимир Кънчев
по административно дело № 10710/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ)- гр.Вълчедръм, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт П. Георгиева. Жалбата е срещу решение №560 от 20.09.2023г., постановено по адм. дело №517/2023г. от Административен съд - Монтана. С него на основание чл.256, ал.3 от АПК по искова молба на С. Симеонов касаторът началникът на Общинска служба по земеделие – гр.Вълчедръм е осъден да предприеме фактическо действие по §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, по молба вх. №РД-3341/05.07.2023г. подадена от С. Симеонов. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно - за неговата отмяна и отхвърляне на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника.

Ответникът - С. Симеонов, чрез процесуалния си представител адвокат В. Чернев, с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглуждане, при евентуалност – да бъда оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение на Административен съд – Монтана. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и не са налице касационните отменителни основания. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение №560 от 20.09.2023г., постановено по адм. дело №517/2023г. Административен съд – Монтана е осъдил касатора началника на Общинска служба по земеделие – гр.Вълчедръм да предприеме фактическо действие по §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, по молба вх. №РД-3341/05.07.2023г., подадена от С. Симеонов.

За да постанови този резултат по допустимостта на искането съдът е приел, че е подадено в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустимо. За неоснователно е приел поддържаното становище за недопустимост на исковата молба поради липса на пасивна легитимация на ответника, тоест неправилно адресиране на иска срещу началника на Областна служба „Земеделие“ – гр.Вълчедръм, като се е мотивирал, че съгласно разпоредбата на §10, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ именно той се явява надлежния ответник в съдебно производство, образувано по исковата молба на С. Симеонов. С исковата молба е отправено искане началникът на Общинска служба по земеделие – гр.Вълчедръм да бъде осъден да изпълни свое задължение по §10, ал.6 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, да изпрати на съдия по вписванията уведомление за неподаване в срока по §10, ал.2 на декларация по §10, ал.1 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ на договор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на с.Горни Цибър, Община Вълчедръм, обл. Монтана, представляваща нива с площ 41.814 дка в местността „Башикуца” /157/ категория на земята: 4, съставляваща имот № 157005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: Имоти № 157002, № 157007, № 157008, № 157009, № 157014, № 000150, № 020001, а по КК: ПИ с идентификатор № 16639.157.5, находящ се в с. Горни Цибър, Община Вълчедръм, обл. Монтана, по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-168/23.01.2018г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 12.10.2020г., целият с площ 41 823 кв.м.

По основателността на исковата молба Административен съд – Монтана е мотивирал извод, че при наличието на предпоставките на материалния закон, исковата претенция срещу неизпълнение на фактическото действие е основателна, което налага уважаването ѝ и осъждане на компетентния административен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.256 от АПК. За да постанови този резултат съдът е установил, че по отношение на собствеността е безспорно, че И. Иванова не е съсобственик на ПИ, който притежава 25% от собствеността върху него. Безспорно според съда в случая административният орган има пряко и произтичащо от закона задължение да предприеме конкретното фактическо действие, като подробно е обсъдил разпоредбата на §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Обжалваното решение не е недопустимо, а оплакванията на касатора за обратното са неоснователни.

Доводите за недопустимост на обжалваното решение са свързани с твърдяно разминаване между заявеното с исковата претенция и постановеното от съда с диспозитива на решението. Установява се, че действително с исковата си молба до съда С. Симеонов e отправил искане началникът на Общинска служба по „Земеделие“ – гр.Вълчедръм да бъде осъден да изпълни свое задължение по §10, ал.6 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, като изпрати на съдия по вписванията уведомление за неподаване в срока по §10, ал.2 на декларация по §10, ал.1 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ на договор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на с.Горни Цибър, Община Вълчедръм, обл.Монтана, представляваща нива с площ 41.814 дка, както и да изпълни задължението си по §10, ал.7 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, като разпореди заличаването на договора в ОСЗ – Вълчедръм. А с диспозитива на съдебното решение началникът на Общинска служба по „Земеделие“ – гр.Вълчедръм е осъден да предприеме фактическо действие по §10 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ по молба вх.№РД-3341/05.07.2023г., подадена от С. Симеонов.

Действително е налице твърдяното от касатора разминаване между диспозитива на решението и заявеното искане. Но съдът не се е произнесъл с различен диспозитив от заявения, а е преформулирал искането в разпореденото от него. С оглед на това, че искането е било ясно, то извършеното преформулиране представлява допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Но това нарушение не може да се приеме за съществено, тъй като с диспозитива на съдебното решение съдът е направил изрично препращане към молба, вх.№РД-3341/05.07.2023г., подадена от С. Симеонов. Това е молбата, с която е поискано от административния орган да изпълни задълженията си по §10 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и която съдът е обсъдил в мотивите си. В мотивите си съдът е посочил и конкретните действия, който следва да извърши началникът на Общинска служба по „Земеделие“ – гр.Вълчедръм, именно във връзка с цитираната молба. Затова, противно на доводите на касатора, от съдебното решение става ясно какво следва да изпълни началникът на Общинска служба по „Земеделие“ – гр.Вълчедръм. Изложеното обосновава, че обжалваното решение не е недопустимо, нито че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Обжалваното решение е и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяната му. В случая няма спор и по фактите. Процесният договор за наем на земеделска земя от 27.09.2017г. е сключен между И. Иванова и „Акрос-2008г.“ ЕООД за срок от три години, с начало на действието му от 2022г., същият е вписан и в службата по вписванията, Това обстоятелство се установява и от писмо изх.№РД-3341-1/01.08.2023г., като в това писмо административният орган изрично е посочил, че ПИ, който е предмет на договора, е съсобствен и на Ф. Станишелов – починал /видно от удостоверение за наследници/. Един наследниците му е сключилия договора - И. Иванова.

Видно от Нотариален акт №105, том IV, рег.№3161, дело №496/2020г. и Нотариален акт №116, том VIII, рег.№5068, дело №825/2021г., С. Симеонов е придобил (посредством две сделки) собствеността върху 2/3 (16/24 идеални части) и 1/24 идеални части, или общо 17/24 части от ПИ, представляваща нива с площ 41.814 дка, който е предмет на договора за наем на земеделска земя от 27.09.2027г. Във връзка с тези факти се установява, че И. Иванова е имала 1/8 идеални части от имота (описаната нива), което се равнява на 12,50 %, следователно И. Иванова не е била съсобственик на ПИ, който притежава 25% от собствеността върху него.

Спорен въпрос между страните пред първата инстанция е бил дали спрямо договор за наем на земеделска земя от 27.09.2017г. намира приложение §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр.42/2018г. и допълнен с ПЗР на ЗИД ЗРА (ДВ, бр.55/2018г.). Съобразно цитираната разпоредба, договорът за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. В случай, че такава декларация не е подадена в установения от ал.2 срок - до 31.07.2018г., договорът за наем се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба след изтичане на стопанската година. Ал. 6 и 7 от §10 вменяват на началника на съответната ОСЗ задължение да уведоми съдията по вписванията, че в предвидения от закона срок не е подадена декларация по §10, ал.1 и да разпореди заличаването на регистрирания договор в ОСЗ.

Според чл.4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, земеделска земя може да се отдава под наем от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Алинея 2 на разпоредбата предвижда, че договорът за наем на земеделска земя със срок над една година трябва да бъде сключен от съсобственик или съсобственици, които притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

Административен съд - Монтана съд е направил правилен извод, че сключеният от И. Иванова договора за наем, които е за срок над една година (в случая за три), не отговаря на изискванията на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като е сключен от съсобственик, който не притежава изискуемата от закона една четвърт идеална част от съсобствения имот. Поради това е било необходимо този договор да бъдат потвърден при условията на § 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. След като това не е сторено в указания от закона срок - до 31.07.2018г., началникът на ОСЗ - гр. Вълчедръм е следвало да разпореди заличаването на договора в ОСЗ, както и да уведоми съдията по вписванията на основание §10, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложимостта на §10, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на процесния наемен договор се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.1, предл. последно от АПК касационният съд препраща към тях.

Неизпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт - §10, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, от страна на началника на ОСЗ обуславя и основателността на предявения иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК. В тази връзка за неоснователно се приема изложеното в касационната жалба, че не са налице основните предпоставки за основателност на претенцията. Според разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В случая е установено бездействие на началника на ОСЗ да извърши коментираното по-горе действие. И това задължение следва пряко от нормативен акт - §10, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Затова правилно с обжалваното решение първоинстанционния съд е осъдил началника на ОСЗ - гр.Вълчедръм на основание чл. 256, ал. 3 от АПК да извърши действията - изпрати на съдия по вписванията уведомление за заличаване на вписването на договора /§10, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ и разпореди заличаването на договора в ОСЗ – Вълчедръм /§10, ал.7 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ/.

Неоснователно касаторът твърди, и че действията, който началникът на ОСЗ - гр.Вълчедръм е следвало да извърши са правни, а не фактически и поради това редът по чл.256 от АПК е неприложим. Субект на правото на оспорване по чл.256 от АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са следните факти: извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. В случая С. Симеонов е поискал извършване именно на фактическо действие – действие по заличаване и изпращане на уведомление. Поисканото от него не е свързано с издаване на административен акт, с волеизявление на административен орган, за да може да се определи като правно действие. На следващо място неизвършването на това фактическо действие рефлектира пряко и в правната му сфера.

С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

Претенцията на ответникът за присъждане на сторените разноски е основателна. С. Симеонов е заплатил адвокатско възнаграждение за правна защита в настоящото производство в размер на 1200 лева. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид нениската фактическа и правна сложност на делото. Поради това приема, че то не следва да бъде намалено до предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, който е 1000 лева. Посочената сума следва да бъде възстановена от бюджета на административния орган. Съобразно чл.9, ал.2 във връзка с чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, общинските служби „Земеделие“ са териториални звена на областните дирекции „Земеделие“, които са юридически лица на бюджетна издръжка. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от Областна дирекция „Земеделие“ - Монтана, чието териториално поделение е ОСЗ - гр.Вълчедръм.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №560 от 20.09.2023г., постановено по адм. дело №517/2023г. от Административен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - Монтана да заплати на С. Симеонов от гр.Козлодуй, [ЕГН], сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Вълчедръм за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов