КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Апр 2020, 05:07

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ЗАЗ дерогира нормите на общия закон - ЗЗД
Ново мнениеПубликувано на: 14 Дек 2010, 09:37 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Решение № 12210 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова
чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ






Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД "ННН" ЕООД, представлявано от управителя Кирил Тенев Нихтянов, чрез пълномощника адв. Пламен Георгиев, срещу решение № 114 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 243/2008 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 360 от 10.09.2008 г. на кмета на община Луковит, в посочените й части, касаещи разпределението на ползването, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, на масивите земеделска земя в землището на с. Дерманци за стопанската 2008-2009 г.


В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, в резултат на неточно изследване и установяване на фактите и доказателствата, довело до несъответствие с действителното правно положение, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 37в от ЗСПЗЗ. Спорният момент е относно това, дали сключените от жалбоподателя договори за наем и аренда от 2001 г., 2002 г. и 2003 г., сключени със собствениците на земеделски земи, са действащи, съответно дали са относими към разпределението на ползването на спорните масиви земеделски земи. Иска се отмяна на решението. В писмена защита, изготвена от процесуалния представител на касатора, се прави и искане, ако съдът прецени, че за изясняване на казуса е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът - кметът на община Луковит, не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - "Маримпекс-МГ" ЕООД с писмено възражение представя множество доказателства, с които подкрепя становището си, че поради действията на касатора е била лишена от обработката на спорните и други земи през 2008 г., не е получила полагащите й се помощи, които неправомерно са изплатени на касатора, причинени са й щети от несвоевременно прибрана реколта, закъсняло засаждане и други неоправдани разходи, като счита, че и настоящото обжалване има тази цел. Във възражението се иска Административен съд - Ловеч да уведоми Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие" за неправилното усвояване от касатора на средства за подпомагане. От посоченото може да се извлече твърдение за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна - ЕТ "Петрова - Ценко Петров" не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е неоснователно твърдението, че сключените договори за аренда през 2001 г. и следващи между касатора и собствениците на земеделски земи са действащи, тъй като съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието, продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка и се вписва в Агенцията по вписванията. След като арендните договори не са оформени по посочения ред, правилно е приложена разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ - правото на ползване на отделния масив е предоставено на другия ползвател с най-много арендована земя в масива. По делото е приета СТЕ, съгласно заключението на която е определен размера на всеки конкретен масив, владян от двете страни в процеса.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:


Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, за която решението е неблагоприятно и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 360 от 10.09.2008 г. на кмета на община Луковит за разпределение, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, на ползването на земеделската земя в землището на с. Дерманци, за стопанската 2008-2009 г., в частта й по отношение т. 1 - масив № 11 в м. "Лешница", т. 3 - масив № 13 в м. "Лешница", т. 5 - масив № 19 м. "Марино тръне", т. 7 - масив № 60, м. "Къчовското", т. 6 - масив № 59 м. "Остреница", при описаните граници. В жалбата е претендирана отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като правото на ползване не е предоставено на жалбоподателя, който има в съответните масиви най-много земя.

Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Въз основа на същите, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, е приел за установено, че между касатора и заинтересованата страна е сключено частично споразумение за разпределение на ползването на земеделските земи, като по отношение парцелите, предмет на оспорената заповед страните не са постигнали споразумение. Поради това е назначена комисията по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която е съставила проект за разпределение на земите в землището на с. Дерманци. Комисията е изготвила и доклад до кмета на общината, ведно с регистър на земите и техните собственици. Въз основа на доклада, кметът на община Луковит е издал оспорената заповед, като разпределението е извършено при отчитане на това кой арендатор има най-много наета/арендувана земя в съответния масив. Именно посоченото обстоятелство е спорно в процеса. Във връзка с установяването на този факт, съдът е дал вяра на констатациите на назначената експертиза, от които е приел за установено, че в спорните масиви заинтересованата страна има повече наети земи от жалбоподателя, за посочената стопанска година. В табличен вид вещото лице е посочило размера на земите, ползвани от страните, за всеки масив поотделно, като е видно, че жалбоподателя има значително по-малко наети и собствени земи. В тази връзка съдът е приел, че правилно не са взети предвид земите, които жалбоподателят е твърдял че ползва по силата на договори, сключени през 2001 г., 2002 г. и 2003 г., тъй като макар същите да съдържат опции за продължаването им, то не са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). Съгласно същия текст продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка и подлежи на вписване в нотариалните книги и в регистъра към ОСЗ.

Въз основа на тези данни съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентния административен орган, при спазване на разписаната в закона процедура, както и са налице материално-правните основания за извършеното разпределение по масиви, в полза на лицето, имащо най-много наета земя в тях.
Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда относно действието на противопоставените от жалбоподателя, понастоящем касатор договори за наем/аренда на земя. Не може да се възприеме възражението му, че тези договори са подчинени на разпоредбите на ЗЗД, поради което срокът им е продължен; същите не са прекратени от страните, съгласно съответната клауза в тях - т. 4.2 и са действащи към момента на издаване на оспорената заповед.

Наемът на земеделски земи е уреден в специалния закон - ЗАЗ, който дерогира нормите на общия закон - ЗЗД, поради което правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че действието на договорите не може да се счита продължено, тъй като продължаването им не е сторено в изискуемата от специалния закон писмена форма, с нотариална заверка на подписите и режим на вписване в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В тази връзка обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят в спорните масиви има по-малко ползвана площ.

Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е издирил приложимите норми. Редът и начинът за предоставяне ползване на земеделски земи са уредени в Глава пета "а" на ЗСПЗЗ, в нормите на чл. 37б - чл. 37д, като в случая е приложима редакцията им от ДВ, бр. 13 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г., съответно в Глава седма, чл. 69 - 78 от ППЗСПЗЗ, в редакцията от ДВ, бр. 17 от 2007 г. и бр. 45 от 2008 г. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на съответната община, назначена със заповед на кмета на общината. В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до кмета на общината, който отразява разпределението на масивите за ползване, данните за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на доклада, кметът на общината издава заповед за разпределение, която подлежи на обжалване по АПК.

В случая правилно съдът е приел, че процедурата е спазена, спазени са и изискванията на чл. 37в, ал. 3, като разпределението е съставено, чрез предоставяне на правото на ползване върху спорните масиви на ползувателя с най-много земя - заинтересованата страна. В случая са съобразени и действително общо притежаваните права на ползване. Постигната е целта на закона да се съобразят и запазят правата на ползвателите чрез окрупняване на площите, без да се пренебрегват правата на ползвателите с по-малък дял.

Не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 243/2008 г. по описа на Административен съд - Ловеч.


Решението е окончателно


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЗАЗ дерогира нормите на общия закон - ЗЗД
Ново мнениеПубликувано на: 11 Юли 2011, 15:47 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 264
Решение № 315 от 1.12.2006 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 501/2005 г., гражданска колегия, докладчик съдията Даниела Делисъбева
чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с ал. 2 ЗЗД

чл. 3, ал. 1 ЗАЗ

чл. 6, ал. 4 ЗАЗ

Договорът за аренда на земеделска земя и дълготрайни материални активи е вид договор за наем, за който има специална правна уредба по Закона за арендата в земеделието, който закон като специален такъв е приложимото право, като за неуредените в него въпроси се прилагат субсидиарно правилата на договора за наем по чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД. Тази специална правна уредба съдържа императивни правни норми, чието спазване е задължително условия за действителност на договора за аренда. Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната Общинска служба по земеделие и гори. Арендуваният обект на договора се предава по опис, двустранно подписан, едновременно със сключването му. При вписването се представя и скица на арендувания обект на договора. Неконкретизирането на земеделската земя - предмет на договора за аренда, както и на ДМА по посочения в договора и ЗАЗ начин, липсата на съгласие от собствениците на земята за отдаването й под наем, нерегистрирането на договора в Общинската служба "Земеделие и гори" води до хипотезата на липса на предмет на същия договор, поради което договорът е нищожен. Като е нищожен основният договор, нищожен е и анексът към него, сключен между страните.

------------------------

Въззивно производство по чл. 196 - чл. 211 от ГПК.

С Решение № 155 от 12.07.2006 г., постановено по гр. д. № 1090/2005 г., В. окръжен съд е отхвърлил предявения от "Г." ООД, гр. В. Т. против Земеделска кооперация "Н. - х" с. Р., Община В. Т., иск за обявяване за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, на сключения между тях на 1.10.1999 г. договор за аренда на земеделска земя, собственост на член-кооператорите на кооперацията, изменен с подписан между тях на 6.12.1999 г. анекс към него, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение В. окръжен съд е осъдил "Г." ООД, гр. В. Т. да заплати на Земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., сумата 100 лева направени разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Против решението в неговата цялост, в срок, е постъпила въззивна жалба от ищеца в 1 инстанция "Г." ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя Г. И. Р.

Въззивникът, като заявява, че е недоволен от атакувания съдебен акт, поради порочността му, го обжалва изцяло, като моли Апелативният съд да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът моли Апелативният съд да постанови ново решение по съществото на спора.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Жалбата е мотивирана.

Въззивникът счита, че обжалваното решение на Окръжния съд е необосновано, поради немотивирането му, с оглед на напълно изяснената фактическа обстановка. Окръжният съд не бил съобразил целия фактически и доказателствен материал относно спорното право, в неговата комплексност. В атакувания съдебен акт доказателствата били неправилно, непълно и необективно преценени.

Въззивникът счита за неправилен направения от 1-инстанционния съд извод, че процесният договор не бил нищожен, а сочените от ищеца негови недостатъци евентуално биха могли да обосноват претенция за разваляне на договора. Предявеният от него иск бил по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД с изрично искане договорът да бъде обявен за нищожен в неговата цялост. Възможността да иска разваляне на същия договор въззивникът бил упражнил по друго дело. Навежда довод, че правото да се развали договора се осъществявало с извънсъдебно едностранно изявление по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. В случая, ищецът отправил писмо-предупреждение до ответната кооперация на 1.03.2001 г. и след това нотариална покана с две изявления: искане за изпълнение в подходящ 7-дневен срок и изявление, че счита договора за развален при неизпълнение.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на извода на Окръжния съд, че липсата на индивидуализация на земеделската земя с граници, местоположение, липсата на съгласие на собствениците на арендуваната земя за сключване на договора били неотносими към действителността на договора обстоятелства.

Не било отговорено на ищцовото твърдение за несъществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото и непораждането на правни отношения от договора в неговата цялост, поради това, че ответникът като арендодател се бил задължил да предостави на ищеца като арендатор определени недвижими вещи с обща площ 9000 дка по опис, както и определени движими вещи - ДМА също по опис, както и да представи документи, легитимиращи го като техен собственик, а именно: решения на ОбПК, договори с член-кооператорите, талони за МПС. Дори по делото е безспорно, че ответникът не бил предал на ищеца вещите - предмет на договора, и не бил представил доказателства, че е техен собственик. Поради това, въззивникът счита, че процесният договор е нищожен.

Според въззивника, протоколът от 23.09.1999 г. на общо събрание на земеделската кооперация и списъкът на земята по местности и категории, представени по делото от ответника, били неотносими към предмета на делото, тъй като "Г." ООД не било обвързано с тях, а освен това същите не били годни доказателства. Протоколът бил непълен, нямало решения, взети чрез гласуване, липсвал списък с подписи на присъствалите, липсвало съгласие на Г. Р. да бъде арендатор на определени площи при определени условия, липсвало решение, което да обвързва "Г." ООД, гр. В. Т. Списъкът не бил подписан от страните и не съдържал реквизитите на надлежно изготвен и подписан предварителен опис на земеделската земя, която се предоставя за обработка именно на "Г." ООД.

Въззиваемият ответник в Окръжния съд Земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., представлявана от председателя П. К. Н., в писмена молба изразява съгласие да бъде прието като доказателство по делото представеното от въззивника в АС удостоверение на Общинска служба по земеделие и гори - В. Т. Заявява, че не спорят посочените в същото обстоятелства относно договора за аренда от 1.10.1999 г., както и обстоятелствата, че в договора не са вписани номерата на предоставените имоти от 9000 дка, в т. ч. не са конкретизирани кои имоти се предоставят на арендатора, че ЗК няма представени и регистрирани в ОС "ЗГ" - В. Т. арендни или наемни договори между нея и член-кооператорите, както и че за землището, с. Р. обработваемата земеделска земя по баланс е 12344 дка, от които 7555 се ползват и обработват от "Г." ООД въз основа на сключени индивидуални договори със собствениците на земята. Председателят заявява изрично, че не спорят, че кооперацията не е изпълнила задължението си по чл. 29 от договора, както и заявява, че не може да представи документи по чл. 29 от същия.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна - ищец по делото и срещу валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Така, обжалваното решение е съобщено на въззивника на 17.07.2006 г., а въззивната жалба е подадена на 31.07.2006 г., или в срока по чл. 197 от ГПК.

Ищецът "Г." ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя Г. И. Р., твърди в исковата си молба и по делото, че на 1.10.1999 г. подписали с ответната кооперация договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка, който е вписан в Службата по вписванията при ВТРС. На същата дата 1.10.1999 г. е съставен анекс на договора, без същият да е вписан. По договора ответникът арендодател се бил задължил да предостави по опис на ищеца арендатор дълготрайни материални активи и земеделска земя от 9000 дка, както и съгласно чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 29 от договора да поеме "като своя отговорност и за своя сметка получаването на необходимото съгласие от страна на член-кооператорите за предоставяне за обработка на арендуваната с настоящия договор земя". Уведомили ответника с писмо уведомление № 1 от 1.03.2001 г., че ако в 7-дневен срок не представи трите броя документи по чл. 29, а именно: 1. опис на земеделската земя, предоставена за обработка под аренда с посочване на всичките й характеристики и индивидуализиращи белези, размер, точно местонахождение - землище, парцел и т. н., вид на арендуваните вещи за земеделско производство, тяхното предназначение и индивидуализиращите белези на арендуваната земеделска техника, 2. писмено съгласие, дадено от собствениците на земята и документи за собственост (нотариални актове, решения на ПК, удостоверения за наследници и пълномощни) и 3. решение на общото събрание на член-кооператорите и съгласие за сключване на договора, ще счита договора за аренда за развален, а действието му за прекратено. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения. Ищецът уведомил ответника повторно с нотариална покана от 21.07.2001 г. да представи документите, както и да представи същите в Общинска служба "Земеделие и гори" - В. Т., а в противен случай, договорът да се счита за развален и действието му прекратено, поради нищожност, противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. от ЗЗД), липса на предмет, липса на съгласие от собствениците на земята, липса на предписана от закона форма, липса на основание и привидност (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). Ответникът не се отзовал на тази и други устни покани. Ответникът не бил представил при сключването на договора и досега документите по чл. 29 от същия. Не бил изпълнил задълженията си по чл. 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора. Договорът противоречи на закона, тъй като при подписването му и впоследствие липсвало съгласието на собствениците на земята, предвидените в закона форма, основание и реален предмет. Това попречило на ищеца още от началото да упражнява правата си по договора и обуславя правния му интерес от предявяване на иска.

Поради това, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен посочения договор за аренда на земеделска З. и анекса към него, както и да постанови служебно заличаване на вписването му.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

По време на висящността на делото ищецът прави неколкократно уточнение на исковата молба.

С молбата си от 31.08.2005 г. ищецът заявява, че предявеният иск е с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за аренда на земеделска земя от 1.10.1999 г. между него и ответната кооперация. В него арендното заплащане било определено абстрактно, в неопределена форма и хипотетично "само в натура" и "на декар реално ползвана земя", каквато земя не му била предавана и той не бил ползвал такава. Ответникът не бил изпълнил и задължението си да предаде уговорените в чл. 1, ал. 1 9000 дка земя, както и не бил изпълнил задължението си да предаде уговорените в чл. 1, ал. 2 ДМА.

Освен това, ищецът, освен че не бил предал уговорените 9000 дка земя и ДМА, които дори не били конкретизирани, не бил представил задължителните 3 броя документи по чл. 29 от договора.

В съдебно заседание на 22.02.2006 г. във В. окръжен съд ищецът чрез пълномощника си отново се позовава на нищожност на договора за аренда от 1.10.1999 г., поради обстоятелствата, че арендодателят - ответник по делото не бил изпълнил основните си задължения по договора да предаде посочените в чл. 1, ал. 1 9000 дка З., да предаде посочените в чл. 1, ал. 2 ДМА, същите не бил предал и след покана от страна на ищеца, не бил представил задължителните три броя документи по чл. 29, поради това, не била направена регистрация в Общинска служба "Земеделие и гори" - В. Т. Ищецът заявява, че счита договора за аренда изцяло нищожен, поради противоречието му със закона или на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, и поради липса на съгласие на собственика на земеделската земя, липса на предписаната от закона форма, липса на основание и поради привидността му или на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Последващи подробни уточнения на исковата молба ищецът прави в писмена молба от 6.03.2006 г. Материалноправните основания на предявения иск ищецът посочва в хипотезите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Искането му е съдът да признае/обяви за нищожен в неговата цялост сключения договор за аренда на земеделска земя и ДМА (движими и вещи обслужващи земеделското производство) от 1.10.1999 г., с нотариална заверка на подписите, между страните по делото и анекс към него от същата дата. Ищецът моли съдът да се произнесе по въпроса съществува ли или не съществува валидно облигационно правоотношение между страните, т. е. дали процесният договор (писмено обективираното съглашение) е предявил въобще правни последици или не. По-конкретно ищецът е предявил иск, с който моли съдът да признае, че не съществува валидно арендно правоотношение между страните, тъй като арендният договор е специфична разновидност на договора за наем по чл. 228 от ЗЗД. С договора за аренда арендодателят се е задължил да предостави на арендатора по опис определени вещи - земеделска земя с обща площ 9000 дка и ДМА, заедно със съответните документи за собственост (решения на ОбПК, договори с член-кооператорите, талони за МПС и др.). При цялостното изпълнение на тези задължения, арендаторът се е задължил да плати на арендодателя определена цена. Тъй като ответникът като арендодател не е изпълнил задълженията си, този договор за аренда е нищожен и ищецът моли съдът да обяви нищожността му в неговата цялост, във връзка с чл. 97, ал. 1 от ГПК.

Ответникът Земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., представлявана от председателя, оспорва изцяло предявения иск. Счита, че заявените от ищеца обстоятелства за нарушен закон обосновават неизпълнение на договора, а не порок на волята, водещ до недействителност. Наведените от ищеца основания касаели нищожност на договора в частта за земеделската земя, но не и договора в частта му за дълготрайните материални активи, предадени по опис на ищеца. Твърди, че за дълготрайните материални активи - предмет на чл. 1, ал. 2 от договора, има дело пред Районния съд по иск на кооперацията, по което е постановено осъдително решение, невлязло в сила, тъй като тече срокът за обжалване. Твърди, че договорът за аренда - предмет на предявения иск за развалянето му, е бил прекратен към момента на подаване на исковата молба, поради изтичане срока на действието му. С нотариална покана до ищеца ЗК "Н. - х" е прекратила договора за аренда на ДМА. Поради това, предявеният иск за развалянето му се явява недопустим, поради липса на правен интерес и липса на съществуващо материално правоотношение.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Като прецени събраните по делото в двете инстанции доказателства и като взе предвид становищата на страните, Апелативният съд приема за установено следното:

Страните по делото са сключили на 1.10.1999 г. договор за аренда с арендодател ответникът Земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., и арендатор ищецът "Г." ООД, гр. В. Т. Предметът на договора е определен в чл. 1 на същия. Съгласно чл. 1, ал. 1, арендодателят предоставя, а арендаторът приема да наеме под аренда, земеделска земя - собственост на член-кооператорите с обща площ 9000 декара, възстановена на всеки член-кооператор със съответните решения на ПК, при условията по договора. Чл. 1, ал. 2 предвижда, че арендодателят предоставя, а арендаторът приема да наеме под наем, дълготрайни материални активи - собственост на ЗК "Н. - х" по опис, срещу задължението за заплащане на годишен наем в размер на 12 500 лв. Арендодателят се е задължил да получи необходимото съгласие от член-кооператорите за предоставяне на земята. Подробно са уточнени правата и задълженията на арендодателя и на арендатора. Арендодателят се е задължил да предаде на арендатора земеделската земя по опис, в който трябва да бъдат посочени вид, количество, землище, категория и собственици, като описът трябва да е подписан от двете страни и да е придружен със съгласието на всички собственици на земя (видно от чл. 4). Арендодателят има задължение да предаде на арендатора също с опис и предоставените за ползване дълготрайни материални активи (чл. 8).

Съгласно чл. 29, неразделна част от договора са и те трябва да бъдат предоставени от арендодателя: 1. опис на земеделската земя, предоставена за обработка под аренда при условията на този договор с посочване на всички нейни характеристики, 2. изразено съгласие на собствениците на земята в писмена форма и 3. решение на общото събрание на член-кооператорите, съгласие на същите за сключване на договора и упълномощаването на председателя да го подпише.

Арендаторът има задължение да приеме предоставената за обработка под аренда земеделска земя по опис, подробно описана по масиви, местности, количества и категории, да стопанисва с грижата на добър стопанин предоставените му дълготрайни материални активи, да ползва наетата земя по предназначение и да се грижи за нея, да заплаща таксите във връзка с ползването й, да заплаща дължимите арендни вноски и тези за ползването на ДМА, както и да върне наетите З. и ДМА след изтичането на договора. Тези задължения са регламентирани в чл. 10 - чл. 17 от договора.

Договорено е арендно заплащане в натура (чл. 18), уточнено по вид, размер и срокове на плащане в чл. 19 и чл. 20, както и паричен наем за наетите ДМА на два пъти в годината, на равни вноски по следния начин - първата към 25 декември и втората към 31 април на всяка следваща година (чл. 21).

В чл. 26 е договорено субсидиарно приложение на действащата гражданскоправна уредба по отношение на неуредените в договора въпроси.

Договорът е двустранно подписан по следния начин: за арендодателя ЗК "Н. - х", с. Р. от председателя тогава Т. Й. и за арендатора "Г." ООД, гр. В. Т. от управителя Г. Р. Подписите на двете страни са нотариално заверени на 29.11.1999 г. с нотариална заверка, рег. № 4983, на нотариус Д. Р., рег. № 281, с район на действие - районът на ВТРС.

Договорът е вписан в Службата по описванията на В. районен съд под № 4267 на 29.11.1999 г., т. 167, стр. 118.

Страните са изготвили и подписали анекс към договора на 6.12.1999 г. относно това, че арендаторът има право да закупи изборно предоставените му от арендодателя ДМА - машини по договорени пазарни цени с отделен договор за покупко-продажба, при което арендаторът заплаща само наем за ДМА - сгради по 6 250 лева за всяка стопанска година на две вноски, съответно до 30.05.2000 г. и до 30.11.2000 г., арендното заплащане е само в натура и се определя, като наетите 9000 дка се намалят със З. та за лично ползване около 300 дка, а неиздълженото арендно заплащане се заплаща по средно продажни цени.

Анексът не е нотариално заверен и не е вписан.

видно от удостоверение № РД-05-И-846 от 11.08.2006 г. на Общинска служба "Земеделие и гори", гр. В. Т. в същата не е регистриран договорът от 1.10.1999 г. между страните по делото, поради това, че в него не са вписани номерата на имотите на 9000 дка - предмет на договора и тъй като не е ясно кои имоти са предоставени от арендодателя на арендатора. Освен това, в удостоверението е посочено, че няма представени и регистрирани арендни или наемни договори между кооперацията и член-кооператорите. Посочено е още, че в ОС "ЗГ" - В. Т. са регистрирани представените от арендатора договори за аренда за 7555 дка, сключени със собствениците на земи, които са вписани в Районния съд, както и че земеделската З. в землището на с. Р. е общо 12344 дка.

Ищецът е поканил писмено ответника с уведомление, изх. № 01 от 1.03.2001 г., връчено на 1.03.2001 г., да му представи документите по чл. 29 от договора в 7-дневен срок, като в случай на непредставянето им го е предупредил, че ще счита договора за аренда от 1.10.1999 г. за развален, а действието на същия за прекратено, поради нищожност, както и че ще счита за прекратен договора за продажба на ДМА "Селскостопански машини и прикачен инвентар" - собственост на ЗК "Н. - х", с. Р.

С нотариална покана, рег. № 12060 от 2005 г., връчена на 14.09.2005 г., ответната кооперация е уведомила ищеца, че опис, какъвто е предвиден в договора за индивидуализация на имотите, не е съставен, но независимо от това и въпреки неговото твърдение за нищожност на правоотношението, същият ползва сгради на кооперацията, подробно описани. Кооперацията счита за валиден договора, респективно правоотношението, възникнало въз основа на него и уведомява ищеца, че с изтичането на едномесечен срок от връчване на настоящото предизвестие, прекратява наемното правоотношение и приканва ищецът в седмодневен срок от изтичане срока на предизвестието да освободи ползваните недвижими имоти.

Ответникът е представил в Окръжния съд като доказателства по делото протокол от проведено на 23.09.1999 г. общо събрание на член-кооператорите и списък на земята по местности и категории, които ищецът оспорва и за които в писменото си становище, депозирано в Апелативния съд, ответникът признава, че не са тези документи, които са посочени в чл. 29 от договора.

Ищецът основава исковата си претенция за обявяване нищожността на договора за аренда между страните, сключен на 1.10.1999 г., и анекса към него, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, поради обстоятелствата, че не били изпълнени изискванията на специалния Закон за арендата в земеделието относно договора за аренда като специален и отделен договор за наем и преди всичко, ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 29 от договора и ЗАЗ да представи посочените документи.

При тези данни от фактическа страна, Апелативният съд приема, че действително в случая ответната кооперация не е изпълнила задълженията си по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 29 от договора, а именно - да предостави земеделската земя и дълготрайните материални активи - предмет на арендата, по опис с посочване на всички характеристики на земята, както и да представи изразено съгласие от собствениците на земята в писмена форма и решение на общото събрание на член-кооператорите, съгласие на същите за сключване на арендния договор и упълномощаване на председателя да го подпише, които опис, писмено съгласие и решение на общото събрание на член-кооператорите да са приложени към договора и да са неразделна част от същия.

С оглед на тази, установена по делото фактическа обстановка, Апелативният съд приема, че договорът за аренда на земеделска земя и дълготрайни материални активи е вид договор за наем, за който има специална правна уредба по Закона за арендата в земеделието, който закон като специален такъв е приложимото право за случая, като за неуредените в него въпроси се прилагат субсидиарно правилата на договора за наем по чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД. Тази специална правна уредба съдържа императивни правни норми, чието спазване е задължително условия за действителност на договора за аренда.

Така, съгласно чл. 3 от ЗАЗ , договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в нотариалните книги и се регистрира в съответната Общинска служба по земеделие и гори.

В случая, договорът за аренда между страните по делото не е регистриран в Общинска служба "Земеделие и гори", гр. В. Т.

На основание чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ , арендуваният обект на договора се предава по опис, двустранно подписан, едновременно със сключването му. При вписването се представя и скица на арендувания обект на договора - чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ.

Конкретният арендуван обект на процесния договор за аренда не е предаден по двустранно подписан опис и не е регистриран в ОС "ЗГ", гр. В. Т.

Липсва опис за предаване и на ДМА - предмет на договора. Документите по чл. 29 от договора касаят и дълготрайните материални активи - негов предмет.

Безспорно е и е установено по делото, че собственици на земята - предмет на арендния договор, са отделните член-кооператори на ЗК "Н. - х", с. Р. и че ответната кооперация не е представила доказателства за собствеността, както и не е представила съгласие от всички собственици на земя, което съставлява неизпълнение на чл. 4, ал. 2 и чл. 29 от договора.

Ответната кооперация не е изпълнила и задължението си по чл. 29 от договора да представи решение на общото събрание на член-кооператорите и съгласие на същите за сключване на договора.

Неконкретизирането на земеделската земя - предмет на договора за аренда, както и на ДМА по посочения в договора и ЗАЗ начин, липсата на съгласие от собствениците на земята за отдаването й под наем, нерегистрирането на договора в Общинската служба "Земеделие и гори", гр. В. Т. води до хипотезата на липса на предмет на същия договор, поради което и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, този договор също е нищожен.

Изложените съображения относно земеделската З. са валидни и за ДМА - предмет на договора за аренда, поради което същият е нищожен и в тази му част за ДМА, поради липса на предмет.

Като е нищожен основният договор, нищожен е и анексът към него, сключен между страните на 6.12.1999 г.

Поради това, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между страните по делото на 1.10.1999 г. договор за аренда и анекса към него от 6.12.1999 г. е основателен и доказан, поради липса на предмет, и само на това основание, независимо от това, че останалите наведени от ищеца основания за неговата нищожност не са основателни и доказани, същият е нищожен и следва да бъде обявена тази нищожност. След влизане на решението в сила вписването на договора в Службата по вписванията при ВТРС подлежи на заличаване по инициатива на ищеца, т. е. след като същият представи в Службата по вписванията заверен препис от влязлото в сила решение.

В тази връзка, Апелативният съд съобрази и писменото становище на ответната кооперация, взето в настоящата инстанция, а именно, че ЗК "Н. - х", с. Р. не била изпълнила задълженията си по чл. 29 от договора, както и че договорът не бил регистриран в ОС "ЗГ", гр. В. Т.

По изложените съображения, обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което и на основание чл. 208 от ГПК, следва да бъде отменено, вместо което с решението си по съществото на спора Апелативният съд следва да уважи предявения иск по посочения по-горе начин.

При този изход на делото и на основание чл. 64 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на въззивника направените разноски по делото в двете инстанции в размер на сумата 1 485 лева.

Водим от изложеното, Апелативният съд

РЕШИ:

Отменява решение № 155 от 12.07.2006 г., постановено по гр. д. № 1090 от 2005 г. на В. окръжен съд, вместо което постановява:

Обявява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, договора за аренда от 1.10.1999 г., сключен между Земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., представлявана от председателя си, като арендодател, и "Г." ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя Г. Р., нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията при В. районен съд под № 4267/29.11.1999 г., т. 167, стр. 118, както и анекса към него от 6.12.1999 г.

След влизане на настоящото решение в сила, вписването в Службата по вписванията при В. районен съд подлежи на заличаване.

Отхвърля предявения иск в останалата му част, с която се иска, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2, 3, 4 и пр. последно от ЗЗД, обявяване за нищожен договора за аренда от 1.10.1999 г., сключен между земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., представлявана от председателя си, като арендодател, и "Г." ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя Г. Р., нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията при В. районен съд под № 4267 от 29.11.1999 г., т. 167, стр. 118, както и анекса към него от 6.12.1999 г., поради противоречие на закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, предписана от закона форма, основание, както и поради привидност, като неоснователен.

Осъжда земеделска кооперация "Н. - х", с. Р., Община В. Т., представлявана от председателя, да заплати на "Г." ООД, гр. В. Т., представлявано от управителя Г. Р., сумата 1 485 лева - направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в тридесетдневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов