КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

чл. 29 ПВ, чл. 17 и 59 ЗСДВ, чл. 131-132 ДПК
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=20&t=71
Страница 1 от 1

Автор:  Richter [ 27 Авг 2009, 12:15 ]
Заглавие:  чл. 29 ПВ, чл. 17 и 59 ЗСДВ, чл. 131-132 ДПК

РЕШЕНИЕ № 9392 ОТ 27.10.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 1107/2005 Г., І ОТД. НА ВАС
Чл. 17, ал. 2 ЗСДВ (отм.)
Чл. 59 ЗСДВ (отм.)
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА

при секретар Цени Йорданова и с участието на прокурора Искрена Величкова изслуша адм. д. № 1107/2005 г.

Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от РДД, гр. Велико Търново, против решение № 704 от 20.12.2004 г., постановено по адм. д. № 298 от 2004 г., на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 03.12.1997 г. на ТУДА, гр. Враца, за наложена по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗСДВ (отм.) обезпечителна мярка - обща възбрана върху недвижими имоти, собственост на ТПК "Христо Ботев", гр. Враца, потвърдено с решение № 277 от 31.05.2004 г. на РДД, гр. Велико Търново.
В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания по смисъла на чл. 218б, б. "в" от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че решаващият съд е направил погрешни изводи в нарушение на разпоредбите на ЗСДВ, действащи към момента на постановяване на обезпечителната мярка, и не е обсъдил всички доказателства по делото. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, са развити в касационната жалба, като се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата на ТПК "Христо Ботев".
Ответникът, ТПК "Христо Ботев", чрез процесуалния си представител - адв. Арабаджиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че решението е правилно и е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с приложимите правни норми.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 132, ал. 1 от ДПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отменил обжалваното разпореждане от 03.12.1997 г., на ПСДВ на ТУДА, гр. Враца, потвърдено с решение № 277 от 31.05.2004 г. на РДД, гр. В. Търново, с което е наложена по реда на отменения чл. 59, ал. 1 от ЗСДВ обезпечителна мярка - обща възбрана върху недвижимите имоти, собственост на ТПК "Христо Ботев", гр. Враца. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като нито в ЗСДВ, нито в ДПК е позната като обезпечителна мярка общата възбрана, освен в случаите, предвидени в закон, напр. чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Нормативно уредената обезпечителна мярка е възбрана върху конкретен недвижим имот. Посочил е също така, че обезпечителната мярка е наложена, без данъчният орган да е извършил преценка на балансовата стойност на активите и размера на вземането.
Така постановеното решение е правилно и съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до законосъобразния извод, че административният орган неправилно е наложил обща възбрана като обезпечителна мярка с цел обезпечаване на данъчните задължения на ТПК "Христо Ботев", определени с влезли в сила ДОА. Обезпечителната мярка е наложена при действието на отменените разпоредби на ЗСДВ (ДВ, бр. 103 от 1999 г.) - чл. 17, ал. 2 и чл. 59. В разпоредбата на чл. 17 е посочено, че преди да пристъпи към принудително събиране, данъчният орган изпраща писмено съобщение, с което кани длъжника в 7-дневен срок доброволно да изпълни задължението си, а в ал. 2 е допълнено, че с това съобщение данъчният орган по събиране на държавните вземания може да наложи запор или възбрана за обезпечаване на вземането. Съгласно чл. 59 (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.), намиращ се в раздел "Особени правила при принудителното изпълнение", и по точно в раздела за продажба на недвижими вещи, когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане на съобщението, в което трябва да бъде посочен имотът, данъчният орган по събиране на държавните вземания изпраща разпореждане до съдията по вписванията за вписване на възбрана, а съгласно ал. 2, данъчният орган по събиране на държавните вземания извършва опис на недвижимата вещ само ако се увери, че вещта е била собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. От тези текстове (а и никъде в ЗСДВ не е посочено друго) не може да се направи изводът, че се предвижда обща възбрана върху имуществото на длъжника. Напротив, законодателят в тези текстове говори за недвижим имот, и то само в единствено число. Освен това в чл. 29 от Правилника за вписванията, уреждащ правилата за вписване на обща възбрана върху имотите на едно лице, изрично е посочено, че "обща възбрана може да се налага само когато това е изрично предвидено със закон". В ЗСДВ, както се посочи по-горе, а така също и в действащия ДПК няма предвидена такава обезпечителна мярка, каквато например предвиждат разпоредбите на чл. 711, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, чл. 69а от Закона за застраховането и др. Поради това правилно окръжният съд е приел за незаконосъобразен акта, с който е наложена такава обезпечителна мярка. Това, че в службата по вписванията към съответния районен съд в нарушение на Правилника за вписванията е вписана обща възбрана върху имотите на длъжника, не санира незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка, още повече, че нито един имот не е индивидуализиран, нито пък е направена преценка за размера на вземането и балансовата стойност на активите.
Като е преценил правилно релевантните за спора факти и е достигнал до този извод, окръжният съд е издал правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 704 от 20.12.2004 г., на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. д. № 298 от 2004 г.
ОСЪЖДА РДД, гр. Велико Търново, да заплати на ТПК "Христо Ботев", гр. Враца, направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/