КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 05 Юли 2020, 16:50

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Р. № 5666 от 30.04.2010 на ВАС по адм. д. № 2038/2010 VІІ о.
Ново мнениеПубликувано на: 12 Авг 2010, 09:39 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Решение № 5666 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева
чл. 323, ал. 1 ЗСВ,
чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ,
чл. 321 ЗСВ
--------------------------------------------------------------------------------
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на *** срещу заповед № **-**-**/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието, подписана при условията на заместване от заместник-министър ***, с която на основание чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от с. з., на жалбоподателката, в качеството й на съдия по вписванията при Районен съд - ****** е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, в частност с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателката твърди, че мотивите на заповедта са вътрешно противоречиви, че не е налице неспазване на правилата на производството по вписване на обстоятелства в имотния регистър, предписани от ГПК и ПВ, както и че не е допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3) ЗСВ.

Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. ***, моли жалбата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от лице с правен интерес, а по същество - за неоснователна по следните съображения:

За да постанови налагането на дисциплинарно наказание "Забележка" административният орган е приел, че съдията по вписванията ***** се е произнесла с резолюция "Да" по молба - уведомление вх. № **/03.07.2009 г. на Службата по вписванията - гр. ***** на датата на подаването й от лицето ********", с искане за отбелязване на настъпили промени в субектите на учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, предявено на основание чл. 2 и чл. 17, б. "а" ПВ, във връзка с чл. 73, чл. 74 , чл. 99 и чл. 171 от Закона за задълженията и договорите. Наказващият орган е счел посочената резолюция за лаконична и твърде недостатъчна, за да представлява ясно волеизявление относно предмета на одобреното вписване, като в хода на назначената проверка по дисциплинарното производство е изяснено, че резолюцията се е отнасяла за отбелязване на настъпили промени в договорна ипотека, но не и за учредяване на законна ипотека, каквото всъщност е извършено. Непрецизността на резолюцията според мотивите на заповедта е създала съмнения относно вида на подлежащата на вписване ипотека и е способствала за допуснатите от служителите на Агенцията по вписвания грешки в предмета на вписването и в партидите на имотите, по които то е извършено. Наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 570, ал. 1 ГПК, приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес, която изисква разпореждането за вписване да съдържа имената на съдията по вписванията, дата, подпис и кратък диспозитив относно обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 9, ал. 1 ПВ, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 33/2009 г.) и е наложил обжалваното дисциплинарно наказание, като е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, това, че е извършено за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, чистото дисциплинарно досие на съдията по вписванията и е съобразил дадените от нея писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Като прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваната заповед и разгледа доводите на страните, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.
Не се спори от страните относно фактическите обстоятелства по делото, а именно, че по молба от 03.07.2009 г. на английския гражданин ****за отразяване на настъпила суброгация (промяна на кредитора) по договорна ипотека върху недвижими имоти, жалбоподателката в качеството й на съдия по вписванията в Службата по вписвания - гр. ****, след извършена надлежна проверка на молбата и приложените към нея документи се е произнесла с разпореждане "Да", като е посочила датата на постановяването му и се е подписала под него. При изпълнението на разпореждането е допусната грешка от служителите в цитираната служба, като вместо поисканото отразяване на промяната в страните по договорната ипотека, е вписано учредяване на законна ипотека върху въпросните недвижими имоти.
При тези данни съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила на конкретното производство по ЗСВ, както и при наличие на материалноправно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката.
Спазено е изискването на чл. 321 ЗСВ - абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание на съдия по вписванията, а именно на жалбоподателката *****е дадена възможност в 7-дневен срок от изготвяне на предложението за налагане на наказанието от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието да направи писмени възражения, които са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по сигнал на ****, гр. П, в хода на която са проверени документите по случая и са установени описаните по-горе безспорни факти.
Действително, налице е непълнота на постановеното от жалбоподателката разпореждане относно обстоятелството, подлежащо на отразяване в имотния регистър в т. ч. и предвид факта, че служителите, които извършват отбелязванията в регистъра не притежават юридическо образование, а вероятно в случая не са имали и необходимия опит за отграничаване на дължимите действия във връзка с промените на страните по договорната ипотека от тези по учредяването на законна ипотека.
Съдът намира, че разпореждането във вида, в който е издадено, не предпоставя и не обуславя пряко допускането на цитираната грешка от служителите на Службата по вписванията. В същото време, предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от тези служители и засягането на имуществени интереси от съществен мащаб, както и високо-рисковия характер на дейността на Службите по вписвания с оглед директното засягане на правната сфера на физически и юридически лица, е било наложително разпореждането да бъде постановено във вид, който да изключва дори минимална вероятност от допускане на грешка. Вземането на мерки в тази насока е задължение на съдията по вписванията, а именно, както е обоснована и обжалваната заповед, на основание общите правила на гражданския процес жалбоподателката е била длъжна да постанови диспозитив, в който да отрази обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване.
Допуснатият от жалбоподателката пропуск да разпореди, като опише дължимото за извършване действие от служителите, е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност от материалноправна страна, т. к. предвид констатираната грешка в партидата на имотите, във връзка с недостатъчно пълното разпореждане на съдията по вписванията, следва изводът, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (в относимата към спора редакция), извършено виновно поради неполагане на необходимата грижа, която се изисква от съдията по вписванията с оглед на заеманата длъжност в съпоставка с изискванията към служителите, които се явяват само технически изпълнители на постановените от съдиите по вписванията разпореждания. Заемането на длъжност с властнически правомощия предполага по-високи изисквания към заемащия длъжността въз основа на презумпцията за отличителни качества, по-висока концентрация и отговорност в сравнение със средностатистическото лице, заето в сферата на публичната власт (служител от администрацията на съдебната власт). Ето защо, изложеното предполага и по-високи критерии при ангажиране на отговорността на лице, заемащо длъжност на пряко упражняване на съдебна власт, каквато е длъжността на съдията по вписванията.
Предвид горното, неоснователни са доводите за нарушение на чл. 9, ал. 1
ПВ, понеже в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не е спазила предписания в посочената разпоредба вътрешен ход на производството по разглеждане на молбата. Напротив, посоченото в заповедта нарушение на цитираната разпоредба е във връзка с неформулирането на диспозитив на разпореденото вписване, мотив на обжалваната заповед, обсъден по-горе.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че заповедта е издадена не в предписаната от закона форма, т. к. няма фактически и правни основания за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка". Както бе посочено, фактът на допуснато дисциплинарно нарушение е установен и същият е подведен под приложимата материалноправна норма за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, като е взета предвид тежестта на нарушението и липсата на наложени наказания към момента на издаване на заповедта.
Доводът за несъответствие с целта на закона съдът счита за неоснователен, защото налагането на дисциплинарно наказание в случая предвид допуснатата грешка при отразяването на поисканото вписване е в съответствие със санкциониращата и превантивна цел на това дисциплинарно производство.
Въз основа на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,


РЕШИ:


Отхвърля жалбата на ******, от гр. ****, ул. "*****" № 24, ЕГН **********, срещу заповед № **-**-***/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието.


Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: дисциплинарно производство
Ново мнениеПубликувано на: 27 Юни 2011, 13:31 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 269
Решение № 11616 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева
чл. 308, ал. 2, т. 1,
чл. 312, ал. 2 ЗСВ
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт .
Образувано е по жалба на Илияна Маркова Тодорова - съдия по вписванията при Софийския районен съд, подадена чрез пълномощника й, срещу заповед № ЛС-И-637/11.06.2009 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му.
Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
Производството е започнало по сигнал на председателя на СРС с рег. № 11-00-497/20.02.2009 г. на МП относно допуснато нарушение на установения ред за вписване на искова молба - том I, акт № 144/29.01.2009 г. от жалбоподателката Илиана Тодорова.
След извършена проверка от Инспектората на министъра на правосъдието във връзка с постъпилия сигнал, по предложение на главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието с рег. № 11-00-497/20.02.2009 г. срещу Тодорова е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 312, ал. 2 от ЗСВ.
В хода на дисциплинарното производство са приети за установени следните фактически обстоятелства:
Цветан Лилов Павлов е подал искова молба, с правно основание - прогласяване нищожност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца, извършена от трето лице, представящо се за собственик на имота, до СРС, вписана във входящия регистър с № 9449/27.01.2009 г. Същата искова молба е постъпила в Службата по вписванията при СРС на 29.01.2009 г. с молба вх. № 78 за вписването й. На молбата е поставена резолюция "да" от 29.01.2009 г. с подпис на съдията по вписванията Илиана Тодорова. На исковата молба е положен щемпел на регистратурата на СРС, с вх. № и дата, има и щемпел за събраната държавна такса за вписването, както и такъв с дата на вписването, номерът под който е записана във входящия регистър, том и страница на партидната книга.
По преписката е приложена заповед № 1133/17.10.2005 г. на председателя на СРС за организацията на работа в двете граждански колегии на СРС и ускоряване движението на гражданските дела. Представено е и писмо, подписано от ръководителя на съдиите по вписванията при СРС до председателя на СРС, в което се сочи, че на 29.01.2009 г. съдия Тодорова не е била дежурна съгласно изготвения месечен график за съответния месец за дежурствата на съдиите по вписванията.
При тези данни дисциплинарнонаказващият орган е приел, че вписването на исковата молба от Тодорова в качеството й на съдия по вписванията е извършено в нарушение на заповед № 1133/17.10.2005 г. на председателя на СРС. С посочената заповед е разпоредено при образуването и разпределянето на гражданските дела, ръководителите на колегии, освен останалите им функции по администриране на делата, да отбелязват подлежащите на вписване искови молби. Със същата заповед се възлага на специалистите - канцелария от деловодствата на гражданските колегии на СРС да изготвят съпроводителни писма до Службата по вписванията, след постановяване от съдебните състави на разпорежданията за вписване на исковите молби. В разглеждания случай на исковата молба, подадена от Цветан Лилов, към момента на вписването й - 29.01.2009 г. няма поставена резолюция с разпореждане на съдия от СРС за образуване на дело и за вписването й. В тази връзка липсва и съпроводително писмо до Службата по вписванията. Вписването на исковата молба е извършено и в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията , съгласно която следва по същата да има образувано дело в съда и да е събрана дължимата държавна такса. На екземпляра на обсъждана искова молба, представен в Службата по вписванията има поставен само входящ номер на регистратурата на СРС, като няма отбелязване за събраната държавна такса за образуване на дело. Вписването е осъществено в нарушение на установената практика в службата същото да се извършва по разпореждане на дежурен съдия по вписванията, определен по предварително изготвен месечен график. Според графика за дежурства на 29.01.2009 г. съдия Тодорова не е била дежурна на тази дата.

Във връзка с констатациите за извършени нарушения на служебните задължения, жалбоподателката е депозирала писмени обяснения с вх. № 770/15.05.2009 г., в които поддържа, че вписването на исковата молба на Цветан Лилов не е в нарушение на визираните по-горе правила за работа в Службата по вписванията. Сочи, че на исковата молба е бил поставен печат на СРС с вх. № 4994/27.01.2009 г., постъпила е с молба с вх. № 78 по време на нейно дежурство на 28.01.2009 г., но не е вписана на тази дата, защото молителят не разполагал с актуална данъчна оценка. След като такава е представена на 29.01.2009, исковата молба е вписана, за което е събрана държавна такса.
След приключване на дисциплинарното производство, министърът на правосъдието с оспорената заповед № ЛС-И-637/11.06.2009 г. е приел, че в писмените обяснения на Илиана Тодорова липсват данни, опровергаващи констатациите за извършени нарушения. Като е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено, на основание чл. 307, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от ЗСВ е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ.
Недоволна от заповедта, жалбоподателката я оспорва, като поддържа, че е издадена в нарушение на материалния закон и е необоснована. Твърди, че разпоредбата на чл. 12 от Правилника за вписванията , на която се е позовал административния орган, не намира приложение в настоящия казус, както и, че при изпълнение на служебните си задължения не е допуснала нарушение на установените правила за работа в Службата по вписванията.
Жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентния орган - министъра на правосъдието, който съгласно разпоредбата на чл. 311, т. 3 от ЗСВ налага дисциплинарните наказания на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, и в предписаната от закона форма. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Дисциплинарнонаказващият орган, след като вярно и обективно е оценил събраните по преписката данни, законосъобразно е приел, че с действията си по вписване на исковата молба на Цветан Лилов на 29.01.2009 г. жалбоподателката е допуснала нарушение на служебните си задължения по смисъла на чл. 308, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. Твърденията на жалбоподателката, че исковата молба е постъпила в Службата по вписванията на 28.01.2009 г., на която дата е била дежурна според изготвения месечен график, не се подкрепят от данните по административната преписка. Молбата за вписване на исковата молба е датирана на 29.01.2009 г., със същата дата е и поставената на нея резолюция от съдията по вписванията. Видно от приложените по делото материали е, че вписването на исковата молба не е администрирано по реда и начина, разписани със заповед № 1133/17.10.2005 г. на председателя на СРС, на същата липсва щемпел за образуване на дело по нея и за събрана държавна такса. Обстоятелството, че на нея е поставен входящ номер от регистратурата при СРС не налага различни изводи.
Неоснователен е и доводът за неотносимост на разпоредбата на чл. 12 от ПВ към обсъжданото нарушение. В чл. 12, ал. 1 от ПВ е предвидено, че за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 , представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6. Както вече се посочи, исковата молба, за чието вписване е санкционирана жалбоподателката, не отговаря на законовото условие на нея да е поставена резолюция за образуване на дело и за събрана държавна такса. Ето защо, в оспорената заповед законосъобразно е отбелязано, че съдията по вписванията е извършила вписването й в нарушение на правилото на чл. 12, ал. 1 от ПВ.
При това положение, правилно дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал действията на служителката като дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на служебни задължения.
По отношение на квалифициране поведението на жалбоподателката като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - действия, с които е накърнила престижа на съдебната власт, съдът намира, че същото е неправилно. За да бъде налице фактическият състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ е от значение деянието на жалбоподателката да не съответства на дължимото поведение с оглед статута й на магистрат и/или да рефлектира негативно на общественото мнение и по този начин да накърнява престижа на съдебната власт. В обсъждания казус не са налице данни по преписка, които да обосновават извод, че действията на жалбоподателката следва да се подведат към категорията на визираните в чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, поради което незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност на това основание. Доколкото обаче дисциплинарното наказание е наложено и за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ, незаконосъобразното позоваване на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ не съставлява основание за отмяна на обжалваната заповед.
Предвид изложеното, жалбата на Илиана Тодорова срещу заповед № ЛС-И-637/11.06.2009 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Илияна Маркова Тодорова - съдия по вписванията при Софийския районен съд, срещу заповед № ЛС-И-637/11.06.2009 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: дисциплинарно производство
Ново мнениеПубликувано на: 27 Юни 2011, 13:50 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 269
Решение № 8812 от 16.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4898/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова
чл. 307, ал. 3, т. 2,
чл. 307, ал. 3, т. 5,
чл. 308, ал. 2, т. 3,
чл. 315 ЗСВ
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от ЗСВ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Росен Петков Балтов - съдия по вписванията в Районен съд - гр. Варна, срещу заповед № ЛС-И-62 от 29 февруари 2008 година на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 307, ал. 3, т. 2 и 5 във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
В жалбата са релевирани оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправно разпоредби. Иска се отмяна на оспорената заповед и заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си юрк. Елена Славова, намира подадената жалба за неоснователна.
Върховният административен съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намери подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по предложение на председателя на Районен съд - гр. Варна, входирано в Министерството на правосъдието под № 11-00-722 от 24 август 2007 година, с което се предлага налагане на дисциплинарно наказание на Росен Балтов - съдия по вписванията в Районен съд - гр. Варна. Преписката е заведено с регистрационен индекс № 600/2007 година по описа на Инспектората на министъра на правосъдието. По отношение на същото лице е образувана и втора преписка - № 94-00-142 от 30 ноември 2007 година, регистрационен индекс № 1027/2007 година по описа на Инспектората на министъра на правосъдието, образувано по повод подаден сигнал от "Варна пропърти" ЕООД със седалище гр. Враца. С писма изх. № 11-00-722 ат 17 октомври 2007 година, 94-00-142 от 12 декември 2007 година и 11-00-722 от 12 декември 2007 година на министъра на правосъдието са поискани писмени обяснения по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ от Росен Балтов. Последният е изготвил писмени обяснения в срока по чл. 321 от ЗСВ, които са изпратени на министъра на правосъдието. Въз основа на данните, съдържащи се в предложението на председателя на Районен съд - гр. Варна и сигнала на "Варна пропърти" ЕООД, както и въз основа на дадените от Балтов обяснения, е извършена проверка и анализ на данните от Инспектората на министъра на правосъдието. Проверката е завършила с предложение на главния инспектор до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдията по вписванията за допуснати от него дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗСВ, изразяващи се в следното: 1. На 07 юни 2007 година се е произнесъл с определение за отказ за вписване по писмо от Варненския окръжен съд (ВОС), с изх. № 6048 от 05 юни 2007 година, на което определение липсват задължителните реквити - населеното място, където е постановен отказа, изложение на фактическите обстоятелства по постъпилото искане за вписване на акта, правното основание, на което е постановено определението и ясно изразени мотиви (вместо тях има посочени указания какви документи следва да се представят). Липсва и диспозитив с посочване, че отказът може да бъде обжалван пред ВОС в 7-дневен срок. 2. За да откаже вписването с определението си от 07 юни 2007 година, Балтов се е позовал на твърдението, че преписът от определението на ВОС, постановено по ч. т. д. № 414/2007 година следва да бъде с листове, скрепени с печат на съда, без да посочи в определението правното основание за това. В обясненията си се е позовал на Наредба № 14/1991 година за водене и съхраняване на регистрите за вписванията и на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32/1997 година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Двата нормативни акта са неотносими към конкретното производство, тъй като първият касае воденето на регистрите за юридическите лица и едноличните търговци, а вторият - архивите на нотариуса. Тези наредби нямат приложение по отношение формата на преписите от определения и решения на съда. За тях към момента на извършване на действията, предмет на проверката, е важал чл. 60, ал. 1 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, където изискване за скрепени с печат листове няма. 3. По молба на нотариус Жана Кирчева (№ 214 в регистъра на Нотариалната камара), подадена на 20 ноември 2007 година за вписване на апортна вноска в капитала на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, Росен Балтов се е произнесъл на 20 ноември 2007 година с определение за отказ за вписване, на което липсват задължителните реквизити- населеното място, където е постановен отказа, изложение на фактическите обстоятелства по постъпилото искане за вписване на акта, правното основание, на което е постановено определението и ясно изразени мотиви (вместо тях има посочени указания какви документи следва да се представят). Липсва и диспозитив с посочване, че отказът може да бъде обжалван пред ВОС в 7-дневен срок. 4.
По молба на нотариус Жана Кирчева (№ 214 в регистъра на Нотариалната камара), подадена на 23 ноември 2007 година за вписване на апортна вноска в капитала на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, Росен Балтов се е произнесъл на 23 ноември 2007 година с определение за отказ за вписване, на което липсват задължителните реквизити - населеното място, където е постановен отказа, изложение на фактическите обстоятелства по постъпилото искане за вписване на акта, правното основание, на което е постановено определението и ясно изразени мотиви (вместо тях има посочени указания какви документи следва да се представят). Липсва и диспозитив с посочване, че отказът може да бъде обжалван пред ВОС в 7-дневен срок. 5. По посочените в т. 3 и 4 молби за вписване на апортна вноска в капитала на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, съдията по вписванията е направил отказ за вписване на апорт, като е въвел изисквания към формата и съдържанието на представените м охранителното производство документи, каквито не са установени в закон: нотариално заверен препис от удостоверението за БУЛСТАТ на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, въпреки че службата по вписванията има безплатен достъп до регистър БУЛСТАТ и би могъл да направи проверка за валидността на предоставеното му копие, заверено от страната; заверен от регистър съд - Врачанския окръжен съд, учредителен договор - устав, въпреки че в чл. 73, ал. 5 от ТЗ е въведено само изискването да се представи нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава. 6. За да откаже вписване с определението си от 23 ноември 2007 година Балтов се позовава на твърдението, че преписът от учредителния акт на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, издаден от Врачанския окръжен съд, следва да бъде с листове, скрепени с печат на съда, без да посочи в определението правното основание за това. В обясненията си се позовава на Наредба № 14/1991 година за водене и съхраняване на регистрите за вписванията, където подобно изискване не се съдържа, и на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32/1997 година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, който е неотносим към издаването на преписи от фирмените отделения на съдилищата.
Въз основа на така установените факти е издадена оспорената заповед, с която на съдията по вписванията в Районен съд - гр. Варна Росен Балтов е наложено наказание "предупреждение за уволнение" за допуснати от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и 5 от ЗСВ.
Заповедта е издадена от компетентен за това орган - министъра на правосъдието, който съгласно разпоредбата на чл. 311, т. 3 от ЗСВ налага дисциплинарните наказания на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, и в установената форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в обратния смисъл възражения в жалбата са неоснователни. Тези възражения се основават на твърдението, че дисциплинарното производство е образувано при действието на отменения Закон за съдебната власт и тъй като не е приключило до отмяната му, то съобразно текста на § 15 от ПЗР на ЗСВ производството е следвало да продължи по досегашния ред, т. е. - този по отменения закон, и да бъде довършено до 31 декември 2007 година. В случая обаче дисциплинарното производство е образувано на 24 август 2007 година, когато е входирано под № 11-00-722 предложението на председателя на Районен съд - гр. Варна. Сега действащия Закон за съдебната власт е влязъл в сила на 10 август 2007 година и следователно дисциплинарното производство е започнало при действието на този закон. Поради това и е продължило по него, което не представлява нарушение. Втората преписка, образувана по сигнал на "Варна пропърти" ЕООД - гр. Враца, е заведена на 30 ноември 2007 година и производството по нея също се е развило при действието на Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 64 от 07 август 2007 година.
Двете дисциплинарни производства са образувани по предложения на предвидените в чл. 312, ал. 2 от ЗСВ лица, като по първата преписка това е административния ръководител на Варненския районен съд, а по втората - главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието, в тримесечен срок от откриване на нарушението така, както предвижда чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.
Разпоредбата на чл. 310, ал. 2 от ЗСВ предвижда, че дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. В случая този срок не е спазен, но това нарушение не е съществено, защото пропускането на срока не преклудира правото на органа да наложи дисциплинарно наказание, както изрично се сочи в цитираната норма.
Неоснователно е възражението, че при издаването на оспорената заповед министърът на правосъдието не е обсъдил аналитично подробните писмени обяснения на Балтов. Напротив, и в самата заповед, и в докладните записки, подадени от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието и от началника на отдел "Съдебни кадри и ЦСБ" на Министерството на правосъдието, са обсъдени обясненията на оспорващия, като обосновано са приети за неоснователни.
Основателно е възражението, че дейността на съдиите по вписванията не може да се третира като дисциплинарно нарушение. В тази връзка изложените в т. 2, 5 и 6 от заповедта на министъра на правосъдието обстоятелства не могат да бъдат разглеждани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ, както неправилно е приел наказващия орган. Тези действия на съдията по вписванията подлежат на инстанционен контрол от окръжния съд - чл. 473 от ГПК (отм.). Поради това е недопустимо министърът на правосъдието да преценява основателността на постановения отказ и да го възприема като извършено дисциплинарно нарушение, подлежащо на наказание. Останалите обстоятелства, посочени в заповедта като т. 1, 3 и 4, представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, за извършването на които правилно министърът на правосъдието е санкционирал съдията по вписванията. Изложените в тази връзка съображения от Росен Балтов, касаещи липсата на технически средства - принтер, както и голямата си натовареност, са обсъдени по преписката, като правилно тези обяснения не са възприети.
При определяне на наложеното наказание министърът на правосъдието е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, както и поведението на извършителя.
С оглед горното съдът намира, че в случая не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената жалба като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Росен Петков Балтов - съдия по вписванията в Районен съд - гр. Варна, срещу заповед № ЛС-И-62 от 29 февруари 2008 година на министъра на правосъдието.
Решението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: дисциплинарно производство
Ново мнениеПубликувано на: 28 Юни 2012, 12:31 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
РЕШЕНИЕ

№ 8672
София, 06/15/2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ЛОЗАН ПАНОВ
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Светла Панева и с участието
на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното
от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
по адм. дело № 1556/2012.



Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Росен Петков Балтов против решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът - министърът на правосъдието, не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Росен Петков Балтов от гр.Варна срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на жалбоподателя в качеството му на съдия по вписванията при Районен съд – Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, който не съответства на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание. В тази насока е посочил, че с определение за отказ № 797 от 27.10. 2010 г. и определение № 757 от 13.10.2010 г. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдията по вписванията се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. С оглед изложените фактически обстоятелства, съдът е кредитирал изводите на дисциплинарно наказващият орган, че постановените откази, изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне и не съответстват на законовите изисквания по чл. 254, ал. 2 от ГПК за съдържание на акта. Приел е, че правилно министърът на правосъдието е възприел като нарушена цитираната разпоредба, като е приложима по аналогия с общите правила на гражданския процес и е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити. При това положение съдът е приел за правилен и обоснован извода на дисциплинарно наказващия орган за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя, точно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. По отношение на дисциплинарното наказание тричленният състав е изтъкнал, че в мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство и в съответствие с критериите по чл. 309 ЗСВ е санкционирал жалбоподателят със "забележка". При тези съображения е постановил оспорения резултат.
Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и необосновано. Счита, че съдът не се е произнесъл по доводите му за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед; намира за неправилен извода, че визираните съдебни актове, за които е наказан дисциплинарно, не съдържат нужните реквизити и не отговарят на изискванията за форма и съдържание. Твърди, че при постановяването на посочените в обжалваната заповед определения е изпълнил служебните си задължения, поради което не са били налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение на тричленния състав и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието.
Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна по следните съображения:
Съдии по вписванията има в районните съдилища, като тяхната дейност, регламентирана от ЗСВ, се ръководи и контролира от председателя на районния и на окръжния съд. Съдиите по вписванията осъществяват регламентирана от законадейност по осигуряване публичност /гласност/ на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията - чл. 1. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. В чл. 32а, ал. 1 от ПВ е предвидено, в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд - чл. 577, ал. 1 ГПК. Спорът по делото е дали постановените определения за отказ, описани в обжалваната заповед, отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание и в този контекст относима ли е разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК към актовете, постановявани от съдията по вписванията. По аргумент от чл. 569, т. 5 от ГПК, вписването е нотариално охранително гражданско съдопроизводство и следователно актовете, постановени от съдиите по вписванията следва да отговарят на изискванията за редовност, разписани с ГПК. Разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК предписва съдържанието на определението, постановено в закрито заседание: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните; 3. номера на делото, по което се постановява определението; 4. какво постановява съдът; 5. в тежест на кого се възлагат разноските; 6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок; 7. подписи на съдиите. Видно от приложените по делото определения за отказ по чл. 32а, ал. 1 от ПВ - № 797/27.10.2010 г. и № 757/13.10.2010 г. е, че съдържанието им съответства на изискванията по чл. 254, ал. 2 от ГПК - посочени са наименованието, датата и мястото на постановяването им, името на съдията по вписванията, фактическо и правно основание за отказа, диспозитив - какво постановява съдията по вписванията, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, подпис на съдията по вписванията. Действително, отказите не са обективирани на самостоятелна бланка и са изписани "на ръка", което показва непрецизност при обективиране на волеизявлението на съдията по вписванията. Това обстоятелство обаче не означава, че е опорочено условието за редовност актът да бъде постановен в писмена форма и да има предписаните в закона реквизити. По отношение на определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и (определение № 808) отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. неправилна е преценката на съда, че липсата на подробно изложение на фактическите обстоятелства по постъпилите искания за вписване и подробен диспозитив на акта съставлява неизпълнение на служебните задължения по см. на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Както вече се посочи, актовете по чл. 32а, ал. 1 от ПВ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката дали отказът съдържа фактически и правни основания, както и дали диспозитивът показва ясно формирана воля на органа е преценка за законосъобразност на акта, като, в зависимост от тежестта на порока, липсата им може да бъде основание за отмяна на същия. Ето защо неправилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган разполага с правото да проверява отговаря ли отказът по чл. 32а, ал. 1 от ПВ на изискванията за излагане на точни мотиви и диспозитив и да ангажира дисциплинарната отговорност на съдията по вписванията при констатираното им нарушение. Обсъжданото нарушение не е отговаря на критериите за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ и незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за същото.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се реши по същество от настоящата инстанция като се постанови друго решение, с което се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието като незаконосъобразна.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и вместо него постанови:
ОТМЕНЯ заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на Росен Петков Балтов - съдия по вписванията при Районен съд – Варна, е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Веселина Тенева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Анчева
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Лозан Панов
/п/ Даниела Мавродиева
Ю.К.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов