Наследникът, който е приел наследството по опис, няма право в 5-годишен срок да отчуждава недвижимите имущества, а в 3-годишен - движимите, освен с разрешение на районния съдия, в противен случай отговаря неограничено за задълженията. Така пише в ЗН, чл. 65.
Практика по този член не намирам, но това би трябвало да важи и за случаите, когато се продава наследство като съвкупност (212 от ЗЗД).
От друга страна, смятам, че продавачът на наследство не се освобождава от отговорност за задълженията от наследството без съгласието на кредитора (заместване в дълг). Това, че купувачът му дължи връщане на платеното по задълженията, са отношения между продавача и купувача на наследството.
Правилно ли разсъждавам? Излиза, че не е много изгодно да се продава наследство?
И още един въпрос. Ипотекирането, залагането и изобщо обременяването с тежести не е отчуждаване. Значи не се забранява от чл. 65 от ЗН. В същото време например ипотеката и след това неплащането на обезпеченото задължение водят до продаване на имота на публична продан. Наследникът, приел по опис, може нарочно да не плати задължението и да остави имота да бъде продаден. По този начин той постига същия резултат като отчуждаването. Но без да отчуждава. Какво тогава? Имат ли защита кредиторите на наследството? Неограничена отговорност за задълженията? Това е най-справедливо, но... нямаме отчуждаване от наследника.
|
|