КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 10:24

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Имуществени отношения по новия СК
Ново мнениеПубликувано на: 07 Дек 2009, 11:43 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
1. Увод
В цялото историческо развитие на българското семейно право до 1968 г. имуществените отношения между съпрузите са се уреждали с режим на разделност. Всичко, което се придобива по време на брака, е притежание на този от съпрузите, на чието име е придобито, а ако е придобито на името на двамата, между тях възниква обикновена гражданска съсобственост. Първият Семеен кодекс от 1968 г. въвежда
съпружеската имуществена общност върху движимите и недвижимите вещи, придобити по време на брака със съвместен принос на съпрузите, независимо на чие име са придобити.
Режимът на имуществените отношения е комбиниран - освен общите имущества съществуват и лични такива, но е императивен. Кодексът изчерпателно определя кои имущества са общи и кои лични и не допуска никакви уговорки между съпрузите, които му противоречат. Същият императивен режим се установява и с новия Семеен кодекс от 1985 г. Той разширява обхвата на общите имущества, като освен вещните права включва и паричните влогове, и то с обратна сила.
След 1989 г. настъпиха демократични промени, през 3990 г. бяха отменени първите две глави на Закона за собствеността ка гражданите, на следващата година се прие нов Търговски закон, внесоха се промени в редица закони от действащото законодателство. Семейният кодекс продължаваше да е същият, независимо от обстоятелството, че съществуваше единодушие най-малко по въпроса за необходимост от промяна на императивния режим на уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Сериозен опит да се приеме нов Семеен кодекс беше направен през 2001 г., когато изготвеният проект бе внесен в Народното събрание, приет на първо четене, а при разглеждането му на второ четене бяха приети текстове до раздела за имуществените отношения на съпрузите. След това излезе от зала и до края на мандата на Народното събрание не беше разглеждан отново. Историята почти шеше да се повтори през
2009 г., но буквално през последните работни дни на 40-ото Народно събрание бе приет на второ четене новият Семеен кодекс. Бе предвиден по-голям срок за узнаване - влизането му в сила бе на 1 октомври 2009 г.

2. Основни положения относно имуществените отношения между съпрузите
Новият Семеен кодекс предвижда изменения във всички институти на семейното право. Нови положения има както при сключване на брака и неговото прекратяване, така и по отношение на произхода, осиновяването, отношенията между родители и деца, издръжката, настойничеството и попечителството. Безспорно най-радикална е промяната в правната уредба на имуществените отношения между съпрузите. На първо място, въвежда се нов диспозитивен имуществено-брачен режим. За първи път се установява възможност на избор на съпрузите измежду трите предвидени
в закона режими на имуществените отношения - законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Изборът съпрузите могат да направят както
преди сключването на брака, така и по време на брака въз основа на тяхната действителна обща воля и по принцип без никакви ограничения. Трябва да се отбележи обаче, че основен измежду трите режима е законовият режим на
общност. Този принцип не е изрично закрепен, но може да бъде подкрепен с няколко аргумента. На първо място, законовият режим на общност е единствен за определена категория лица, стъпили в брак. Такива са непълнолетните и ограничено запретените. Те не могат да избират измежду другите режими, когато встъпват в брак, а за тях ще се прилага законовият режим на общност до момента на отпадане на запрещението или навършване на пълнолетие. На второ място, законовият режим на
общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали друг режим. Това общо правило е установен в чл. 18, ал. 2 от Семейния кодекс. На трето място, след влизане в сила на новия Семеен кодекс законовият режим на общност ще се прилага за съпрузите от заварените бракове. Те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор и да променят това положение, но ако не сторят нищо, имуществените отношения ще се уреждат според режима на общност. И най-накрая, чл. 38, ал. 4 от Семейния кодекс предвижда, че за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност. Въз основа на всичко това можем да кажем, че законът придава на законовия режим на общност общ, субсидиарен характер.
3. Избор на имуществен режим
Имуществен режим може да се избира както преди встъпване в брак, така и след сключването на брака. Желаещите за встъпят в брак избират своя имуществен режим в обща декларация в писмена форма с нотариална заверка на подписите им. Законът не установява изисквания относно съдържанието на тази декларация, поради което
можем да приемем, че минималното, което е необходимо да има в нея, са имената на желаещите да встъпят а брак, ЕГН, чрез който се идентифицират, и избраният от тях режим на имуществените отношения за след сключване на брака. Практическото значение на тази декларация ще бъде най-вече в случаите, когато бъде избран режим на разделност, но смятам, че няма пречка декларация да се удостоверява и при избран режим на общност, независимо че той се прилага по силата на закона. Когато желаещите да встъпят в брак са избрали договорен режим и са сключили брачен
договор, нотариусът им издава удостоверение за това. Чл. 9, ал. 2 СК изчерпателно определя съдържанието на това удостоверение. В него се включва датата на договора и регистрационният му номер, както и номерът, под който нотариусът е вписан в Нотариалната камара и района му на действие. Общата декларация и достоверението се представят преди сключването на брака на длъжностното лице по гражданското състояние. Избраният имуществен режим се отразява в акта за сключване на граждански брак. Това също е ново правило, тъй като никога досега такова обстоятелство не се е вписвало в акта за брак. Длъжностното лице по гражданското
състояние до края на следващия работен ден изпраща уведомление до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината. В това уведомление се съдържат определените обстоятелства относно встъпилите в брак и избрания от тях имуществен режим. Брачните договори, както и приложимият законов режим се регистрират в Централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Чл. 20 СК съдържа общо правило, установено в защита на третите лица, че когато при сделка между единия или двамата
съпрузи с трето лице в регистъра няма вписан режим на имуществените отношения, се прилага законовият режим на общност. По време на брака, съпрузите могат както да
променят съществуващия си законов режим, така и да сключат брачен договор. Процедурата за това е аналогична с тази на встъпващите в брак. Те могат да изберат нов режим с обща декларация или да сключат брачен договор, за което нотариусът ще им издаде удостоверение. Тези документи, както и респективно съдебното решение (чл. 27, ал. 2 СК), с което прекратяват съпружеската имуществена общност по време на брака, се представят на длъжностното лице по гражданското състояние. То отбелязва промяната в акта за брак и изпраща уведомление до Агенцията по вписванията, където се отразява промяната в регистъра на имуществените отношения.

4. Законов режим на общност
Законовият режим на общност, който е основен по новия Семеен кодекс, съвпада в
общи линии с досегашния режим на имуществените отношения между съпрузите. Има и някои сериозни различия. От обектите, включени в съпружеската имуществена общност, остават вещните права, придобити по време на брака, придобити в резултат на съвместен принос, но отпадат паричните влогове (чл. 21, ал. I СК). Запазват се формите на съвместния принос - влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството, както и презумпцията за него. Новост е правилото, че иск за значително по-голям принос може да се предяви от съпруг по време на брака, както и от наследник на съпруг(чл. 21,ал.4СК). Запазват се общите правила относно лично-
то имущество, като изрично чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс обявява за лични вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Такова правило липсваше в стария Семеен кодекс, но е в пълно съответствие със съществуващата съдебна практика. Действията на управление и разпореждане с
общото имущество са аналогични с правилата на стария Семеен кодекс. Нов момент е въвеждането на краен срок за оспорване по исков ред на разпореждането, извършено с общо имущество от единия съпруг. Искът може да се предяви в шестмесечен срок от узнаването, но не по -късно от три години от извършването на разпореждането.
Няколко нови момента има във връзка със семейното жилище. На първо място, в §1 на Допълнителните разпоредби се дава легално определение за семейно жилище - „това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца". Във връзка с разпореждането, със семейно жилище - лична собственост на единия съпруг, съгласието на другия съпруг се изисква, ако два-
мата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Нормата е имала за идея да въведе критерий „жилищна нужда", но редакцията е непрецизна. Правилото е, че съгласие на съпруга не се изисква, когато той има свое лично жилище или има заедно с другия съпруг общо жилище.
С други думи, разпореждането е допустимо от съпруга - титуляр на семейното жилище, когато неговият съпруг има право на собственост върху лично или общо жилище и няма жилищна нужда в този смисъл. Не е необходимо съпругът, който ще се разпорежда, да има още едно лично жилище. Във връзка с разпорежда нето възниква важен въпрос за нотариалното производство - как ще се докаже наличието на жилище на другия съпруг. По мое мнение, категорично това не бива да се. извършва с
декларация от съпруга, който е страна по сделката. Ако той има общо жилище с другия съпруг, може да представи нотариален акт или друг документ за собственост. Когато твърди, че другият съпруг има лично жилище, това обстоятелство трябва да се докаже със справка в Имотния регистър или евентуално с документ за собственост (ако му го е предоставил), но не и с декларация, която би създала несигурност и
нестабилност. Аналогични на досегашния кодекс са правилата относно прекратяване на съпружеската имуществена общност, дяловете на съпрузите, исковете за по-голям дял и получаване на част от личното имущество.

5. Законов режим на разделност
Това е вторият законов режим, който е аналогичен на съществуващия в българското
семейно право преди 1968 г. При имуществената разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Става дума за всички права, не само за вещните такива. Когато съпруг е допринесъл по време на брака за придобитото от другия съпруг, той може да иска при прекратяване
на брака по исков ред част от стойността на придобитото имущество (чл. 33, ал. 2 СК).
Режимът на имуществена разделност се установява с обща декларация в писмена форма с нотариална заверка на подписи, както когато се избира преди сключването на брак, така и след сключването на брака. За разлика от общността декларацията тук е задължителна. По отношение на трети лица режимът има действие от момента на вписване в имотния регистър (аргументчл. 20 СК). Специално правило е установено в чл. 35 СК, според което когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване. Може да възникне въпросът, за какво ползване става дума. Категорично това не е вещно право на ползване, защото при него, както добре знаем, по силата на чл. 56 от Закона за собствеността ползвателят има право да придобие всички плодове, които дава вещта и не дължи никакво връщане. В случая по чл. 35 СК се касае за облигационно право, което може да бъде както възмездно, напр. по силата на договор за наем, така и безвъзмездно (заем за послужване).
6. Договорен режим
С въвеждането на договорния режим е свързана най-радикалната промяна в иуществените отношения между съпрузите, тъй като брачният договор е един непознат досега институт на българското семейно право. С брачния договор съпрузите могат да дерогират другите два имуществени режима, като единственото ограничение са повелителните правила на закона и добрите нрави. Те могат да сключат брачния договор както преди встъпва нето в брак, така и по време на брака.
- Условия за сключване
1. Дееспособност - чл. 37, ал. 2 предвижда, че само дееспособни лица могат да сключат брачен договор. Както вече беше споменато за лица, които са непълнолетни или ограничено запретени, ще важат правилата на законовия режим на общност
2. Лично сключване - брачният договор според чл. 39, ал. 1 от СК се сключва лично между страните. Това означава, че при него е недопустимо представителството. Не може една от страните да се представлява от пълномощник напр., а съвсем недопустимо и немислимо е законовото представителство. Правилото на чл. 39, ал. 1 е императивно и всякакво нарушение ще доведе до нищожност на брачния договор. Всъщност законодателят е пренесъл относно брачния договор изискването за личното
сключване на брака.
3. Форма - брачният договор е формален договор и за неговата действителност трябва да бъде спазена предвидената в закона форма - писмена с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на страните. Тази форма е аналогична на въведената чрез ГПК за удостоверяване на пълномощни за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти. Разликата е в това, че при брачния договор липсва думичката
„едновременно". Може да възникне въпросът какво трябва да съхранява нотариусът?
- Оригинал или нотариално заверен препис?
Законът изрично не предвижда това, но моето лично мнение по аналогия с ГПК е да бъде съхраняван оригинал. Аргументите са свързани не само със сигурност и стабилност, а и с евентуални необходимост от експертизи и т.н. Вторият въпрос, който може да се постави във връзка с формата, е може ли договорът да бъде сключен във формата на нотариален акт, особено когато с него се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти. По мое мнение в случая следва да се спазва предвидената от СК
специална форма като условие за действителност на договора и макар че формата нотариален акт е по-тежка, а и според съществуващата съдебна практика в други случаи (напр. при доброволна делба под формата на нотариален акт) е допустима, нарушаването й при брачния договор би довело до нищожност.
4. Местна компетентност - местната компетентност е условие за действителност на брач ия договор и на производството по неговото удостоверяване, когато с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот. В този случай местно компетентен е нотариусът по местонахождение на имота. Нещо повече, чл. 39, ал. 2 предвижда, когато имотът предмет на договора, се намира в районите на действие на различни нотариуси,
нотариалното удостоверяване се извършва в един от тези райони по избор на страните. В тези случаи договорът има и прехвърлително действие и подлежи на вписване в имотния регистър. Когато брачният договор няма прехвърлително действие, компетентен да извърши удостоверяването е всеки един нотариус.
Действието на договора се поражда от момента на сключване на брака, когато е сключен между встъпващи в брак. Когато е сключен по време на брака, той може да породи действие отденя на сключване на договора или от друга дата, определена в него. При всички случаи с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му. Брачният договор може да бъде изменян напълно свободно по време на брака. Семейният кодекс не предвижда никакви ограничения по отношение на този въпрос за разлика от други законодателства, които предвиждат срокове за неизменимост, напр. 3 години, 5 години и т.н. Единствено мислимо е самите съпрузи в договора да предвидят определен срок, но това, разбира се, обвързва само тях и не е пречка да се прекрати брачният договор. В чл. 42, ал. 1 са уредени основанията за прекратяване и разваляне на брачния договор. Те са взаимно съгласие на страните, иск на единия съпруг при съществена промяна в обстоятелствата, прекратяване на брака и разваляне по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
- Действие на нотариуса при удостоверяване на брачен договор
Искам да обърна внимание на производството по удостоверяване и различията, които съществуват при хипотезата, когато брачен договор се сключва от встъпващи в брак, и хипотезата, когато се сключва от съпрузи. И в двата случая страните могат да се обърнат към нотариуса с молба да изготви проект за брачен договор. Това право нотариусът има на основание чл. 22 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и според мен е съвсем естествено страните да потърсят такова съдействие, каквато е и практиката в европейските страни. Разбира се, няма пречка те да се обърнат и към адвокат и да представят на нотариуса проект за брачен договор. Когато договорът се сключва от встъпващи в брак, нотариусът най-напред извършва проверката - дали е компетентен да извърши удостоверяването. В тази проверка е необходимо да констатира, че не се намира в особени отношения със страните, че е местно компетентен (когато договорът има прехвърлително действие) и че искането не противоречи на закона. След проверката на самоличност и дееспособност при всички случаи нотариусът трябва да провери съдържанието на проекта за брачен договор. Тук специално внимание обръщам на двете императивни забрани относно съдържанието по чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 3 на СК. Не е допустима уговорка предбрачно имущество
на една от страните да стане съпружеска имуществена общност и брачният договор не може да съдържа разпореждания за случаи на смърт, с изключение на разпореждания относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. След проверката за спазване на особените изисквания на закона той извършва последователно нотариалното удостоверяване на подпис и
съдържание и издава удостоверение на страните за сключения брачен договор.
Сключеният брачен договор преди брака няма правно действие. За да възникне такова, е необходимо сключването на брак. Ако брачният договор подлежи на вписване, той се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак (чл. 25, ал. 4 ЗННД). Във връзка с тази разпоредба се поставят два специфични въпроса. Кой представя на нотариуса удостоверението за
сключен граждански брак и за кого възниква задължението да представи за вписване брачния договор в Службата по вписванията. Трябва да приемем, че на първия въпрос отговорът е съпрузите, защото те имат правен интерес. Длъжностното лице по гражданското състояние няма нормативно задължение да информира нотариуса за това, че пред него е сключен граждански брак. Удостоверението за сключен граждански брак се издава на съпрузите и те трябва да го представят на нотариуса. Задължението за вписване на брачния договор в Имотния регистър е категорично и безспорно за нотариуса. Чл. 25, ал. 4 задължава нотариуса да представи подлежащите на вписване актове в Службата по вписвания в деня на тяхното извършване. Брачният договор, в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс, се представя за вписване като изключение не в деня на нотариалното удостоверяване, а след получаването на удостоверението за сключен граждански брак. В този случай брачният договор се подрежда в книгата, образувана от нотариалните и другите актове и документи, които подлежат на вписване (чл. 28а, ал. 1, т. 4 ЗННД). Съществува и друг интересен въпрос – може ли да се удостоверява преди сключването на брак втори брачен договор от едно лице, което има предходен, но с друго лице. Отговорът на този въпрос е положителен, не можем да говорим за някакво противоречие с морала, нито
пък е налице законова забрана за това. Важното е, че действие ще породи този брачен договор между страните по който бъде сключен граждански договор. Когато брачен договор се сключва между съпрузи, нотариусът също извършва съответните проверки и след удостоверяването издава удостоверения за сключения брачен договор с оглед необходимостта от вписването му н регистъра на имуществените отношения. В този
случай обаче, ако договорът има прехвърлително действие, той е длъжен да го представи в Службата по вписванията в деня на нотариалното удостоверяване.
7. Съдържание на брачния договор
В чл.38 от СК е уредено съдържанието на брачния договор. Изброяването на отделните елементи не е изчерпателно, тъй като в т.8 е предвидено, че брачният договор може да съдържа и уговорки относно други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на СК. Кои са най-важните правила и как би изглеждала една примерна структура на брачния договор? На първо място, брачният договор по българското семейно право може да съдържа уговорки само относно имуществени отношения между съпрузите. Клаузи, отнасящи се до личните отношения, ако са включени в брачния договор, ще бъдат недействителни. Това правило е типично за страните от континенталните правни системи и то кореспондира с основната цел на брачния договор - да уреди имуществените отношения между съпрузите. В страните от англо-американската правна система се допуска на общо основание включването на уговорки относно личните отношения, включително и последици при неизпълнение на такива формулирани от брачния договор задължения.
На второ място, СК постановява императивно две забрани относно съдържанието на
брачния договор. Първо, брачният договор не може да съдържа уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност и второ, брачният договор не може да съдържа разпореждания за случаи на смърт. От втората забрана има едно изключение - допустимо е в брачния договор да има разпореждане относно дяловете на съпрузите при прекратяване на утоворена съпружеска имуществена общност. Следващ важен принцип е, че имуществените отношения на съпрузите в брачния договор могат да бъдат уредени чрез препращане към някои от законовите режими. Нормата не би трябвало да се тълкува буквално, защото тогава брачният договор не би имал смисъл. Става дума за определени имуществени отношения, за които съпрузите могат например да се уговорят, че ще се прилагат правилата на общността, а за други - правилата за разделност. Формулировката в този смисъл замества изричното изписване на тези правила в брачния договор. На последно място, важен принцип е установен в ал. 4 на чл. 38, според който за всичко неуредено с брачния договор се прилага законовият режим на общност. Брачният договор не може да бъде направен по еталон или образец, не можем да говорим за
типов брачен договор. Това е така, защото всяко семейство има свои особености както относно притежаваните имущества, така и относно общото им съгласие за организиране на брачния живот и действителната им воля. Отделните точки в чл. 38 СК биха могли да послужат за отделни части или раздели на брачния договор, като някои от уговорките не е задължително да присъстват. При съставянето на брачен договор най-напред би трябвало да се започне с точка втора- правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака. Какво би могло да се включи тук?
Най-напред, страните биха могли да декларират притежаваното от тях предбрачно имущество и да бъде съставен на тази основа своеобразен опис, разбира се, те могат да се споразумеят, че такъв опис няма да се прави. На следващо място, възможно е с една обща уговорка, че всяко имущество, притежавано от съпрузите преди брака, си остава лично на съпруга-титуляр, въпросът да бъде уреден. Третата възможност е с брачния договор съпрузите да си прехвърлят вещни права или да учредят такива изцяло или отчасти. Напр. възможно е единият съпруг да прехвърли определена вещ или определена идеална част от нея на другия съпруг с дарствено намерение. Няма
пречка да има и взаимно прехвърляне или дори замяна на предбрачни имущества. Всичко това е предоставено на волята на страните. Втората част е централна в целия брачен договор и поради нейното важно значение чл. 38 е посочил на първо място - правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака. Възможностите за уговорки тук са многообразни. Най-елементарната е да се препрати към определен имуществен режим - на общност или на разделност. Възможно е препращането да е още по-конкретно - напр. че недвижимите вещи, които представляват сграда или част от сграда, ще бъдат в режим на общност, а пък другите недвижими вещи - поземлени имоти, ще бъдат в режим на разделност. Възможно е придобивният способ да е критерий за това дали да бъдат общи вещите, лични или съсобствени и т.н. Следващият раздел от съдържанието на бранния договор включва уговорките относно начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище. Тук също съществуват няколко варианта.
Възможно е да се възприемат някои от правилата на другите законови режими, но може да се уговори и различно, напр. че единият съпругще извършва всички действия на разпореждания или че разпореждането със семейното жилище ще се извършва, когато е лична собственост, без съгласие на другия съпруг и т.н.
Може съпрузите да се уговорят, че ще има управител на общите или съсобствените вещи или да изберат общ пълномощник, който ще извършва действия на разпореждане вместо тях и т.н. На четвърто място, □ брачният договор е възможно да има уговорки относно участие на страните в разходите и задълженията. Те могат да се уговорят, че те ще се поемат от тях съразмерно с възможностите им или по някакъв друг, изрично предвиден начин - напр. единият съпруг ще поеме 1/3, а другият - 2/3 от разходите. Допустими са и още по-конкретни уговорки - напр. че единият ще поеме разходите за поддържането на общата къща, а другият ще заплаща дължимите сметки за ток и вода и т.н. Това, разбира се, едва ли ще се среща често в практиката. Интересен е въпросът, могат ли съпрузите в брачния договор да уговорят, че за
задължения, поети за текущите нужди на семейството, няма да отговарят солидарно. Смятам, че такава уговорка е недопустима, защото правилото, установено в чл. 32. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 е в интерес на третите лица и не може да бъде дерогирано.
Следващата група въпроси са свързани с имуществените последици от развода. Възможно е, разбира се, такава част изобщо да не съществува в брачния договор, но в други случаи могат да бъдат уредени и много подробно. При евентуален развод по исков ред съдът няма да се произнася по тези въпроси след като е налице брачен договор (чл. 58 СК), а при развод по взаимно съгласие това на практика е едно готово споразумение освен въпросите, свързани с децата. В брачния договор могат да се уредят и имуществени отношения, свързани с издръжката. Докато издръжката между съпрузите по време на брака и развода е характерна и за другите правни системи, своеобразна особеност на българското семейно право е издръжката на деиата от брака. Това е единственият изрично предвиден въпрос, който може да се уреди с брачен
договор и не е свързан с имуществени отношения между съпрузите. Както вече беше споменато, съпрузите могат с брачния договор да уредят и други имуществени отношения, изхождайки от своето взаимно желание и взаимно разбирателство.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов