КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 09 Юли 2020, 14:20

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ЗиД на ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Ново мнениеПубликувано на: 31 Мар 2015, 12:30 
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР


§ 1. В чл. 60 се правят следните промени:
1. Текстът на чл. 60 става ал. 1, а текстът на т. 1 придобива следното съдържание: „1. Видът на имота съобразно чл. 23.”
2. Т. 8 се заличава.
3. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) За всеки обект по чл. 23 се води отделна партида. По изключение се допуска създаването и воденето на обща партида за блокове от земеделски имоти с поредни номера на идентификаторите, когато са обект на една правна сделка.
§ 2. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 13 със следното съдържание: „исканията по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството за отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника;”, а досегашната т. 13 става т. 14.
§ 3. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя запетая и думите „уникален за съдебния район”.
2. Текстът на ал. 2 се видоизменя така:
„(2) До влизане в сила на кадастрална карта за имота, за него се води предварителна имотна партида без идентификатор само с данните за имота и правата, съдържащи се във вписаните актове.”
§ 4. Текстът на чл. 68 се видоизменя така:
„Чл. 68. (1) Партидата се води на цифров носител.
(2) Унищожена партида се възстановява по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 3.”
§ 5. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавят думите „на оригиналния им носител”.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Документите по ал. 1, постъпили на цифров носител се съхраняват безсрочно в цифрово партидно дело под същия номер. Преди изтичане на срока за съхранение на партидното дело, то се цифровизира и интегрира в цифровото партидно дело.”
§ 6. Текстът на чл. 70 се изменя така:
„Чл. 70. (1) Производството по създаване на имотния регистър за всяко землище, населено място или имоти се открива с факта на влизане в сила на кадастралната карта за тях.
(2) От датата на влизане в сила на кадастралната карта се образуват имотни партиди за всеки обект по чл. 23, за който е вписан акт по чл. 110 от Закона за собствеността. В партидата се вписват само правата и обстоятелствата, съдържащи се в съответния акт.
(3) Наличните предварителни имотни партиди се преобразуват автоматично в окончателни от момента на получаване на кадастрален идентификатор за съответните обекти.”
§ 7. Текстът на чл. 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Имотната партида, съответно - предварителната имотна партида, се изготвя автоматизирано чрез структуриране на въведените данни и обстоятелства по чл. 60-64 от вписания акт в базата данни и се удостоверява дигитално от съответното длъжностно лице, въвело данните.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Номерът на имотната партида, съответно - на предварителната имотна партида, се записва върху всички оригинални екземпляри на вписания акт.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Службата по вписванията осигурява пълен пряк достъп на службата по геодезия, картография и кадастър до партидите по чл. 65, ал. 3 за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и другите вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и за даване на идентификатори.
§ 8. Текстът на чл. 72 се изменя така:
„Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (1) По предложение на Нотариалната камара, министърът на провосъдието може със заповед да предвиди служебно създаване на предварителни имотни партиди, съответно – на окончателни имотни партиди за имотите с идентификатор, от нотариусите, съхраняващи нотариалните дела за съответните актове и имоти. Заповедта се обнародва в Държавен вестник.
(2) Изготвянето на партидите по ал. 1 се извършва като на нотариусите се предоставят безвъзмездно необходимите технически средства за верифициране на данните, пълен онлайн потребителски достъп до кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, копия от картата на възстановената собственост на цифров носител, както и извадки на другите налични планове, карти и регистри, съхранявани от компетентните органи.”
§ 9. Чл. 73, ал. 1 се отменя.
§ 10. Текстът на чл. 74, ал. 1 се изменя така:
„Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) До влизане в сила на кадастрална карта за съответното землище, населено място или имоти, вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят предварителни имотни партиди по чл. 65, ал. 3.”
§ 11. Текстът на чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Редът за водене на имотния регистър се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3.”
§ 12. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на ал. 2 придобива следния вид:
„(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Служебно откриване и закриване на имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. в случаите по чл. 54в;
2. при преобразуване на предварителна имотна партида в окончателна при придобиването и въвеждането на кадастрален идентификатор за имота;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот с кадастрален идентификатор.”
2. Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
„(3) Служебно откриване и закриване на предварителни имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. при вписване на акт за имот без кадастрален идентификатор;
2. при издаване на удостоверение за вещни тежести за имот без кадастрален идентификатор;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот без кадастрален идентификатор;
4. при разделяне на предварителни имотни партиди, съдържащи данни за повече от един имот;
5. при обединяване на предварителни имотни партиди за един и същи имот.
(4) В случаите по ал. 2-3, данните по части „Б”-„Д” на новообразуваните партиди се изпращат незабавно за отразяване в Кадастралния регистър на недвижимите имоти.”
§ 13. В чл. 79 накрая се добавя запетая и думите „както и вписванията да се извършат в определената от него поредност”.
§ 14. Текстът на чл. 80 става ал. 1 и се добавят алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В случай, че праводателят не е вписан като носител на правото и придобиването не е по давност, първо се извършва служебно вписване на акта, съдържащ придобивното основание на праводателя.
(3) Описанието на имота по част „А” на партидата се извършва чрез пренос на данни от кадастралната карта с въвеждане на кадастралния идентификатор. Службата по вписванията не може да променя основни кадастрални данни за имот с идентификатор.”
§ 15. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „Определението” се заменя с думата „Разпореждането”.
2. Създават се нави алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
„(4) Вписването се извършва чрез въвеждане на данните по чл. 60-64 в базата данни и получаване на уникален пореден номер на вписания акт. Оригиналът на вписания акт се подрежда в рамките на работния ден в книгата на вписаните актове съобразно този номер.
(5) Службите по вписванията водят следните книги на традиционен носител:
1. книга на вписаните актове;
2. книга на отказите, в която се подреждат всички определения за отказ и актовете на съответния съд за тяхното потвърждаване или отмяна;
3. други книги, предвидени в Закона за наследството.
(6) Всички регистри, картотеки и партиди в службите по вписванията, предвидени в нормативен акт, се водят на цифров носител. Входящият регистър се води и на хартиен носител като се разпечатва и приключва всеки ден на хартиен носител с подпис на длъжностно лице, определено от ръководителя на службата по вписванията, след което се подвързва в поредността на датите.”
§ 16. В чл. 84, ал. 1, изр. II придобива следния вид: „Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията върху оригиналите на акта, а съответната партида и измененията в нея – дигитално от длъжностното лице, въвело данните.”
§ 17. В чл. 85 думата „определение” се заменя с думата „разпореждане”.
§ 18. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст на чл. 89 става ал. 1 и придобива следното съдържание:
2. Създават се нови алинеи 2-5 със следното съдържание:
(2) Поправянето на очевидна фактическа грешка в имотна или предварителна имотна партида се извършва въз основа на разпореждане на ръководителя на службата по вписванията или на определено от него лице, по искане на заинтересовано лице или на нотариус.
(3) В случай че заинтересовано лице или нотариус установи, че не всички юридически факти и обстоятелства за правата от вписания акт са отразени в имотната партида, той може да поиска нейното допълване. Допълването се извършва по реда за поправяне на очевидна фактическа грешка.
(4) Поправки на очевидни фактически грешки и допълване на имотни партиди се извършва служебно от ръководителя на службата по вписванията или определено от него лице и без наличие на предпоставките по ал. 1-3 при:
1. обединяване на съществуващи повече от една предварителни имотни партиди за един и същи имот;
2. разделяне на предварителна имотна партида, съдържаща данни за повече от един имот.
(5) По реда на допълването не могат да се правят промени в основните кадастрални данни в имотните партиди с кадастрален идентификатор.”
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗКИР
§ 19. В § 1 от Допълнителните разпоредби на закона се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на точка 6 се видоизменя така: „"цифров вид" на кадастралната карта, съответно на книгите, регистрите, картотеките и партидите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху магнитен, оптически или друг технически носител, който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни;”
2. Текстът на точка 13 се видоизменя така: „"заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, нотариусите, изповядали съответната сделка, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата;”
3. Създава се нова т. 21 със следното съдържание: „„Очевидна фактическа грешка” при вписванията е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.”
§ 20. (1) Книгите в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител, се съхраняват безсрочно.
(2) Делата, партидите, регистрите и картотеките в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител се съхраняват до тяхното пълно цифровизиране, но не по-малко от 30 години от влизане в сила на закона.
§ 21. С влизането в сила на този закон всички образувани в базата данни на Агенцията по вписванията файлови партиди на имоти, притежаващи кадастрални идентификатори, се преобразуват в предварителни имотни партиди.
§ 22. В 6-месечен срок от обнародването на закона за изменение и допълнение министърът на правосъдието и министърът на регионалното развитие и благоустройството привеждат актовете по прилагането му и функционалностите на съответните информационни системи и бази данни в съответствие с него.


________________________________________________________________


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ЗиД на ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Ново мнениеПубликувано на: 31 Мар 2015, 12:32 
МОТИВИ:

Въвеждането на системата на имотна регистрация в Република България е устойчива политика и институционален ангажимент на българското правителство. Понастоящем е предвидено въвеждането на имотен регистър да се извършва по съдебни райони чрез процедурата по чл. 70-75 от ЗКИР, т.е. чрез създаване на предварителни имотни партиди за всеки имот, уточняване на данните с кадастъра и преобразуването на партидите от предварителни в окончателни от съдиите по вписванията. Съдържанието на имотната партида, както предварителна, така и окончателна, е уредено в ЗКИР и в наредбата по чл. 5, ал. 3 от ЗКИР (Наредба № 2 на МП от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър). Законопроектът се основава на отказ от досегашното производство по ЗКИР по създаване на имотен регистър като неефективно и неизпълнимо по отношение на всички съдебни райони. Към момента такава заповед имат 5 от всички 113 съдебни района и то не за целите им територии. Заслужава да се отбележи, че това е направено от МП през 2005 г., т.е. преди началото на реформата и до момента няма никакво развитие. През това време кадастралната карта постигна много висока степен на покритие на урбанизираните територи и чувствителен напредък в останалите територии. Поради високата цена и липсата на наложителна потребност, голяма част от територията извън населените места ще остане още много време без кадастрална карта. Същевременно ниската интензивност на транзакциите в тези територии прави въвеждането на кадастрална карта нецелесъобразно поради високите разходи за този процес. Това налага извънредни решения като например интегриране на специализирани кадастри: земеделския кадастър (картите за възстановена собственост), плановете за новообразуваните имоти и други. Така кадастралното покритие ще стане значително, но дори и сега е много по-голямо от покритието с имотни партиди. Макар че кадастралната карта в момента покрива под половината от територията на страната, тя обхваща районите с над 80 на сто от транзакциите (сделки и вписвания). Дори и без земеделския кадастър вече милиони имотни единици притежават кадастрални идентификатори, а следователно са и въведени в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, който съдържа данни за правата и техните носители към кадастралната карта. Това прави изоставането на имотния регистър значително, което само по себе си създава редица рискове. Основен риск е практическото възвеждане на данните в кадастралните регистри в квазипридобивно основание чрез издаването на скици с данни за недоказани собственици. Ето защо се налагат спешни мерки за преодоляване на диспропорцията, каквато е и настоящия законопроект.
Преминаването към режима на ЗКИР и Наредба № 2 по необходимост променя и самото производство за вписване. Този преход към имотна система на вписване обаче е един по-продължителен процес. Неизбежен е един по-кратък или по-дълъг преходен период, в който двете системи трябва да съжителстват, поради което трябва да се търсят компромисни технологични и правно-технически решения, без да се накърнява сигурността на вписванията. Тъй като предвиденото производство за въвеждане на имотен регистър се оказа неприложимо в практиката, това налага възприемането на нови правно-технически решения, с които да се поддържа и развива едно адекватно ниво на интеграция между двете геореферирани бази данни – кадастър и имотен регистър, още повече като се вземе предвид, че при всяко вписване в момента се структурира цифрова партида, която има неофициален характер, но съдържа всички данни от вписания акт.
В основата си предлаганите изменения и допълнения на ЗКИР се свеждат до следното:
1. Автентичен информационен носител на имотната партида и предварителната имотна партида стават цифровият носител. Удостоверяването на окончателната имотна партида следва да става с електронен подпис на длъжностно лице. Това превръща имотната партида в електронен документ по смисъла на закона. Това разбира се не пречи партиди да се разпечатват и удостоверява, но като вторичен образ на цифровия носител като логическа импликация на разпоредбата на чл. 184 от ГПК. Досегашните опити да се съставят имотни партиди на хартиен носител, които непрекъснато да се актуализират на ръка, доказват неефективността на това решение, тъй като всяко пренасяне от един носител на друг носи рискове от деформиране и загуба на данни.
2. Предвижда се инцидентно автоматично генериране на имотни партиди. Това ще става само за имоти с кадастрален идентификатор в следните случаи: при вписване на всяка сделка за такъв имот и при всяко издаване на удостоверение за тежести за такъв имот. Издаването на удостоверение е нотариално производство, което налага правен анализ на юридическите факти, обстоятелства и права от лица със специализирана юридическа квалификация, каквито са съдиите по вписванията. Това е уместен повод за структуриране на наличните данните от вписани сделки в имотна партида или предварителна имотна партида. Още повече, че издаването на удостоверение най-често е последвано от неговата актуализация към определена дата и това много ще улесни работата на длъжностните лица и съдиите по вписванията.
3. С влизане в сила на закона за изменение и допълнение съществуващите файлови партиди за имоти без идентификатор автоматично придобиват статус на предварителни имотни партиди. Следва да се има предвид, че само за 5 години от 2009 до края на 2014 г. службите по вписванията в цялата страна са генерирали общо над 12,886 милиона файлови партиди. За сравнение за същото време в частите от 5-тте съдебни района със заповеди за преминаване към имотна регистрация са създадени едва 37,8 хиляди имотни партиди. Очевидно е, че статутът на т.нар. „файлови“ партиди следва да се уреди. Доколкото се предлага отказ от хартиения носител на имотните партиди, логичната следваща стъпка е тяхното преобразуване в предварителни, а за имотите с идентификатор – и в окончателни. Ето защо, аналогично на имотните партиди се предвижда служебно създаване и на предварителни в няколко случая. Това са: при вписване на сделка, вписване на праводател (при невписан предходен акт) и служебно по искане на заинтересовано лице или нотариус, ако имотът е без идентификатор и последният вписан акт за него е отпреди 1998 г., т.е. данните за който са единствено на хартиен носител. В тези случаи не е обосновано да се очаква ново производство по вписване, а на заинтересованите лица следва да се даде възможност да поискат изготвянето на предварителна имотна партида като услуга на службата по вписванията срещу справедлива държавна такса. Този процес се улеснява от обстоятелството, че е проведен мащабен процес за цифровизиране на актове от този период, данните за които не са въведени в съответните регистри и партиди. Следва да се има предвид, че въвеждането на възможност за двустранно структуриране на информацията (персонална и поимотна структура) стана основна предпоставка за плавния преход към система на имотни вписвания. То се отнася в еднаква степен до данните по сделките, вписвани в момента, така и до данните от актове и сделки вписани в различните служби по вписванията за периода от 1998 г. насам. За целта през периода 2008-2009 г. бяха мигрирани данните от дванадесетте използвани предходни програмни продукти в службите по вписванията. Този процес обхвана общо над 7 милиона записа. Те бяха автоматично преструктурирани във файлови имотни партиди, само на цифров носител, които нямат окончателен характер. Освен от мигрираните данни, такива партиди се структурират и от актове и сделки по повод на новообразувани нотариални производства: вписване, отбелязване или заличаване на актове и преобразуването им в на цифров носител. Има възможност за структуриране на цифрови партиди и в производството по издаване на удостоверения. Това създава един голям потенциал за развитие, който следва да се използва своевременно.
4. Запазва се принципът, че за всеки обособен обект (имот) по чл. 23 се изготвя отделна партида. Допуска се по изключение създаването на една имотна партида за повече от един имот - само за земеделските имоти от един блок, при условие че са с поредни идентификатори. Причината е че при интегриране на земеделския кадастър (картите за възстановената собственост) в кадастралната карта, вписването на единичен договор за аренда с няколкостотин имота например е практически неизпълнимо без ангажирането на големи допълнителни човешки ресурси. А такива случаи се срещат твърде често в практиката в районите с интензивно земеделие. Това е временно решение, което следва да послужи до реализирането на мащабна комасация на земята в България. Що се отнася до предварителните имотни партиди за такива имоти, за тях ще се прилага аналогично решение, което е значително улеснено при отсъствието на идентификатори.
5. Запазва се възможност за планомерно преобразуване на файлови партиди в предварителни и/или окончателни ИП за цял съдебен район. Тъй като по досегашния ред за целта биха били необходими значителни допълнителни ресурси, предвидено е това да става по инициатива и с участието на нотариусите в даден съдебен район. Създава се възможност да валидират съществуващите файлови партиди като предварителни, а за имотите с идентификатори – като окончателни, за всички имоти, за които те съхраняват нотариални дела. Съгласно Правилника за вписванията срокът за съхранението им на хартиен носител е 5 години. Следва да се има предвид, че файлови партиди се създават от началото на 2009 г. Тъй като партидите съществуват на цифров носител, единственото действие което следва да се извърши е тяхното валидиране от съответния нотариус. Това може да стане и с електронен подпис. Предвидено е планомерното преобразуване за съсъответния съдебен район да стане със заповед на министъра на правосъдието по инициатива на Нотариалната камара.
6. Предвижда се вписаните актове да се подреждат в една единствена книга в поредността на вписванията. Така входящият номер, който носи вписания акт ще установява неговото място спрямо всички останали актове. Няма логика в разделното съхраняване на нотариалните актове и на всички всички останали актове, тъй като поредността на вписванията, а оттам и противопоставимостта на правата, трябва да бъде демонстрирана по несъмнен и убедителен начин. Титулярите черпят своите права от придобивните основания, а не от тяхната конкретна форма (акт). По тази причина формите на придобивните основания не се различават помежду си по сила и между тях може да има конкуренция. Затова и не следва да се допуска разделното им класифициране според вида на формите (актовете). Предвижда се и поддържане на досегашната книга за постановените откази. Всички партиди, азбучници, регистри и картотеки преминават единствено цифров носител, каквато е и практиката през последните десет години. За един преходен период входящият регистър остава да се води едновременно на два носителя, поради установената практика на приключването му за деня върху разпечатка от деловодния модул на базата данни с подпис на съдия по вписванията. Предвижда се службите по вписванията да продължат да водят традиционните книги, предвидени във връзка с наследяванията, които нямат отношение към системата на вписванията.
7. Освен поправка на очевидна фактическа грешка се въвежда и производство за допълване на имотна партида. Това ще се прави в случаите, когато заинтересовано лице или нотариус установи непълно отразяване на данните от вписания акт в имотната пртида. Във всички случаи обаче, ще съществува забрана да се коригира част „А” на партидата за имоти с идентификатор. Причината е, че основните кадастрални данни са такива, каквито са въведени от АГКК чрез съответната служба и правоспособно лице и промени в тях могат да бъдат правени само по реда за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Обратно, по отношение на данните за правата водещо е съдържанието на вписания акт и на имотната партида, поради което е предвидено Кадастралния регистър на недвижимите имоти да се привежда в съответствие с тях.
8. Измененията в закона налагат изменения и допълнения в подзаконовите актове по прилагането на Закона за собствеността и ЗКИР. Това се отнася най-вече до Правилника за вписванията и Наредба № 2 на МП за воденето и съхраняването на имотния регистър. Даден е срок за това, като се има предвид, че настоящите измененията в ЗКИР допускат тяхната отмяна и издаването на единен подзаконов акт, обединяващ всички оперативни правила за вписванията. С въвеждането на цифрови партиди, регистри и картотеки това става не само възможно, но и препоръчително.
9. Не може да се очаква че всички предварителни имотни партиди ще бъдат с пълно съдържание. Българската система на вписвания е основана на вписване на актове, а не на обстоятелства, следователно могат да се въвеждат само и единствено данните от вписвания акт и то в рамките на открито производство по ГПК за вписване, отбелязване или заличаване. Затова се предлага служебно създаване (валидиране) на партиди и в производството по издаване на удостоверения по ГПК. По този начин предварителните имотни партиди постепенно във времето ще бъдат попълнени с всички необходими данни.
Законопроектът не налага мобилизирането на допълнителен финансов ресурс за своето прилагане. Неговото предимство е, че ще се прилага в рамките на съществуващата и утвърдена институционална структура на държавата и ще се опира на добре усвоени от прилагащите органи правни норми, по които има акумулирана и достатъчна съдебна практика: тези на ЗКИР, ГПК, Правилника за вписванията и Наредба № 2. Нещо повече, финансови средства ще бъдат икономисани от преустановяване на досегашната система за ръчно създаване на предварителни и окончателни имотни партиди на традиционен (хартиен) носител.
В резултат от приемането и последователното прилагане на предлаганите промени може да се очаква по-нататъшното развитие на системата от услуги, предлагани от Агенцията по вписванията в посока гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами. Става възможно развитието на нови услуги, създаващи видимост на подготвителните действия за сделка с недвижими имот, извършвани от нотариусите, министрите, областните управители и общините (уведомяване за/регистиране на предстояща сделка с имот), автоматизирано издаване на изискуемите от закона (ГПК, ЗКИР и др.) справки, удостоверения и уведомявания на заинтересувани лица, внедряване на система за документооборот със сертификат за електронен подпис, особено за професионалните ползватели на имотния регистър и много други. В средносрочен план промените ще позволят цялостното преминаване към пълноценна имотна регистрация, основана на конститутивни вписвания. Тоест такава, при която учредяването или прехвърлянето на правата върху недвижимите имоти настъпва от момента на вписването (както е в момента в няколко случая), а не от момента на самата сделка. Когато вписването стане елемент от фактическия състав на самата сделка или акт, подлежащ на вписване това рязко ще намали възможностите за реализация на имотни измами и ще повиши максимално сигурността на гражданския оборот.
Европейското право не предвижда обвързващи правила за вписванията, адресирани към държавите членки и/или пряко до правните субекти в тях. Съгласно чл. 2, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съюзът и държавите-членки могат да развиват свои законодателни инициативи и да приемат правно обвързващи актове в област правосъдие, а държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята или е спрял да я упражнява. В действителност, в повечето държави-членки системата на вписванията попада извън обхвата на системата на правосъдие. В този смисъл обществените отношения – предмет на правно регулиране с предлагания законопроект попадат в обхвата на законодателната компетентност на Р България и не се налага търсене на съответствие в правото на Европейския съюз, освен с неговите общи принципи, които неизбежно биха били приложени при повдигане на спорове пред Съда на ЕС и при признаване на съдебните решения в съответствие с националните правни традиции и системи (изискване по чл. 67, § 1 ДФЕС).


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ЗиД на ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Ново мнениеПубликувано на: 06 Апр 2015, 14:10 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
проект

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр. 45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр. 99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр. 36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр. 39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр. 29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. Бр 57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр. 91 от 21 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011г.. изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр. 15 от 15 февруари 2013 г. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. ДВ.бр. 98 от 28 Ноември 2014 г.


§ 1. В чл. 2, ал. 3 цифрата „3“ се заменя с „4“.

§ 2. В чл. 13, ал. 2 се изменя така:
„(2) Службите по геодезия, картография и кадастър извършват дейности по ал. 1 и извън определените им райони от територията на страната, въз основа на заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

§ 3. В чл. 16, ал. 1 съюзът „и“ пред думата „лица“ се заличава.

§ 4. Чл. 22а се отменя.

§ 5. В чл. 26, ал. 2, изречение второ след думата „място“ се добавя „към датата на одобряване на кадастралната карта,“.

§ 6. В чл. 29, ал. 1, т. 3 след думата „сградите“ се поставя запетая и се добавя „съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях“.

§ 7. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква „б“ думите „сградите и самостоятелните обекти в сгради“ се заменят със „сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях“.
2. Алинея 8 се отменя.

§ 8. В чл. 38, ал. 1, т. 2 се изменя така:
„2. да означи с трайни знаци границите на имота си и да опазва знаците от унищожаване;“

§ 9. В чл. 41, ал. 6 думите „ал. 2 се установи дублиране на права за собственост“ се заменят с „ал. 2 - 4 се установят противопоставими права на собственост“.

§ 10. Член 41а се изменя така:
„Чл. 41а. В случаите по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2, границите се означават само в териториите, посочени в заповедта за откриване на производството, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез геодезически измервания.“


§ 11. В чл. 43, ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. Граници и/или очертания на сгради и съоръжения“.

§ 12. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо думите „на района“ се заличават.
б) изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 30-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 48, ал. 2“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заповедта по ал. 1 влиза в сила за територията, за която е издадена, след изтичане на срока по ал. 2, по отношение на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри, които не са обжалвани.“

§ 13. В чл. 49а, ал. 3, изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 7-дневен срок от приемането на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2.“

§ 14. В чл. 49в ал.1 се изменя така:
„(1) Данните за имот или група имоти, които са обжалвани по реда на чл. 49, ал. 2 или чл. 49а, ал. 4, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед за изменение, съобразно влязлото в сила съдебно решение. Заповедта се издава от началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.“

§ 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 се добавя т. 3:
„3. явна фактическа грешка“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта, проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.“

§ 16. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение, в случаите на:
1. делба;
2. отчуждаване на част от поземлен имот;
3. промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците или съединяване на поземлени имоти на различни собственици;
4. снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот;
5. член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;
6. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост или друго вещно право;
7. отстраняване на явна фактическа грешка.
(2) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1.
(3) Скицата-проект за отстраняване на явна фактическа грешка съдържа и данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
(4) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 7 се извършва след постъпване на решение на общинската служба по земеделие.“

§ 17. В чл. 53, ал. 3 след думите „измененията по“ се добавя „ал.1, т. 2 и“.

§ 18. В чл. 53а се създава т. 5:
„5. нанасяне на нови поземлени имоти, чиито граници и право на собственост, са определени въз основа на действащи планове или карти, одобрени по реда на закон.“

§ 19. Създава се чл. 53б:
„Чл. 53б. (1) Явна фактическа грешка се отстранява за сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването ѝ от службата по геодезия, картография и кадастър.
(2) Явна фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти засегнати от установената явна фактическа грешка.“

§ 20. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица, изработена от правоспособно лице и се отстранява в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти въз основа на проект за изменение, след решаване на спора по съдебен ред.“
2. В ал. 4, изречение първо думите „кадастралните регистри“ се заменят с „кадастралния регистър“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Редът по предходните алинеи се прилага и за имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, при нанасянето му в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.“
4. Досегашните ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 6 и ал. 7.

§ 21. В чл. 54а, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„Собственикът предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър проект за определяне на границите, изработен от правоспособно лице.“.

§ 22. В чл. 54б думите“по чл. 53а“ се заличават.

§ 23. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) Административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронна скица или схема от кадастралната карта и кадастралните регистри, ги разпечатват и удостоверяват идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие, когато са длъжни да ги ползват, предоставят или съхраняват в писмен вид на хартиен носител.“;
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 24. В чл. 60 се правят следните промени:
1. Текстът на чл. 60 става ал. 1, а текстът на т. 2 придобива следното съдържание: „2. Видът на имота съобразно чл. 23.”
2. Точка 8 се заличава.
3. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) За всеки обект по чл. 23 се води отделна партида. По изключение се допуска създаването и воденето на обща партида за блокове от земеделски имоти с поредни номера на идентификаторите, когато са обект на една правна сделка.

§ 25. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 13 със следното съдържание: „исканията по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството за отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника;”, а досегашната т. 13 става т. 14.

§ 26. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя запетая и думите „уникален за съдебния район”.
2. Текстът на ал. 3 се изменя така:
„(3) До влизане в сила на кадастрална карта за имота, за него се води предварителна имотна партида без идентификатор само с данните за имота и правата, съдържащи се във вписаните актове.”

§ 27. Текстът на чл. 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) Партидата се води на цифров носител.
(2) Унищожена партида се възстановява по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 3.”

§ 28. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1 накрая се добавят думите „на оригиналния им носител”.
4. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Документите по ал. 1, постъпили на цифров носител се съхраняват безсрочно в цифрово партидно дело под същия номер. Преди изтичане на срока за съхранение на партидното дело, то се цифровизира и интегрира в цифровото партидно дело.”

§ 29. Текстът на чл. 70 се изменя така:
„Чл. 70. (1) Производството по създаване на имотния регистър за всяко землище, населено място или имоти се открива с факта на влизане в сила на кадастралната карта за тях.
(2) От датата на влизане в сила на кадастралната карта се образуват имотни партиди за всеки обект по чл. 23, за който е вписан акт по чл. 110 от Закона за собствеността. В партидата се вписват само правата и обстоятелствата, съдържащи се в съответния акт.
(3) Наличните предварителни имотни партиди се преобразуват автоматично в окончателни от момента на получаване на кадастрален идентификатор за съответните обекти.”

§ 30. Текстът на чл. 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) Имотната партида, съответно предварителната имотна партида, се изготвя автоматизирано чрез структуриране на въведените данни и обстоятелства по чл. 60-64 от вписания акт в базата данни и се удостоверява дигитално от съответното длъжностно лице, въвело данните.
(2) Номерът на имотната партида, съответно на предварителната имотна партида, се записва върху всички оригинални екземпляри на вписания акт.
(3) Службата по вписванията осигурява пълен пряк достъп на службата по геодезия, картография и кадастър до партидите по чл. 65, ал. 3 за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и другите вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и за даване на идентификатори.“

§ 31. Текстът на чл. 72 се изменя така:
„Чл. 72. (1) По предложение на Нотариалната камара, министърът на провосъдието може със заповед да предвиди служебно създаване на предварителни имотни партиди, съответно – на окончателни имотни партиди за имотите с идентификатор, от нотариусите, съхраняващи нотариалните дела за съответните актове и имоти. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.
(2) Изготвянето на партидите по ал. 1 се извършва като на нотариусите се предоставят безвъзмездно необходимите технически средства за верифициране на данните, пълен онлайн потребителски достъп до кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, копия от картата на възстановената собственост на цифров носител, както и извадки на другите налични планове, карти и регистри, съхранявани от компетентните органи.”

§ 32. Чл. 73, ал. 1 се отменя.

§ 33. Текстът на чл. 74, ал. 1 се изменя така:
„(1) До влизане в сила на кадастрална карта за съответното землище, населено място или имоти, вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят предварителни имотни партиди по чл. 65, ал. 3.”

§ 34. Текстът на чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. Редът за водене на имотния регистър се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3.”

§ 35. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Служебно откриване и закриване на имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. в случаите по чл. 54в;
2. при преобразуване на предварителна имотна партида в окончателна при придобиването и въвеждането на кадастрален идентификатор за имота;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот с кадастрален идентификатор.”
2. Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
„(3) Служебно откриване и закриване на предварителни имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. при вписване на акт за имот без кадастрален идентификатор;
2. при издаване на удостоверение за вещни тежести за имот без кадастрален идентификатор;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот без кадастрален идентификатор;
4. при разделяне на предварителни имотни партиди, съдържащи данни за повече от един имот;
5. при обединяване на предварителни имотни партиди за един и същи имот.
(4) В случаите по ал. 2-3, данните по части „Б”-„Д” на новообразуваните партиди се изпращат незабавно за отразяване в Кадастралния регистър на недвижимите имоти.”

§ 36. В чл. 79 накрая се добавя запетая и думите „както и вписванията да се извършат в определената от него поредност”.

§ 37. Текстът на чл. 80 става ал. 1 и се добавят алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В случай, че праводателят не е вписан като носител на правото и придобиването не е по давност, първо се извършва служебно вписване на акта, съдържащ придобивното основание на праводателя.
(3) Описанието на имота по част „А” на партидата се извършва чрез пренос на данни от кадастралната карта с въвеждане на кадастралния идентификатор. Службата по вписванията не може да променя основни кадастрални данни за имот с идентификатор.”

§ 38. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „Определението” се заменя с думата „Разпореждането”.
2. Създават се нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
„(4) Вписването се извършва чрез въвеждане на данните по чл. 60-64 в базата данни и получаване на уникален пореден номер на вписания акт. Оригиналът на вписания акт се подрежда в рамките на работния ден в книгата на вписаните актове съобразно този номер.
(5) Службите по вписванията водят следните книги на традиционен носител:
1. книга на вписаните актове;
2. книга на отказите, в която се подреждат всички определения за отказ и актовете на съответния съд за тяхното потвърждаване или отмяна;
3. други книги, предвидени в Закона за наследството.
(6) Всички регистри, картотеки и партиди в службите по вписванията, предвидени в нормативен акт, се водят на цифров носител. Входящият регистър се води и на хартиен носител като се разпечатва и приключва всеки ден на хартиен носител с подпис на длъжностно лице, определено от ръководителя на службата по вписванията, след което се подвързва в поредността на датите.”

§ 39. В чл. 84, ал. 1, изр. второ придобива следния вид: „Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията върху оригиналите на акта, а съответната партида и измененията в нея – дигитално от длъжностното лице, въвело данните.”

§ 40. В чл. 85 думата „определение” се заменя с думата „разпореждане”.

§ 41. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст на чл. 89 става ал. 1.
2. Създават се нови алинеи 2-5 със следното съдържание:
(2) Очевидна фактическа грешка в имотна партида или предварителна имотна партида се установява по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. Поправянето на очевидна фактическа грешка в имотна или предварителна имотна партида се извършва въз основа на разпореждане на ръководителя на службата по вписванията или на определено от него лице, по искане на заинтересовано лице или на нотариус.
(3) В случай че заинтересовано лице или нотариус установи, че не всички юридически факти и обстоятелства за правата от вписания акт са отразени в имотната партида, той може да поиска нейното допълване. Допълването се извършва по реда за поправяне на очевидна фактическа грешка.
(4) Поправки на очевидни фактически грешки и допълване на имотни партиди се извършва служебно от ръководителя на службата по вписванията или определено от него лице и без наличие на предпоставките по ал. 1-3 при:
1. обединяване на съществуващи повече от една предварителни имотни партиди за един и същи имот;
2. разделяне на предварителна имотна партида, съдържаща данни за повече от един имот.
(5) По реда на допълването не могат да се правят промени в основните кадастрални данни в имотните партиди с кадастрален идентификатор.”

§ 42. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1 се изменя така:
„1. "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение;“

2. т. 6. се изменя така: „"цифров вид" на кадастралната карта, съответно на книгите, регистрите, картотеките и партидите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху магнитен, оптически или друг технически носител, който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни;”

3. т. 9 се изменя така:
„9. "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания съгласно изискванията на този закон, и границите им от кадастралната карта, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.“

4. т. 13 се изменя така: „"заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата;”

5. т. 16 се изменя така:
„16. "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри;“

6. създава се т. 21 със следното съдържание: „"Очевидна фактическа грешка" при вписванията е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.”

§ 43. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4, ал. 1, т. 4 думите „чл. 54, ал. 3“ се заменят с „чл. 54а, ал. 3“.
2. В § 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До издаването на заповедта по чл. 35, ал. 1 Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя териториите, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1, съответно териториите, в които данните се набират чрез геодезически измервания и изчисления, като оценява картите, плановете, регистрите и другата документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, за съответствието им с изискванията за съдържание и точност, определени с наредбата по чл. 31.“
б) в ал. 2, изречение първо след думата „предават“ се добавя „безвъзмездно“ и думите „при условията на чл. 8, ал. 5“ се заличават.
в) алинея 4, изречение първо се изменя така:
„(4) Органите на държавната власт и на местното самоуправление предават на службата по геодезия, картография и кадастър копия от всички актове, с които се признава, установява или възстановява право на собственост и друго вещно право върху недвижими имоти, в 30-дневен срок от поискването им или от обнародването в "Държавен вестник" на заповедта по чл. 35, ал. 1.“
г) в ал. 8 след думата „създаването“ се добавя „и поддържането“.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 44. (1) С влизане в сила на този закон, производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии се счита за открито за всички землища, за които не е издадена заповед по чл. 35, ал. 1.
(2) Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в двуседмичен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал. 1, т. 1 до влизане в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно.
(3) Данните по ал. 2 се предоставят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Общинската служба по земеделие удостоверява верността и актуалността на предоставените данни.

§ 45. (1) Получените данни по §1, ал. 2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от службата по геодезия, картография и кадастър, съгласно изискванията на наредбите по чл. 31 и чл. 26, ал. 4 и се предоставят в цифров вид на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия, която влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в 7-дневен срок от обнародване на заповедта по ал. 2, уведомява министъра на земеделието и храните и министъра на правосъдието, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия.
(4) Наличие на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия се установява при обединяване на данните от одобрената кадастрална карта за неурбанизираната територия в производството по създаване на кадастрална карта за урбанизираната територия. Отстраняването на несъответствията се извършва по реда на чл. 44а.
(5) Кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на предходните алинеи се в изработват цифров вид и копие на състоянието им към момента на одобряване се съхранява в цифров вид в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

§ 46. До 31.12.2015 г. изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираните територии, за които е открито производство по реда на § 44, ал. 1.

§ 47. Започнатите производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри към момента на влизане в сила на закона се довършват по досегашния ред.

§ 48. Навсякъде в закона думата „ползуването“ се заменя с „ползването“.

§ 49. (1) Книгите в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител, се съхраняват безсрочно.
(2) Делата, партидите, регистрите и картотеките в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител се съхраняват до тяхното пълно цифровизиране, но не по-малко от 30 години от влизане в сила на закона.

§ 50. С влизането в сила на този закон всички образувани в базата данни на Агенцията по вписванията файлови партиди на имоти, притежаващи кадастрални идентификатори, се преобразуват в предварителни имотни партиди.

§ 51. В 6-месечен срок от обнародването на закона за изменение и допълнение министърът на правосъдието и министърът на регионалното развитие и благоустройството привеждат актовете по прилагането му и функционалностите на съответните информационни системи и бази данни в съответствие с него.


________________________________________________________________________


Проект

МОТИВИ
към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър

ОТНОСНО ЧАСТТА „КАДАСТЪР“
Целта на изготвения законопроект е да се ускори процеса по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната, като се регламентира облекчена процедура за създаването й за неурбанизираните територии. Предвижда се преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта от службите по геодезия, картография и кадастър, което ще осигури възможност в кратки срокове и минимален финансов ресурс да се постигне покриване на голям процент от територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри. Картата на възстановената собственост представлява съвкупност от карти и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които веднъж са били подложени на съдебен контрол за законосъобразност на тяхното създаване, поради което се предвижда да не подлежат на обжалване след тяхното преобразуване в кадастрална карта. Съществените ползи от така предложеното бързо създаване на кадастрална карта за неурбанизираната територия се изразяват в следните положителни аспекти.
Обслужването на гражданите с кадастрална информация за повече от 90 % от територията на страната ще се съсредоточи в един административен орган, което ще доведе до унифициране в предоставянето на услуги с кадастрална информация и заплащането им. До одобряването на кадастрална карта обслужването с кадастрална информация за останалите урбанизирани територии ще продължи да се осъществява от неголям брой общински администрации;
Ще се осигури пълноценна предпоставка за реализиране на заложените в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) цели за създаване на единен поземлен регистър, представляващ основа на имотния регистър и стабилитет в гражданския оборот с недвижими имоти;
Ще се намали финансовия ресурс, необходим за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри;
Съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по–бързо и облекчено реализиране на големи инвестиционни проекти.
С предложения законопроект се отстраняват някои терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба, констатирани в прилагането на ЗКИР след последното му изменение, като:
- Разграничаване на непълнотата или грешката в кадастралната карта, произтичащи от неточно отразяване на граници на недвижими имоти към момента на нейното създаване от явната фактическа грешка, пренесена от картите и плановете, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, изразяваща се в неточно отразени или липсващи топографски обекти с естествен или изкуствен произход – реки, дерета, пътища, техническа инфраструктура, които фактически намаляват територията на възстановените недвижими имоти;
- Създаване на процедура за отстраняване на явна фактическа грешка, пренесена в кадастралната карта от картата на възстановената собственост и възможност за обезщетяване на засегнатите собственици;
- Ясно разграничаване на контролните функции на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на териториалните й звена от дейностите, осъществявани от правоспособните лица;
- Регламентиране на начина на използване и съхранение на хартиен носител на скиците и схемите от кадастралната карта и кадастралните регистри, издадени като електронен документ.

ОТНОСНО ЧАСТТА „ИМОТЕН РЕГИСТЪР“
Въвеждането на системата на имотна регистрация в Република България е устойчива политика и институционален ангажимент на българското правителство. Понастоящем е предвидено въвеждането на имотен регистър да се извършва по съдебни райони чрез процедурата по чл. 70-75 от ЗКИР, т.е. чрез създаване на предварителни имотни партиди за всеки имот, уточняване на данните с кадастъра и преобразуването на партидите от предварителни в окончателни от съдиите по вписванията. Съдържанието на имотната партида, както предварителна, така и окончателна, е уредено в ЗКИР и в наредбата по чл. 5, ал. 3 от ЗКИР (Наредба № 2 на МП от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър). Законопроектът се основава на отказ от досегашното производство по ЗКИР по създаване на имотен регистър като неефективно и неизпълнимо по отношение на всички съдебни райони. Към момента такава заповед имат 5 от всички 113 съдебни района и то не за целите им територии. Заслужава да се отбележи, че това е направено от МП през 2005 г., т.е. преди началото на реформата и до момента няма никакво развитие. През това време кадастралната карта постигна много висока степен на покритие на урбанизираните територии и чувствителен напредък в останалите територии. Поради високата цена и липсата на наложителна потребност, голяма част от територията извън населените места ще остане още много време без кадастрална карта. Същевременно ниската интензивност на транзакциите в тези територии прави въвеждането на кадастрална карта нецелесъобразно поради високите разходи за този процес. Това налага извънредни решения като например интегриране на специализирани кадастри: земеделския кадастър (картите за възстановена собственост), плановете за новообразуваните имоти и други. Така кадастралното покритие ще стане значително, но дори и сега е много по-голямо от покритието с имотни партиди. Макар че кадастралната карта в момента покрива под половината от територията на страната, тя обхваща районите с над 80 на сто от транзакциите (сделки и вписвания). Дори и без земеделския кадастър вече милиони имотни единици притежават кадастрални идентификатори, а следователно са и въведени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, който съдържа данни за правата и техните носители към кадастралната карта. Това прави изоставането на имотния регистър значително, което само по себе си създава редица рискове. Основен риск е практическото възвеждане на данните в кадастралните регистри в квазипридобивно основание чрез издаването на скици с данни за недоказани собственици. Ето защо се налагат спешни мерки за преодоляване на диспропорцията, каквато е и настоящия законопроект.
Преминаването към режима на ЗКИР и Наредба № 2 по необходимост променя и самото производство за вписване. Този преход към имотна система на вписване обаче е един по-продължителен процес. Неизбежен е един по-кратък или по-дълъг преходен период, в който двете системи трябва да съжителстват, поради което трябва да се търсят компромисни технологични и правно-технически решения, без да се накърнява сигурността на вписванията. Тъй като предвиденото производство за въвеждане на имотен регистър се оказа неприложимо в практиката, това налага възприемането на нови правно-технически решения, с които да се поддържа и развива едно адекватно ниво на интеграция между двете геореферирани бази данни – кадастър и имотен регистър, още повече като се вземе предвид, че при всяко вписване в момента се структурира цифрова партида, която има неофициален характер, но съдържа всички данни от вписания акт.
В основата си предлаганите изменения и допълнения на ЗКИР се свеждат до следното:
1. Автентичен информационен носител на имотната партида и предварителната имотна партида става цифровият носител. Удостоверяването на окончателната имотна партида следва да става с електронен подпис на длъжностно лице. Това превръща имотната партида в електронен документ по смисъла на закона. Това разбира се не пречи партиди да се разпечатват и удостоверяват, но като вторичен образ на цифровия носител, като логическа импликация на разпоредбата на чл. 184 от ГПК. Досегашните опити да се съставят имотни партиди на хартиен носител, които непрекъснато да се актуализират на ръка, доказват неефективността на това решение, тъй като всяко пренасяне от един носител на друг носи рискове от деформиране и загуба на данни.
2. Предвижда се инцидентно автоматично генериране на имотни партиди. Това ще става само за имоти с кадастрален идентификатор в следните случаи: при вписване на всяка сделка за такъв имот и при всяко издаване на удостоверение за тежести за такъв имот. Издаването на удостоверение е нотариално производство, което налага правен анализ на юридическите факти, обстоятелства и права от лица със специализирана юридическа квалификация, каквито са съдиите по вписванията. Това е уместен повод за структуриране на наличните данни от вписани сделки в имотна партида или предварителна имотна партида. Още повече, че издаването на удостоверение най-често е последвано от неговата актуализация към определена дата и това много ще улесни работата на длъжностните лица и съдиите по вписванията.
3. С влизане в сила на закона за изменение и допълнение, съществуващите файлови партиди за имоти без идентификатор автоматично придобиват статус на предварителни имотни партиди. Следва да се има предвид, че само за 5 години от 2009 до края на 2014 г., службите по вписванията в цялата страна са генерирали общо над 12,886 милиона файлови партиди. За сравнение за същото време в частите от 5-те съдебни района със заповеди за преминаване към имотна регистрация са създадени едва 37,8 хиляди имотни партиди. Очевидно е, че статутът на т.нар. „файлови“ партиди следва да се уреди. Доколкото се предлага отказ от хартиения носител на имотните партиди, логичната следваща стъпка е тяхното преобразуване в предварителни, а за имотите с идентификатор – и в окончателни. Ето защо, аналогично на имотните партиди се предвижда служебно създаване и на предварителни в няколко случая. Това са: при вписване на сделка, вписване на праводател (при невписан предходен акт) и служебно по искане на заинтересовано лице или нотариус, ако имотът е без идентификатор и последният вписан акт за него е отпреди 1998 г., т.е. данните, за който са единствено на хартиен носител. В тези случаи не е обосновано да се очаква ново производство по вписване, а на заинтересованите лица следва да се даде възможност да поискат изготвянето на предварителна имотна партида като услуга на службата по вписванията срещу справедлива държавна такса. Този процес се улеснява от обстоятелството, че е проведен мащабен процес за цифровизиране на актове от този период, данните за които не са въведени в съответните регистри и партиди. Следва да се има предвид, че въвеждането на възможност за двустранно структуриране на информацията (персонална и поимотна структура) стана основна предпоставка за плавния преход към система на имотни вписвания. То се отнася в еднаква степен до данните по сделките, вписвани в момента, така и до данните от актове и сделки вписани в различните служби по вписванията за периода от 1998 г. насам. За целта през периода 2008-2009 г. бяха мигрирани данните от дванадесетте използвани предходни програмни продукта в службите по вписванията. Този процес обхвана общо над 7 милиона записа. Те бяха автоматично преструктурирани във файлови имотни партиди, само на цифров носител, които нямат окончателен характер. Освен от мигрираните данни, такива партиди се структурират и от актове и сделки по повод на новообразувани нотариални производства: вписване, отбелязване или заличаване на актове и преобразуването им на цифров носител. Има възможност за структуриране на цифрови партиди и в производството по издаване на удостоверения. Това създава един голям потенциал за развитие, който следва да се използва своевременно.
4. Запазва се принципът, че за всеки обособен обект (имот) по чл. 23 се изготвя отделна партида. Допуска се по изключение създаването на една имотна партида за повече от един имот - само за земеделските имоти от един блок, при условие че са с поредни идентификатори. Причината е, че при интегриране на земеделския кадастър (картите за възстановената собственост) в кадастралната карта, вписването на единичен договор за аренда с няколко стотин имота например, е практически неизпълнимо без ангажирането на големи допълнителни човешки ресурси - такива случаи се срещат твърде често в практиката в районите с интензивно земеделие. Това е временно решение, което следва да послужи до реализирането на мащабна комасация на земята в България. Що се отнася до предварителните имотни партиди за такива имоти, за тях ще се прилага аналогично решение, което е значително улеснено при отсъствието на идентификатори.
5. Запазва се възможност за планомерно преобразуване на файлови партиди в предварителни и/или окончателни имотни партиди за цял съдебен район. Тъй като по досегашния ред за целта биха били необходими значителни допълнителни ресурси, предвидено е това да става по инициатива и с участието на нотариусите в даден съдебен район. Създава се възможност, нотариусите да валидират съществуващите файлови партиди като предварителни, а за имотите с идентификатори – като окончателни, за всички имоти, за които те съхраняват нотариални дела. Съгласно Правилника за вписванията, срокът за съхранението им на хартиен носител е 5 години. Следва да се има предвид, че файлови партиди се създават от началото на 2009 г. Тъй като партидите съществуват на цифров носител, единственото действие, което следва да се извърши, е тяхното валидиране от съответния нотариус. Това може да стане и с електронен подпис. Предвидено е планомерното преобразуване за съответния съдебен район да стане със заповед на министъра на правосъдието по инициатива на Нотариалната камара.
6. Предвижда се вписаните актове да се подреждат в една единствена книга в поредността на вписванията. Така входящият номер, който носи вписания акт, ще установява неговото място спрямо всички останали актове. Няма логика в разделното съхраняване на нотариалните актове и на всички останали актове, тъй като поредността на вписванията, а оттам и противопоставимостта на правата, трябва да бъде демонстрирана по несъмнен и убедителен начин. Титулярите черпят своите права от придобивните основания, а не от тяхната конкретна форма (акт). По тази причина формите на придобивните основания не се различават помежду си по сила и между тях може да има конкуренция. Затова и не следва да се допуска разделното им класифициране според вида на формите (актовете). Предвижда се и поддържане на досегашната книга за постановените откази. Всички партиди, азбучници, регистри и картотеки преминават единствено цифров носител, каквато е и практиката през последните десет години. За един преходен период входящият регистър остава да се води едновременно на два носителя, поради установената практика на приключването му за деня върху разпечатка от деловодния модул на базата данни с подпис на съдия по вписванията. Предвижда се службите по вписванията да продължат да водят традиционните книги, предвидени във връзка с наследяванията, които нямат отношение към системата на вписванията.
7. Освен поправка на очевидна фактическа грешка се въвежда и производство за допълване на имотна партида. Това ще се прави в случаите, когато заинтересовано лице или нотариус установи непълно отразяване на данните от вписания акт в имотната партида. Във всички случаи обаче, ще съществува забрана да се коригира част „А” на партидата за имоти с идентификатор. Причината е, че основните кадастрални данни са такива, каквито са въведени от АГКК чрез съответната служба по геодезия, картография и кадастър и промени в тях могат да бъдат правени само по реда за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Обратно, по отношение на данните за правата, водещо е съдържанието на вписания акт и на имотната партида, поради което е предвидено кадастралния регистър на недвижимите имоти да се привежда в съответствие с тях.
8. Измененията в закона налагат изменения и допълнения в подзаконовите актове по прилагането на Закона за собствеността и ЗКИР. Това се отнася най-вече до Правилника за вписванията и Наредба № 2 на МП за воденето и съхраняването на имотния регистър. Даден е срок за това, като се има предвид, че настоящите измененията в ЗКИР допускат тяхната отмяна и издаването на единен подзаконов акт, обединяващ всички оперативни правила за вписванията. С въвеждането на цифрови партиди, регистри и картотеки това става не само възможно, но и препоръчително.
9. Не може да се очаква че всички предварителни имотни партиди ще бъдат с пълно съдържание. Българската система на вписвания е основана на вписване на актове, а не на обстоятелства, следователно могат да се въвеждат само и единствено данните от вписвания акт и то в рамките на открито производство по ГПК за вписване, отбелязване или заличаване. Затова се предлага служебно създаване (валидиране) на партиди и в производството по издаване на удостоверения по ГПК. По този начин предварителните имотни партиди постепенно във времето ще бъдат попълнени с всички необходими данни.
Законопроектът не налага мобилизирането на допълнителен финансов ресурс за своето прилагане. Неговото предимство е, че ще се прилага в рамките на съществуващата и утвърдена институционална структура на държавата и ще се опира на добре усвоени от прилагащите органи правни норми, по които има акумулирана и достатъчна съдебна практика: тези на ЗКИР, ГПК, Правилника за вписванията, Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър. Нещо повече, финансови средства ще бъдат икономисани от преустановяване на досегашната система за ръчно създаване на предварителни и окончателни имотни партиди на традиционен (хартиен) носител. Създаването на възможност за издаване на електронни скици и схеми ще намали разходите на АГКК за издаването им на традиционния хартиен носител. Ще се намалят и разходите на потребителите на кадастрална информация, които ще могат не само да заявяват, но и да получават скици и схеми по електронен път, вместо на гише в СГКК или чрез куриерски услуги за тяхна сметка.
В резултат от приемането и последователното прилагане на предлаганите промени може да се очаква по-нататъшното развитие на системата от услуги, предлагани от Агенцията по вписванията в посока гарантиране на сигурността и публичността на вписванията и предотвратяването на имотните измами. Става възможно развитието на нови услуги, създаващи видимост на подготвителните действия за сделка с недвижими имот, извършвани от нотариусите, министрите, областните управители и общините (уведомяване за/регистриране на предстояща сделка с имот), автоматизирано издаване на изискуемите от закона (ГПК, ЗКИР и др.) справки, удостоверения и уведомявания на заинтересувани лица, внедряване на система за документооборот със сертификат за електронен подпис, особено за професионалните ползватели на имотния регистър и много други. В средносрочен план промените ще позволят цялостното преминаване към пълноценна имотна регистрация, основана на конститутивни вписвания. Тоест такава, при която учредяването или прехвърлянето на правата върху недвижимите имоти настъпва от момента на вписването (както е в момента в няколко случая), а не от момента на самата сделка. Когато вписването стане елемент от фактическия състав на самата сделка или акт, подлежащ на вписване това рязко ще намали възможностите за реализация на имотни измами и ще повиши максимално сигурността на гражданския оборот.
Европейското право не предвижда обвързващи правила за вписванията, адресирани към държавите членки и/или пряко до правните субекти в тях. Съгласно чл. 2, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съюзът и държавите-членки могат да развиват свои законодателни инициативи и да приемат правно обвързващи актове в област правосъдие, а държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята или е спрял да я упражнява. В действителност, в повечето държави-членки системата на вписванията попада извън обхвата на системата на правосъдие. В този смисъл обществените отношения – предмет на правно регулиране с предлагания законопроект попадат в обхвата на законодателната компетентност на Р България и не се налага търсене на съответствие в правото на Европейския съюз, освен с неговите общи принципи, които неизбежно биха били приложени при повдигане на спорове пред Съда на ЕС и при признаване на съдебните решения в съответствие с националните правни традиции и системи (изискване по чл. 67, § 1 ДФЕС). И в частта „Кадастър“ предлаганият законопроект не налага въвеждане на норми от европейското право.

Източник


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ЗиД на ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Ново мнениеПубликувано на: 16 Апр 2015, 14:16 
До

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
Г-ЖА ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА



П Р И Д Р У Ж И Т Е Л Н О П И С М О
от „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА”,
представлявана от ИЛИАНА ДИКОВА, Председател на Управителния съвет


Относно: Ваше писмо с изх. № 91-00-25/06.04.2015г.



УВАЖАЕМА Г-ЖО МИЧЕВА,

С настоящото писмо изразяваме следното виждане по предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр. 45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр. 99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр. 36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр. 39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр. 29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. Бр 57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр. 91 от 21 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011г.. изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр. 15 от 15 февруари 2013 г. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. ДВ.бр. 98 от 28 Ноември 2014 г.), публикуван на 31.03.2015г. на официалната страница на Министерски съвет, Портал за обществени консултации:
http://www.strategy.bg/PublicConsultati ... BG&Id=1622
в частта, която касае производството по създаване на имотен регистър в Република България:

Подкрепяме разбирането на Министерство на правосъдието за необходимостта да се прецизира и продължи реформата в системата на вписванията в Република България, чието начало е поставено с Решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет за приемане на концепция за система за поземлен регистър в Република България и продължава към настоящия момент с проекта на Концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване процеса по създаване на имотен регистър, изготвен от междуведомствена работна група с представители на политическия кабинет на заместник министър - председателя по коалиционна политика и държавна администрация, дирекция „Модернизация в администрацията“ към МС, МРРБ, МП, МЗХ, МТИТС и АГКК, в изпълнение на заповед № Р-2 от 07.01.2015 г. на министър – председателя на Република България, публикуван на 24.01.2015г. на официалната страница на Министерски съвет, Портал за обществени консултации
(http://www.strategy.bg/PublicConsultati ... BG&Id=1566).


Намираме, че в посочения проект за Концепция задълбочено са проучени и изложени практическите проблеми, които възникват в работата на съдиите по вписванията, осъществяващи дейност в съдебни райони с издадена и обнародвана заповед по чл. 70 ЗКИР за откриване на производство по създаване на имотен регистър (към настоящия момент това са пет съдебни района: Районен съд- Балчик, Районен съд– Благоевград (Заповед № ЛС-04-68/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), Районен съд – Каварна (Заповед № ЛС-04-67/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), Районен съд - Добрич (Заповед № ЛС-04-66/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.) и Районен съд - Асеновград (Заповед № ЛС-04-918/10.10.2006г., обнар. в ДВ бр. 87/27.10.2006г.).
Считаме, че направените с проекта за Концепция предложения за нормативни промени ще се постигне адекватно разрешаване на възникналите проблеми в практиката и ускоряване на процеса по въвеждане на имотен регистър у нас.

Доколкото разглежданият проект за ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър не е съобразен с посочената Концепция, съответно не е взет предвид актуалният анализ на практическите проблеми в производството по създаване на имотен регистър, намираме, че същият залага нови предпоставки за специфични бъдещи проблеми в правоприлагането.
В тази връзка и заложените цели в мотивите към законопроекта съдържат някои вътрешни противоречия, а на места и неточности. Излагаме виждането си по принципните положения в мотивите, като към настоящото писмо ще приложим и подробно становище по законопроекта:

1. На първо място, в мотивите към законопроекта погрешно се сочи, че понастоящем производството по създаване на имотен регистър предвижда водене на предварителни имотни партиди и преобразуването им в окончателни имотни партиди от съдиите по вписванията. В действащото законодателство липсва правна уредба на предварителните имотни партиди (ЗКИР, измен. с ДВ, бр. 49 от 13.06.2014г.).
2. Неправилно е да се сочи, че законопроектът следва да се основава на „отказ от досегашното производство по ЗКИР по създаване на имотен регистър като неефективно и неизпълнимо по отношение на всички съдебни райони“. Напротив, с проекта за Концепция, изготвен от междуведомствена работна група, се възприе идеята да бъдат анализирани практическите проблеми в производството по създаване на имотен регистър, като се направят предложения за доразвитие и усъвършенстване на правната уредба на ЗКИР, но не и отказ или замяна на това производство.
3. Погрешно се сочи, че към момента заповед на Министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР имат пет съдебни района „и то не за целите им територии“. От съдържанието на обнародваните заповеди е видно, че се сочи откриване на производство по създаване на имотен регистър за съответния съдебен район, а не за обособени територии.
4. Намираме представените съотношения на кадастралното покритие на страната и покритието с имотни партиди за неуместни и изопачени. Няма как да има покритие с имотни партиди, ако няма издадена заповед по чл. 70 ЗКИР, а не за всички територии с одобрена кадастрална карта имат издадени такива заповеди. Освен това кадастърът отразява единствено актуалното състояние, докато имотният регистър следва да съдържа информация за вписаните актове назад във времето. Налице е спефицика в производството по създаване на имотен регистър, доколкото старите вписани актове съдържат индивидуализация на недвижимите имоти по различни стари планове, има вписани актове без индивидуализация чрез ЕГН на лица, промени в имена и ЕГН на лица и др., което означава сложен правен процес на систематизация на огромна по обем информация назад във времето.
5. Считаме, че е необходимо да се търсят разумни решения за продължаване на реформата в системата на вписванията, но не следва да се създава напрежение в обществото чрез съждения за „рискове от изоставането на имотния регистър”. Понастоящем е налице действаща система на вписванията, която е изградена въз основа на дългогодишен държавен опит в персоналното вписване на актове. Ежедневно в това производство се извършват множество вписвания и издават справки. Същата система на вписванията не крие рискове, още повече, че се прилага от по-развити икономически държави в Европейския съюз, каквито са Франция, Белгия и др. По отношение друг посочен риск: скиците никога не са били придобивно основание или квази такова, нито правната им уредба съгласно ЗКИР е в този смисъл („Основен риск е практическото въвеждане на данните в кадастралните регистри в квазипридобивно основание чрез издаването на скици с данни за недоказани собственици.”).
6. По отношение идеята „с влизане в сила на закона за изменение и допълнение, съществуващите файлови партиди за имоти без идентификатор автоматично придобиват статус на предварителни имотни партиди”: Липсва ясна аргументация защо за едно фактическо положение, което е създадено от програмен продукт, се търси нормативно стабилизиране. Считаме, че не е налице дефиниция какво представляват файловите партиди. Не се урежда или обяснява каква информация съдържат този вид партиди и по какъв ред е структурирана. Ако се възприеме този подход следва да се държи сметка за терминологична и логическа разлика между „помощни партиди” по смисъла на Правилника за вписванията (чл. 9, ал. 1, изр. посл. от ПВ, чл. 39 ПВ), „предварителни имотни партиди” по смисъла на ЗКИР преди измен. с ДВ бр. 49/13.06.2014г., както и по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР, „имотна пратида” по смисъла на ЗКИР, както и „файлова партида” по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР.
7. Относно следното предложение „Запазва се принципът, че за всеки обособен обект (имот) по чл. 23 се изготвя отделна партида. Допуска се по изключение създаването на една имотна партида за повече от един имот - само за земеделските имоти от един блок, при условие че са с поредни идентификатори – коментирано в основния текст.”: Неправилно е посочено, че действащият принцип е за всеки обособен обект по чл. 23 ЗКИР да се създава отделна партида. Понастоящем правната регламентация е в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, като действащият принцип е, когато собственикът на земята и сградите, построени върху нея е едно лице, да се създава само една партида. В тази уредба е намерил израз основният принцип на вещното право за приращението по чл. 92 ЗС. Направеното предложение с проекта за ЗИД на ЗКИР нарушава този основен принцип на вещното право, без да дава логическо обяснение за ползата от тази промяна. Допълнително с предложението от изречение второ се въвежда ново понятие „блокове от земеделски земи“, което отново не съдържа дефиниция. Следва да отбележим, че предложението противоречи на основната идея за имотен регистър. Водеща в имотния регистър следва да е собствеността върху недвижим имот, а не обстоятелството, че тези недвижими имоти са с поредни номера в одобрената кадастрална карта или че са обект на една сделка/ акт (която може и да е наем, сключен за срок повече от 1 год., аренда и др.), без да се коментира собствеността или възможността тези недвижими имоти да имат различни през времето и по вид вписани тежести.
8. Относно предложението за участието на нотариусите в производството по създаване на имотен регистър чрез „валидиране на съществуващите файлови партиди като предварителни, а за имотите с идентификатори – като окончателни, за всички имоти, за които те съхраняват нотариални дела“: Всъщност не става ясна ползата от намесата на Нотариалната камара в производството по създаване на имотен регистър или на отделни нотариуси. От една страна, имотният регистър се води от държавата, като Министърът на правосъдието упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър (чл. 5, ал. 2 ЗКИР). Имотният регистър не е частен регистър. Вписването на актове относно недвижими имоти има над 100-годишна история. На вписване подлежат не само нотариално удостоверени актове относно недвижими имоти (напр. Актове за общинска собственост, актове за държавна собственост, искови молби, възбрани, влезли в сила съдебни решения, постановления за възлагане; договори, сключени от държава и общини и др.). От друга страна, всеки нотариус води самостоятелен служебен архив (чл. 28 ЗННД), едва с 16-годишна история. Как нотариус би могъл да „работи“ по-лесно и по-бързо с „чужди“ архиви, за да систематизира информацията назад във времето от датата на водене на книгите за вписване? Как ще работят с архивите на колегите си, с този на службите по вписване, както и архиви на други държавни институции с оглед установяване вещни права и идентичност на имоти и лица, без да имат възлагане от молител? На какъв принцип нотариусът би избирал имотите, за които да „валидира партиди“? А в случай, че са налице противопоставими права по вписани актове? Не се урежда отговорността на съответните нотариуси при „грешно валидизиране на партиди“.
9. По отношение предложението да се поддържа „една единствена книга в поредността на вписванията“: Следва да се познава значението на видовете книги за вписване. Съгласно правната доктрина системите на вписване изискват строга и стройна организация от точно определени по вид и взаимно свързани помежду си книги. Подробно тази подредба от книги е разгледана от акад. Любен Василев в „Българско вещно право” за персоналната система на вписване. Това са следните няколко категории взаимно съчетани и взаимно свързани помежду си книги: „Самите пълни оригинални документи, в които са облечени актовете, подлежащи на вписване, трябва да се групират според вида на тези актове, за да се установи точно и пълно конкреното съдържание на всеки вписан акт /актовите книги по чл. 33, б. „а”- б. „е” ПВ, чл. 33а, б. „е” ПВ/. Наред с това трябва да се води и друга отделна книга, в която точно се определя последователността във времето на всяко извършено вписване, независимо от това до актове от какъв тип то се отнася /входящ регистър- чл. 33, б. „ж” ПВ/. Едва тогава става възможно да се групират синтетично кратки указания за съдържанието на всички вписани актове и точни препращания към всеки един от тях към оная от книгите на оригиналните документи, която го съдържа изцяло и към книгата , която определя точно неговата поредност във времето /партидна книга или картотека- чл. 33, б. „з”/. Азбучният указател по чл. 33, б. „и” ПВ е помощен справочник пъм партидната книга, като съдържа имената на лицата, на чието име има открити партиди към партидната книга. Регистърът за справки по чл. 33, б. „к” ПВ отразява устните и писмени молби на гражданите за справки в книгите за вписвания. Това е строгата и стройна система от взаимно свързани книги, която позволява да се извършват лесно справки в тях, за да се установят определени обстоятелства /противопоставимост на актове чл. 113 ЗС/.

В обобщение намираме, че с настоящия проект за ЗИД на ЗКИР на практика въвежда ново понятие както за кадастър, така и за имотен регистър, съответно за вписването в него, както и се въвеждат нови терминологични понятия, които не решават констатираните проблеми в производството по създаване на имотен регистър, а са предпоставка за създаване на нови и специфични такива. Считаме, че проектът залага различни нови предложения, които не са коментирани в мотивите към него и на практика залагат възможност да липсва каквато и да било система на вписване на актове в един дълъг период от влизане на сила на проекта (започване създаването на предварителни имотни партиди, без да е налице открито производство по създаване на имотен регистър, като е премахната уредбата, че вписванията продължават и по досегашния ред) до влизане в сила на имотния регистър.
Българска асоциация на съдиите по вписванията винаги е работила съвместно и успешно с Министерство на правосъдието по въпроси, които касаят дейността на съдиите по вписванията. Участвала е чрез представители в работни групи и срещи, предоставяла е становища и мнения по актуални въпроси и проблеми на вписванията. Желаем да бъде продължена тази традиция.
Надяваме се настоящото писмо да бъде прието с разбиране от Ваша страна както и на съдействие проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър да не бъде приеман в този вариант, а да бъде възобновена работата по него с цел промените в нормативната уредба да бъдат съобразени с проекта на Концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване процеса по създаване на имотен регистър, да са хармонични, без вътрешни противоречия и успешни.


ПРИЛОЖЕНИЕ: Становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.



С Уважение:


ИЛИАНА ДИКОВА
Председател на Управителния съвет на БАСВ


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ЗиД на ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР
Ново мнениеПубликувано на: 16 Апр 2015, 14:19 
С Т А Н О В И Щ Е


Относно: Проект на ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР (Обн. ДВ. бр. 34 от 25 Април 2000г., изм. ДВ. бр. 45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр. 99 от 22 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр. 36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр. 39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр. 105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр. 29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. Бр 57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр. 36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр. 91 от 21 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр. 39 от 20 Май 2011г.. изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр. 15 от 15 февруари 2013 г. изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 13 Юни 2014г., изм. ДВ.бр. 98 от 28 Ноември 2014 г.), публикуван на 31.03.2015г. на официалната страница на Министерски съвет, Портал за обществени консултации:
http://www.strategy.bg/PublicConsultati ... BG&Id=1622

След запознаване със съдържанието на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, представяме на Вашето внимание настоящото становище:

§ 1. В чл. 2, ал. 3 цифрата „3“ се заменя с „4“.
§ 2. В чл. 13, ал. 2 се изменя така:
„(2) Службите по геодезия, картография и кадастър извършват дейности по ал. 1 и извън определените им райони от територията на страната, въз основа на заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“

По отношение предложението за измен. на чл. 13, ал. 2 поставяме въпроса дали заповедта на изпълнителния директор на АГКК ще се съхранява и в копие в териториално компетентната служба, за да може да се прецени коя друга служба е извършила дейността по ал. 1, респ. къде се съхраняват предоставените първични материали и данни от геодезически измервания? Този въпрос възниква с оглед посочване на службата, в която са извършени дейностите по ал. 1, когато не е териториално компетентната, с цел улесняване извършването на справки при вещноправни експертизи в производството по създаване на имотен регистър.

§ 3. В чл. 16, ал. 1 съюзът „и“ пред думата „лица“ се заличава.
§ 4. Чл. 22а се отменя.
§ 5. В чл. 26, ал. 2, изречение второ след думата „място“ се добавя „към датата на одобряване на кадастралната карта,“.

От направеното предложение за измен. на чл. 26, ал. 2 следва ли, че изменението в границите на административно-териториалните единици няма да влияе върху промяна на идентификаторите на недвижимите имоти в засегнатите територии? Трябва да се държи сметка, че идентификаторът носи информация за административно-териториалната единица, в която се намира имотът и има значение за неговия уникален характер. Предвидена ли е промяна в чл. 3 от НАРЕДБА № 15 от 23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра, както и в чл. 2 от същата наредба, който урежда логиката на информацията, която съдържа идентификаторът (Йерархичните нива се подреждат в низходящ ред, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2006 г.) землище; 2. кадастрален район; 3. поземлен имот; 4. сграда; 5. самостоятелен обект в сграда.)? Какво се цели с направеното предложение?
Считаме, че се променя самото понятие за идентификатор – същият, като носител на актуалната информация за недвижимия имот, ще има „изключителност” само към момента на одобряване на кадастралните карти и регистри. Това обаче, противоречи на идеята за кадастъра като динамична система, отразяваща непрестанно действителното положение на обектите на кадастъра (виж чл.2, ал.1 и чл.51) при евентуална промяна в населените места, която неминуемо води до промяна на идентификаторите на недвижимите имоти в контактната зона, ще бъде отразено автоматично чрез корекция в идентификаторите им; те също не са постоянна величина и при промяна в определящите ги данни същите следва бъдат променени.


§ 6. В чл. 29, ал. 1, т. 3 след думата „сградите“ се поставя запетая и се добавя „съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях“.
§ 7. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква „б“ думите „сградите и самостоятелните обекти в сгради“ се заменят със „сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях“.
2. Алинея 8 се отменя.
§ 8. В чл. 38, ал. 1, т. 2 се изменя така:
„2. да означи с трайни знаци границите на имота си и да опазва знаците от унищожаване;“
§ 9. В чл. 41, ал. 6 думите „ал. 2 се установи дублиране на права за собственост“ се заменят с „ал. 2 - 4 се установят противопоставими права на собственост“.

По отношение предложението за промяна в чл. 41, ал. 6: възможни са различни хипотези, при които е необходимо в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се запишат данните за всички лица и документи. Противопоставимите права на собственост са само една от тези хипотези при условията на чл. 113 ЗС (придобиване на права от един и същи праводател). Възможно е обаче единият акт да е въз основа на оригинерен способ, пр. НА по обстоятелствена проверка. При съсобственост също следва да се отразят в кадастралните регистри всички лица и документи.

§ 10. Член 41а се изменя така:
„Чл. 41а. В случаите по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2, границите се означават само в териториите, посочени в заповедта за откриване на производството, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез геодезически измервания.“
§ 11. В чл. 43, ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. Граници и/или очертания на сгради и съоръжения“.
§ 12. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо думите „на района“ се заличават.
б) изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 30-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 48, ал. 2“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заповедта по ал. 1 влиза в сила за територията, за която е издадена, след изтичане на срока по ал. 2, по отношение на данните в кадастралната карта и кадастралните регистри, които не са обжалвани.“

По отношение предложението за измен. на чл, 49, ал. 5: ако са обжалвани не всички, а само определени данни за недвижим имот, означава ли, че за един имот ще имаме едновременно влязла в сила одобрена кадастрална карта и оспорена такава? Като се има предвид, че по дефиниция кадастърът е „съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти”, логично се стига до извода, че данните, образуващи кадастъра са взаимообуславящи се (или най-малкото взаимосвързани), при което обжалването на една група от тези данни, автоматично поставя под условие достоверността и на останалите данни. Пример за това е площтта на имота, която е функция на неговите граници.

§ 13. В чл. 49а, ал. 3, изречение второ се изменя така:
„Заповедта се издава в 7-дневен срок от приемането на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2.“
§ 14. В чл. 49в ал.1 се изменя така:
„(1) Данните за имот или група имоти, които са обжалвани по реда на чл. 49, ал. 2 или чл. 49а, ал. 4, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед за изменение, съобразно влязлото в сила съдебно решение. Заповедта се издава от началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.“
§ 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 се добавя т. 3:
„3. явна фактическа грешка“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) При промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта, проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.“
§ 16. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. (1) Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение, в случаите на:
1. делба;
2. отчуждаване на част от поземлен имот;
3. промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците или съединяване на поземлени имоти на различни собственици;
4. снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот;
5. член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;
6. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост или друго вещно право;
7. отстраняване на явна фактическа грешка.
(2) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1.
(3) Скицата-проект за отстраняване на явна фактическа грешка съдържа и данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
(4) Изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1, т. 7 се извършва след постъпване на решение на общинската служба по земеделие.“

По отношение предложението за измен. на чл. 52, ал. 1 следва да се има предвид, че скицата-проект е за съществуващ недвижим имот с неговите данни, но също така съдържа данни и за проекта за промяна на кадастралната карта и кадастралните регистри с данни за бъдещите проектни имоти.
Не става ясно защо при издаването на скица-проект е премахната хипотезата на чл. 16 ЗУТ?
По отношение предложението за измен. на чл. 52, ал. 2: Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗКИР се прилага при наличие на влязъл в сила имотен регистър, а понастощяем няма такъв на територията на цялата страна. Следва да се уредят случаите, когато се прилага Правилника за вписванията, т.е. не е открито производство по създаване на имотен регистър или същото не е приключило със заповед по чл. 73 ЗКИР на Министъра на правосъдието.

§ 17. В чл. 53, ал. 3 след думите „измененията по“ се добавя „ал.1, т. 2 и“.
§ 18. В чл. 53а се създава т. 5:
„5. нанасяне на нови поземлени имоти, чиито граници и право на собственост, са определени въз основа на действащи планове или карти, одобрени по реда на закон.“
§ 19. Създава се чл. 53б:
„Чл. 53б. (1) Явна фактическа грешка се отстранява за сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването ѝ от службата по геодезия, картография и кадастър.
(2) Явна фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(3) Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти засегнати от установената явна фактическа грешка.“
§ 20. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица, изработена от правоспособно лице и се отстранява в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти въз основа на проект за изменение, след решаване на спора по съдебен ред.“
2. В ал. 4, изречение първо думите „кадастралните регистри“ се заменят с „кадастралния регистър“.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Редът по предходните алинеи се прилага и за имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, при нанасянето му в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.“
4. Досегашните ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 6 и ал. 7.
§ 21. В чл. 54а, ал. 1, изречение второ се изменя така:
„Собственикът предоставя на службата по геодезия, картография и кадастър проект за определяне на границите, изработен от правоспособно лице.“.
§ 22. В чл. 54б думите“по чл. 53а“ се заличават.
§ 23. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 6:
„(6) Административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронна скица или схема от кадастралната карта и кадастралните регистри, ги разпечатват и удостоверяват идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие, когато са длъжни да ги ползват, предоставят или съхраняват в писмен вид на хартиен носител.“;
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

По отношение предложението за измен. на чл. 55, ал. 6: въвежда се ново понятие „електронна скица или схема“, явно е налице разлика с тези предоставени чрез отдалечен достъп на нотариус по ал. 5. Какво се има предвид, че скицата е в електронна форма? Това има значение, за да е ясно как да се цени като доказателство в производствата по ГПК.

§ 24. В чл. 60 се правят следните промени:
1. Текстът на чл. 60 става ал. 1, а текстът на т. 2 придобива следното съдържание: „2. Видът на имота съобразно чл. 23.”
2. Точка 8 се заличава.
3. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) За всеки обект по чл. 23 се води отделна партида. По изключение се допуска създаването и воденето на обща партида за блокове от земеделски имоти с поредни номера на идентификаторите, когато са обект на една правна сделка.-

По отношение предложението за измен. на чл. 60, ал. 1, т. 2: с това препращане се разширява предметът на имотния регистър, като се включват и „съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект“. Поставя се въпросът дали съоръженията са недвижими имоти, за да са предмет на имотния регистър?
По отношение предложението за измен. на чл. 60, ал. 2: Нарушава се основен принцип на вещното право за приращението по чл. 92 ЗС, който е намерил израз в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър- когато собственикът на земята и сградите, построени върху нея е едно лице, да се създава една партида.
Предложението в изр. 2 въвежда ново понятие „блокове от земеделски земи“. Следва да отбележим, че предложението противоречи на основната идея за имотен регистър. Водеща в имотния регистър следва да е собствеността върху недвижим имот, а не обстоятелството, че тези недвижими имоти са с поредни номера в одобрената кадастрална карта или че са обект на една сделка/ акт (която може и да е наем, сключен за срок повече от 1 год., аренда и др.), без да се коментира собствеността или възможността тези недвижими имоти да имат различни през времето и по вид вписани тежести.

§ 25. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 13 със следното съдържание: „исканията по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството за отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника;”, а досегашната т. 13 става т. 14.
§ 26. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя запетая и думите „уникален за съдебния район”.
2. Текстът на ал. 3 се изменя така:
„(3) До влизане в сила на кадастрална карта за имота, за него се води предварителна имотна партида без идентификатор само с данните за имота и правата, съдържащи се във вписаните актове.”

По отношение предложението за измен. на чл. 65, ал. 1: Идентификаторът следва да бъде уникален за страната ( арг. чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 15 от 23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра).
По отношение предложението за измен. на чл. 65, ал. 3: Първо, липсва правна уредба каква ще е логиката на подредба на информация в предварителните имотни партиди, дали съвпада със значението на предварителните имотни партиди по смисъла на ЗКИР преди промените с ДВ бр. 49/13.06.2014г. Второ, преценката дали да се открие производство по създаване на имотен регистър следва да е у Министъра на правосъдието (арг. Чл. 5, ал. 2 ЗКИР), доколкото това е скъп и сложен гражданскоправен охранителен процес.

§ 27. Текстът на чл. 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) Партидата се води на цифров носител.
(2) Унищожена партида се възстановява по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 3.”
§ 28. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
3. В ал. 1 накрая се добавят думите „на оригиналния им носител”.
4. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Документите по ал. 1, постъпили на цифров носител се съхраняват безсрочно в цифрово партидно дело под същия номер. Преди изтичане на срока за съхранение на партидното дело, то се цифровизира и интегрира в цифровото партидно дело.”

По отношение предложението за нова ал. 3 на чл. 69: Към настоящия момент липсва правна уредба за постъпване на документи на цифров носител или по електронен път. Какво се има предвид и дали е предвидена такава промяна в други нормативни актове? Освен това съгласно действащата правна уредба партидните дела се съхраняват безсрочно (чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър), за да има „изтичане на срок за съхранение и цифровизирането им“.

§ 29. Текстът на чл. 70 се изменя така:
„Чл. 70. (1) Производството по създаване на имотния регистър за всяко землище, населено място или имоти се открива с факта на влизане в сила на кадастралната карта за тях.
(2) От датата на влизане в сила на кадастралната карта се образуват имотни партиди за всеки обект по чл. 23, за който е вписан акт по чл. 110 от Закона за собствеността. В партидата се вписват само правата и обстоятелствата, съдържащи се в съответния акт.
(3) Наличните предварителни имотни партиди се преобразуват автоматично в окончателни от момента на получаване на кадастрален идентификатор за съответните обекти.”

По отношение предложението по чл. 70, ал. 1: Производство по създаване на имотен регистър следва да се открива за конкретен съдебен район, в противен случай за един и същи съдебен район ще са налице паралелно действащи две системи на вписване. С предложението за измен. на чл. 49, ал. 5 е възможно влизане в сила на кадастралната карта само за определени необжалвани данни, т.е. дори частично влизане в сила за един недвижим имот, това ще рефлектира и върху създаването на имотния регистър. Ще е налице частично влизане в сила на имотен регистър само по отношение определени данни за един недвижим имот, т.е. за един имот ще има две сиситеми на вписване.
Каква ще е ролята на ресорния министър на правосъдието (арг. Чл. 5, ал. 2 ЗКИР- който упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър)? Косвено откриването на производство по създаване на имотен регистър ще става със заповед на изпълнителния директор на АГКК? А какво става в хипотезата на инцидентно създаване на кадастрална карта по искане на собственик (чл.35а, ал. 2 ЗКИР)? Ще има имотен регистър само за определен имот в един съдебен район?
В ПЗР не се урежда завареното положение на вече одобрени кадастрални карти и от кога за тях ще се счита открито производство по създаване на имотен регистър.

По отношение предложението за измен. на чл. 70, ал. 2: Разпоредбата на чл. 110 ЗС съдържа дефиницията за недвижими и движими вещи, а не актовете, които подлежат на вписване (чл. 112 и сл. От ЗС). Вече коментирахме, че не следва за всеки обект на кадастъра да се създава отделна партида, а трябва да се спази принцип на приращението по чл. 92 ЗС, инкорпориран в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от НАРЕДБА № 2 от 21 .04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър- когато собственикът на земята и сградите, построени върху нея е едно лице, да се създава една партида.

По отношение предложението за измен. на чл. 70, ал. 3: Доколкото с измен. на Закона за кадастъра и имотния регистър от ДВ бр. 49/13.06.2014г. се премахнаха предварителните имотни партиди и останаха само имотни партиди, а не се уреди с ПЗР тяхното преобразуване в имотни партиди, какво става с тях? Има пет съдебни района със заповед по чл. 70 ЗКИР на Министъра на правосъдието. В един период се създават предварителни имотни партиди, а след промените с ДВ бр. 49/13.06.2014г. се създават само имотни партиди, но какво става с вече създадени предварителни имотни партиди? Те имат ли същия смисъл като предварителни имотни партиди по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР?

§ 30. Текстът на чл. 71 се изменя така:
„Чл. 71. (1) Имотната партида, съответно предварителната имотна партида, се изготвя автоматизирано чрез структуриране на въведените данни и обстоятелства по чл. 60-64 от вписания акт в базата данни и се удостоверява дигитално от съответното длъжностно лице, въвело данните.
(2) Номерът на имотната партида, съответно на предварителната имотна партида, се записва върху всички оригинални екземпляри на вписания акт.
(3) Службата по вписванията осигурява пълен пряк достъп на службата по геодезия, картография и кадастър до партидите по чл. 65, ал. 3 за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и другите вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти, както и за даване на идентификатори.“

По отношение предложението за измен. на чл. 71, ал. 3: налице е противоречие, тъй като имотни партиди има след даване на идентификатор. Явно е останало от сегашната редакция на ЗКИР, която не съдържа понятието „предварителни имотни партиди“.

§ 31. Текстът на чл. 72 се изменя така:
„Чл. 72. (1) По предложение на Нотариалната камара, министърът на провосъдието може със заповед да предвиди служебно създаване на предварителни имотни партиди, съответно – на окончателни имотни партиди за имотите с идентификатор, от нотариусите, съхраняващи нотариалните дела за съответните актове и имоти. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“.
(2) Изготвянето на партидите по ал. 1 се извършва като на нотариусите се предоставят безвъзмездно необходимите технически средства за верифициране на данните, пълен онлайн потребителски достъп до кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, копия от картата на възстановената собственост на цифров носител, както и извадки на другите налични планове, карти и регистри, съхранявани от компетентните органи.”

По отношение предложението за измен. на чл. 72: Защо е необходимо да са налице няколко различни режима на създаване на имотен регистър- откриване на производство без наличието на одобрена кадастрална карта (чл. 65, ал. 3 от проекта за ЗИД на ЗКИР), влиза в сила на имотен регистър с одобряването на кадастралната карта (чл. 70, ал. 1 от проекта за ЗИД на ЗКИР) и по предложение на Нотариалната камара със заповед на Министъра на правосъдието.

Всъщност не става ясна ползата от намесата на Нотариалната камара в производството по създаване на имотен регистър или на отделни нотариуси. От една страна, имотният регистър се води от държавата, като Министърът на правосъдието упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър (чл. 5, ал. 2 ЗКИР). Имотният регистър не е частен регистър. Вписването на актове относно недвижими имоти има над 100-годишна история. На вписване подлежат не само нотариално удостоверени актове относно недвижими имоти (напр. Актове за общинска собственост, актове за държавна собственост, искови молби, възбрани, влезли в сила съдебни решения, постановления за възлагане; договори, сключени от държава и общини и др.). От друга страна, всеки нотариус води самостоятелен служебен архив (чл. 28 ЗННД), едва с 16-годишна история. Как нотариус би могъл да „работи“ по-лесно и по-бързо с „чужди“ архиви, за да систематизира информацията назад във времето от датата на водене на книгите за вписване? Как ще работят с архивите на колегите си, с този на службите по вписване, както и архиви на други държавни институции с оглед установяване вешни права и идентичност на имоти и лица, без да имат възлагане от молител? На какъв принцип нотариусът би избирал имотите, за които да „валидира партиди“? А в случай, че са налице противопоставими права по вписани актове? Не се урежда отговорността на съответните нотариуси при „грешно служебно създаване на партиди“. Отговорността за грешки в партидите (каквито и да са – имотни, файлови, предварителни или не), изготвени от тях, остава за АВ или най-общо за държавата? Подобно положение считаме за правно недопустимо.

§ 32. Чл. 73, ал. 1 се отменя.

Важи коментарът по предложението на параграф 29 за промяна в чл. 70.

§ 33. Текстът на чл. 74, ал. 1 се изменя така:
„(1) До влизане в сила на кадастрална карта за съответното землище, населено място или имоти, вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят предварителни имотни партиди по чл. 65, ал. 3.”

По предложението за измен. на чл. 74,ал. 1: Каква е логиката да се създават предварителни имотни партиди без да е открито производство по създаване на имотен регистър, а вписванията да не се извършват едновременно и по досегашния ред? С тази уредба се прекратява воденето на вписаните актове по персонална система на вписване, при още несъздадена поимотна такава. Как ще се правят справки в книгите за вписване, ако не се прилага ПВ, но не се прилагат и чл. 92 и чл. 93 от ЗКИР, защото няма въведен имотен регистър?

§ 34. Текстът на чл. 75 се изменя така:
„Чл. 75. Редът за водене на имотния регистър се определя с наредбата по чл. 5, ал. 3.”

Редът за създаване и водене на имотен регистър следва да се уреди в наредбата.

§ 35. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Служебно откриване и закриване на имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. в случаите по чл. 54в;
2. при преобразуване на предварителна имотна партида в окончателна при придобиването и въвеждането на кадастрален идентификатор за имота;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот с кадастрален идентификатор.”
Създават се нови ал. 3 и 4 със следното съдържание:
„(3) Служебно откриване и закриване на предварителни имотни партиди се извършва от упълномощено от ръководителя на службата по вписванията длъжностно лице:
1. при вписване на акт за имот без кадастрален идентификатор;
2. при издаване на удостоверение за вещни тежести за имот без кадастрален идентификатор;
3. при вписване на праводател по реда на чл. 80, ал. 2 за имот без кадастрален идентификатор;
4. при разделяне на предварителни имотни партиди, съдържащи данни за повече от един имот;
5. при обединяване на предварителни имотни партиди за един и същи имот.
(4) В случаите по ал. 2-3, данните по части „Б”-„Д” на новообразуваните партиди се изпращат незабавно за отразяване в Кадастралния регистър на недвижимите имоти.”

По отношение предложението за измен. на чл. 76, ал. 2: Не става ясно кое е това лице „ръководител на службата по вписванията“ и дали е юрист. Чия ще е преценката, че именно за тези имоти с предварителни имотни партиди без идентификатор са дадени конкретните идентификатори? Идентичността от кого и как ще се установява? Какво означава „служебно“- по повод на вписване на актове (инцидентно) или последователно по открити предварителни партиди?
Налице е техническа грешка в предложението по чл. 76, ал.3, т. 3: разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗКИР се прилага при влязъл в сила имотен регистър, а в този случай се създават имотни партиди, а не предварителни имотни партиди, както е записано.
Както и неточност в предложението по чл. 76, ал. 4: Кадастралният регистър принципно съдържа данни от части „Б“ и „В“ (арг. Чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИР), но не и от части „Г“ и „Д“, по тази причина не е необходимо да се праща информация от тези части на партидата.

В обобщение, предвижданото с предлаганите промени (чл. 71, чл. 72, чл. 76, ал. 2 и ал. 3, чл. 83, ал. 4, чл. 84, ал. 1, изр. ІІ, чл. 89 от проекта за ЗИДЗКИР) разделяне на юридическата дейност, дейност по вписване между съдии по вписванията и агенцията по вписванията е в противоречие с нормите на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 3, ал. 3 от част първа ”общи положения” на ЗКИР, съгласно които вписванията в имотния регистър се извършват по разпореждане на съдията по вписванията и същият е органът, който ръководи производството. Чл. 3, ал. 1 от ЗКИР гласи, че „Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти”, които на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл.чл.3, ал.3 от ЗКИР се създават, попълват, допълват или се коригират грешки в тях на основание разпореждане на съдията по вписванията. Допускането на „автоматизирано изготвяне, служебно откриване, закриване, допълване или поправка на грешки в имотни партиди (чл. 71, ал. 1, чл. 72, чл. 76, ал. 2 и ал. 3, чл. 89 от проекта за ЗИДЗКИР) би било в грубо противоречие с нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ЗСВ и ще доведе до вътрешни противоречия между нормите на ЗКИР.
Същото крие огромен риск да продължи и да се засили тенденцията на безконтролно попълване на базата данни на АВ, опасност от създаване на повече от една партиди за един имот, опасност от предоставяне на невярна информация при изготвяне на удостоверения и предоставяне на други справки и като резултат опасност за гражданския оборот.

§ 36. В чл. 79 накрая се добавя запетая и думите „както и вписванията да се извършат в определената от него поредност”.
§ 37. Текстът на чл. 80 става ал. 1 и се добавят алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
„(2) В случай, че праводателят не е вписан като носител на правото и придобиването не е по давност, първо се извършва служебно вписване на акта, съдържащ придобивното основание на праводателя.
(3) Описанието на имота по част „А” на партидата се извършва чрез пренос на данни от кадастралната карта с въвеждане на кадастралния идентификатор. Службата по вписванията не може да променя основни кадастрални данни за имот с идентификатор.”

По предложението за измен. на чл. 80, ал. 2: В случай, че са налице различни актове за придобиване на права от едно и също лице, каква поредност да се спази? Ако не се спази тази поредност, поради по-късното откриване на другия акт, чия е отговорността? Какви са последиците на противопоставимост?
Относно предложението за измен. на чл. 80, ал.3: Понастоящем информацията предоставяна в част „А“ служебно от връзката с програмата на кадастъра е непълна, понякога погрешна и се забелязват различия в попълнените данни пр. площ на имот 5 кв.м. на недвижими имоти, грешни адреси и т.н. Ако се нарави това предложение, то трябва да се следи изрядно и точно да се въвежда информацията от СГКК в част „А“.

§ 38. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „Определението” се заменя с думата „Разпореждането”.
2. Създават се нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
„(4) Вписването се извършва чрез въвеждане на данните по чл. 60-64 в базата данни и получаване на уникален пореден номер на вписания акт. Оригиналът на вписания акт се подрежда в рамките на работния ден в книгата на вписаните актове съобразно този номер.
(5) Службите по вписванията водят следните книги на традиционен носител:
1. книга на вписаните актове;
2. книга на отказите, в която се подреждат всички определения за отказ и актовете на съответния съд за тяхното потвърждаване или отмяна;
3. други книги, предвидени в Закона за наследството.
(6) Всички регистри, картотеки и партиди в службите по вписванията, предвидени в нормативен акт, се водят на цифров носител. Входящият регистър се води и на хартиен носител като се разпечатва и приключва всеки ден на хартиен носител с подпис на длъжностно лице, определено от ръководителя на службата по вписванията, след което се подвързва в поредността на датите.”

По отношение предложението за измен. на чл. 82 в частта за видовете книги: Следва да се познава значението на видовете книги за вписване. Съгласно правната доктрина системите на вписване изискват строга и стройна организация от точно определени по вид и взаимно свързани помежду си книги. Подробно тази подредба от книги е разгледана от акад. Любен Василев в „Българско вещно право” за персоналната система на вписване. Това са следните няколко категории взаимно съчетани и взаимно свързани помежду си книги: „Самите пълни оригинални документи, в които са облечени актовете, подлежащи на вписване, трябва да се групират според вида на тези актове, за да се установи точно и пълно конкреното съдържание на всеки вписан акт /актовите книги по чл. 33, б. „а”- б. „е” ПВ, чл. 33а, б. „е” ПВ/. Наред с това трябва да се води и друга отделна книга, в която точно се определя последователността във времето на всяко извършено вписване, независимо от това до актове от какъв тип то се отнася /входящ регистър- чл. 33, б. „ж” ПВ/. Едва тогава става възможно да се групират синтетично кратки указания за съдържанието на всички вписани актове и точни препращания към всеки един от тях към оная от книгите на оригиналните документи, която го съдържа изцяло и към книгата , която определя точно неговата поредност във времето /партидна книга или картотека- чл. 33, б. „з”/. Азбучният указател по чл. 33, б. „и” ПВ е помощен справочник пъм партидната книга, като съдържа имената на лицата, на чието име има открити партиди към партидната книга. Регистърът за справки по чл. 33, б. „к” ПВ отразява устните и писмени молби на гражданите за справки в книгите за вписвания. Това е строгата и стройна система от взаимно свързани книги, която позволява да се извършват лесно справки в тях, за да се установят определени обстоятелства /противопоставимост на актове чл. 113 ЗС/.
Относно чл. 82, ал. 6: Не става ясно защо съдията по вписванията не удостоверява приключването на входящия регистър за деня, като гаранция, че редът на вписване ще бъде спазен.

§ 39. В чл. 84, ал. 1, изр. второ придобива следния вид: „Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията върху оригиналите на акта, а съответната партида и измененията в нея – дигитално от длъжностното лице, въвело данните.”
§ 40. В чл. 85 думата „определение” се заменя с думата „разпореждане”.
§ 41. В чл. 89 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст на чл. 89 става ал. 1.
2. Създават се нови алинеи 2-5 със следното съдържание:
(2) Очевидна фактическа грешка в имотна партида или предварителна имотна партида се установява по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. Поправянето на очевидна фактическа грешка в имотна или предварителна имотна партида се извършва въз основа на разпореждане на ръководителя на службата по вписванията или на определено от него лице, по искане на заинтересовано лице или на нотариус.
(3) В случай че заинтересовано лице или нотариус установи, че не всички юридически факти и обстоятелства за правата от вписания акт са отразени в имотната партида, той може да поиска нейното допълване. Допълването се извършва по реда за поправяне на очевидна фактическа грешка.
(4) Поправки на очевидни фактически грешки и допълване на имотни партиди се извършва служебно от ръководителя на службата по вписванията или определено от него лице и без наличие на предпоставките по ал. 1-3 при:
1. обединяване на съществуващи повече от една предварителни имотни партиди за един и същи имот;
2. разделяне на предварителна имотна партида, съдържаща данни за повече от един имот.
(5) По реда на допълването не могат да се правят промени в основните кадастрални данни в имотните партиди с кадастрален идентификатор.”
§ 42. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1 се изменя така:
„1. "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение;“
2. т. 6. се изменя така: „"цифров вид" на кадастралната карта, съответно на книгите, регистрите, картотеките и партидите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху магнитен, оптически или друг технически носител, който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни;”
3. т. 9 се изменя така:
„9. "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания съгласно изискванията на този закон, и границите им от кадастралната карта, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.“
4. т. 13 се изменя така: „"заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата;”
5. т. 16 се изменя така:
„16. "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри;“
6. създава се т. 21 със следното съдържание: „"Очевидна фактическа грешка" при вписванията е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.”
§ 43. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4, ал. 1, т. 4 думите „чл. 54, ал. 3“ се заменят с „чл. 54а, ал. 3“.
2. В § 6:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) До издаването на заповедта по чл. 35, ал. 1 Агенцията по геодезия, картография и кадастър определя териториите, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1, съответно териториите, в които данните се набират чрез геодезически измервания и изчисления, като оценява картите, плановете, регистрите и другата документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, за съответствието им с изискванията за съдържание и точност, определени с наредбата по чл. 31.“
б) в ал. 2, изречение първо след думата „предават“ се добавя „безвъзмездно“ и думите „при условията на чл. 8, ал. 5“ се заличават.
в) алинея 4, изречение първо се изменя така:
„(4) Органите на държавната власт и на местното самоуправление предават на службата по геодезия, картография и кадастър копия от всички актове, с които се признава, установява или възстановява право на собственост и друго вещно право върху недвижими имоти, в 30-дневен срок от поискването им или от обнародването в "Държавен вестник" на заповедта по чл. 35, ал. 1.“
г) в ал. 8 след думата „създаването“ се добавя „и поддържането“.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 44. (1) С влизане в сила на този закон, производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии се счита за открито за всички землища, за които не е издадена заповед по чл. 35, ал. 1.
(2) Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в двуседмичен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал. 1, т. 1 до влизане в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно.
(3) Данните по ал. 2 се предоставят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Общинската служба по земеделие удостоверява верността и актуалността на предоставените данни.
§ 45. (1) Получените данни по §1, ал. 2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от службата по геодезия, картография и кадастър, съгласно изискванията на наредбите по чл. 31 и чл. 26, ал. 4 и се предоставят в цифров вид на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(2) Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия, която влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
(3) Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в 7-дневен срок от обнародване на заповедта по ал. 2, уведомява министъра на земеделието и храните и министъра на правосъдието, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия.
(4) Наличие на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия се установява при обединяване на данните от одобрената кадастрална карта за неурбанизираната територия в производството по създаване на кадастрална карта за урбанизираната територия. Отстраняването на несъответствията се извършва по реда на чл. 44а.
(5) Кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на предходните алинеи се в изработват цифров вид и копие на състоянието им към момента на одобряване се съхранява в цифров вид в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

§ 46. До 31.12.2015 г. изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираните територии, за които е открито производство по реда на § 44, ал. 1.
§ 47. Започнатите производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри към момента на влизане в сила на закона се довършват по досегашния ред.
§ 48. Навсякъде в закона думата „ползуването“ се заменя с „ползването“.
§ 49. (1) Книгите в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител, се съхраняват безсрочно.
(2) Делата, партидите, регистрите и картотеките в службите по вписванията, съставени или изготвени до датата на влизане в сила на този закон на традиционен носител се съхраняват до тяхното пълно цифровизиране, но не по-малко от 30 години от влизане в сила на закона.
§ 50. С влизането в сила на този закон всички образувани в базата данни на Агенцията по вписванията файлови партиди на имоти, притежаващи кадастрални идентификатори, се преобразуват в предварителни имотни партиди.
§ 51. В 6-месечен срок от обнародването на закона за изменение и допълнение министърът на правосъдието и министърът на регионалното развитие и благоустройството привеждат актовете по прилагането му и функционалностите на съответните информационни системи и бази данни в съответствие с него.

Липсва ясна аргументация защо за едно фактическо положение, което е създадено от програмен продукт, се търси нормативно стабилизиране. Считаме, че не е налице дефиниция какво представляват файловите партиди. Не се урежда или обяснява каква информация съдържат този вид партиди и по какъв ред е структурирана. Ако се възприеме този подход следва да се държи сметка за терминологична и логическа разлика между „помощни партиди” по смисъла на Правилника за вписванията (чл. 9, ал. 1, изр. посл. от ПВ, чл. 39 ПВ), „предварителни имотни партиди” по смисъла на ЗКИР преди измен. с ДВ бр. 49/13.06.2014г., както и по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР, „имотна пратида” по смисъла на ЗКИР, както и „файлова партида” по смисъла на настоящия проект за ЗИД на ЗКИР.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов