КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 26 Фев 2020, 15:46

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: РЕЖИМЪТНА ПРИДОБИВАНЕИ НА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ ДВ, БР. 38 ОТ 2014
Ново мнениеПубликувано на: 12 Май 2016, 14:08 
СЛЕД ИзМЕНЕНИЯТА НАЗакОНА зАСОБСТВЕНОСТТАИ пОЛзВАНЕТО НА зЕМЕДЕЛСкИ зЕМИ (.)

Измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) са в сила от 12 май 2014 г. и въвеждат нови изисквания към лицата за придобиване и притежаване на земеделски земи с рестриктивен характер. Разнопосочните становища, под- държани от политическите партии и институциите в хода на законодателната процедура по приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, логично след влизането му в сила имат своето продължение в подходите за тълкуване на приложното поле на ограниченията и оценките за тяхната конституционосъобразност. Прилагането на измененията в режима за придобиване и притежаване на земеделски земи по- ставя редица практически въпроси. В изложението ще разгледаме някои от тях в дискусионен план с цел бъде- щото им обсъждане. Хипотезите Ограниченията в придобиването и притежаване на земеделски земи са въведени с § 1 и 2 от Законопроекта- § 1 допълва чл. 3 с нова ал. 7, а § 2 създава нов чл. 3в. Допълненията на чл. 3 принципно се възприемат като конституционосъобразни. Новият чл. 3в по § 2 е предмет на наложеното от Президента отлагателно вето. Така формалното правнотехническо обособяване на допълненията в тези две групи носи допълнителен разграничителен белег за степента на предизвиканата полемика в обществото с приемането им. В чл. 3, ал. 7 се съдържат три ограничения. Първото е въведено с т. 1 на разпоредбата и според него не могат да придобиват и притежават земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Това е терминът, с който си служи Законът за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (ДВ, бр. 1 от 3 януари 2014 г., в сила от 1 януари 2014 г.) От своя страна този закон препраща към легалното определение по § 1, т. 64 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в което, освен изброяването на юрисдикциите с преференциален данъчен режим по т. 1 , алтернативно са посочени и държави (1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.);Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската републи- ка; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Мон- серат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските) острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай) територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранно- то лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България. Тук се поставят редица въпроси за обхвата на за- браната, които не намират изричен отговор в закона. Ще е валидно ли ограничението, когато само някои от съдружниците/акционерите са дружества, регистри- рани в държави с преференциален данъчен режим, или то ще се прилага само когато всички съдружница и акционери имат това качество? При отсъствието на изрично пояснение в тази насока, както и на разпоредба, посочваща размер на дяловото/акционерното участие в капитала на търговското дружество, забраната би следвало да се приложи и когато един от съдружници- те/акционерите е с регистрация в офшорна зона. Ограничението по чл. З, ал. 7, т. 1 от ЗСПЗЗ се от- нася до регистрацията на дружествата – съдружници или акционери в офшорна зона, но не и до регистрацията на самото търговско дружество в юрисдикция с преференциален данъчен режим. Забрана за придобиване, (не и за притежаване), на земя от дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, е въведена с разпоредбата на чл. 3, т. 28 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (наричан по-нататък Закон за офшорните дружества). Въпреки формулировката „земи и гори от държавния горски фонд” в основния текст на т. 28, от легалното определение за земи в допълнителната разпоредба (§ 1, т.4 – „всички земи от поземления фонд”), произтича, че забраната обхваща не само гори от държавния горски фонд, но и земеделски- те земи – собственост на държавата, общините, юри- дически и физически лица.2 острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай). 2. Допълнителната разпоредба по т. 4 на § 1 е предложена в хода на обсъждането на второ четене на законопроекта с цел да се изясни, че приложното поле на забраната по чл. 3, т. 28 обхваща всички земи, а уточнението за принадлежност към държавния горски фонд Легалното определение за „дружество»по § 1, т. 1 от Закон за офшорните дружества е по-широко и несъмнено обхваща търговските дружества, адресати на ограничението по чл. 3, ал.7, т. 1 от ЗСПЗЗ. От забраната, установена за придобиване на земеделска земя от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим по Закона за офшорните дружества, са предвидени изключения в чл. 4. Обстоятелствата, обуславящи прилагането им, се вписват в Търговския регистър, а в случай, че не са вписани съобразно изискванията на чл. 6, е въведена презумпция за отсъствието на основанията за освобождаване от забраните по чл. 3, включително за при- добиване на земеделска земя. При прилагането на изключение въз основа на не- верни данни се предвижда гражданскоправна санкция - недействителност на продажбата като при обявява- нето й за недействителна продавачът не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения – чл. 5, т. 14. Въведена е и административнонаказателна отговорност в чл. 7, ал. 1 за представянето на документ с невярно съдържание за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 4. ЗСПЗЗ не препраща към изключенията по чл. 4 от Закона за офшорните дружества, които освобождават от забраната за придобиване на земеделска земя. Буквалното тълкуване на текста води до извода, че ограничението по чл. 3, ал. 7, т. 1 от ЗСПЗЗ спрямо търговски дружества, в които съдружниците и акционерите са дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, ще е приложимо, и когато съдружниците и акционерите са дружества, които на основание чл. 4 са извън приложното поле на забраната по чл. 3, т. 28 от Закона за офшорните дружества. Обаче, от гледна точка на съществения критерий за контрол на приобретателя от такива дружества - пряко или косвено, възможността за освобождаване от ограничението в хипотезите на чл. 4 със съответно- то вписване в Търговския регистър в отделно производство, не би следвало да се изключва при прилагане на ограничението за придобиване на земеделски земи. Проверката в Търговския регистър за вписване по реда на специалното регистърно производство на основание чл. 6 от Закона за офшорните дружества може да даде отговор за наличието или липсата на ограничение се отнася само до горите - Стенограма от пленарно заседание на Народното събрание от 20.12.2013 г. когато съдружниците/акционерите на търговското дружество – приобретател на земеделска земя са вписани по реда на чл. 6, би следвало да се приеме, че е изпълнено условието по чл. 3, ал. 7, т. 1 от ЗСПЗЗ и не е налице пречка за придобиването на собствеността. След като някои от съдружниците или акционерите са с регистрация в офшорна зона, попадаща в обхвата на легалната дефиниция, и не са вписани в Търговския регистър, забраната по чл. 3, ал. 7, т. 1 от ЗСПЗЗ ще е валидна. Редица от посочените офшорни зони са територии на държави-членки, а Лихтенщайн е част от Споразумението за Европейско икономическо пространство. Поради специалния характер на разпоредбата спрямо правилото на чл. 3, ал. 5 от ЗСПЗЗ и абсолютния характер на ограничението, то би следвало да се прилага и когато съдружниците/акционерите са регистрирани в държави с преференциален данъчен режим, които са членове на ЕС или на СЕИП. Ограничението по чл. 3, ал. 7, т 1 от ЗСПЗЗ е адресирано към търговски дружества, от което може да се направи извод, че юридическите лица с нестопанска цел, учредени от юридически лица, регистрирани в държави с преференциален данъчен режим, остават извън неговото приложно поле. Забраната има абсолютен характер, въведена е с императивна разпоредба и последица от нарушаване- то й ще е нищожност на сделката за придобиване на право на собственост поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ограничението по т. 2 на ал. 7 за придобиване и притежаване на земеделска земя се отнася до търговски дружества, в които съдружници или акционери са чуж- денци, извън физическите лица по ал. 4 и 5 на чл. 3, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6 , както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица. Въвеждането му не предизвиква спорове, в коментарите се подчертава, че не съдържа нова забрана за придобиване и притежаване на земя и е съобразено с духа на чл. 22, ал.1 от Конституцията3. Разпоредбата всъщност пресича схемата за заобикаляне на ограниченията за придобиване на земеделска земя от чужденци чрез регистрация на местно юридическо лице, която намери широко 3. В.Стоянов, „Общ преглед на измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ,СП, „Собственост и право”, бр. 5, стр. 31. приложение и на практика, въпреки конституционния текст, чрез прилагането й значителни площи земеделски земи към момента се притежават именно от търговски дружества, в които съдружници и акционери са чуждестранни юридически лица и чужденци без право да придобиват земеделска земя. Забраната включва притежаване на земеделска земя и има ретроактивно действие. Предмет на основателни критични бележки към измененията в режима на земеделските земи е липсата в закона на правила, уреждащи заварените случаи, както и на санкции при евентуалното им неизпълнение. Към момента тази не- пълнота не е отстранена по законодателен ред 4. Не смятаме, че в случая по аналогия са приложими разпоредбите, задължаващи чуждестранните граждани, които са придобили земя чрез наследяване, да прехвърлят правото на собственост в 3-годишен срок по чл. 3б от ЗСПЗЗ. Освен това неизпълнението на това задължението за прехвърляне на собствеността в срок не е свързано със санкционни последици. В случай, че след изтичането на 3-годишния срок чуждестранните граждани не са се освободили от собствеността върху земеделска земя, те не губят правото си на собственост5. Ограничението по т. 3 на ал. 7 се отнася до акционерни дружества, които са издали акции на приносител и има за цел да не допусне заобикаляне на въведените ограничения като лица, които са без право да придоби- 4. Не е приет проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи № 454-01-54/30.05.2014 г. в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби предвижда задължение за търговско дружество по чл. 3, ал. 7, кое- то притежава право на собственост върху земеделски земи, да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г. Предлага се въвеждането на имуществена санкция при неспазването на срока по реда на чл. 41 в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя и се предвижда санкция в троен размер на първо- начално наложената, че когато след налагането й нарушението продължи за повече от три месеца. 5. Така Решение № 307 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 435/2012 г., II г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК. и притежават земеделска земя в България, участват в дружества - собственици на такава земя, възползвайки се от анонимната собственост на капитала на тези дружества. На въпроса дали това ограничение се отнася до такива дружества, които са регистрирани в ЕС , СЕИП или в страна, с която България е сключила международен договор, в правната литература се дава и отрицателен отговор, на основание разпоредбата на чл.22, ал.1 от Конституцията6. И в тази хипотеза проверката за статута на акционерното дружество по силата на чл. 574 от ГПК ос- тава в отговорност на нотариуса. Новият чл. 3в урежда втората група изисквания, кои- то са за уседналост. Те се отнасят до придобиването на земеделска земя от физически или юридически лица. Съгласно чл. 3в, ал. 1 право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Алинея втора е адресирана към местни юридически лица – с регистрация по българското законодателство и съдържа изключение от условието за установяване в страната повече от 5 години. То се счита изпълнено, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество са пребива- вали или са установени в страната повече от 5 години. Изискването за уседналост по ал. 1 не се прилага при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон – чл. 3в, ал. 4. За разлика от забраните в новата ал. 7 на чл. 3, изискването за уседналост се отнася не само до търговски дружества, но и до юридически лица с нестопанска цел. Това се потвърждава от редакцията на ал. 2, която, освен съдружниците и акционерите – учредители, посочва и членовете на сдружение. Изискването е насочено към придобиването на пра- вото на собственост, не и към притежаването на земеделска земя, и поради това няма обратно действие, в отличие от забраните по ал. 7 на чл. 3в, които се разпростират и към заварените случаи. Съдържанието на понятието за установеност, което ЗСПЗЗ не пояс- нява, в правната литература се свързва с регистра- ция по българското законодателство на юридическото лице, по аргумент от разпоредбата на ал. 2. 7 6. Вж. цитираната в бележката по т. 3 статия. 7. Така в цитираната статия на В. Стоянов. В този сми- съл и Стефка Атанасова http://www.advokatatanasova. Съображенията за приемане на законопроекта по § 2 относно новия чл. 3в в стенографските записи от пленарното заседание от 29.04. 2014 г., на което про- ектът е приет окончателно след отхвърлянето от народните представители в 42-то Народно събрание на президентското вето по отношение на новата раз- поредба на чл. 3в относно въвеждането на изискване за уседналост, определят като цел на закона еднаквото третиране и равните възможности за придобиване на право на собственост върху земеделски земи на бъл- гарските граждани и на гражданите на другите държа- ви-членки на Европейския съюз. Съобразяването с обща- та формулировка на текста и така изразената воля на законодателя насочва към тълкуването, че изискване- то за уседналост по чл. 3в ще важи както за български граждани, така и за граждани на страни –членки на ЕС и на държави по СЕИП.8 Приложното поле на разпоредбата по чл. 3в, ал. 1 и 2, не обхваща чуждите граждани извън тези, които са граж- дани на страни –членки на ЕС и на СЕИП, както и тези, които могат по силата на двустранен международен договор да придобиват право на собственост върху земя – чл. 22 от КРБ. Възприемането на разширително тълкуване би било в противоречие с конституционния режим на земята, защото допуска, за една категория субекти, за които конституцията забранява придоби- ването на право на собственост върху земя, със закон да се въведе по-либерален режим. Въведеното допълни- телно изискване по чл. 3в, ал 1 и 2 за придобиване и при- тежаване на право на собственост върху земеделска земя, се отнася само до категориите субекти, за кои- то Конституцията разрешава да придобиват право на собственост върху земеделска земя. com/veshtno_pravo_savetnik.html-за неприложимостта в уредбата на вещно-правните отношения на създадено- то за данъчни цели легално определение на понятието «Лице, установено на територията на страната» по §1, т.11. от Допълнителните разпоредби към Закона за данъка за добавената стойност. 8. Противоположното тълкуване на разпоредбата се дава в цитираното статия -„Български ФЛ и такива от ЕС, СЕИП и страни, с които България има сключен дого- вор по чл.22 от Конституцията остават извън посоче- ната забрана. За останалите е необходимо да са преби- вавали повече от 5 години в страната, за да могат да придобиват земеделска земя. Като се има предвид, че първоначалното обвързва- не на 5-годишния период за пребиваване в страната с момента на сключване на сделката за прехвърляне на земеделските земи е отпаднало от закона, може да се заключи, че за изпълнението му е достатъчно наличие- то на период на пребиваване, който не е задължително да предхожда непосредствено придобиването на пра- вото на собственост. За реда на установяване наличието на изискванията по чл. 3в, ал. 1 и 2 в ЗСПЗЗ не се съдържат разпоредби в ЗСПЗЗ. В правомощията на нотариуса остава провер- ката за тяхното съблюдаване. Режимът на документи- те, разрешаващи пребиваването на чуждите граждани е диференциран като за гражданите на ЕС се урежда в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Този закон се при- лага и по отношение на граждани на държави от СЕИП, както и спрямо гражданите на Конфедерация Швейца- рия и членовете на техните семейства, на основание препращащата разпоредба по чл. 1, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 7, ал. 1 гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР, Столичната дирекция на въ- трешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица. Продължителното пребиваване е за срок до пет години. Изпълнението на изискването за уседналост, което е за срок повече от 5 години, би могло да се ус- танови чрез удостоверение за постоянно пребиваване по чл. 16. За пребиваването на чужденците с право да придо- биват земеделска земя извън гражданите на ЕС и СЕИП се прилага Законът за чужденците в Република България. В специализираните коментари се подчертава, че системата за адресна регистрация на българските граждани съгласно Закон за гражданската регистрация, която се поддържа от общинските администрации, съ- държа данни за адресната регистрация на българските граждани, но не и за обстоятелствата, свързани с пре- биваването на гражданите на декларираните от тях адреси, което внася неяснота относно изпълнението на изискването за пребиваване на български граждани на територията на България9. 9. Така Стефка Атанасова http://www.advokatatanasova. com/veshtno_pravo_savetnik.html- За приложното поле на режима и последиците от неспазването му Ограниченията по чл. 3, ал. 7 се отнасят както до придобиването, така и до притежаването на право на собственост върху земеделски земи, а тези по чл. 3в – само до придобиването на собствеността. Кои земи са земеделски се определя в легалната дефиниция по чл. 2 от ЗСПЗЗ. Режимът не обхваща земи в горски те- ритории, в отклонение от досегашния законодателен подход за сходно третиране на земеделските и на гор- ските имоти. Допълненията в режима за придобиване и притежаване обхваща земите в защитени територии - Законът за защитените територии (ЗЗТ).10 Ограниченията се отнасят както за сделки с граж- данскоправен или търговски характер с предмет раз- пореждане с правото на собственост, така и за тези, с които се прехвърля съвкупност от права, включваща и правото на собственост върху земеделски земи – продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ. Предварителните договори за прехвърляне на пра- вото на собственост върху земеделски земи, тъй като имат за предмет задължението за прехвърляне на пра- вото на собственост, са извън приложното поле на ограниченията. Независимо от възраженията, които предизвиква с оглед спазването на изискването за законоустановеност на основанията за вписване, с допълнението на чл. 4, б. „е“ от Правилника за вписванията (ДВ, бр. 63 от 2014 г.) се създават допълнителни предпоставки за гарантиране на правата за сключване на договора при необходимост от отлагане на окончателната сделка в изпълнение на предварителен договор. Измененията в режима се отнася до придобиването и притежаването на правото на собственост и не се разпростира върху ползването на земеделските земи. Правните последици при неспазване на забраните за придобиване водят до нищожност на сделките поради противоречието им със закона, на основание чл. 26 от ЗЗД. За отсъствието на декларация, съответно на доку- мент за придобиване на средствата по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е изказано становище, че няма да има за правна последица нищожност на сделката.11 10. ТЗЗТ препраща към понятието за земеделски земи в § 1, т. 1 от ДР. Обстоятелството за местоположение- то в защитена територия и произтичащите ограниче- ния се установяват с декларации съгласно чл. 12. 11. ТВж. М. Павлова „Нови документи, изисквани при
Заключение Ограничаването на режима за придобиване и притежаване на земеделска земя е предизвикано от изтичането на 1.01.2014 г. на срока по преходните мерки, предвидени в акта за присъединяване към ЕС, в който България може да запази ограниченията за придобиване на земеделска земя от чужденци и чуждестранни юридически лица от държави – членки на ЕС или от държавите по СЕИП. Тази законодателна мярка се вписва в тенденция за засилена защита на земеделската земя в европейски и световен мащаб. Целесъобразността на ограниченията, е предмет на критики, в сравнение с новите режими в други европейски държави, които в по-голяма степен осигуряват придобиването и използването на земеделската земя по предназначение да се извършва от лицата, които ще я обработват. В заключение се очертава необходимостта от допълване и прецизиране на режима за придобиване и притежаване на земеделски земи. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи не предвижда задължение за нотариуса да изисква документи за отсъствието на отрицателните предпоставки, или удостоверяващи наличието на изискванията за уседналост при сключването на сделки за придобиването на правото на собственост върху земеделски земи. Единственото обстоятелство, за което ЗСПЗЗ изисква установяването му с декларация от приобретателя на собствеността в нотариалното производство, е произходът на средствата за закупуването на земя по чл. 3в, ал. 4.14 сделки със земеделски земи”, СП „Собственост и пра- во”, 2014 г.,бр. 7, стр. 51-55. 12. ТОбщи сведения за нови закони за режима на земята в Словакия и Унгария вж. на www.capital.bg/.../2318139_ populizum_li_sa_ogranicheniiata_za_ pridobivane_na/ 13. ТЗа „Доброволните ръководни принципи за отговорно управление на владението и ползването на поземлените, горските и рибните ресурси в контекста на националната продоволствена безопасност” приети на 11 май 2012 г. от Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН в защита срещу -феномена „заграбване на земя”като нова форма на колониализъм на www. fao.org/about/ru/. 14. ТЗа изпълнението на изискването за установяване на произхода на средствата в нотариалното производство вж. М. Павлова, „Нови документи, изисквани при На общо основание по правилата на нотариалното производство нотариусът е задължен да следи за законосъобразността на извършваните от него сделки и други действия, които не могат да противоречат на закона или на добрите нрави - чл. 574 от ГПК. Доколкото новите ограничения представляват особени изисквания на закона, то задължението на нотариуса да извърши проверка и да документира тяхното спазване произтича и от разпоредбата на чл. 586 от ГПК. Въвеждането на допълнителни правила за установяване на новите предпоставки по чл. 3, ал. 7 и по чл. 3в от ЗСПЗЗ в нотариалното производство ще улесни практическото прилагане като се предвиди декларира- не на релевантни за преценката обстоятелства и се включат разпоредби за източниците и обхвата на проверката, която е в правомощията на нотариуса.
Юлия Стойкова, юрист


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов