КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 04 Юли 2020, 19:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
Ново мнениеПубликувано на: 14 Дек 2010, 09:23 
Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
Коментар на съдебната практика

Дайджест "Собственост и право", 2010 г., кн. 11
Рубрика: Нотариални действия
Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
авторски материал
Автор / източник: Мариела Павлова
стр. 59

В настоящото изложение ще разгледаме въпроса за съдържанието на нотариалния акт в два аспекта.
Първият аспект ще касае съдържанието на нотариалния акт като най-често срещания документ, удостоверяващ вещни права, от гледна точка на недействителността на нотариалното удостоверяване, извършено с него, при конкретна прехвърлителна сделка или констативно производство за установяване правото на собственост върху недвижим имот.
Вторият аспект ще касае описанието на недвижимия имот, респективно на вещното право, предмет на конкретната прехвърлителна правна сделка или на констативното производство за установяване правото на собственост върху недвижим имот в нотариалния акт и проблемите, които това описание поставя.
И двата въпроса са от съществено практическо значение, особено на фона на възможни пропуски в кадастралните карти, на отсъствието на нови такива, както и на активното ново строителство.

Нормативните актове, които уреждат съдържанието на нотариалния акт, са два.

1. На първо място това е Гражданският процесуален кодекс. В неговия чл. 580, озаглавен “Съдържание на нотариалния акт”, е посочено, че нотариалният акт трябва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; името на нотариуса, който го издава; пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност; съдържанието на акта; кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 ГПК; подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса. Този текст по същество възпроизвежда текста на чл. 476 ГПК (отм.), според който нотариалният акт трябва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа и мястото на извършването му; името на нотариуса, който го извършва; името, бащиното и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им; съдържанието на акта; кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, подпис на страните и на нотариуса.
Внимателният прочит на текста на чл.580 ГПК ни дава основание да твърдим, че законодателят влага в понятието “съдържание на нотариалния акт” два смисъла - широк и тесен. В единия случай, при употребяване на понятието в заглавието на текста под него следва да се разбира нотариалният акт в цялост като документ, а при употребата му в самия текст на чл. 580 ГПК следва да се разбира описанието на недвижимия имот, включително цената му.

2. Основание за подобно тълкувание ни дава и описанието на съдържанието на нотариалния акт в Правилника за вписванията - другият акт, регламентиращ този въпрос.
В неговия чл. 6 е уредено, че нотариалният акт трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ, съответно ЕИК; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, като когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
При направено сравнение ще установим, че няма съществена разлика между двата текста - необходимо е посочване на времето и мястото на издаване на нотариалния акт, на нотариуса, индивидуализация на участващите в производството лица с посочените данни, описанието на недвижимия имот, за който се отнася вещното право, посочването на цената на имота или на удостоверявания материален интерес. Правилникът за вписанията по същество обяснява и допълва лаконичното посочване на “съдържанието на акта” в чл. 580 ГПК като такова, представляващо описанието на имота, неговата цена или материален интерес, от които пък можем да извлечем и квалификацията на нотариалното удостоверяване според естеството на удостоверяваната сделка.

Именно с това съдържание на нотариалния акт в тесен смисъл ще се занимаем в настоящото изложение.
Безспорно е, че описаното по-горе е минималното задължително съдържание на нотариалния акт за прехвърлителна сделка. Разбира се, ще направим уговорката, че няма пречка страните да договорят допълнителни клаузи, свързани с прехвърляния недвижим имот или право, т.е. не са длъжни да се ограничават единствено и само до описанието на недвижимия имот или на правото - предмет на прехвърлителната сделка. Няма пречка страните да “допълнят” съдържанието на нотариалния акт за прехвърлителна сделка с допълнителни уговорки, материализирани в самия нотариален акт и/или в допълнително споразумение между тях - например в предварителния договор за продажба на имота.

По една или друга причина обаче е възможно част от описаното минимално необходимо съдържание на нотариалния акт да отсъства или да е описано погрешно. Ще има ли за последица тази липса или грешка нищожност на нотариалния акт, или не, и зависи ли отговорът на този въпрос до кой елемент от съдържанието на нотариалния акт се отнасят тези пропуски?

От съществено значение при отговора на този въпрос е Решение от 08.04.2004 г. по гражд. д. № 2445/2002 г. на IV Б отделение на СГС, влязло в законна сила.
Според това решение нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот, поради което посочването на основанията за нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 576 ГПК (стар чл. 472 ГПК - отм.) е не само изрично, но и изчерпателно, т.е. цитираната разпоредба не може да се тълкува разширително.

Нищожността на нотариалното удостоверяване, смята съдът, е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване. Като изрично подчертава, с оглед на това, че функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел, включително волеизявления на страните по правната сделка, не всички пороци при изповядване на сделката ще доведат до нищожността й, а само тези, които са свързани или с най-съществените елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е удостоверил.

С оглед на това, че повечето нотариални актове в гражданския оборот са създадени преди приемането на новия ГПК, най-напред ще разгледаме евентуалните пороци в нотариалното удостоверяване, водещи до нищожност на нотариалния акт, уредени в отменения ГПК и по-специално в неговия чл. 472, според който нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, чл. 466, ал. 1, чл. 469, ал. 1, чл. 470 и 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 475, чл. 476, б. “а”, “в”, “г” и “е”, чл. 478, 479 и чл. 485, ал. 2.
Така съдът се е произнесъл, че нарушението на чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.), респективно неосъществяването на нотариално удостоверяване на собствеността по реда на чл. 483 ГПК при липса на документ за правата, не е сред тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие, тъй като непритежаването на права от прехвърлителя не е относимо към действителността на нотариалното действие.
Не е порок, водещ до нищожност на нотариалния акт, и непосочването в него на документите, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя. (Определение № 96/11.02.2009 г. по гражд. д. № 5376/2008 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 259/11.12.2008 г. по гражд. д. № 5035/2007 г. на I г.о. на ВКС).
Точно по повод съдържанието на нотариалния акт за прехвърлителна сделка съдът е направил много удачно разграничение между грешката и непълнотата в нотариалното удостоверяване в свое Определение № 163/30.12.2008 г. по гражд. д. № 3997/2008 г. на IV г.о. на ВКС - според съда грешка е неточното посочване на номера на улицата в административния адрес на имота, а непълнотата е в това, че имотът не е описан с границите му. Индивидуализацията на недвижимия имот се извършва с посочване на неговото местонахождение, регулационен статут и граници. Административният адрес не е съществен индивидуализиращ белег на недвижимия имот, поради което не съставлява липса на индивидуализация на имота по смисъла на чл. 484, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.). Същото се отнася и за непосочването на границите на имота - пропускът да се впишат границите на имота според съда в цитираното решение също не прави удостоверяването нищожно, тъй като този пропуск може да бъде отстранен с поправка на акта чрез допълването му.
Ако изхождаме от цитираното съдебно решение и от критерия, че непълнотата или грешката са такива пропуски, които могат да бъдат отстранени по пътя на поправката на нотариалния акт и няма да доведат до нищожност на нотариалното удостоверяване, можем да заключим, че все пак това са пропуски от такова естество, че не оставят никакво съмнение нито по отношение на участващите страни, нито относно предмета на сделката като вещно право. Така например, според нас неточното или непълно посочване на индивидуализиращи данни на участващите страни или имота или правото - предмет на сделката - например непосочването на пълните три имена или ЕГН на някои от участващите в сделката страни, пропускането на някоя цифра от номерацията на парцела или имота при правилно посочени квартал и съседи на имота, пропускане на номера на квартала или погрешното посочване на различен и други подобни.

Но ако непълнотата или грешката е от такова естество, че въобще не може да се установи коя е страната по сделката или прехвърляния имот или право, то безспорно ще се касае за нищожност на нотариалното удостоверяване.

Именно във връзка с непълнотата на нотариалния акт за прехвърлителна сделка ще представлява интерес и следващата проблематика, свързана с описанието на предмета на сделката - трябва ли и доколко подробно да се описват всички находящи се в прехвърляния недвижим имот сгради и подобрения и какви са последиците, ако те не са описани.

По повод възникнал спор за собственост поради това, че тъй като в документа за собственост не са описани спорните сгради, прехвърлителите са твърдели, че те са останали тяхна собственост, ВКС се е произнесъл с Решение № 1146/20.10.2008 г. по гражд. д. № 4832/2007 г. II г.о., че ако и в нотариалния акт да не е посочено изрично, че се прехвърлят стопанската сграда и гараж от ищците на ответниците, щом не е установено друго, съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е и собственик на постройките в нея, т.е. прехвърлителният ефект на продажбата е настъпил и за намиращите се в продаденото дворно място постройки.
По повод подобен спор в свое Решение № 738/01.12.2005 г. по гражд. д. № 352/2005 г. на I г.о. на ВКС съдът е приел, че ако и мястото към деня на продажбата да е било застроено с жилищната и стопанската сгради, тъй като в нотариалния акт е изрично посочено, че предмет на сделката е “празно дворно място”, ще следва да се приеме, че волята на страните е била да се прехвърли мястото без сградите.
В друго Решение № 271/31.01.1969 г. по гражд. д. № 2242/68 г. на I г.о. на ВКС, съдът постановява, че когато в парцела има построена сграда и в нотариалния акт не се съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата и е в тежест на отчуждителя да установи с положителни и конкретни доказателства, че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата.
Понякога видът на сградите също има значение за тяхната съдба, т.е. дали са включени в обема на прехвърляните с нотариалния акт права, или не.
Така според Решение № 1081/21.10.2008 г. по гражд. д. № 4658/2007 г. на II г.о. на ВКС сградите с обслужващо предназначение нямат самостоятелно значение и следват основния имот на основание чл. 98 ЗС, като поради това искането за делба на основния имот включва и искането за делба на тези обслужващи постройки. Струва ни се напълно възможно да се обоснове несамостоятелната им съдба - следващи основния имот не само при делбата, но и при прехвърлителната сделка, не само с презумпцията на чл. 92 ЗС, но и с несамостоятелния им обслужващ характер. А кои сгради са допълващо застрояване ни дава определение чл. 41 ЗТСУ (отм.) - спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване, както и чл. 20, ал. 3 ЗУТ, чието съдържание е същото като цитирания чл. 41 ЗТСУ.
Горното се потвърждава и от друго решение на ВКС - Решение № 44/18.05.1971 г. по гражд. д. № 29/71 г. на ОСГК. Според него постройките, които нямат самостоятелно означение, а са построени и предназначени предимно да обслужват съществуващата сграда - изключителна собственост на единия съпруг, или да обслужват недвижимия имот, също изключителна собственост на единия от съпрузите, каквито са лозя, градини и др., такива постройки, които не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, не стават общо имущество на двамата съпрузи, ако и да са построени и придобити по време на брака, а остават собственост на този съпруг, чийто е недвижимия имот, по отношение на който са предназначени по своето естество и характер да обслужват.
За какво точно служат постройките и дали са обслужващи или не е е фактически въпрос, особено ако за тях няма запазена строителна документация. Строителната документация се изготвя при построяването им, а понякога между построяването и прехвърлянето им са минали доста години, през които предназначението на сградите може да се е изменило.

С оглед на горното, при анализа на съдържанието на нотариалния акт, трябва да се подхожда внимателно, когато в нотариалния акт не са описани всички находящи се в прехвърляния недвижим имот сгради и да се преценява - дали се касае за непълнота, дали е необходимо тя да се отстрани под формата на поправка на нотариалния акт и т.н., включително като се преценява и волята на страните по сделката.
Също така внимателно трябва да се подхожда при квалифицирането на един нотариален акт с грешки или непълноти като нищожен.

Мариела ПАВЛОВА, нотариус


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Решение 1146/20.10.2008г. по гр.д.4832/2007г., IIгр.о. ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 14 Дек 2010, 09:44 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е № 1146
София, 20.10.2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова и в присъствието на прокурора …….изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 4832/2007 година:
Производството е § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. ”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. Й. Г. и Д. С. Г. от с. П., В. Търновско срещу въззивното решение на В. Търновския окръжен съд от 15.VІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 95/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
А. и Д. Г. са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу А. и П. Б. от гр. Г. за предаване на владението на собствените на ищците гараж и стопанска сграда в гр. Д. на ул. Ц. № 42. Освен това те претендират ответниците да им заплатят обезщетение за ползването на тези сгради за периода от 13.VІІІ.2004 г. до предявяване на исковете 15.V.2006 г.в размер на 1000 лв. С решението на Горнооряховския районен съд, 10 състав от 14. ХІІ.2006 г. по гр.д. № 957/2006 г. и двата иска са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По въззивна жалба на ищците В. Търновския окръжен съд с решението си от 15.VІ.2007 г. по гр.д. № 95/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че с нот.акт № 125 том ІІІ нот.дело № 1130/1980 г. ищците са закупили по реда на чл. 15 и сл. от ЗСГ процесното дворно място, посочено в нотариалния акт като празно, представляващо парцел **** в кв. 2 по плана на гр. Д. с насаждения и кладенец. Този имот е идентичен с поземлен имот планоснимачен № 1* по плана на гр. Д. с площ 780 кв.м. според заключението на вещото лице инж. Р. С нот.акт № 1* том VІ рег. № 3* дело № 485/2004 г. на нотариус И. М. с район на действие Районен съд гр. Г. ищците Г са продали на А. П. Б. празно дворно място от 780 кв.м. представляващо поземлен имот пл. № 1* по плана на гр. Д., общ. Горна Оряховица заедно с насажденията и кладенец. В документа за собственост не е отразено, че ищците си запазват правото на собственост върху двете постройки, предмет на исковата молба, които според заключението на вещото лице се намират в имота, нито се сочи, че тези сгради са предмет на продажбата между страните.
При така установените факти по делото, законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд, че макар и в нотариалния акт да не се сочи изрично, че се прехвърлят сградите стопанска и гараж от ищците на ответниците, щом не е установено друго, съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията в нея, т.е. прехвърлителният ефект на продажбата по нотариалния акт от 2004 г. е настъпил и за намиращите се постройки в продаденото дворно място. Този извод не се променя и с оглед данните, че ищците са заплащали данък върху сгради и след сделката, както правилно е прието в обжалваното решение. Разпитаният свидетел Г пред втората инстанция не е присъствал на уговорките на страните при продажбата и не установява по положителен начин ищците да са запазили правата си върху сградите в имота. Обясненията по реда на чл. 114 от ГПК на ищеца А. Г. в съд.заседание на 9. ХІ.2006 г. не подкрепят тезата на двамата ищци, че са запазили правата си върху гаража и стопанската постройка, тъй като от продажбата през 2004 г. до есента на 2005 г. не е посещавал имота, а в едната постройка държал свои лични вещи половин година след продажбата
.
Изложените доводи в касационната жалба за запазване правото на собственост върху сградите от страна на продавачите противоречат на съдържанието на нотариалния акт, както и на материалния закон – разпоредбата на чл. 92 от ЗС.
При разглеждането на спора и постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218а ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на В. Търновския окръжен съд от 15.VІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 95/2007 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
Ново мнениеПубликувано на: 20 Фев 2012, 13:08 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
РЕШЕНИЕ ОТ 08.04.2004 Г. ПО ГР. Д. № 2445/2002 Г., ІV Б ОТД. НА СГС, В СИЛА ОТ 13.11.2004 Г.

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК
С Решение от 11.02.2002 г., постановено по гр. д. № 11831 по описа на 36 с-в при СРС за 2000 г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. К. В. срещу М. М. В. и Т. К. М. иск с правно основание чл. 472 ГПК за прогласяване на нищожността на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на Е. К. В. Чрез процесуалния си представител, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на процесния нотариален акт, защото бил извършен в нарушение на чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, доколкото представената пред нотариуса Декларация не била изготвена съобразно изискванията на цит. разпоредба на закона.
Ответните страни по жалбата - М. М. В. и Т. К. М., чрез процесуалния си представител, оспорват нейната основателност и молят да бъде оставено в сила обжалваното решение със законните последици.
Като обсъди приетите доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с предявен от Е. К. В. срещу М. М. В. и Т. К. М. иск с правно основание чл. 472 ГПК за прогласяване на нищожността на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС. В обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителна молба от 03.10.2001 г. ищецът твърди, че упоменатия нотариален акт бил нищожен, тъй като удостовереното в него нотариално действие било извършено в нарушение на закона - чл. 78, ал. 1 ЗСДВ. Представената пред нотариуса Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ не била оформена съгласно утвърдения от Министъра на финансите образец. Тази декларация, а също и представената Декларация за гражданство, гражданско, семейно и имотно състояние не са били актуални към датата на изповядване на сделката, доколкото след издаването им е настъпило обстоятелство, влияещо върху правото на собственост на недвижимия имот - предмет на сделката.
Ответниците по иска са оспорили неговата основателност, поддържайки твърдение, че не е налице нарушение на закона, обосноваващо със своята тежест прогласяване на нищожността на нотариалния акт.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
С приет като доказателство на за продажба на недв. имот № 108 от 04.03.1997 г., том XXI, дело № 4003/1997 г. по описа на Първи нотариус при СНС, при СРС е извършена покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ апартамент, намиращ се на III етаж в сградата на ул. "В." № 40, ЕС "Б.", гр. София и състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, килер и клозет, при съседи ..., със зимнично и таванско помещение и 265/6125 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В съдържанието на нотариалния акт е отбелязано, че е извършен на 04.03.1997 г., в канцеларията на I нотариус при СНС при СРС, пред когото са се явили лично Р. З. Ц. - адвокат, като пълномощник на М. М. В. и Т. К. М. Отбелязано е че нотариалното удостоверяване е извършено след като нотариусът се е убедил в самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се лица и след като страните в нотариалното производство са заявили, че сключват договор със съдържание, описано в нотариалния акт. Отбелязано е, че актът е прочетен в присъствието на страните и след одобрението им е подписан от тях и от нотариуса, а от съдържанието на акта се установява горното (подписи на страните и нотариус).
Като доказателство по делото е прието неоспорено от страните, заверено копие от нотариално дело № 4003/1997 г., акт. № 108, свършено на 04.03.1997 г., съдържащо молба, вносни бележки и удостоверения за платени данъци и такси, Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, 2 бр. Декларации за гражданство, гражданско, семейно и имотно състояние, Нотариално заверено пълномощно от 26.02.1997 г.
Като доказателства пред въззивната инстанция са представени и приети: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том IV, дело 562/1960 г. на I нотариус при СНС от който е видно, че на 27.02.1960 г. собствеността на процесния имот е бил прехвърлена от В. Л. М. на К. Е. К. и Удостоверение за наследници № 266/05.02.2002 г. на СО "Оборище", от съдържанието на което се установява, че К. Е. В. е починал на 13.02.1997 г. и оставил наследници М. М. В. (съпруга), Т. К. М. и Е. К. В.
Представени са и други доказателства - постановления на СРП и САП, жалби на ищеца, удостоверение за адресна регистрация на ищеца, ЕР на ТЕЛК, писмени волеизявления на трети лица, копие от страница на трудова книжка, заявления и декларации на ищеца до ТМК при ТОА, служебни бележка от БЧК и пр. които съдът не обсъжда, поради неотносимостта им към предмета на спора с който е сезиран.
При така установената от фактическа страна обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в рамките на установения от чл. 197 ГПК срок за въззивно обжалване, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а за да достигне до този извод, настоящият състав на съда взе предвид следното:
Нищожността на нотариалното удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване. Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел (в процесната хипотеза - волеизявления на страните по правна сделка), водещите до нищожност пороци по своето естество са свързани или с най-съществените елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е удостоверил - арг. от чл. 472 ГПК. Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот и съдът намира, че посочването на основанията за нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 472 ГПК е не само изрично, но и изчерпателно т.е. цит. разпоредба не може да се тълкува разширително.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът констатира, че в производството по нот. дело № 4003/1997 г. на I нотариус при СНС при СРС е удостоверено сключването на сделка по чл. 465, б. "а" ГПК, при спазване на разпоредбите на чл. 466, ал. 1 ГПК, чл. 469, ал. 1 ГПК и чл. 471 ГПК. Правното естество на нотариално удостоверената сделка не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице нарушение на чл. 470 ГПК.
Съдебният състав приема, че при извършването на нотариалното удостоверяване са спазени изискванията на чл. 474, ал. 4 ГПК, чл. 475, чл. 476, б. "а", "в", "г" и "е" ГПК, чл. 478 ГПК, чл. 479 ГПК, чл. 485, ал. 2 ГПК, доколкото това следва от съдържанието на акта, а ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, посредством които да обори презумпцията по чл. 143, ал. 1 ГПК, въпреки че доказването на доводите му в обратната насока е в негова доказателствена тежест.
Неоснователни са наведените от ищеца доводи за нищожност на нотариалното удостоверяване, заради нередовност на придружаващите молбата за извършване на нотариалното действие документи. По принцип, настоящия съдебен състав не споделя становището на ищеца, че е налице нарушение във формата на представената пред нотариуса Декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, доколкото соченото "нарушение" не съставлява пречка пред възможността за недвусмислен извод относно волята на лицето, което я е подписало.
Но дори соченото нарушение при изготвянето на Декларацията по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ, да би било съществено, то това обстоятелство, както и обстоятелството дали праводателят е бил собственик на имота към момента на сключване на сделката са ирелевантни за решаването на повдигнатия пред настоящия съдебен състав правен спор, по отношение действителността на извършеното нотариално удостоверяване.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с направените от настоящия въззивен състав изводи, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Волеизявлението на процесуалния представител на ответника по жалбата, че желае да се ползва от "законните последици" на настоящото решение съдът не обсъжда, доколкото това искане е твърде неконкретизирано и неясно.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
Ново мнениеПубликувано на: 20 Фев 2012, 13:28 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Определение № 96 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от И. Н. Н., чрез пълномощника му адвокат Т, против решение № 959 от 6.08.2008 г. постановено по гр.д. № 838 по описа за 2007 г. на В. окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 10.11.2005 г. по гр.д. № 301/2005 г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от И. Н. Н. против Г. Н. И. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 1* том IV, рег. № 3* дело № 635/02 на нотариус с рег. № 225 за 3/12 ид.ч. от имота и същото решение е отменено и е постановено друго за отхвърляне на исковете на И. Н. Н. против Г. Н. И. за прогласяване нищожността на посочения договор, поради липса на форма, предвид нищожността на нотариалното удостоверяване на основание чл. 472 във връзка с чл. 482, ал. 1, т. 2 от ГПК (отм.) и досежно 1/6 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона - чл. 14, ал. 7 от СК (отм.).

Ответникът по жалбата Г. Н. И. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.

Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Обосновал е тезата, че нарушението на чл. 482, ал. 1 от ГПК - отм. /нотариусът да провери дали прехвърлителят е собственик на имота/ съставлява извършване на нотариално действие относно сделка, противоречаща на закона, която е нищожна съгласно чл. 472 във връзка с чл. 470 от ГПК - отм., както и че разпореждане с повече права, отколкото са придобити съгласно чл. 14, ал. 7 от СК от1968 г. (отм.) съставлява нарушение на закона, което води до нищожност на сделката съгласно чл. 26, ал. 1, предл.първо от ЗЗД.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая посоченото основание не е налице. В нормата на чл. 472 от ГПК (отм.) изрично и ясно е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване, води до неговата нищожност. Нарушението на чл. 482, ал. 1 от ГПК (отм.), респективно неосъществяване на нотариално удостоверяване на собствеността по реда на чл. 483 от ГПК при липса на документ за правата, не е сред тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие. Ако прехвърлителят не е бил собственик на имота, за който е изповядана сделка под формата на нотариален акт, то последната не поражда вещно-прехвърлителен ефект за съответните права, в какъвто смисъл е постоянната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Непритежаването на права от прехвърлителя е относимо към изпълнение на задължението му по договора, но не и към действителността на нотариалното действие или на самия договор. Същите съображения важат и за тезата на касатора относно нормата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./.

В обобщение не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 959 от 6.08.2008 г. постановено по гр.д. № 838 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение.

Определението е окончателно.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Проблеми на съдържанието на нотариалния акт
Ново мнениеПубликувано на: 20 Фев 2012, 13:50 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Решение № 271 от 31.I.1969 г. по гр. д. № 2242/68 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С., Наука и изкуство, 1970 г.

чл. 63,
чл. 92 ЗС

Когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда и нотариалният акт не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост и върху сградата. Тази презумпция обаче е оборима и може да се установи противна воля на страните. Допустимо е прехвърляне собствеността само на мястото отделно от собствеността на съществуващата в него сграда.

----------------------------

Съдът е приел, че ищцата при прехвърляне собствеността на мястото, върху което е имало построен етаж от нея, си е запазила правото да държи етажа за себе си като собственица, защото, ако волята на същата е била насочена към прехвърляне на собствеността върху етажа, е щяло да бъде казано изрично в нотариалния акт за дарение.

В предложението пък се поддържа, а това е тезата и на ответниците, че за да се приеме, че ищцата е запазила собствеността на етажа, е трябвало в акта да има изрично съглашение в този смисъл и в същия акт да е учредила суперфиция в нейна полза, тъй като съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея.

И двете тези не са в съгласие със закона.

Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията следователно е оборима. Това е логическа последица на обстоятелството, че законът допуска съществуването на собственост на постройката отделно от мястото: чрез отстъпване право на строеж, прехвърляне отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка и чрез доброволна делба (чл. 63, ал. 1, 2 и 3 ЗС). Следва да се приеме, че е допустимо и прехвърляне собствеността само на мястото отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. Това е необходимо само от гледна точка на по-лесно и сигурно доказване волята на страните в сделката. Но във всички случаи на такава воля досегашният собственик на мястото става суперфициарен собственик на съществуващата сграда. Не е нужно в нотариалния акт изрично да се учредява суперфиция, защото вещното право върху постройката не се създава с този акт, а то съществува и се подразбира, че се модифицира в суперфицирана собственост, щом като собствеността на мястото преминава върху друго лице. Трябва обаче да се приеме по-нататък, че когато се отчуждава парцел, в който има построена сграда и актът не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата (арг. чл. 92 ЗС), и в тежест на отчуждителя е да установи с положителни и конкретни доказателства обратното - че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата. (В този смисъл и р. № 659 от 21.III.1966 г., I г. о. ВСР.)


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов