КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 04 Юли 2020, 21:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: За сервитутите
Ново мнениеПубликувано на: 01 Апр 2011, 11:42 
Offline
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 19:05
Мнения: 76
Впрочем, нека да кача и отдела от ЗИСС за сервитутите, не всеки колега има Апис или Сиела, а в нета пълния текс нещо не се намира лесно.
Вижде само каква стройна и подробна уредба имат сервитутите - 145 члена - повече от колкото действащия ЗС. В пълно съзвучие с принципита на римското право като естествено накои полажения за изоставени - все пак закона е рецирипан от френския граждански кодекс
А сега какво е - откъслечни разпоредби в един или друг закон
Отделъ III
За сервитутите
Глава I
За личните сервитути
155. Лични сервитути съ плодоползуването, употреблението и обитаването.
Те се уреждатъ отъ акта, отъ който произтичатъ. Законътъ допълва само това, което не е предвидено въ акта, освенъ ако той другояче разпорежда.
Отделение I
За плодоползуването
156. Плодоползуването е право да се ползува едно лице отъ вещи, които другиму принадлежатъ, както би се ползувалъ самиятъ собственикъ, но съ задължение да ги запази както по съставъ, така и по форма.
157. Плодоползуването се установява отъ закона или отъ волята на човека.
То може да се установи за известно време или подъ условие, и върху всякакъвъ видъ движими или недвижими имущества.
§ 1. За правата на плодоползувателя
158. Плодоползувательтъ има право на всичките естествени или граждански плодове, които може да произведе вещьта, на която има плодоползуването.
159. Естествените плодове, които, при започването на плодоползуването, не съ още отделени отъ вещьта, която ги е произвела, принадлежатъ на плодоползувателя; тези, които не съ още отделени, когато свършва плодоползуването, принадлежатъ на собственика, безъ възнаграждение, въ единия и другия случай, за работата и за семената, но не въ вреда на частьта отъ произведенията, която се пада на изполичара, ако е имало такъвъ, въ началото или при свършването на плодоползуването.
160. Гражданските плодове се придобиватъ день по день и принадлежатъ на плодоползувателя съразмерно съ продължителностьта на плодоползуването.
161. Плодоползуването на една пожизнена рента дава право на плодоползувателя да събира периодическите платежи, които настъпватъ день по день през неговото плодоползуване.
Той е длъжен да повърне излишъка, който е получилъ по предплащане.
162. Ако плодоползуването заключава вещи, които не могатъ да се употребятъ безъ да се потребятъ, като пари, жито, жидкости, плодоползувателятъ има право да ги употреби, съ задължение да заплати стойностьта имъ въ края на плодоползуването, споредъ оценението, което е направено въ началото на плодоползуването. Ако такова оценение не е било направено, той има право или да повърне същото количество вещи и отъ същото качество, или да заплати текущата имъ цена въ време на прекратяването плодоползуването.
163. Ако плодоползуването заключава вещи, които, безъ да се унищожаватъ изведнъжъ, се изхабяватъ малко по-малко отъ употреблението, като долни дрехи, мобили, плодоползувательтъ има право да ги употребява за служенето, за което съ предназначени; той е длъженъ да ги повърне при прекратяването на плодоползуването въ положението, въ което се намиратъ, съ задължение обаче да обезщети собственика, ако умишлено или по негова вина съ повредени.
164. Ако плодоползуването заключава гори, които се секатъ отъ време на време, плодоползувательтъ е длъженъ да пази реда и количеството на сеченията, съгласно съ разпределението или съ обичая на собствениците, но няма право да иска обезщетение за обикновените сечения, които не са направени презъ време на плодоползуването.
165. Плодоползувательтъ може да употреби за поправките, които съ въ негова тяжесть, дърветата, които съ случайно изкъртени или строшени. Той може, даже за тази цель, да отсече отъ дърветата, ако е нужно, но подъ условие да докаже на собственика нуждата отъ това.
166. Плодоползувательтъ може да сече въ гората подпирачки за лозята, които влизатъ въ плодоползуването, а така също да събира плодовете на дърветата, като се съобразява всякога съ местния обичай или съ заведения отъ собствениците редъ.
167. Овощните дървета, които погинатъ, и тези, които се изкъртятъ или строшатъ случайно, принадлежатъ на плодоползувателя, който е длъженъ да ги замести съ други.
168. Плодоползувательтъ може да отстъпи по възмезденъ или безвъзмезденъ начинъ упражнението на своето право.
169. Наемите, които плодоползувательтъ е сключилъ за повече отъ три години, съ действителни, въ случай, че плодоползуването се прекрати, само за текущото трилетие въ време на това прекратяване, като се смята първиятъ периодъ отъ деня, въ който е започналъ наемътъ и другите периоди отъ деня на свършването на предшествующия.
Наемите за три години или по-малко, които плодоползувательтъ е сключилъ или подновилъ повече отъ една година преди встъпването имъ въ действие, ако се касае за полски имоти, и повече отъ шесть месеци преди, ако се касае за къщя, няматъ никакво действие, когато тяхното изпълнение не е започнало преди свършването на плодоползуването.
Ако плодоползуването трябва да се прекрати въ едно известно и определено време, сключените отъ плодоползувателя наеми иматъ сила само за текущата година въ време на прекратяване плодоползуването; но ако се касае за имоти, на които главната жътва става всеки две или три години, наемътъ има сила за текущи две или тригодишенъ периодъ въ време на прекратяване плодоползуването.
170. Плодоползувательтъ се ползува отъ сервитутните права, които принадлежатъ на имуществото, на което той има плодоползуването, и въобще отъ всичките права, отъ които собственикътъ би могълъ да се ползува.
Той се ползува също отъ мините и кариерите, които съ открити и се разработватъ, когато започва плодоползуването.
Той няма обаче никакво право върху още неоткритите мини и кариери, нито върху съкровището, което се открие въ време на плодоползуването, съ изключение на правата, които може да има като откриватель.
171. Собственикътъ не може, по никакъвъ начинъ, да вреди на правата на плодоползувателя, а последниятъ или неговиятъ представитель няма право, при свършване на плодоползуването, на никакво обезщетение за подобренията, които е направилъ, макаръ стойностьта на вещьта и да се е увеличила отъ тяхъ.
Увеличението на стойностьта може да бъде прихванато за поврежданията, които не произлизатъ отъ голяма погрешка на плодоползувателя.
Когато прихващане не може да има, плодоползувательтъ може да вземе назадъ прибавените отъ него вещи на имота, ако може да направи това съ някаква полза за себе си и безъ повреда за имота, освен ако собственикътъ предпочита да ги задържи, като заплати цената, която плодоползувательтъ може да добие за тяхъ като ги отдели отъ имота.
Плодоползувательтъ може също да вдигне огледалата, картините и другите украшения, които е турилъ въ държания въ плодоползуване имотъ, съ задължение обаче да възстанови всяко нещо въ първоначалното му състояние.
§ 2. За задълженията на плодоползувателя
172. Плодоползувательтъ приема вещите въ състоянието, въ което се намиратъ, но не може да влезе въ ползуване преди да се направи отъ надлежното общинско управление въ присъствието на собственика или следъ призоваването му, описъ на движимите и недвижимите имущества, които съ предметъ на плодоползуването.
Разноските за описа са въ тяжесть на плодоползувателя.
Ако плодоползувательтъ е освободенъ отъ правене описъ, то описътъ може да се направи по искането на собственика и на негови разноски.
173. Плодоползувательтъ е длъженъ да даде поръчителство, че ще се ползува като добъръ домакинъ, ако актътъ, който установява плодоползуването, не го освобождава отъ това.
Бащата и майката, които по закона иматъ плодоползуването на имуществата на своите деца, продавачътъ или дарительтъ, който е продалъ или подарилъ едно имущество съ запазване на плодоползуването, не съ длъжни да даватъ поръчителство.
174. Ако плодоползувательтъ не може да даде достатъчно поръчителство, недвижимите имущества се даватъ подъ наемъ.
Парите, които влизатъ въ плодоползуването, се даватъ подъ лихва.
Ценните книжа на предявителя се обръщатъ въ именни ценни книжа, въ полза на собственика съ обозначение на плодоползуването.
Храните се продаватъ и получената сума отъ продажбата имъ така също се дава подъ лихва.
Въ тези случаи, лихвите отъ парите, рентите и доходите отъ наема принадлежатъ на плодоползувателя.
175. Ако плодоползувательтъ не даде поръчителство, собственикътъ може да иска, щото движимите имущества, които се повреждатъ отъ употребение, да се продадатъ и получената сума отъ продажбата имъ да се даде подъ лихва, както получената сума отъ продажбата на храните. Въ този случай, плодоползувательтъ се ползува също отъ лихвата.
Плодоползувательтъ може обаче да иска и съдътъ може да определи, споредъ обстоятелствата, щото една часть отъ движимите имущества, която е нужна за негово употребление, да му се остави съ задължение да представи при свършване на плодоползуването.
176. Забавянето въ представяне на поръчителство не лишава плодоползувателя отъ плодовете, върху които може да има право; те му се дължатъ отъ деня, въ който плодоползуването се е започнало.
177. Плодоползувательтъ е длъженъ да извършва поправките, които съ нужни за поддържането на имуществото, и ония големи поправки, които съ причинени отъ неизвършването на първите, следъ започването на плодоползуването.
178. Въ всичките други случаи, плодоползувательтъ, който е извършилъ големи поправки, има право да иска безъ лихва повръщането стойностьта на извършените работи, стига тяхната полезность да съществува още при свършване на плодоползуването.
179. Ако плодоползувательтъ не иска да внесе нужната сума за големите поправки и ако собственикътъ се съгласи да ги извърши на свои разноски, плодоползувательтъ е длъженъ да плаща на собственика лихвата на тази сума, додето трае плодоползуването.
180. Големи поправки се считатъ поправките на дебели стени и на сводове, променяването на греди, подновяването въ цялость или въ значителна часть на покриви, на подове, на бентове, на водопроводи, на подпорни и оградителни стени.
Всичките други поправки съ поправки за поддържане.
181. Разпорежданията на чл. чл. 178 и 179 се прилагатъ, когато даже само една часть отъ зданието, което е било необходима принадлежность за ползуването отъ имота, който е предметъ на плодоползуването, падне по вехтость или случайно.
182. Плодоползувательтъ плаща презъ време на плодоползуването всичките годишни тегоби на имота, като даждия, налози и други такива, които се считатъ за тегоби върху плодовете.
183. Собственикътъ е длъженъ да плаща тегобите, наложени върху собственостьта през време на плодоползуването, но плодоползувательтъ е длъженъ да му плати лихвата на заплатената сума.
Ако плодоползувательтъ ги плати, той има право да иска повръщането на заплатената сума при свършването на плодоползуването.
184. Дълговете, за които имотътъ е ипотекиранъ, не съ въ тяжесть на лицето, което има плодоползуването на една или няколко вещи отъ този имотъ. Ако се принуди да ги заплати, той има право на обратенъ искъ противъ собственика.
185. Плодоползувательтъ на една съвокупность или на една часть отъ съвокупность на имоти е длъженъ да плаща, въ цялость или съразмерно съ своята часть, всичките годишни платежи на вечните и пожизнените ренти и лихвите на всичките дългове или завети, съ които цялата съвокупность е обложена.
Когато е въпросъ за плащането на капитала, ако плодоползувательтъ заплати сумата, за която имотътъ трябва да вземе участие въ плащането, повръща му се сумата безъ лихва при свършването на плодоползуването. Ако плодоползувательтъ не иска да заплати тази сума, собственикътъ може или да заплати сумата и, въ този случай, плодоползувательтъ е длъженъ да му плаща лихва за нея презъ траянето на плодоползуването, или да предаде една часть отъ имуществата, които съ предметъ на плодоползуването, до покриването на дължимата сума.
186. Плодоползувательтъ е длъженъ да тегли разноските по процесите, които се отнасятъ до плодоползуването, и осъжданията, които могатъ да повлекатъ тези процеси.
Ако процесите се отнасятъ до собственостьта и до плодоползуването, собственикътъ и плодоползувательтъ теглятъ разноските съразмерно с интересите си въ процесите.
187. Ако, презъ траянето на плодоползуването, едно трето лице направи някакво присвояване върху имота или другояче посегне на правата на собственика, плодоползувательтъ е длъженъ да му съобщи за това и, ако го не направи, той е отговоренъ за всичката загуба, която може да произлезе отъ това за собственика.
188. Ако предметътъ на плодоползуването е едно животно и това животно погине не по вината на плодоползувателя, последниятъ не е длъженъ да повърне вместо него друго, нито да заплати стойностьта му.
189. Ако плодоползуването е върху едно стадо и това стадо погине съвършено не по вината на плодоползувателя, последниятъ е длъженъ да даде на собственика сметка само за кожите или за стойностьта имъ.
Ако стадото не погине съвършено, плодоползувательтъ е длъженъ да замести животните, които съ погинали до размера на разплода, отъ деня, въ който първоначалното число на животните въ стадото е почнало да се намалява.
190. Когато е въпросъ за животни, които се намиратъ въ находящия се въ плодоползуване имотъ и които съ предназначени за потребление, прилагатъ се разпорежданията на чл. 162.
§ 3. За начините, по които се прекратява плодоползуването
191. Плодоползуването се прекратява:
съ смъртьта на плодоползувателя;
съ изтичането на времето, за което е било установено;
съ сливането въ едно лице качествата на плодоползуватель и на собстевникъ;
съ неползуването отъ това право въ продължение на двадесеть години;
съ загинването на цялата вещь, върху която то е било установено.
192. Плодоползуването може още да се прекрати съ злоупотреблението, което плодоползувательтъ би направилъ съ своето право или като продаде имуществата, или като ги повреди, или като ги остави да запустеятъ по причина на неподдържане.
Съдътъ обаче може, споредъ обстоятелствата, да постанови, щото плодоползувательтъ да даде поръчителство, макаръ и да е освободенъ отъ такова, или имуществата да се дадатъ подъ наемъ, или да се турятъ подъ управлението на друго лице за сметка на плодоползувателя, или най-после ползуването отъ тяхъ да се повърне на собственика, съ задължение да плаща всяка година на плодоползувателя или на неговите имеющи право една определена сума, додето трае плодоползуването.
Кредиторите на плодоползувателя могатъ да встъпятъ въ делото по тая препирня за да запазятъ своите права, да представятъ обезщетение за вредите и да дадатъ обезпечение за напредъ.
193. Плодоползуването, което е отстъпено, за додето едно трето лице достигне една определена възрасть, трае до този срокъ, макаръ третото лице и да умре преди определената възрасть.
194. Плодоползуването, което е установено въ полза на общини или на други юридически лица чрезъ актъ приживе или по завещание, не може да се продължава повече отъ тридесеть години.
195. Когато една часть само отъ вещьта, която е предметъ на плодоползуването, погине, плодоползуването се запазва върху това, което остане.
196. Ако плодоползуването е установено върху едно имение, въ което влиза едно здание, и това здание се разруши по какъвто и да бъде начинъ, плодоползувательтъ има право да се ползува отъ мястото и отъ материяла.
Това правило се пази и когато плодоползуването е установено само върху едно здание. Въ този случай обаче ако собственикътъ пожелае да построи друго здание, той обаче има право да занеме мястото и да си послужи съ материала, като плаща на плодоползувателя, презъ траянето на плодоползуването, лихвата на стойностьта на мястото и на материяла.
Отделение II
За употребението и за обитаването
197. Този, който има употребението на единъ недвижимъ имотъ, може да събира произведенията му до колкото е нужно за неговите и за семейството му нужди.
198. Този, който има право на обитаване въ една къща, може да живее въ нея съ своето семейство.
199. Въ семейството влизатъ и децата, които съ родени подиръ започването на правото на употребение или на обитаване, макаръ въ времето когато е започнало това право, лицето, което се ползува отъ него, и да не е било женено.
200. Правото на обитаване се ограничава съ това, което е нужно за обитаването на тогова, на когото то е отстъпено, и на неговото семейство, споредъ положението му.
201. Правото на употребение или на обитаване не може да се упражнява преди да се даде поръчителство и направи описъ на движимите и недвижимите имущества, както това е установено за плодоползуването. Съдътъ може обаче, да освободи отъ задължението за поръчителството, споредъ обстоятелствата.
202. Този, който има право на употребение или на обитаване, е длъженъ да се ползува отъ тяхъ като добъръ домакинъ.
203. Ако този, който има право на употребение, събира всичките произведения на недвижимия имотъ, или този, който има право на обитаване, заема цялата къща, той е длъженъ да тегли разноските за обработването, за поправките по поддържането и да плаща даждията, както плодоползувательтъ.
Ако той събира една часть отъ произведенията, или ако заема една часть отъ къщата, той участвува въ разноските съразмерно съ това, отъ което се ползува.
204. Правата на употребение и на обитаване не могатъ да се отстъпватъ нито да се даватъ подъ наемъ.
205. Правата на употребение и на обитаване се прекратяватъ по същия начинъ, както плодоползуването.
206. Употребението на гори и лесове се урежда отъ особенъ законъ.
Глава II
За поземелните сервитути
207. Поземелниятъ сервитутъ се състои въ тегобата, която е наложена върху единъ недвижимъ имотъ за служенето и ползата на другъ недвижимъ имотъ, който принадлежи не на същия собственикъ.
208. Поземелниятъ сервитутъ се установява отъ закона или отъ действието на человека.
Отделение I
За сервитутите, които съ установени отъ закона
209. Сервитутите, които съ установени отъ закона иматъ за предметъ обществена или частна полза.
210. Сервитутите, които съ установени за обществена полза, се отнасятъ до течението на водите, до пътя покрай плавателните или сплавни реки и канали, до построяването и поправянето на пътищата и до други обществени работи.
Всичко, което се отнася до този видъ сервитути, се определя съ особни закони или правилници.
211. Сервитутите, които законътъ налага за частна полза, се определятъ отъ законите и правилниците върху полската полиция и отъ разпорежданията на настоящето отделение.
§ 1. За сервитутите, които произхождатъ отъ положението на местата
212. По-низките недвижими имоти съ подложени да приематъ водата, която естествено се изтича отъ по-високите недвижими имоти, безъ да е способствувала за това человеческа ръка.
Собственикътъ на по-низкия недвижимъ имотъ не може по никой начинъ да препятствува на това изтичане.
Собственикътъ на по-високия недвижимъ имотъ не може да направи нищо, което би могло да утегчи сервитута на по-низкия недвижимъ имотъ.
213. Ако бреговете или плотините въ единъ недвижимъ имотъ, които служатъ за задържане на водата, се разрушатъ или съборятъ, или ако се касае за отбранителни работи, които съ предизвикани отъ променението на течението на водата, и собственикътъ на недвижимия имотъ не иска да ги поправи, да ги възстанови, нито да ги построи, собствениците, които търпятъ вреда отъ това или които се намиратъ въ голяма опасность да претърпятъ такава, могатъ да направятъ на свои разноски нужните поправки или построявания. Работите обаче, трябва да се извършатъ по такъвъ начинъ, щото собственикътъ да не претърпи никаква вреда и то съ предварително разрешение отъ съда, дадено следъ изслушване на заинтересованите лица.
214. Горното правило се съблюдава, когато се касае да се очисти едно натрупване, което е образувано отъ спрени вещества въ недвижимъ имотъ или въ окопъ, потокъ, или гиризъ по такъвъ начинъ, че водата причинява или може да причини вреда на съседните недвижими имоти.
215. Всичките собственици, на които е полезно запазването на бреговете и на плотините или очистването на натрупванията, показани въ предидущите два члена, могатъ да бъдатъ повикани и принудени да участвуватъ въ разноските, съразмерно съ ползата, която всякой отъ тяхъ извлича, но въ всичките случаи те иматъ право на искъ за вреди и обезщетения противъ лицето, което е станало причина на развалянето на плотините или за образуването на казаните натрупвания.
216. Собственикътъ, който има изворъ въ своя недвижим имотъ, може да се ползува отъ него по свое усмотрение, но безъ да нарушава правото, което може да е придобилъ собственикътъ на единъ по-низкостоящъ недвижимъ имотъ по силата на юридическо основание или на давность.
217. Давностьта въ този случай се придобива съ владение въ продължение на двадесеть години отъ деня, въ който собственикътъ на по-низкия недвижимъ имотъ е направилъ и свършилъ върху по-високия недвижимъ имотъ видими и постоянни работи, предназначени да улеснятъ наклонението и течението на водата въ неговия недвижимъ имотъ и които съ служили за тая цель.
218. Собственикътъ на извора не може да измени неговото течение, ако той доставлява на жителите отъ една община или часть отъ община водата, която имъ е нужна; но ако жителите не съ придобили по силата на юридическо основание или усвоили чрезъ давность ползуването отъ него, собственикътъ има право на обезщетение.
219. Всякой собственикъ или владелецъ на вода може да си служи съ нея по свое усмотрение и даже да разполага съ нея въ полза на другиго, ако това право не е ограничено съ някой актъ или съ давность; но следъ като си е послужилъ съ нея, той не може да измени течението й така, щото да се изгуби въ вреда на други земи, на които тя може да бъде полезна безъ да причини заливане или друга вреда на тези, които я употребяватъ въ по-високите земи и срещу заплащане на едно справедливо обезщетение отъ тогова, който иска да се ползува отъ нея, ако се касае за изворъ или друга вода, която принадлежи на собственика на по-високата земя.
220. Собственикътъ, имотътъ на когото граничи съ вода, която, безъ помощьта на человеческа ръка, има естествено течение, но която макаръ и да е обществена по наредбите въ главата за водите, не съставлява река или потокъ и върху която не съществуватъ права въ полза на трети лица, може при преминаването й да си служи съ нея за ваденето на своите земи или за експлоатацията на своята промишленость, съ условие обаче, да повърне останалото отъ нея въ обикновеното й течение.
Този, презъ земята на когото преминава тази вода, може така също да се ползува отъ нея въ разстоянието, което преминава тамъ, но съ задължение да я повърне, при излизането отъ неговата земя, въ нейното обикновено течение.
221. Споровете, които възникватъ по установяването и упражнението на предвидените въ този параграфъ сервитути, съ подсъдни на мировия съдия, който, при разрешаването имъ, трябва да съгласува интересите на земледелието и промишленостьта съ дължимото уважение на собственостьта.
§ 2. За правото на преминаване и на водопрокарване
222. Всякой собственикъ е длъженъ да позволи достъпъ и преминаване върху своята земя всякога, когато има нужда отъ това за да се построи или поправи стена или друга работа, която принадлежи на съседа или е обща.
223. Собственикътъ, на когото земята е заобиколена отъ чужди земи и който няма изходъ на общественъ пътъ и не може да добие такъвъ изходъ безъ извънредно големи разноски или неудобства, има право да преминава презъ съседните земи за обработване и згодно ползуване отъ своята земя.
Този проходъ се установява отъ тая страна, дето разстоянието отъ заобиколената земя до обществения пътъ е най-късо и където причинява най-малко вреда на земята, върху която е позволено преминаването.
Същото разпореждане може да се приложи на тогова, който, като има проходъ върху чужда земя, има нужда, за показаните горе цели, да разшири пътя за преминаване на кола.
224. За вредата, причинена отъ достъпа или отъ прохода, за които се говори въ двата предидущи члена, се дължи обезщетение съразмерно съ причинената вреда.
225. Ако земята се заобиколи отъ всичките страни вследствие на продажба, на замяна или на делба, продавачите, заменителите или съделителите съ длъжни да дадатъ проходъ безъ никакво обезщетение.
226. Ако проходътъ, който е даденъ на една заобиколена земя, престане да бъде нуженъ по причина, че тази земя се е съединила съ друга, която граничи съ общественъ пътъ, проходътъ може да бъде унищоженъ въ всяко време по искане на собственика на служащата земя, съ повръщане на полученото обезщетение или съ спиране плащането на годишните платежи, които съ били условени. По същия начинъ се постъпя, ако се отвори новъ пътъ, който служи на заобиколената по-напредъ земя.
227. Искътъ за обезщетението, показано въ чл. 224, подлежи на давность и правото на проходъ остава, макаръ искътъ за обезщетение и да не се приема вече.
228. Всякой собственикъ е длъженъ да даде проходъ презъ своята земя на водата, която искатъ да прокаратъ тези, които иматъ постоянно или само временно право да се служатъ съ нея, било за нуждите на живота, било за земледелчески или промишлени потребности.
Отъ този сервитутъ съ освободени къщите, дворовете, градините и харманите къмъ тяхъ.
229. Този, който иска прохода, е длъженъ да отвори нужната за това вада, безъ да може да проведе своята вода презъ вадите, които вече съществуватъ и които съ предназначени за течението на друга вода. Но собственикътъ на земята, който е също собственикъ на една съществующа тамъ вада и на водата, която тече въ нея, може да възпрепятствува да се отвори нова вада презъ земята му, като предложи да даде проходъ на водата въ своята вада, когато това може да стане безъ значителна вреда за тогова, който иска прохода. Въ този случай, на собственика на вадата се дължи обезщетение, което се определя като се има предъ видъ количеството на прокараната вода, стойностьта на вадата, работите, които ще предизвика новия проходъ, и по-големите разноски за поддържане.
230. Трябва така също да се позволява проходъ за прокарване на вода пряко вадите и водопроводите по начинъ, който е най-съответствующъ и най-удобенъ за местностьта и за положението на вадите, стига само течението или обемътъ на водата, която тече въ тези вади, да не се възпрепятствува, замедлява или ускорява, нито изменява по какъвто и да бъде начинъ.
231. Когато е нужно за прокарването на водата да се преминатъ обществени пътища, реки или потоци, пазятъ се особните закони и правилници върху пътищата и водите.
232. Този, който иска да прокара вода презъ чужда земя, трябва да докаже, че може да разполага съ водата през времето, за което иска прохода, че тази вода е достатъчна за употреблението, за което тя е предназначена, че исканиятъ проходъ е най-удобенъ и най-малко вредителенъ за служащата земя, предъ видъ на особното положение на съседните земи, на наклонението и на другите условия, нужни за прокарването, течението и излизането на водата.
233. Преди да се започне построяването на водопровода, този, който иска да прокара вода презъ чужда земя, е длъженъ да заплати стойностьта на мястото, което ще се заеме отъ него, увеличена съ една пета часть, освенъ прямите вреди и тези, които произлизатъ отъ разделянето на две или повече части земята, презъ която трябва да премине водопровода, или отъ други повреждания.
За мястото обаче, което ще се заеме само за събирането на изкопаните вещества или на произходящите нечистотии отъ чистенето, се заплаща половината отъ стойностьта на земята, заедно съ увеличението отъ една пета; но върху това също място собственикътъ на служащата земя може да посади дървета или други растения, или вдигне и принесе другаде събраните вещества, стига само да се извърши всичко безъ вреда за вадата, за нейното чистене и поправяне.
234. Ако проходътъ на водата се иска за не повече отъ деветь години, заплащането на стойностите и обезщетенията, за които се говори въ предидущия членъ, се намаляватъ на половина само, но съ задължение, следъ изтичането на срока, да се възстановятъ нещата въ първоначалното имъ положение.
Този, който е добилъ този времененъ проходъ, може, преди изтичането на срока, да го направи веченъ, като заплати другата половина съ законните лихви отъ деня, въ който проходътъ е билъ направенъ.
Постъпя се по същия начинъ, когато за проходъ пряко единъ водопроводъ е нужно да се замести водопроводъ по мостъ съ подземенъ водопроводъ или обратно.
235. Този, който владее вада върху чужда земя, не може да пусне въ нея по-голямо количество вода, освенъ ако вадата може да я побере и ако водата няма да причини вреда на служащата земя.
Ако пущането на по-голямо количество вода изисква нови работи, те не могатъ да се започнатъ, освенъ следъ като предварително се определи тяхното естество и качество и се заплати дължимата сума за земята, която ще се заеме, и за вредите, по установения отъ чл. 233 начинъ.
236. Разпорежданията за проходъ на вода, които съ изложени въ предидущите членове, се прилагатъ и когато проходъ се иска, за да се изтича излишната вода, която съседътъ не се съгласява да приеме въ своята земя.
237. Собственикътъ на служащата земя всякога има право да иска да се определи леглото на водата съ поставяне на постоянни граници, които съответствуватъ на поставените белези. Ако обаче, собственикътъ не се е възползувалъ отъ това право при отстъпването на водопровода, той е длъженъ да тегли половината отъ нужните за това разноски.
238. Ако едно течение на вода препяствува на съседните собственици за достъпа до недвижимите имъ имоти, или за продължаване на ваденето или за изтичане на водата, тези, които си служатъ съ това течение, съ длъжни, съразмерно съ ползата, която извличатъ отъ него, да построятъ и поддържатъ мостовете и други подобни направи, достатъчни за единъ безопасенъ и удобенъ проходъ, както и подземните водопроводи, улеите или други подобни работи за продължаването на ваденето или на изтичането, съ изключение на правата, които произтичатъ отъ съглашение или отъ давность.
239. Собственикътъ, който иска да изсуши или подобри своята земя чрезъ разкопавания, насипи или други средства, има право, следъ като заплати обезщетението и съ причиняване на колкото е възможно по-малко вреда, да прокара чрезъ вади или трапове водата за изтичане презъ земите, които разделятъ неговата земя отъ текуща вода или всеки другъ изтокъ.
240. Собствениците на земите, презъ които преминаватъ чужди вади или трапове, направени съгласно предидущия членъ, иматъ право да си служатъ съ тяхъ, за да изсушатъ своите земи, съ условие само да не произлезе отъ това никаква вреда за изсушените вече земи и да теглятъ следующите разноски:
1) разноските, които съ нужни за изменение на вече съществующите работи, за да могатъ да служатъ и на земите, презъ които преминаватъ вадите или траповете;
2) една съразмерна часть отъ направените вече разноски и отъ разноските, които съ нужни за поддържане на работите, станали общи.
241. При извършване на показаните въ предидущите членове работи се прилагатъ разпорежданията на последнята алинея на чл. 228 и на чл. чл. 230 и 231.
242. Ако за изсушване на блатиста земя се противи някой от имеющъ право върху водата, която се изтича отъ тамъ, и ако съ извършване на съответствующи работи, които изискватъ разноски съразмерни съ цельта, не може да се съгласятъ противоположните интереси, изсушването се разрешава срещу прилично обезщетение на съпротивляющия се.
243. Тези, които иматъ право да отклонятъ вода отъ реките, потоците, вадите, каналите и езерата могатъ, ако това е нужно, да турятъ или установятъ преграда до бреговете, съ задължение обаче да заплатятъ обезщетението и да направятъ и поддържатъ работите, които могатъ да предпазятъ земите отъ всяка вреда.
244. Тези, които иматъ право на отклонение и на ползуване отъ водата, както е казано въ предидущия членъ, съ длъжни да избягватъ всяка повреда, която може да произлезе отъ спирането, отъ повръщането или отъ преливането на тази вода, и която повреда може да постигне по-горните и по-долните ползуватели.
Тези, които станатъ причина за такава повреда, съ длъжни да заплатятъ вредите и подлежатъ на наказанията, които съ установени отъ правилата върху полската полиция.
Отделение II
За сервитутите, които съ установени отъ действието на человека
§ 1. За разните видове сервитути, които могатъ да бъдатъ
установени върху недвижимите имущества
245. Собствениците могатъ да установяватъ върху недвижимите си имоти, или въ полза на своите недвижими имоти, всякакъвъ сервитутъ, стига само той да бъде наложенъ на единъ недвижимъ имотъ за ползата на другъ единъ недвижимъ имотъ и да не бъде по никакъвъ начинъ противенъ на обществения редъ.
Упражнението и пределите на сервитутите се определятъ отъ документите и, въ отсъствие на такива, отъ следующите разпореждания.
246. Сервитутите биватъ непрекъсвани или прекъсвани.
Непрекъсвани сервитути съ онези, на които упражнението е или може да бъде непрекъснато, безъ да е нужно за това действието на человека; такива съ: водопроводите, капчуците, изгледите и други подобни.
Прекъсвани сервитути съ онези, за упражнението на които има нужда отъ действието на человека; такива съ: сервитутите за проходъ, за черпане вода, за пасене и други подобни.
247. Сервитутите биватъ видими или невидими.
Видими сервитути съ онези, които се проявяватъ чрезъ видими признаци, като врата, прозорецъ, водопроводъ.
Невидими сервитути съ онези, които няматъ видими признаци за своето съществуване, като запрещението да се строи върху една земя или да не се строи, освенъ до известна височина.
248. Сервитутътъ за вземане вода чрезъ вада или друга видима и постоянна направа, за каквото употребение и да е предназначена водата, се причислява между непрекъсваните и видими сервитути, макаръ вземането вода и да става отъ време на време или следъ изминаване на известно число дни или часове.
249. Когато, за отделяването на едно постоянно и определено количество текуща вода, формата на отвърстието и на направата за отделяването е определена по съглашение, тази форма трябва да се пази и страните не се допущатъ да искатъ изменението й подъ предлогъ на излишъкъ или на недостатъкъ отъ вода, освенъ ако излишъкътъ или недостатъкътъ отъ вода произлиза отъ станали променения въ водопровода, който доставлява водата, или въ течението на водата, която тече въ него.
Ако формата не е условена, но отвърстието и направата за отделяването се направятъ и владеятъ спокойно въ продължение на петь години, следъ изтичане на този срокъ не се приематъ така също никакви заявления отъ страните, подъ предлогъ на излишъкъ или на недостатъкъ отъ вода, освенъ когато съ станали променения въ водопровода или въ течението на водата, както се каза по-горе.
Въ отсъствие на съглашение и на показаното по-горе владение, формата се определя отъ съда.
250. Въ отстъпванията на вода, направени за едно определено употребление, безъ да е определено количеството на водата, се предполага да е отстъпено нужното количество за това употребление. Заинтересованиятъ може въ всяко време да иска да се определи формата на отделяването по начинъ, щото да се обезпечи казаното нужно употребление и да се възпрепятствува въ същото време излишното употребление.
Ако обаче формата на отверстието и на направата за отделяването е условена, или ако, въ отсъствието на съглашение, отделяването се е упражнявало спокойно въ продължение на петь години въ една определена форма, заявленията отъ страните не се уважаватъ, освенъ въ показания въ предидущия членъ случай.
251. Въ отстъпванията, въ които едно постоянно количество вода е условено, това количество трябва да бъде показано въ всичките актове въ мярка на текуща вода.
252. Правото за непрекъснато вземане вода може да се упражнява въ всяка минута.
253. Това право се упражнява за лятната вода отъ пролетното равноденствие до есенното; за зимната вода отъ есенното равноденствие до пролетното и за водата, която е разпределена по часове, дни, недели, месеци или другояче, въ определените времена отъ съглашението или отъ владението.
При разпределението на водата по дни и по нощи се подразумяватъ естествените дни и нощи.
254. Въ разпределенията, отъ които се ползуватъ няколко лица по редъ, времето, което е нужно за да дойде водата до отвърстието на ползувателя, се изминава въ негова тяжесть и изтичането на остатъка отъ водата принадлежи на тогова, чийто редъ се свършва.
255. Въ вадите, водата на които се разпределя по редъ, водата, която прилива или която избягва, но която остава въ леглото на вадата, може да се спира или отделя само отъ този ползуватель, редътъ на когото настъпва.
256. Ползувателите отъ предвидените въ предидущия членъ вади, могатъ да изменяватъ или заменяватъ своя редъ помежду си, стига само това променяване да не причинява вреда на другите.
257. Този, който има право да употребява водата за двигателна сила, не може, ако това изрично не му е предоставено отъ акта, да спира или да намалява бързината на течението, като я задавя или запушва.
§ 2. За начина, по който се установяватъ сервитутите чрезъ
действието на человека
258. Непрекъсваните и видими сервитути се установяватъ чрезъ актъ, чрезъ давность отъ двадасеть години или чрезъ предназначение отъ домакина.
259. Непрекъсваните невидими сервитути и прекъсваните сервитути, били те видими или не, не могатъ да се установяватъ, освенъ чрезъ актъ. Владението, даже отъ незапамятно време, не е достатъчно за установяването на тия сервитути.
Това обаче правило не се прилага на придобитите вече, по отоманските граждански закони, такива сервитути.
260. За положителните сервитути, владението, което е нужно за давностьта, се смята, отъ деня, въ който собственикътъ на господствующата земя е започналъ да ги упражнява върху служаща земя.
За отрицателните сервитути, владението започва отъ деня на запрещението, което е направено чрезъ единъ формаленъ актъ отъ собственика на господствующата земя на собственика на служаща земя за да му оспори свободното ползуване отъ нея.
261. Предназначение отъ домакина има, когато по какъвто и да бъде начинъ се докаже, че две, сега разделени, земи съ принадлежали по-рано на единъ и същъ собственикъ и че този собственикъ е създалъ или оставилъ положението, отъ което произлиза сервитутътъ.
262. Ако двете земи престанътъ да принадлежатъ на същия собственикъ, безъ никакво разпореждане относително сервитута, той се счита установенъ активно и пасивно въ полза и въ тяжесть на всякоя една отъ отделните земи.
263. Относително сервитутите, за придобиването на които е нуженъ актъ, този актъ не може да се замести освенъ съ документъ, който съдържа признание на сервитута и който произлиза отъ собственика на служащата земя.
264. Собственикътъ може, безъ съгласието на плодоползувателя, да установи върху земята сервитути, които не нарушаватъ правото на плодоползуване, а съ съгласието на плодоползувателя той може да установи даже сервитути, които намаляватъ правото на плодоползуване.
265. Сервитутътъ, който е отстъпенъ отъ едного отъ съсобствениците на една неразделна земя, се счита установенъ и действителенъ, когато само и другите, заедно или отделно, го отстъпятъ.
Отстъпванията на първите съсобственици, на каквото основание и да съ направени, няматъ сила додето последниятъ съсобственикъ не се съгласи за своето отстъпване.
Отстъпването обаче, което е направено отъ едного отъ съсобствениците, независимо отъ другите, задължава не само отстъпвача, но още и неговите наследници, даже частни, и неговите имеющи право да не препяствуватъ за упражнението на отстъпеното право.
266. Водата, която изтича отъ чужда земя, може да установи единъ активенъ сервитутъ въ полза на земята, която я приема, за да се препяствува на отвеждане водата другаде.
Давностьта, когато чрезъ нея се придобива този сервитутъ, започва отъ деня, въ който собственикътъ на господствующата земя е направилъ върху служащата земя видими и постоянни работи за събирането и завеждането на водата въ своя полза, или отъ деня, въ който собственикътъ на господствующата земя е започналъ или продължилъ ползуването си отъ водата, макаръ и да е имало формаленъ протестъ отъ страна на собственика на служащата земя.
267. Редовното чистене и поддържане на една ископана дупка въ чужда земя, предназначена и служаща за събиране и завеждане на вода, прави да се предполага, че тя е направена отъ собственика на господствующата земя, когато няма документъ, признакъ и друго доказателство за противното.
Счита се за признакъ на противното, когато има въ дупката работи, направени и поддържани отъ самия собственикъ на земята, въ която дупката е отворена.
Отделение III
За начина, по който се упражняватъ сервитутите
268. Правото на сервитутъ заключава всичко това, което е нужно за ползуване отъ него.
Така, сервитутътъ за черпане вода отъ чуждъ източникъ заключава право на преминаване презъ земята, въ която източникътъ се намира.
Също така правото на прекарване вода презъ чужда земя заключва право на преминаване покрай вадата за надзираване течението на водата, за чистене и за извършване на нужните поправки.
Когато една земя е загладена, собственикътъ е длъженъ да остави свободенъ и удобенъ входъ на лицето, което упражнява правото на сервитутъ за горепоказаната цель.
269. Този, който се ползува отъ единъ сервитутъ, е длъженъ, при извършване на работите, които съ нужни за ползуване отъ него и за запазването му, да избере удобните за това време и способъ, за да причини най-малко неудобство на собственика на служащата земя.
270. Тези работи се извършватъ на негови разноски, освенъ ако има противно съглашение въ акта.
Когато обаче ползуването отъ тази часть на вещьта, която е подчинена на сервитутъ, е общо между собственика на господствующата земя и собственика на служащата земя, казаните работи се извършватъ на общи разноски, съразмерно съ ползата за всекиго едного, освенъ ако актътъ другояче разпорежда.
271. При сервитута за черпане и за прокарване вода, ако актътъ не съдържа противно разпореждане, собственикътъ на служащата земя всякога може да иска, щото водохранилището да се държи достатъчно чисто и бреговете да бъдатъ въ добро поправено положение за сметка на собственика на господствующата земя.
272. Ако обаче собственикътъ на служащата земя е длъженъ, на основание на акта, да тегли разноските, които съ нужни за ползуване отъ сервитута или за неговото запазване, той може всякога да се освободи отъ него, като остави служащата земя на собственика на господствующата земя.
273. Ако земята, въ полза на която е установенъ единъ сервитутъ, се раздели, сервитутътъ се дължи на всеки късъ, но безъ да се утяготи положението на служащата земя. Така, ако се касае за право на преминаване, собственикътъ на всеки късъ отъ господствующата земя е длъженъ да го упражнява на същото място.
274. Собственикътъ на служащата земя не може да направи нищо, което може да намали ползуването отъ сервитута или да го направи по-неудобно.
Той не може прочее да промени положението на земята, нито да премести упражнението на сервитута на друго място отъ онова, дето първоначално е било установено.
Ако обаче, първоначалното упражнение е станало по-тягостно за собственика на служащата земя, или ако то му препятствува да направи тамъ работи, поправки или подобрения, той може да предложи на собственика на господствующата земя едно място еднакво удобно за упражнение на правото му, и последниятъ не може да откаже да го приеме.
Променението на мястото за упражнение на сервитута може така също да се допусне по искане на собственика на господствующата земя, ако той докаже, че променението ще му достави значителна полза и че не ще да причини никаква повреда на служащата земя.
275. Този, който има право на сервитутъ, не може да се ползува отъ него, освенъ съгласно съ своя актъ или съ своето владение и не може да направи нито въ служащата земя, нито въ господствующата земя никакво нововъведение, което утяготява положение на първата.
276. Въ случай на съмнение върху пределите на сервитута, неговото упражнение се ограничава до това, което е нужно за назначението на господствующата земя и за удобното й ползуване съ най-малка вреда за служащата земя.
277. Правото на водопроводъ не дава на тогова, който го упражнява, нито собственостьта на бреговете на извора или вадата, нито собственостьта на земята, която се намира подъ извора или подъ вадата.
Поземелните даждия и другите налози съ въ тяжесть на собственика на земята.
278. Въ отсъствие на частно съглашение, собственикътъ или другъ отстъпвачъ на вода отъ изворъ или вада е длъженъ спрямо ползувателите да извършва всичките обикновени и извънредни работи за отделяване и закарването на водата до тамъ, дето я предава, да поддържа работите въ добро положение, да пази леглото и бреговете на извора или на водата, да извършва обикновените чистения и въобще да има грижата, пазенето и наблюдението, които съ нужни, щото отделяването и закарването на водата да ставатъ своевременно.
279. Ако обаче отстъпвачътъ на вода докаже, че намалението й е станало естествено или по вина на друго лице, безъ да може, посредствено или непосредствено, нему да се вмени това, той не отговаря за никакви вреди, но само е длъженъ да направи едно съразмерно намаление върху наема или условената цена, било че тя е заплатена, било че още не е, съ запазване правото на искъ за вредите на отстъпвача и на ползующия се отъ отстъпването противъ виновните за намалението на водата.
Ползувателите, които съ предявили искъ срещу виновните, могатъ да привлекатъ отстъпвача въ делото за да имъ помага съ всички средства, които се намиратъ въ негова власть, за да получатъ обезщетение за вредите отъ тези, които съ причинили намалението на водата.
280. Намалението на водата е въ тяжесть на тогова, който има право да я взема и да се ползува отъ нея въ времето, въ което липсува, съ запазване правото за вреди или за намаление на цената на наема или на отстъпването, както е казано въ предидущия членъ.
281. Между няколко ползуватели, намалението на водата е въ тяжесть първо на тези, на които акта или владението е отъ по-скорошно време и, при еднакви условия, въ тяжесть на последния, по реда на ползуването.
Правото за заплащане на вредите е всякога запазено противъ оногова, който е причинилъ намалението на водата.
282. Когато водата е отстъпена, запазена или се намира въ владение за едно определено ползуване, съ задължение да се повърне на отстъпвача или на другиго това, което остава отъ нея, това ползуване не може да се промени въ вреда на земята, въ която трябва да се повърне останалата вода.
283. Собственикътъ на земята, която е задължена да повръща изтичанията или повечето вода, не може да отдели каквато и да бъде часть отъ нея подъ предлогъ, че е вкаралъ по-голямо количество вода или нова вода, но той е длъженъ да я остави да отиде всичката въ полза на господствующата земя.
284. Сервитутътъ за изтичанията на вода не отнема на собственика на служащата земя правото да се ползува свободно отъ водата за ползата на своята земя, да промени обработването на тази земя и даже да изостави въ цялость или отчасти нейното вадене.
285. Собственикътъ на служащата земя може всякога да се освободи отъ сервитута за изтичанията или за повечето вода, като отстъпи и обезпечи на господствующата земя едно количество текуща вода, което се определя отъ съда, като се взематъ предъ видъ всичките обстоятелства.
286. Тези, които иматъ общъ интересъ да прокаратъ вода и да се ползуватъ отъ нея или да подобрятъ или изсушатъ земи, могатъ да се сдружаватъ, за да се грижатъ за упражнението, за запазването и за защищаването на своите права.
Сдружаването на заинтересованите и правилникътъ на това сдружаване трябва всякога да се излагатъ писмено.
287. Следъ учреждаване на сдружаването, постановленията, които взема болшинството въ границите и споредъ установените за това правила въ правилника, иматъ сила съгласно чл. 58.
288. Учреждаването на това сдружаване може така също да се заповяда отъ съда по искане на повечето отъ заинтересованите, следъ кратко изслушване на другите заинтересовани, когато се касае за упражнението, за запазването и за защищаването на общи права, на които разделението е невъзможно безъ значителна вреда. Въ този случай, предложениятъ и приетиятъ отъ болшинството правилникъ се утвърждава отъ съда.
289. Прекратяването на сдружаването не се допуща, освенъ когато повече отъ три четвърти на членовете го искатъ, или когато разделението може да стане безъ значителна вреда и се поиска отъ когото и да бъде отъ заинтересованите.
290. За всичко останало се съблюдаватъ за тези сдружавания установените правила за собственостьта, за дружеството и делбата.
Отделение IV
За начина, по който се прекратяватъ сервитутите
291. Сервитутите преставатъ, когато вещите се намиратъ въ такова положение, щото е невъзможно вече ползуването отъ тяхъ.
292. Сервитутите се възобновяватъ, ако положението на вещите се възстанови по начинъ, щото ползуването отъ тяхъ да стане отново възможно, освенъ ако се е изминало нужното време за погасяване на сервитута. Ако една стена или една къща се препострои въ същия периодъ, съществующите по-рано сервитути се запазватъ.
293. Всякой сервитутъ се погасява, когато собственостьта на господствующата земя и собственостьта на служащата земя се събератъ въ едно лице.
294. Сервитутътъ се погасява, когато се изостави ползуването отъ него въ продължение на двадесеть години.
295. Двадесеть годишниятъ срокъ започва да тече за прекъсваните сервитути отъ деня, въ който е прекратено ползуването, а за непрекъсваните сервитути отъ деня, въ който се е направило някое действие, противно на сервитута.
296. Способътъ за ползуване отъ сервитута се погасява чрезъ давность по същия начинъ, както и самия сервитутъ.
297. Съществуването на остатъци отъ направи, които съ служили за черпане на вода, не препяствува на течението на давностьта; за да не тече давностьта, потребно е съществуването и запазването въ добро състояние на самата направа за черпане на вода или на вадата за отделяване.
298. Упражнението на единъ сервитутъ не въ определеното отъ съглашението или отъ владението време не препяствува на течението на давностьта.
299. Ако господствующата земя е обща на няколко лица, упражнението на сервитута, което е направилъ единъ отъ тяхъ, препятствува на течението на давностьта по отношение на всичките.
300. Спирането или прекъсването на давностьта въ полза на едного отъ съсобствениците ползува така също и другите.

това е във връзка с темата Ветрогенератор ?!!


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов