КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 20:35

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Ограничаване на плащанията в брой от 26.02.2011 г.
Ново мнениеПубликувано на: 13 Апр 2011, 10:51 
Ограничаване на плащанията в брой от 26.02.2011 г.

Под угрозата от изключителни по размер санкции новият Закон за ограничаване на плащанията в брой (обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г.) въвежда твърди ограничения при извършване на плащания в брой по парични престации на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., или под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
Изпълнението на поето парично задължение може да се изразява в прехвърляне на парични средства (касово плащане), но може да се изразява и в прехвърляне на парично вземане към същата или към друга банка (безкасово плащане). Паричното вземане не може да се отъждестви с паричните средства, тъй като никое вземане не е равнозначно на предмета на дължимата по него престация. При плащането в брой погасяването на паричното задължение се извършва само чрез предаване на парични знаци с определена стойност и валута. Плащането се счита за завършено с приемането на паричните знаци. Паричните знаци са особен вид вещи. Те спадат към родово определените и заместимите вещи, но полезността им като благо произтича от номинала им, а не от начина на материализирането им. Затова и “ползата” за притежателите на безналични пари е също толкова голяма, ако не и по-голяма, в сравнение с “ползата” от наличните пари, материален израз на които са банкнотите, разпределени по купюри в зависимост от номинала им. При това заместими са парите, а не купюрите, тъй като последните могат да са с различен номинал и респективно да са на различна стойност.
Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) влезе в сила, считано от 26.02.2011 г. Посоченият извод се налага на основание чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ), разпоредбите на която имат непосредствено действие по силата на чл. 5, ал. 2 КРБ. Съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок, а видно от обнародвания на 22.02.2011 г. текст на ЗОПБ няма определен друг срок.
Съгласно изрично установеното в § 2 от ЗОПБ законът се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ предвижда плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., както и на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Съгласно уточненото в чл. 3, ал. 2 от закона посоченото правило се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на БНБ в деня на плащането.
Точният смисъл и значение на правилото на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ е, че установеният от закона праг от 15 000 лв. следва да се прилага към общия размер на договорената парична престация, а не към отделното плащане, представляващо част от нея. В този смисъл при договорите с продължително или периодично изпълнение, какъвто е например договорът за наем, по който задължението и на двете страни е продължително, от значение е общата дължима по договора сума за целия договорен период. Размерът на всяко отделно периодично плащане няма самостоятелно значение.
В този смисъл при договорите с продължително или периодично изпълнение изплащането на общия размер на договорената парична престация може и да не е приключило към датата на влизане на ЗОПБ в сила дори и съответното правоотношение, по което се дължи плащането, да е възникнало преди тази дата. Затова и § 2 ЗОПБ изрично предвижда, че законът се прилага и за онези плащания, част от общата договорена парична престация, които съгласно договорните и/или технологични изисквания са останали незавършени към датата на влизане на ЗОПБ в сила.
Целта на закона, закрепена в основното правило на чл. 3, е установяване на изискване за задължително ползване на платежни услуги по смисъла на чл. 4 ЗПУПС, когато паричната престация по договора надхвърля установения в чл. 3 ЗОПБ праг. Посоченото заключение се подкрепя и от направените изводи относно приложното поле на закона съгласно установеното в чл. 2, т. 3-5 ЗОПБ.
Съгласно чл. 2, т. 3-5 ЗОПБ законът не се прилага за сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е БНБ; и замяната от банки на повредени български банкноти и монети. Сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие имат за свой основен отличителен белег системното извършване, а не сключване на еднократни и инцидентни сделки с чуждестранна валута в наличност. Съгласно чл. 3 ВЗ такива сделки може да извършва само лице, регистрирано по ТЗ, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на ЕС или на друга държава - страна по споразумението за ЕИО, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута в нарушение на чл. 3, ал. 1 ВЗ, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на Министерството на финансите и на БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място (чл. 16, ал. 6 ВЗ). При установяване на нарушения на Валутния закон и на нормативните актове по прилагането му министърът на финансите или оправомощено от него лице може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок, да прилага принудителна административна мярка запечатване на търговския обект на лицата, извършващи дейност на обменно бюро по чл. 3, ал. 1 ВЗ, както и да отнема издадено удостоверение за регистрация на лицето, което осъществява дейност като обменно бюро.
Операциите с банкноти и монети, страна по които е БНБ, както и замяната от банките на повредени български банкноти и монети, са изключени от приложното поле на ЗОПБ предвид изключителното право на БНБ да пуска в обращение банкноти и монети, да осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение банкноти и монети, и опазването, и унищожаването на изтеглени от обращение банкноти и монети, както и да определя условията и редът, при които банките заменят или обменят български банкноти и монети по частична или пълна номинална стойност (чл. 25, ал. 1 и 3 и чл. 27 ЗБНБ). Съгласно чл. 4 от Наредба № 18 от 20.10.2005 г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в налично-паричното обращение (обн. ДВ, бр. 88 от 04.11.2005 г.) БНБ заменя повредени български банкноти и монети, които са законно платежно средство или са извадени от обращение с неизтекъл срок на обмяна. Банките заменят повредени български банкноти и монети, които са законно платежно средство, като заменените от тях повредени български банкноти и монети се предявяват задължително пред БНБ.
Ако анализираме чл. 2, ал. 1 ЗПУПС, то ще установим, че от приложното поле на закона са изрично изключени не само платежните операции, извършени изцяло в наличност от платеца към получателя, но и извършването по занятие на превоз на монети и банкноти, включително тяхното събиране, обработка и доставка, както и дейностите, свързани с обмяна на валута в брой, когато средствата не се държат по платежна сметка (чл. 2, ал. 1, т. 3-6 ЗПУПС). Следователно, в обхвата на платежните услуги по смисъла на ЗПУПС попадат само онези платежни операции, които са пряко свързани с обслужването на платежните сметки.
Платежни услуги, освен внасянето и тегленето на пари в наличност по платежна сметка, са и всички платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка. В изброяването по чл. 4 ЗПУПС като платежни услуги изрично са посочени директните дебити, включително еднократни директни дебити, изпълнението на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти, кредитните преводи, включително нареждания за периодични преводи, издаването на платежни инструменти и/или приемането на плащания с платежни инструменти, наличните парични преводи и т.н. В ЗПУПС в съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО изчерпателно са изброени платежните услуги, които могат да предоставят лицензираните платежни институции.
Въпреки че имат качеството на платежни услуги по ЗПУПС, по силата на чл. 2, т. 1 и 2 ЗОПБ тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки, както и тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия, са изключени изрично от приложното поле на ЗОПБ. Посоченото изключение обаче съответства изцяло на целта на закона.
При касовите плащания материализирането на факта на плащане се осъществява чрез предаване на банкнотите или монетите, притежаващи съответната стойност. При безкасовите плащания липсва предаване на вещи, а прехвърлянето на парите като стойност се осъществява по силата на закона - чрез задължаване и заверяване на банкови сметки (чл. 75, ал. 3 ЗЗД, чл. 305 ТЗ). Законът установява оборима презумпция, че плащането е извършено, като приравнява по последици факта на извършените вписвания по платежната сметка с факта на плащане. В последна сметка, разгледани като цяло, последиците от теглене на пари от задължаваната платежна сметка, предаването им на титуляря на заверяваната платежна сметка и внасянето им по заверяваната платежна сметка се изразяват в същото - в задължаване на сметката, от която се извършва плащането, и заверяване на сметката, по която се извършва плащането. Разлики произтичат от средствата, с които се материализират парите в брой и парите по сметка. Но понеже нормално е парите да се отъждествяват с тяхната стойност, а не с вещта, която я материализира, то и от гледна точка на погасителния ефект законът приравнява последиците от предаването на банкнотите с вписването по сметките. С оглед на особената си цел ЗОПБ третира по различен начин касовите плащания дори когато същите са свързани със заверяване или задължаване на платежна сметка.
При безкасовото плащане не се придобиват банкноти и монети, а вземания срещу съответната банка. Доколкото безкасовото плащане е система от правни сделки и действия, с които се поемат, изменят или прекратяват парични задължения1, то има за предмет прехвърляне на вземания срещу банката. И това е така, защото паричното задължение поражда отговорност за изпълнение с парични средства (чл. 81, ал. 2 ЗЗД), които от своя страна материализират вземане срещу банката, която ги е издала. При безкасовите плащания прехвърляне на вещи няма, а прехвърляне на парични задължения, но не и на парични средства. За да се счита плащането за извършено, съответно задължението към титуляря на сметката за погасено, законът изисква банковата му сметка да бъде заверена (чл. 75, ал. 3 ЗЗД, чл. 305 ТЗ). Законът не посочва как точно се извършва заверението на сметката, но посочва като последица завършване на плащането (чл. 305 ТЗ) и погасяване на задължението към титуляря (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). При това плащането се счита за завършено независимо от това дали е касово (с вноска на каса), или безкасово (от сметка), тъй като и в двата случая се стига до приемането му по банковата сметка на клиента (чл. 305 ТЗ). Но до заверяване на банковата сметка може да се стигне не само при плащане. Срещу своята сметка титуляря може да внася пари в брой, в резултат на което също се стига до операция по сметката. Макар и да присъства и при приемането на плащането, и при приемането на вноската, заверяването на сметката не е елемент от фактическия състав нито на плащането, нито на вноската. ЗОПБ не ограничава внасянето на пари в брой в собствени платежни сметки, тъй като при тях платецът и получателят са едно и също лице. Въпреки че при внасянето на пари в брой в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия е налице касово плащане, ЗОПБ не въвежда ограничения по отношение на тези плащания предвид социалния им характер и спецификата на отношенията между платеца и получателя на плащането. Извън посочения кръг лица обаче вноските в качеството си на касови преводи по платежна сметка остават в приложното поле на ЗОПБ и предвидените в закона ограничения и санкции.
Подобно е положението и със задължаването на сметката. Банката задължава сметката при извършване на плащания от нея (чл. 75, ал. 3 ЗЗД, чл. 305 ТЗ). Срещу своята сметка титуляря може да извършва плащания и да тегли пари в брой. Следователно банката може да извършва както касови плащания, така и безкасови плащания от сметката както в полза на титуляря на сметката, така и в полза на други лица. За да се счита плащането за извършено, съответно задължението на титуляря на сметката за погасено, законът изисква банковата му сметка да бъде задължена (чл. 75, ал. 3 ЗЗД, чл. 305 ТЗ). Законът не посочва как точно се извършва задължаването на сметката, но посочва като последица извършване на плащането и погасяване на задължението на титуляря със заверяване на сметката на лицето, в чиято полза е извършено, ако плащането е безкасово. Но до задължаване на банковата сметка може да се стигне не само при плащане, но и при теглене. Макар и да присъства и при извършване на плащането, и при тегленето, задължаването на сметката, подобно на нейното заверяване, не е елемент от фактическия състав нито на плащането, нито на тегленето. ЗОПБ не ограничава тегленето на пари в брой от собствени платежни сметки, тъй като в тези случаи получател и платец отново са едно и също лице. Въпреки че при тегленето на пари в брой от сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия е налице касово плащане, ЗОПБ не въвежда ограничения по отношение на тези плащания по същите причини, както при вноските по такива сметки. Извън посочения кръг лица обаче, тегленето от сметка на трето лице на предвидените в закона основания (като например въз основа на съгласие на титуляря на сметката за директен дебит) остава в приложното поле на ЗОПБ и предвидените в закона ограничения и санкции.
В последната хипотеза по чл. 2, т. 6 ЗОПБ се визира единствено изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на КТ. Няма съмнение, че при определянето на обхвата на изключението следва да се отчете действието не само на КТ, но и на подзаконовите актове по прилагането му, в т.ч. и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 3 от наредбата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в гореизброените.
Основната работна заплата по смисъла на чл. 4, ал. 1 от наредбата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми.
Допълнителните трудови възнаграждения по смисъла на чл. 6 от наредбата са определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Такива например са възнагражденията за положения извънреден труд, нощен труд, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, за образователна и научна степен “доктор” или за научна степен “доктор на науките”, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, за придобит трудов стаж и професионален опит, както и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; участие в печалбата; и други. Разпоредбата на чл. 2, т. 6 ЗОПБ не прави разграничение дали допълнителните трудови възнаграждения са с постоянен характер, или се изплащат временно.
По отношение на всички останали плащания, които нямат характера на трудови възнаграждения/работна заплата по смисъла на КТ, в т.ч. по различните видове граждански договори, мениджърски контракти, разпределение на печалбата между съдружници или акционери и т.н., изключението по чл. 2, т. 6 ЗОПБ не намира приложение, т.е. прилагат се общите ограничения, свързани с размера на общата договорена парична престация по съответния договор, акт или решение съгласно установеното в чл. 3 ЗОПБ. Когато договорът за управление не е ограничен със срок, при определяне на общия размер на дължимата по договора парична престация би следвало да се отчете мандатът за заемане на съответната длъжност от лицето, с което се сключва договорът, тъй като обикновено освобождаването на лицето от длъжността съставлява основание и за прекратяване на договора за управление. Когато възнаграждението в договора не е фиксирано, за да бъде валидно сключен договорът, то следва да е поне определяемо. Ако е невъзможно дори приблизителното изчисляване на възнаграждението въз основа преценката на факторите, които го обуславят, то като опора за определяне стойността на престацията може да послужат правилата за нейната съдебна защита и по-специално чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК - по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години. Понеже чл. 111, б. “г” ЗЗД предвижда тригодишна погасителна давност за периодичните платежи, то съдебна защита може да се търси за дължими периодични платежи само за три години, каквато е логиката и на правилото за определяне на цената на иска в такива случаи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Видно от направеното в чл. 2, т. 1-6 ЗПОБ изброяване, то е изчерпателно по своя характер и не следва да се тълкува разширително под страх от предвидените в закона сериозни санкции. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОПБ при извършване или допускане извършването на нарушение на чл. 3 ЗОПБ нарушителят се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. При повторно нарушение чл. 5, ал. 2 ЗОПБ предвижда размерът на глобата да е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане. По смисъла на § 1 ЗПОБ “повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
ЗОПБ съдържа и разпоредби за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания, като вменява на министъра на финансите задължението за поетапното внедряване на системата за картови разплащания. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПБ обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания следва да се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки. По изричната разпоредба на § 3 ЗОПБ за 2011 г. Министерството на финансите може да договаря такива клаузи и цени в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., въз основа на които се извършва обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, КФН, БНТ, БНР, органите на съдебната власт, НОИ, НЗОК и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в БНБ, включени в единната сметка. ЗОПБ изрично посочва, че дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите с банките са за сметка на централния бюджет, като за картовите плащания към бюджетни предприятия физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси (чл. 4, ал. 5 и 6 ЗОПБ).

Велко ДЖИЛИЗОВ, юрист
____________
1 Калайджиев, А., “Безкасовото плащане”, С., 2001 г., с. 53.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Ограничаване на плащанията в брой от 26.02.2011 г.
Ново мнениеПубликувано на: 18 Апр 2011, 10:58 
Връзка за изтегляне:
http://upload.bg/?get_file=48e977ea1143 ... 6745dda17a



РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
София 04.04.2011
Изх. № УК-3
УКАЗАНИЕ
относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой
Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за Националната
агенция за приходите.

Целта на това указание е да внесе допълнителна яснота за единното прилагане на
Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) от органите на Националната агенция
за приходите.

I. Териториален обхват
Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) се отнася единствено за
извършване на плащания на територията на страната. Плащания, които не се извършват
на територията на страната, независимо от това кой ги извършва, не попадат в териториалния
обхват на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с контрола
по извършване на парични преводи от/към чужбина, вноса и износа от местни и
чуждестранни лица на валута и други ценности са регламентирани във Валутния закон и
съответните подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.


II. Действие на закона във времето

Законът за ограничаване на плащанията в брой (Обн. ДВ. бр.16 от 22 Февруари
2011 г.) влиза в сила три дни след обнародването му. С разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОПБ е
указано, че законът се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането
му в сила.


III. Материален обхват на ЗОПБ
Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за
всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в
данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените
им в данъчното законодателство лица).
С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за
търговския оборот.
1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ
С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на
закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и
касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо
разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на
текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира
ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради
което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по
отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на
предвиденото, определяемото или извършено плащане.
Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в
брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени
плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в
следните категории:


1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2
По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез
доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари
и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на
държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за
доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични
средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно
физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от
срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична
сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази
операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в
изпълнение на парично задължение по сделка.
Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на
парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или
ограничено дееспособни лица.
Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които
вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение - с1а(ю т зошгат), не
подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично
плащане в брой.
Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване
на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на
закона.
1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 - 5
Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат
проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и
обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила
по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол
от различни контролни и регулаторни органи.
1.3 Изключение по чл. 2, т.6
Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови
възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между
тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.
Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово
възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение
/например - обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на
база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.
Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други
възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите
на Кодекса на труда.
Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на
търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и
получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата,
упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без
трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник
и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото
изложение).
2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3
размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези
плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на
платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят
платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗГТУПС)
Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на
стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира
в съответствие с разпоредбите на чл.З от закона.
2.1 Платежна сметка
Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т.18 от
Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)
като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се
използва за изпълнение на платежни операции.
2.2 Доставчици на платежни услуги:
В чл. 3, ал. 1, т.1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории
на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по
отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а
именно:

=> банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),
=> дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,
=> платежни институции по смисъла на ЗПУПС,
=> Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички
платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на
ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен
регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет
страница на БНБ (УАУ\У.ЬПЬ.Ь§), раздел „Платежна система", подраздел „Платежен надзор.
Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:
=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и
свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и
свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по
платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик
на платежни услуги:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;
=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на
ползвателя на платежни услуги кредит:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни
инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични
преводи;

=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни
инструменти;
=> изпълнение на налични парични преводи;
=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за
изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово
или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на
телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като
посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от Наредба № 3
от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други
видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор
условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива
специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.
3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне
по платежна сметка:
3.1. За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за
сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата
им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че
стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест
паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната
престация (общият размер на определеното, съответно - дължимото парично задължение по
договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.
3.2. В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15
000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща
стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на
паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или
предварително определена (или определяема) в договора.
3.3. Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията.
които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали
преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което
се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди
това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в
сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото
се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв. след влизането в сила на закона,
произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила
на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във
връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).
3.4. По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема)
общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично
плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод
или внасяне по платежна сметка.
3.5. Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички
данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например,
една облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка с данъчна основа от
13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката
15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е
задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.


IV. Примери по прилагане на ЗОПБ
1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота
е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е - след
влизане на ЗОПБ в сила по следната схема:
3 000 лв. - задатък (капаро)
10 000 лв. - първо плащане
5 000 лв. - второ плащане
2 000 лв. - окончателно плащане,
то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по
платежна сметка.
Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са
направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно - 3 000 лв. и 10 000 лв.), то
второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на
закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по
платежна сметка.
2. В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с
непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база
и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата
на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде
прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще
се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е
определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от
плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на
закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на
едногодишния му срок) и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна
сметка.
3. Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на
електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена
обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената
консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез
превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен
на, или по-висок от 15 000 лв.
4. Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по
описаното по-горе правило. Така например, ако фирма X (магазин) има договор за доставка
на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено
количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000
лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера
на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е
рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните
доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната
доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод
или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на
стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор
следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.
5. Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето
задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв.,
то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се
прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод
или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение
общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция
се преценява самостоятелно.
6. Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада
в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на
изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на
или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или
внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три
пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на
съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното
решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко
едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична
престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото
събрание на съдружниците.
V. Реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ

Тъй като ЗОПБ предвижда значителни по размер санкции при извършване на
нарушенията по чл. 3 от закона, органите по приходите следва при установяване на
посочените в чл. 5 от ЗОПБ нарушения, в АУАН да опишат детайлно и подробно
фактическата обстановка, с оглед предотвратяване бъдещата отмяна на издадените
наказателни постановления.

1. Лица, които търпят административни санкции
Административнонаказателните разпоредби на ЗОПБ допускат да бъде съставен
АУАН при плащане в брой в нарушение на разпоредбата на чл. 3, а именно: 1.1. на
извършилото нарушение лице - платец на сумата, например - лице, което е изплатило на
заемополучателя по договор за заем сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева,
както и на лице 1.2., което е допуснало да бъде извършено нарушението - това е лицето,
което с действие или бездействие е допуснало извършването на плащане на сума в брой,
равна на или надвишаваща 15 000 лева.
Така, ако две лица са сключили договор за заем за сума, равна на или надвишаваща
15 000 лева и органът по приходите установи, че няма платежни документи, които да
установят, че сумата е била изплатена по указания в ЗОПБ ред, той съставя два АУАН:
- на лицето - платец, изплатило сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева на
заемополучателя ;
- както и на лице, което е допуснало да бъде извършено плащане на сума в брой,
равна на или надвишаваща 15 000 лева.
Необходимо е да се подчертае, че страната по договора, която получава плащането не
може да се третира като допустител, по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на
налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ.

2. Общ размер на направеното плащане - това е размерът на конкретно плащане
или частта от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 15 000
лева.
Въпреки, че с § 2 от ПЗР на ЗОПБ е указано, че законът се прилага и за плащания по
чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила, следва на органите на НАП да се обърне
особено внимание, че при констатиране на нарушения и съставяне на АУАН, е недопустимо
в него като размер на направеното плащане да бъде изписана общата стойност по договора, а
не конкретното плащане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
/Симеон Дянков/



София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@mifin.bg
ул. "Г.С.Раковски" № 102 факс: 980 68 63 http://www.mifin.bg


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов