КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 16:03

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ПРОГРАМА „ЗАВЕЩАНИЯ В ЕВРОПА"
Ново мнениеПубликувано на: 29 Юли 2011, 11:29 
АСОЦИАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА НА РЕГИСТРИТЕ НА
ЗАВЕЩАНИЯТА (Е1У1 ГОЛ/А)
ПРОГРАМА „ЗАВЕЩАНИЯ В ЕВРОПА"

Окончателен доклад

17 март 2010 г.
Програмата „Завещания в Европа" е финансирана съвместно
с Европейската комисия в рамките на специфичната програма
„Гражданско правосъдие" 2007 - 2013

Настоящият доклад е резултат от детайлното проучване и усилената дейност на ENRWA в областта на завещанията като част от общата стратегия на Европейския съюз за усъвършенстване и унифициране на материята, свързана с наследяването. Съюзът на нотариатите към Европейския съюз (CIMUE) беше основен партньор на ENRWA в осъществяването на програмата. Българската Нотариална камара - пълноправен член на CNUE, активно участваше в тази инициатива, като именно в България бе проведена работната дискусия (т. нар. ателие), имаща за цел да изследва характеристиките на регистрацията на завещания в страните от Балканския регион. Българският нотариат усилено съдейства и за създаването на опис на съществуващите в Европа системи за регистрация и издирване на завещания. Следва да се отбележи, че въвеждането на централизиран електронен регистър на завещанията на национално ниво под контрола на Нотариалната камара даде възможност участието в програмата да бъде изключително резултатно и оценено високо от гореспоменатите европейски институции. Естествено, участието в програмата донесе и за българския нотариат нови познания за различните системи на регистрация на завещанията в европейските държави, както и необходимия опит за по-нататъшно усъвършенстване на създадения вече електронен регистър. Считам, че настоящият доклад е доказателство за необходимостта от установените вече тесни професионални връзки с всички нотариати от държавите - членки на Европейския съюз, както и за участието ни в CIMUE. Изследваната материя в областта на завещанията, като част от проблемите на наследяването, представлява интерес и за всички практикуващи юристи.
Адела Кац
Нотариус

"EUROPE WILLS" PROGRAMME
Final Report
_______________________________

Превод © Адела Кац
Издадено с финансовата подкрепа на нотариус Адела Кац

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
ENRWA изразява благодарност на експертите, сътрудничили на Програмата „Завещанията в Европа" и на проведените семинари.


ENRWA благодари и на Съвета на Нотариатите от Европейския съюз (CNUE), който обсъди настоящия доклад, както и на Центъра за европейски и сравнителноправни изследвания (CEJEC) при University of Paris Ouest - Nanterre La Defense (Франция) - за разглеждането и коментарите по доклада. Обсъждането на предварителния доклад от CEJEC се извърши в рамките на договор за изследователска дейност от професорите Силвестр Берж, Мари - Ноел Жобар - Башелие и Жанин Ревел.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение стр. 4

I. Европейски инструмент за регистрите на завещанията стр. 5

А. Незадължителен документ стр. 6

В. Взаимна свързаност между националните регистри стр. 6

С Разширяване на системата на регистрация за други документи стр. 7

1. Регистрация на всички завещания, без оглед на тяхната форма стр.7

2. Регистрацията на всички разпореждания (факти), правно
релевантни за последващо прехвърляне на недвижими имоти стр. 8

й. Система на регистрация, но не на депозиране на завещания стр. 8

Е. Липса на изискване за националност при вписване в регистъра стр. 9

Р. Регистрацията не бива да бъде превърната в изискване за валидност стр. 9
на завещанието

С. Избор на администратор на регистъра на завещанията стр. 10

Н. Регистрация на промени в завещанията стр. 11

I. Въвеждане на задължение за справка в регистъра стр.П

II. Развитие на ефективна система за търсене на завещания в Европа стр.12

А. Преодолими технически пречки стр. 12

В. Необходими законодателни промени стр. 14

1. Стартирали законодателни процедури стр. 14

2. Законови ограничения на достъпа до регистъра стр. 15

С Липсата на политическа воля стр.16

III. Движение на завещанията в Европа стр.16

IV. ЕШИА в услуга на бъдещия европейски гражданин стр. 17

А. Възможност за действие в няколко сфери стр.18

В. ЕМ.К\Л/А в услуга на европейските граждани стр.18

Заключение стр.19

Приложение стр.21


Въведение
Асоциацията на Европейската мрежа на регистрите на завещанията (ENRWA) е основана през 2005 г. по инициатива на Европейските Нотариати. Понастоящем в нея участват 14 члена: нотариатите на Белгия, България, Хърватска, Нидерландия, Франция, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швейцария и Испания и нотариатът на Санкт Петербург.
ENRWA получи финансиране от Европейската комисия в края на 2008 г., за да осъществи програмата „Завещания в Европа", чиято цел е да допринесе за създаване на европейско юридическо пространство в сферата на наследяването и да насърчи от практическа гледна точка взаимното признаване на завещанията и разпорежданията в случай на смърт, като направи възможно както за практикуващите юристи, но и за всички европейски граждани, да издирват завещания в рамките на целия Европейски съюз.
На 14 октомври 2009 г. Европейската комисия публикува проект за регламент относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и автентични актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство.1 С оглед на горното в меморандума към проекта се споменава, че последваща инициатива на Общността е регулирането на материята, свързана с регистрацията на завещанията.
В този контекст целта на програмата „Завещания в Европа" е да осигури на Европейската общност поле за размисъл по въпроса за регистрите на завещанията, а защо не да даде мнение и по другите аспекти на проекторегламента. Изготви се анкета, която бе изпратена на специалисти по наследствено право от държавите от Европейския съюз и Хърватска - кандидат-член на Европейския съюз, като се получиха отговори от 28 държави.
Въз основа на получените отговори от експертите бе съставен опис на съществуващите в Европа системи за регистрация и издирване на завещания, а впоследствие бе изготвен и междинен доклад, обобщаващ информацията по описа. Посочените документи бяха използвани като база за размисъл за начина на организиране на дискусионните групи, в рамките на които да се проведат срещи на експертите. Резултатите от тези дискусии бяха отразени в Окончателния доклад, където бяха обобщени и визирани:
1) основните насоки за създаването на един Европейски документ за регистрите на завещанията,
2) възможните способи за развитие на система за ефективно издирване на завещания в Европа,
3) някои аспекти, касаещи материята за движението на завещанията в Европа, и най-после ENRWA визира и
4) насоките за бъдещи виждания с оглед осигуряване на нов вид услуги за бъдещите европейски граждани.
1. Предложение за регламент относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и автентични актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, 14октомври 2009, СОМ (2009), 154 окончателно, на разположение на адрес: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009 2014/documents/com/com comf200910154 /com com(2009)0154 en.pdf).

I. Европейски инструмент (акт, документ) за регистрите на
завещанията
Възможността да се проследи едно завещание, независимо от това къде може да бъде открито, е от особена важност за европейските граждани. Този юридически документ, съдържащ тяхната последна воля, създава възможността за тях да се разпоредят с всички свои активи в един-единствен документ, който впоследствие ще произведе действие след тяхната смърт. Именно затова изпълнението на последната воля на починалия зависи от възможността да се открие необходимият (релевантният) документ. С оглед на горното предлаганата възможност на европейските граждани да открият завещанията на роднините си, независимо от фактическото местонахождение на тези завещания в рамките на Европейския съюз, би насърчила приноса в областта на правосъдието, свободата и сигурността.
В изпълнение на тази цел институциите на Общността започнаха работа по въпроса за наследяването и завещанията. Комисията възложи извършването на обобщена оценка на тази материя, работата по която продължи през цялата 2008 г.2 Резюмето на тази оценка бе неразделна част от предложението на Европейския парламент и на Съвета за регламент относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и автентични актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, публикувано от Комисията на 14 октомври 2009 г.
Точка 1.1. от обяснителния меморандум към предложението за регламент визира регистрите на завещанията и определя, че „съгласно обобщената оценка въпросът с регистрите на завещанията ще счита като част от бъдещата инициатива на Общността".
В горния контекст и с оглед насочване към проблемите на идентификацията на завещанията в чужбина, обобщената оценка се определя като „Препоръка на Комисията за създаване на взаимно свързани национални регистри на завещанията и организиране на информационни кампании".
Впоследствие, при разискванията на работните групи, се очертаха основните характеристики на подобен инструмент, а като база на дискусиите послужи Базелската конвенция от 16 май 1972 г. (Basel Convention on the Establishment of a Scheme of Registers of Wills of 16 May 1972). Това е единственият международен текст, който разглежда в детайли действащите към онзи момент регистри на завещанията. Оказа се, че основните принципи на тази конвенция са предмет на широк консенсус в страните - членки на Европейския съюз, включително и сред държавите, които не са я ратифицирали.
Разискванията разкриха, че ако Европейската общност желае да приеме документ относно материята за регистрите на завещанията, същият трябва да се съобрази със следните изисквания:
(А) необвързващ документ,
(В) насърчаващ взаимната свързаност между националните регистри на завещанията,
(С) разширяващ кръга на документите, които подлежат на регистрация,
(D) по подобие на Базелската конвенция да установява система на регистрация, а не на депозиране на завещанията,
(Е) вписването в регистъра да не зависи от националността на завещателя,
(F) преди всичко регистрацията да не влияе върху валидността на завещанието,
(G) членуващите държави свободно да избират администратора на своя регистър,
(Н) всички последващи промени, касаещи завещанието, да подлежат на вписване в регистъра, като по този начин се осигури отразяване на последната воля и разпореждания на завещателя,
(I) държавите да бъдат насърчени да установят задължение за проверки в регистъра.
2. http://ec.europa.eu/civiljustice/news/d ... ary_en.pdf)

А. Незадължителен документ
На първо място експертите наблегнаха, че не е желателно Европейският съюз да приема обвързващ (задължителен) текст относно регистрите на завещанията, каквито са общностите регламенти. Една препоръка на Комисията би била много по- добре възприета от държавите членки, тъй като ще им даде по-голяма свобода при организиране на собствена система на регистрация. Духът на Базелската конвенция е подобен - тези, които са изработили конвенцията, са предпочели да не налагат регистрация на завещанията в един-единствен регистър, а да позволят на членуващите държави да създадат собствена система.3
В този контекст белгийските експерти подчертаха, че Базелската конвенция е осигурила достъпна правна рамка, която дава възможност на всяка държава да организира собствена система на регистрация на завещанията. И най-накрая препоръката в тази насока е да се съобразят заключенията в изработената обобщена оценка, възложена от Комисията.

Б. Взаимна свързаност между националните регистри
Бъдещият документ на Европейската общност трябва изрично и недвусмислено да поощрява взаимната свързаност между националните регистри на завещанията, а не да цели установяване на централен европейски регистър, тъй като същият би създал редица неудобства:
- не би могъл да е съобразен с вътрешното законодателство на всички държави членки;
- няма да замести националните регистри, поради което всяко завещателно разпореждане трябва да се регистрира два пъти. Подобна двойна регистрация може да се превърне в източник на грешки и пропуски, а освен това е твърде сложно да се поддържа.
В същото време създаването на взаимна свързаност между съществуващите национални регистри на завещанията е в унисон с духа на Базелската конвенция и позволява на всяка държава да организира своя система на регистрация на завещанията съобразно спецификите на собственото си законодателство.
Предимство на взаимната свързаност между съществуващите регистри е, че способства развитието на сътрудничество между юристите, натоварени с уреждане на наследяванията в различните държави, и да допринася за изграждане на Европейското правно пространство.
Всичко това налага в бъдещия европейски документ изрично да се застъпи създаването на взаимна свързаност между регистрите на завещанията.
3. В доклада към Базелската конвенция се заявява, „че в изпълнение на решенията на комисията не се предвижда създаването на един международен регистър, а да се позволи на всяка от договарящите страни да действа така, както националните системи са предвидили за най-подходящо". - №11

С. Разширяване на системата на регистрация за други документи
Базелската конвенция в чл. 4 изрично предвижда регистрацията на нотариални и саморъчни завещания, депозирани при нотариус от континентален тип, при орган на публичната власт или при друго овластено лице. Проведените дискусионни ателиета дадоха възможност да се акцентира върху неадекватността на тази разпоредба - експертите по програмата и особено британските експерти настояха регистрационната система да обхване всички актове, касаещи прехвърлянето на недвижими имоти. Наистина такава възможност за разширяване на регистрационната система по преценка на договарящите държави е вече предвидена в чл. 11 от Базелската конвенция. Все пак обаче одобреният бъдещ европейски текст следва изрично да насърчи държавите членки да регистрират всички правнорелевантни факти, които са от значение при уреждане на наследството (предприемане на всички действия, необходими след откриване на наследството). Списъкът с подлежащите на регистрация документи не би трябвало да се определя предварително, за да може същият да варира в съответствие с вътрешното законодателство. Например някои законодателства допускат договори по повод на наследство - договори, по силата на които едно лице предоставя определени права на друго лице след своята смърт. С оглед на това такива договори следва могат да бъдат предмет на транснационално издирване, за да се събере цялата информация, необходима за уреждане на наследството.
Интересно е да се отбележи, че регистрите на завещанията на някои държави вече са се възползвали от възможността, уредена в чл. 11 от Базелската конвенция, като са допуснали вписване в техните регистри на
(1) завещанията без оглед на тяхната форма (вж. по-надолу) и/или
(2) други правнорелевантни факти, от значение при прехвърляне на недвижими имоти (вж. по-надолу).

1. Регистрация на всички завещания без оглед на тяхната форма
Базелската конвенция в чл. 11 предвижда възможност да се регистрират завещания, различни от нотариалните завещания и саморъчните такива, депозирани при орган на публичната власт. В процеса на провеждане на дискусионните ателиета се обсъди дали да се вмени задължение за регистрация на всички завещания, съществуващи във всяка от държавите. В момента на практика много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им при нотариус или друг овластен орган на публичната власт.4 Следователно такова завещание няма как да бъде регистрирано. Затова някои експерти акцентират на риска на същите да не бъдат открити или да бъдат открити късно. Все пак не е желателно вписването на завещанията в регистър да бъде задължително, тъй като това би превърнало регистрацията в условие за действителност на завещанието, което ще доведе до съществена промяна в националните законодателства на повечето европейски държави.
Поради това липсва политически консенсус за въвеждане на регистрацията на всички видове завещания като задължително изискване. В тежест на всяка една от държавите е сама да реши дали да регламентира такова задължение чрез вътрешното си законодателство.
4 . Такъв например е случаят със саморъчните завещания, чиято валидност се признава от повечето европейски държави и които могат да се съхраняват дори в дома на завещателя.

2. Регистрацията на всички разпореждания (факти), правно
релевантни за последващо прехвърляне на недвижими имоти
Разпорежданията с правни последици за последващото прехвърляне на недвижими имоти могат да бъдат вписвани в самия регистър на завещанията или в друг регистър, в зависимост от конкретната държава.
В Белгия например вписването в регистрите на завещанията е разширено и обхваща и предбрачните договори, с които съпрузите разпределят в случай на смърт цялото или част от наследственото в бъдеще имущество в полза на преживелия съпруг, предбрачните договори, с които съпрузите се отказват от режима на съпружеска общност при равни квоти, като регистрацията обхваща също така и сделките, извършени между съпрузите по време на брака. Наред с това се подготвя и регистър на предбрачните договори. В Испания в регистъра е предвиден специален раздел за вписване на договорите за животозастраховане. Във френския Централен регистър на завещателните разпореждания се отбелязват както завещанията, така и някои клаузи на предбрачни договори, дарствени разпореждания в случай на смърт и въобще всички разпореждания, правно релевантни за последващо прехвърляне на недвижими имоти. В регистъра на завещанията в Люксембург също се вписват дарствените разпореждания между съпрузи в случай на смърт, брачните договори, с които съпругата и съпругът взаимно си прехвърлят един на друг цялото или част от имуществото си, както и сделки между съпрузи (споразумения, с които единият съпруг обещава на другия да му остави след смъртта си определена вещ, цялото или част от имуществото си). Холандският регистър допуска вписване на предбрачни договори и удостоверения за съвместно съжителство (свидетелства за извънбрачно съжителство, споразумения за съвместно съжителство и др.) и като цяло - всякакви актове с последици за прехвърлянето на недвижими имоти. В Естония регистърът на завещанията е по-скоро „регистър по наследяванията", съдържащ завещания, договори относно наследство, информация за нотариуса, на който е възложено уреждането на наследството, а от 2009 г. - и информация за наследниците по закон и за лицата, на които е издадено удостоверение за наследяване.
В Полша все още няма регистър на завещанията, но вече е създаден регистър на удостоверенията за наследници.
Тези примери илюстрират спецификите във всяка държава членка и невъзможността да бъде съставен изчерпателен списък на актовете, подлежащи на вписване в регистъра на завещанията. Много експерти отчитат необходимостта в регистъра да се вписват всички видове завещателни разпореждания, поради което бъдещият документ на Общността следва да насърчи регистрацията на всички разпореждания, правнорелевантни за последващо прехвърляне на недвижими имоти.

D. Система на регистрация, но не на депозиране на завещания
Предвидената в Базелската конвенция система е на регистрация на завещанията, но не и на тяхното депозиране. Съгласно обяснителния доклад към Базелската конвенция, №34, „целта на регистрационната система е да осигури възможността да се установи дали едно починало лице е направило завещание, или не, и ако е направило - къде може да бъде открито това завещание. В тази връзка в чл. 7 от Базелската конвенция се определя минимумът от информация, която следва да се съдържа в заявлението за регистрация - име и фамилия на завещателя или на автора на съответното разпореждане, дата и място на раждане, деклариран адрес или местопребиваване на завещателя, името и адреса на нотариуса, органа на публична власт или на лицето - изпълнител на разпореждането, или на лицето, при което актът е депозиран.
Експертите изтъкнаха, че тази система има предимството да осигури конфиденциалност относно съдържанието на завещанието. Всъщност освен завещателя, единствено лицето, пред което завещанието е депозирано, евентуално би могло да узнае неговото съдържание (ако не се касае за завещание, предадено на нотариуса в запечатан плик).
Нещо повече, изискванията на чл. 7 от Базелската конвенция очевидно удовлетворяват държавите членки, доколкото към момента същите са инкорпорирани във вътрешното законодателство на някои от страните, които не са ратифицирали конвенцията, като например Австрия, България, Румъния и Словения.

Е. Липса на изискване за националност при вписване в регистъра
Базелската конвенция в чл. 6 предвижда регистрацията да не се поставя в зависимост от националността или постоянното местожителство на завещателя. Този принцип се прилага почти без изключение от държавите, поддържащи регистри на завещанията, и би трябвало да се запази в случай на приемане на бъдещия документ на Общността по материята за регистрите на завещанията. Така няма да е необходимо гражданите да пътуват до държавата по произход, за да могат да регистрират завещателните си разпореждания. Подобна уредба ще допринесе за изграждане на единното европейско пространство.
F. Регистрацията не бива да бъде превърната в изискване за валидност
на завещанието
Съгласно чл. 10 от Базелската конвенция същата не съдържа клаузи, засягащи регулацията, която всяка договаряща държава е приела относно действителността на завещанията и другите актове - предмет на конвенцията. Експертите на програмата „Завещания в Европа" подчертават, че действителността на едно завещание не трябва да зависи от вписването му в регистъра. Фактически някои видове завещания могат да бъдат валидни, без да бъдат депозирани при нотариус или друг овластен орган - такива са саморъчните завещания и завещанията, извършени пред свидетели.5
Ето защо е важно да се разграничи действителността на завещанието от неговата регистрация в съответния регистър, както и това да бъде съобразено от правните норми на различните национални законодателства. По този начин регистрацията не бива да се превръща в изискване за валидност на завещанието.
5 . Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.
От друга страна, би трябвало да има ясна комуникация с европейските граждани относно предимствата на регистрацията на завещателните разпореждания в отделен регистър. Най-подходящо е в рамките на информационна кампания завещателите да бъдат предупредени за рисковете, произтичащи от липсата на регистрация на завещанията им. На първо и най-важно място е рискът завещанието да не бъде открито или да бъде открито късно, поради което последната им воля може да не бъде отчетена или да се наложи повторна делба на имуществото, като се отчете по-късно откритото завещание. Наред с това вписването на завещания в регистъра предполага по-високо качество и сигурност в сравнение със завещанията, съхранявани в дом или на друго място, защото, като се обръща към услугите на юрист, завещателят може да получи правна консултация, в резултат на която последната му воля да бъде съобразена с актуалните изисквания на закона към момента на изготвяне на завещанието.
В рамките на тази инициатива ENRWA е изготвила практически приложения, имащи за цел да насочат европейските граждани как да регистрират и търсят едно завещание във всяка една от 27-те държави - членки на Европейския съюз, а така също и на Хърватска.
G. Избор на администратор на регистъра на завещанията
Сред съществуващите в Европа регистри на завещанията десет се поддържат от държавата, а единадесет - от съответния нотариат. Ролята на нотариатите сега се обяснява с доминиращото положение на нотариуса при уреждане на наследството в държавите от романо-германския правен кръг (нотариатите от латински тип).
Базелската конвенция е много гъвкава, що се касае до определяне на органа, на който е възложена регистрацията и издирването на завещанията, както гласи чл. 2, „всяка договаряща държава ще създаде или определи един или повече органи, които да отговарят за регистрацията, предвидена от конвенцията, и да отговарят на исканията за информация, направени по реда на чл. 8, ал. 2. По този начин всяка държава може да избира измежду няколко, касаещи организацията и мениджмънта на системата на регистрация на завещанията.6
Бъдещият документ на Общността относно регистрацията на завещанията трябва да бъде също толкова гъвкав, тъй като така ще стане възможно за държавите извън романо-германския правен кръг да организират система за регистрация на завещанията. Експертите от Великобритания и Финландия подчертаха, че целта е само да се развият регистри, съдържащи завещателните разпореждания на гражданите на държавите, където има нотариат. В скандинавските правни системи или в правните системи, произлезли от обичайното право, наличието на управлявани от държавата публични структури правят възможно организирането на регистрационна система на завещанията, независимо дали същата е централизирана, или не.7
б . Съгласно мотивите към Базелската конвенция договарящите държави могат за избират измежду различни варианти, например: а) вместо един централен регистър да бъдат създадени няколко регионални регистъра, натоварени с регистрацията на завещанията; б) вместо да се създава специализиран орган за регистрация на завещанията, тази задача да се възложи на друг орган на публичната власт – например органът по гражданското състояние би могъл да регистрира завещанията чрез извършване на отбелязване върху акта за раждане. По този начин при смъртта на едно лице оправомощеният орган ще може да уведоми нотариуса или друг орган, при който е депозирано завещанието, и да улесни уреждането на наследството, съобразно последната воля на починалия.
7 . Например Финландия.
В държавите, чиято правна система принадлежи към романо-германското семейство, регистърът може да се поддържа от държавата или от нотариата. Понастоящем е налице тенденция за делегиране управлението на съответния нотариат.8 Нотариатът, като основен ползвател на регистъра, всъщност е изцяло заинтересуван от това той да функционира ефективно.
Понякога делегирането на тази функция има за резултат модернизиране на регистрите, особено когато се компютъризират. Например през 2009 г. България премина направо от система на депозиране на завещанията пред местните власти към електронен регистър на завещанията, поддържан от нотариата.

Н. Регистрация на промени в завещанията
Базелската конвенция в чл. 4, ал. 2 предвижда, че „оттеглянето, отмяната и други промени на завещанията подлежат на регистрация по този член, ако са във форма, изискваща задължителна регистрация съгласно предходната алинея".9 С други думи, настъпването на събития, променящи завещанието, също трябва да се регистрира. Повечето от съществуващите в Европейския съюз регистри вече са направили възможна регистрацията на оттегляне, отмяна и други изменения на завещанията. Предвиждането на тази възможност е от изключително значение, защото, тъй като ако последният акт на завещателя бъде отменен или обявен за недействителен, ще може да се ползва предходният акт, който е необходимо да бъде открит. Следователно вписването в регистъра на оттеглянето, отмяната и другите изменения на завещанията е от голяма полза и един бъдещ европейски документ следва да вземе предвид това.

I. Въвеждане на задължение за справка в регистъра
Следва да се насърчи въвеждането на задължение за извършване на справка в регистъра от който и да е практикуващ юрист, натоварен с уреждане на наследството. Първо, това задължение вече съществува в повечето държави, поддържащи регистри на завещанията (14 държави).
Второ, то има за цел да установи, че е уважена последната воля на завещателя, като направи възможно тя да бъде проследена. Така бъдещият европейски документ (инструмент) относно регистрацията на завещанията трябва да насърчи държавите да въведат задължението за проверка в регистъра, без да се определя характерът на санкциите в случай на неизпълнение.

В обобщение на горното, една инициатива на Европейската общност в областта на регистрацията на завещанията като цяло би била посрещната радушно, при условие че предоставя на държавите определена степен на гъвкавост при организиране на системите им на регистрация. В цялостната оценка, извършена по поръчка на Комисията, се посочва, че „идентификацията на завещанията е главно национален проблем и вероятно ще остане такъв за дълъг период". Ето защо предложеният от ENRWA принцип, т. е. взаимна свързаност между националните регистри на завещанията, ще позволи да се развие ефективна система за търсене на завещанията в Европа.
8 . Например холандският регистър се управлява от нотариата от 2007 г., българският - от 2009 г.
9 Имат се предвид нотариални завещания и саморъчни завещания, предадени за пазене на нотариус, орган на властта и/или на друго овластено лице.

II. Развитие на ефективна система за търсене на завещания в Европа
Развитието на ефективна система за търсене на завещанията в Европа ще предложи на европейските граждани възможност да регистрират последната си воля в държавата, в която се намират към момента на съставяне на завещанието, и ще допринесе за разгръщане на правното пространство, свободата и сигурността в рамките на Европейския съюз. Разработените от ENRWA информационни технологии за търсене на завещателни разпореждания на територията на Европа допринасят за развитието на такова пространство, при зачитане на националните особености на всеки регистър на завещанията. Фактически ENRWA има на разположение следните два инструмента:
- Европейска мрежа на регистрите на завещанията (European Network of Registers of Wills - ENRW), включваща автоматична връзка c чуждестранните регистри посредством IT платформа.
- ENRW Light, която дава възможност за некомпютъризирани регистри да се извършват справки в тях или чрез тях - в други регистри. ENRW Light функционира чрез кореспондент, определен от администратора на регистъра, който отговаря за изпълнение на поисканите справки от регистъра или в други регистри.
По време на дискусиите в рамките на програмата „Завещания в Европа" експертите подчертаха, че програмата отчита разнообразието в правната култура на всяка от държавите, както и местната им техническа инфраструктура. Според някои експерти обаче тази система за търсене понякога се сблъсква с технически пречки, които са (А) преодолими, (В) наличие на необходимост от законодателни промени с цел развитието на такава система в някои държави, (С) липсата в определени случаи на политическа воля за създаването на регистър на завещанията, в резултат на което се препятства и развитието на ефективна система за тяхното търсене.
А. Преодолими технически пречки
При провеждане на дискусионните ателиета в рамките на програмата „Завещания в Европа" бяха изтъкнати няколко технически пречки при взаимното свързване на регистрите на завещанията.
На първо място, имената могат да бъдат променяни с течение на времето. Може да се касае за смяна на фамилията, собственото име, наименованието на населените места и др. Следва да имаме предвид, че е възможно да минат много години между регистрацията на завещанието и неговото намиране и в резултат на това да настъпят събития, засягащи първоначално регистрираните данни. Може да се промени името на лицето, наименованието на месторождението може да се измени с оглед промяна на административно делене или държавни граници.10 Това може да затрудни търсенето на едно завещание. Като дава предимство на взаимната свързаност на националните. регистри за сметка на евентуален централизиран регистър на европейско ниво, ENRWA създава възможност за преодоляване на подобна пречка. Всъщност всеки регистър най-добре отразява промените във вписаните данни в съответствие с неговата история и регулиращите го правни норми.11 Това познание на националните особености прави възможно изпращането на точна информация до другите европейски регистри на завещанията.

10. Например границата между Унгария и Словакия беше променена преди около двадесет години, с оглед на което се промениха наименованията на някои градове. 9

На второ място, може да възникнат трудности и относно изписването и ударенията. Измежду държавите - членки на Европейския съюз, две не използват латиница - България, където се пише на кирилица, и Гърция, която има своя гръцка азбука. Налице са различия между езиците, ползващи латиница, при поставяне на ударенията. Това препятствие е леснопреодолимо, тъй като потребителите на Европейската мрежа на регистрите на завещанията използват основната латинска азбука в опростената й форма от 26 букви, без диакритичните знаци и допълнителните букви. Тази опростена форма е широко разпространена в света с тенденция да се превърне в международна, поради което всяка европейска държава, макар и с различна писменост или ударения, разполага с таблици за съответствие, позволяващи нейните знаци и ударения да се транслитерират в основната латинска азбука.
ENRW Light работи на същия принцип, що се касае до информацията, която се попълва от съответния кореспондент, определен за регистъра, който се използва. Все пак за да се разбира добре системата, съдържанието на сайта следва да е достъпно и на езика на самия потребител.12 Към настоящия момент това съдържание е преведено само на английски и френски, като за бързото развитие на тази система ще е необходимо сайтът да бъде преведен на всички езици, които се ползват в Европейския съюз.
На следващо място е необходима защита на националните данни. Например в Естония информацията за завещанията не е изолирана в един регистър, а фигурира в разширен файл, съдържащ информация за цялото наследство и включващ удостоверението за наследници. Поради тази причина Естония е склонна да осъществи връзка с чуждите регистри, при условие че данните ще са защитени и че се обменя само съответната част от информацията. От техническа страна това не представлява проблем.
Обстоятелството, че един национален регистър не е компютъризиран, може да се възприеме като пречка. Това не е проблем, тъй като ENRWA е развила системата ENRW Light, която позволява на некомпютьризираните регистри да обменят информация с другите регистри. Тази пречка е напът да изчезне, доколкото развитието в тази насока благоприятства компютъризацията на съществуващите регистри или създаването на регистри директно в електронна форма от държавите, които не са имали такъв до настоящия момент.13 Преходът от регистър на хартиен носител към електронен регистър все пак изисква да се отразят всички предходни завещателни разпореждания, за да могат съответните файлове да са максимално оперативни. На практика, ако нотариусът регистрира само завещателните разпореждания, извършени след компютъризацията на регистъра, съществува риск при справка регистърът да е в невъзможност да открие едно завещателно разпореждание с оглед на изминалия дълъг период от време между регистрацията му и момента, когато започва неговото издирване.
11 . 24. Например всеки регистър задължително е съобразен с действащата правна уредба в своята държава относно промяната на имената на лицата (фамилно след сключване на брака или след осиновяване и т.н.) и с измененията на приложимото право.
12 . Цялата информация, която ръководи потребителя при ползването на сайта или посочва какво следва да съдържат полетата за попълване.
13 . Например България създаде направо електронен регистър и всички разпоредби относно създаване на регистър на завещанията предвиждат такъв в електронна форма.

Накрая фактът, че националният регистър не е централизиран, може да изглежда като пречка за осъществяване на връзка. Това обаче не е така, защото местните регистри могат да се свързват помежду си, като формират мрежа, която, от своя страна, се свързва с ENRWA на национално ниво. Някои експерти акцентираха, че все пак централизацията на регистъра повишава правната сигурност чрез обобщаване на информацията. Дали обаче да бъде създаден централен регистър, е избор, който е предоставен на всяка от държавите членки.
Като заключение би могло да се каже, че трудностите, препятстващи развитието на ефективна система за търсене, могат да бъдат преодолени. ENRWA може да консултира администраторите, които желаят това, или да насърчи сътрудничеството между самите европейски администратори, тъй като тези, които изграждат за пръв път регистър, могат да се възползват от опита на други държави членки. Някои държави обаче все още не са стигнали до този етап и се налага да приемат законодателство, позволяващо създаването на такъв регистър.
В. Необходими законодателни промени
Развитието на ефективна система за търсене на европейско ниво предполага съществуване на регистър на завещанията във всяка държава. Днес създаването на национален регистър често изисква приемане на съответен закон. По-долу ще изложим ситуациите в онези държави от Европейския съюз, които в момента създават и модернизират регистрите си, както следва: (1) Към настоящия момент няколко държави членки, които още нямат регистър на завещанията, са започнали законодателни процедури за създаване на такъв регистър. (2) В други държави вътрешно законодателство може да се превърне в пречка, ако чрез него се ограничи съществено достъпът до съдържащата се в регистъра информация.
1. Стартирали законодателни процедури
В момента няколко държави - членки на Европейския съюз, работят по създаване или модернизиране на своите регистри на завещателните разпореждания.
- В Германия за създаването на централизиран регистър в електронна форма се изисква да бъде приет федерален закон. Работна група вече изследва този въпрос и е предала заключението си на министъра на правосъдието. Предложението й следва да бъде одобрено последователно от Бундестага (законодателния орган) и Бундесрата (представляващ провинциите, включени във федерацията). Съществува риск тази процедура да се окаже доста дълга. Към настоящия момент в Германия съществува архив на завещанията, но той е ограничен до лицата, родени в чужбина. От техническа гледна точка е невъзможно този съществуващ регистър да обхване цялото население, тъй като капацитетът му е изчерпан и поради това се налага създаването на нов.
- Във Финландия през 2004 г. работна група при Министерството на правосъдието е препоръчала създаването на централен регистър на завещанията. Понастоящем все още не е взето решение за това. Все пак създаването на централен регистър не е единственото възможно решение. Финландия обмисля възможността да се създаде взаимна свързаност между офисите за регистрация. Тези офиси са подходящи да поддържат регистър на завещанията, доколкото същите обслужват регистъра на населението и регистъра на предбрачните споразумения.
- В Гърция обработката на завещанията се организира от служителите на съда. Системата обаче е несъвършена, а съдебните служители не са в състояние винаги да осигуряват надеждна информация относно съществуването на едно завещание. Ето защо гръцкият нотариат е поискал от Министерството на правосъдието да се организира централен регистър в Апелативния съд в Атина. Министерството е дало своето съгласие и се очаква законодателна промяна. Начинът на функциониране на регистъра още не е известен.
- В Латвия към момента завещанията се проследяват чрез сътрудничество между нотариусите, но и тази система е несъвършена. Изготвен е законопроект относно създаването на централизиран електронен регистър на завещателните разпореждания (завещания, договори за наследства и др.) и ще бъде предоставен на правителството, което трябва да вземе благоприятно решение и да определи администратор и правила относно функционирането и управлението на регистъра. Съгласно действащия график бъдещият регистър би трябвало да заработи най-рано през 2012 г.
- В Полша нотариатьт е изразил желание да се създаде регистър на завещанията и да му се възложи неговото управление. Създаването на такъв регистър би повишило правната сигурност, като гарантира на завещателите, че техните разпореждания ще могат лесно да бъдат открити. Очаква се в кратък срок да бъде приет закон, който да регулира тази материя. От техническа гледна точка създаването на регистър на завещателните разпореждания не би трябвало да представлява трудност, тъй като от март 2009 г. съществува електронен регистър на удостоверенията за наследници (т.е. документи, доказващи качеството на наследник). Някои от принципите на този регистър могат да бъдат приложени и при регистъра на завещанията - например ползването на национален идентификационен номер.
- В Швеция данъчната администрация е изготвила предложение за създаване на опционален (незадължителен) регистър на завещанията, което е предадено на Министерството на правосъдието и понастоящем темата е предмет на обсъждане.
Общата тенденция е в посока на все по-широкото разпространение на регистрите на завещанията в Европа, тъй като от 28-те държави, включени в програмата „Завещания в Европа" (това са 27-те държави - членки на Европейския съюз, и Хърватска), двадесет имат собствен регистър, а пет са започнали законодателни процедури, насочени към своевременно създаване на система за регистриране и издирване на завещанията. В този контекст приемането на документ на Общността относно регистриране на завещанията ще стимулира тези държави, които са склонни да създадат регистър, но това не е приоритет за тях.
2. Законови ограничения на достъпа до регистъра
Законодателството на една държава с оглед на неговото съдържание може също така да представлява пречка за създаване на връзка между регистрите - законът може сериозно да ограничи достъпа до регистъра и по този начин да направи невъзможно транснационалното търсене.
В държавите, където подготвителните действия по уреждане на наследството са възложени на съдебен посредник, имат рестриктивно законодателство относно достъпа до регистрите на завещанията. В Австрия, Хърватска, Чехия и Словакия, при смъртта на едно лице съдът определя нотариус в зависимост от датата и мястото на смъртта, който впоследствие действа от името на съда като „съдебен посредник". Тогава единствено този нотариус ще може да извърши справка в регистъра относно завещателя, чието наследство е в процес на уреждане.
Подобна правна уредба препятства взаимното свързване на местния регистър с Европейската мрежа на регистрите на завещанията или с програмата ENRW Light. Австрия, Чехия и Словакия обаче предпочитат да запазят действащото си законодателство.14 В този контекст, дори правната уредба да препятства развитието на ефективна система за търсене на европейско ниво, липсата на политическа воля се оказва важен фактор.
С. Липсата на политическа воля
Някои държави не са склонни да създадат собствен регистър на завещанията. Такъв е случаят с Ирландия.
Един от способите за преодоляване на липсата на политическа воля за създаване на регистър на завещанията е приемането обвързващ европейски документ. Все пак това разрешение на проблема носи риска от противопоставянето на много държави членки. Вследствие на това друго възможно разрешение е да се привлече вниманието на практикуващите юристи в тези държави, за да си сътрудничат при проследяване на завещания и да привлекат общественото внимание върху предимствата, произтичащи от създаването на такъв регистър.
В обобщение може да се каже, че ENRWA разполага с необходимите средства за развитие на Европейската мрежа на регистрите на завещанията. Правната сигурност ще се повиши, след като завещателите, избрали да регистрират завещателните си разпореждания, ще знаят, че същите ще могат да бъдат открити след тяхната смърт. Важно е, че веднъж открити, тези завещателни разпореждания ще циркулират в рамките на Европейския съюз с цел уреждане на собствеността.

III. Движение на завещанията в Европа

Основна цел на ENRWA е да предложи на европейските граждани възможност да узнаят къде могат да бъдат открити завещанията на техните близки, независимо от това в кой национален регистър са вписани.15 След като завещанието бъде открито, възниква въпросът за движението на този документ. На практика след откриването на завещанието следващият етап при уреждане на наследството е да се получи самият правен акт (оригинал или официално удостоверен препис), за да се изследва неговото съдържание. Поради тази причина на експертите от програмата „Завещания в Европа" се постави въпросът дали лицето, при което е депозирано едно завещание, би го предало на натовареното да уреди наследството на лице от друга държава.
Следва да се отбележи, че в повечето от отговорилите 20 държави (Белгия, България, Хърватска, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания) лицата, при които се депозират завещания, биха предали оригинала или заверен препис от него. Оригиналът или преписът обаче няма да бъде предаден безусловно или без да се спази определена процедура. Тези условия и процедури съществено се различават в различните държави, поради което трудно биха могли да се обобщят.

14 . В Австрия изключителността на достъпа до регистъра единствено за съдебния посредник произтича от предвидените от закона процедури по наследяване, ето защо достъпът до регистъра не е открит за нотариуси и други практикуващи юристи. Все пак австрийският нотариат подкрепя взаимната връзка между регистрите на завещанията, въпреки че австрийските нотариуси не могат ефективно да участват в обмяната. Засега Министерството на правосъдието не предвижда разширяване на достъпа.
15 . Такова издирване може да започне едва след като завещателят почине, тъй като принципът на конфиденциалност относно съществуването и съдържанието на завещанието е основополагащ за ENRWA.

Като цяло сред най-често споменаваните условия е издаването на акт за смърт като съществена предпоставка преди обмяната на каквато и да е информация относно съществуването или съдържанието на едно завещание. Може да се изисква доказване на качеството на наследник (по закон или по завещание)16 или доказване на правния интерес на лицето, от името на което се изисква информация за завещанието.17
Понякога се изисква удостоверяване на качеството на лицето, изискващо
информация,18 а понякога горепосочените изисквания може да са установени
кумулативно.19
Някои държави обаче отказват да предават завещания или техни преписи -
такъв е случаят с Хърватска и Гърция.
Въпреки че в повечето случаи лицата, при които са депозирани завещания, по
принцип предават завещания или преписи от тях, практически е много трудно
документът да бъде получен. Непознаването на изискванията и процедурите в другите
държави членки крие риск от ограничаване на достъпа до актовете, съдържащи
завещателни разпореждания. Изглежда обаче, че това е необходим етап с оглед
постигане на взаимно признаване на завещанията. В тази връзка създаването на
Европейска мрежа на регистрите на завещанията няма да разреши въпроса относно
взаимното признаване на завещанията, но ще представлява първата стъпка в тази
насока. Нещо повече, придобитият от ENRWA опит в тази област може да бъде от полза
в контекста на развитието на бъдещи европейски проекти.

IV. ENRWA в услуга на бъдещия европейски гражданин
Асоциацията на европейската мрежа на регистрите на завещанията (ENRWA) е разработила подходящи средства, за да помогне на европейските граждани да открият завещателните разпореждания на своите близки. Придобитите при осъществяване на тази дейност познания и професионални умения може да са от полза за бъдещите проекти на институциите на Общността или на практикуващите юристи, изразяващи се във: (А) Възможност за действие в няколко сфери; (В) Възможност гражданите на европейските държави извън Европейския съюз също ще могат да се възползват от услугите на ENRWA, когато държавите им създадат регистър на завещанията.

16 . В някои държави завещание или препис от завещание може да бъде предадено единствено на наследниците, но не и на лицето, натоварено с уреждане на наследството - така е в Румъния, Литва (предава се само на наследниците по завещание) и в Кипър (където единствено собственикът на имот, посочен в завещанието, може да получи копие от акта).
17 . Експертите от Холандия отбелязаха, че принципът е препис от завещанието да се предава на наследника, като все пак натовареният с уреждане на наследството нотариус може да изисква препис от него, но от името на даден наследник. Лицето, при което е депозирано завещанието, все пак има право да откаже да предаде документа, ако има съмнения дали искането действително изхожда от наследниците. Такива съмнения възникват по-често, ако молбата е подадена от чуждестранен нотариус.
18 . Възможно е да включва доказване качеството на нотариус на лицето, което изисква предаването на документа. В подобна връзка в Ирландия само изпълнителят на завещанието може да получи завещанието, независимо дали има местожителство в Ирландия, или в друга държава. Понякога ситуацията е много комплицирана: в Обединеното кралство изпълнителите на завещанията са компетентни, ако част от недвижимостите са на тяхна територия. Следователно не е необходимо да се предава завещанието. В противен случай препис от завещанието може да бъде предадено, при условие че актът е депозиран в техния регистър.
19 . Експертите, които посочиха едно или повече условия, отделно от тези, които вече бяха споменати, са от Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия (с обявяването на завещанието след смъртта на завещателя, то става официален документ), Латвия, Малта, Полша, Португалия и Испания.

А. Възможност за действие в няколко сфери
Към настоящия момент работата на ENRWA засяга връзката между европейските регистри на завещанията: мрежата, която предстои да бъде създадена, касае най-вече администраторите на регистрите на завещанията, а не лицата, при които се депозират завещанията. В бъдеще ще се търси възможност за пряка връзка с лицата, при които се депозират завещанията, като така ще се засили сътрудничеството между ангажираните с този въпрос юристи.
Възможна е и друга посока на развитие, изразяваща се в разширяване на принципа за взаимна свързаност, с оглед връзката с други национални регистри. В Общността се работи по материята, свързана с брачните споразумения. Към момента няколко държави членки разполагат с регистри, съдържащи тази информация. Връзката между тези регистри би могла да бъде предвидена и с оглед улесняването на публичния характер на актовете, отразявани в брачните регистри в Европейския съюз.
Нещо повече, техническите познания, придобити в процеса на създаване и свързване на регистрите, могат да бъдат споделени с институциите, работещи по създаване на други компютъризирани регистри. Например някои от държавите обмислят създаването на регистри за гражданското състояние, които впоследствие да бъдат взаимно свързани. Обмяната на информация и взаимното сътрудничество ще дадат възможност за прогрес в тази материя. Предвижда се също така средствата, разработени от ENRWA, да се разпространят в Европа, без оглед на членство в Европейския съюз.20


В. ENRWA в услуга на европейските граждани


Дискусионните ателиета в рамките на програмата „Завещания в Европа" дадоха възможност да се срещнат не само специалистите по регистрите на завещанията от държавите в Европейския съюз, но и специалисти от държави, които не членуват в него. Тези срещи дадоха възможност да се узнае позицията на нечленуващите държави във връзка със създаване на регистри на завещания. Беше събрана например информация за ситуацията в Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора. Тези три държави в момента създават своите електронни регистри на завещанията. (
1. Босна и Херцеговина
Тъй като Босна и Херцеговина е федерация от държави, най напред е важно да се отбележи, че действащото законодателство в двете федеративни държави е уеднаквено. Нотариатът на федерацията е създаден през май 2007 г. От самото начало е установено добро сътрудничество между Нотариата и Министерството на правосъдието, както и с хърватския нотариат.
Към настоящия момент няма регистър на завещанията и наследяването не е включено в компетентността на нотариусите, тъй като завещанията се регистрират и съхраняват от съдилищата. Издирването на завещания е трудно, тъй като не е налице връзка между отделните съдилища. В най-скоро време това положение трябва да бъде променено, тъй като се работи по законопроект относно завещанията. Този проект предвижда прехвърляне на компетентността по процеса на наследяване на нотариусите и създаване на регистър на завещанията, управляван от Нотариата. Законопроектът визира задължителната регистрация на нотариалните завещания, като босненският нотариат подкрепя регистрацията на всички актове, свързани с прехвърлянето на собственост, включително и предбрачните договори.
20 . Една от целите на ENRWA е създаването на Европейска мрежа на регистрите на завещания, без
изрично да се уточнява, че тази цел се ограничава само до държавите - членки на Европейския съюз.

2. Македония
Уреждането на наследството в Македония е подобно на това в Хърватска - то е възложено на нотариусите, но ако се повдигне спор, същият ще е в компетентостта на съда.
Към настоящия момент централен регистър на завещанията не съществува. Възможно е все пак нотариусите да регистрират в съда актовете, които съхраняват. Тази система обаче има своите ограничения, доколкото съдилищата не са взаимно свързани и не обменят информация по този въпрос.
В процеса на уреждане на наследството нотариусът не е длъжен да прави справка в съда дали едно завещание е регистрирано, или не. В тежест на наследниците на починалия е да издирят всички документи, необходими за уреждане на наследството, включително и издирването на завещание.
В Македония вече има два електронни централни регистъра - на ипотеките и на търговските дружества. Опитът, свързан с тях, може да бъде използван като образец за създаване на централен електронен регистър на завещанията. Нотариатът вече е предложил на Министерството на правосъдието създаването на такъв регистър.
3. Черна гора
Към настоящия момент професията на нотариуса не съществува в Черна гора, но в процес на приемане е законопроект за нейното въвеждане. Новосъздаденият нотариат ще разполага с компетентност в сферата на наследяването и ще му бъде възложено управление на бъдещия регистър на завещанията. Представител на Министерството на правосъдието е изразил желание Черна гора да се присъедини към ENRWA след създаване на този регистър. В настоящия момент завещанията се регистрират от съдилищата и се съхраняват в съдебните деловодства.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Програмата „Завещания в Европа" имаше за цел да допринесе за създаване на европейско правно пространство за гражданите в областта на завещанията, като насърчава правното сътрудничество между практикуващите юристи. Дискусионните срещи представляваха възможност на участниците да обменят информация за най- добрите практики и опит при създаване на регистри на завещанията. Наред с това тези срещи дадоха възможност да се състави списък с препоръки във връзка със създаването на релевантна европейска регулаторна рамка.
Изпълнението на тази програма също така даде възможност да се заяви, че принципите на управление на европейските регистри като цяло са идентични и че към настоящия момент тенденцията е към създаване и/или компютъризация на регистрите. Вследствие на това би могло да се състави обобщаващ опис по въпроса за регистрацията и откриването на завещания в рамките на Европейския съюз. Този опис ще даде възможност изчерпателно да се посочат и действията, които трябва да се предприемат за успешно развитие на истинска мрежа от регистри на завещанията.21 Мрежата ще бъде в услуга на европейските граждани, като им предостави възможност за проследяване на за вещател ните разпореждания на техните роднини, където и да се
намират в Европейския съюз. Усъвършенстването й ще допринесе за развитието на Европейската зона на свобода, сигурност и законност, чието създаване всъщност е приоритет, предвиден от Хагската програма от 2004 г. Стокхолмската програма от 2009 г. сега визира нейното развитие в интерес на европейските граждани. Според Европейския съвет трябва да се улесни достъпът до правосъдие, основно чрез „онлайн правосъдие", тъй като счита, че електронното правосъдие (e-justice) представлява отлична възможност да се улесни този достъп. В съответствие с правилата за защита на данните някои национални регистри постепенно ще се осъществят взаимна връзка (т.е. регистрите за завещанията).22 Целта на ENRWA е тъкмо да се постигне взаимна свързаност при зачитане разнообразието на националните правни традиции и укрепване на взаимното доверие сред администраторите на регистрите. ENRWA цели като резултат от това да се улесни взаимното признаване на завещателните разпореждания и тяхното движение в Европейския съюз. Освен създаване на възможност за откриване на завещанията, цел на ENRWA е да се улесни регламентирането на процеса на наследяване в европейското правно пространство. В този смисъл чрез опита, който е придобила, ENRWA предлага юридическа и техническа помощ на Европейския съюз, даваща възможност за обмен на документи, необходими за уреждане на наследствата в рамките на Европейския съюз. ENRWA може да играе основна роля за създаване и/или взаимно свързване на национални регистри, различни от регистрите на завещанията - например тези, предназначени за европейското удостоверение за наследство, както е предвидено в проекта на Европейския парламент и на Съвета по законодателството за регламент, относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и автентични актове в областта на наследяването и създаването на
европейско удостоверение за наследство. 23

21 . The ENRWA отговори на запитването на Европейската комисия за предложения през октомври 2009 (JLS/2009/JCIV/OG), за да активизира бързо тези действия.

22 . Съветът на Европейския съюз, Стокхолмска програма - една отворена и сигурна Европа в служба
на гражданите, 02.12.2009 (doc. 17024/09).
23 http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/ ... m_com(2009)0154_7com_com(2009)0154_en.pdf )
I
ПРИЛОЖЕНИЕ
Дата на създаване и компютъризиране на Европейските регистри на завещанията
Държава Дата на създаване на централен регистър Дата на компютъризиране на регистъра24
Австрия 1972 г. 1972 г.
Белгия 13.01.1977 г. 1977 г.
България 17.10.2009 г. 18.10.2009 г.
Кипър 20-те години на XX век Регистърът не е компютъризиран
Хърватска 10.10.2003 г. 6.10.2004 г.
Дания 01.07.1932 г. Средата на 90-те години на XX век
Естония 1996 г. 1.10.1996 г.
Франция 1971 г. 1976 г.
Унгария 1993-1994 г. 1994 г.
Италия 25.05.1981 г. 25.05.1981 г.
Литва 1.07.2001 г. 1.07.2001 г.
Люксембург 1980 г. Регистърът не е компютъризиран
Малта 1859 г. 1999 г.
Холандия 1890 г. 1.01.1976 г.
Португалия 50-те години на XX век Регистърът не е компютъризиран, но тази възможност е предвидена в закона от 28.09.2007 г.

24 . Датата на компютъризиране на регистъра сочи датата, от която регистърът е започнал да използва информационни технологии. Не всички регистри са на еднакъв етап на развитие, а всички те непрекъснато се променят. По-стара дата на компютъризация не значи непременно, че оттогава не е настъпила промяна.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов