С Т А Н О В И Щ Е
от БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
Относно: Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната страница на Министерство на правосъдието
След запознаване със съдържанието на посочения проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието, представяме на Вашето внимание настоящото становище: В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Буква „б“ се допълва така: б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има наследствени имоти.“ 2.. Създава се нова буква „и”: „и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове;“ 3. Досегашната буква „и” става буква „к” и се изменя така: „к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. При универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с нотариално заверена декларация от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват недвижимите имоти в съответния съдебен район. Декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът;“ 4. Създава се буква „л”: „л) всички други актове, за които със закон е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”
По отношение на предложеното допълнение на чл. 4, б. „б“ ПВ намираме същото за неприемливо. Липсва яснота кои актове се имат предвид под „актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има наследствени имоти“. Констативните нотариални актове, с които се удостоверява собственост или вещни права върху недвижими имоти, придобити чрез наследяване се вписват на собствено основание, а именно съгласно чл. 4, б. „а“ ПВ. Докато съгласно чл. 5, б. „в“ ПВ не подлежат на вписване завещанията относно недвижими имоти освен тези по чл. 4, буква "и" и всички други придобивания на недвижими имоти по наследство. Налице е противоречие с предлаганото допълнение на чл. 4, б. „б“ ПВ.
По отношение редакцията на чл. 4, б. „и“ ПВ, същата би довела до известни проблеми по следните съображения: В правната доктрина и съдебната практика еднозначно е решено, че на вписване подлежат и актовете за поправки на вписани актове, и това не се нуждае от последваща нормативна уредба. Ако нотариално удостоверяване е невярно, то може да бъде поправено, ако е вече издадено, чрез ново нотариално удостоверяване. Доказателствената сила на поправящото нотариално удостоверяване е несамостоятелна. Тя предпоставя поправеното нотариално удостоверяване и важи заедно с него, но от деня на новото удостоверяване /така Ж. Сталев и колектив, БГГП-девето издание, стр.1273/. Съгласно практиката на ВКС в случай, че във вписан акт е допусната техническа грешка относно съдържанието на акта съгласно чл. 6 ПВ, актът за нейното поправяне подлежи на вписване на същото основание и по същия ред, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от подлежащия на вписване акт. Следва да се зачита правната природа на акта за поправка на очевидна фактическа грешка, който е подчинен на правния режим, приложим за поправения акт /аргумент и от чл.247, ал.4 ГПК/. Дори и да се приеме, че е нужна нарочна разпоредба, предвиждаща вписване на акта за поправката и в този смисъл е налице непълнота на закона, съобразно общите принципи на гражданския процес съдът е длъжен да формира изводите си съобразно общия разум на закона /чл.5 ГПК/, а в случая той очевидно не търпи невъзможност за поправка на вписване, допуснатата техническа грешка, в което е в състояние да смути правната сигурност, като постави под въпрос предмет, страни, цена и др. на извършеното вписване /Определение № 238/12.06.2012г. по ч.гр.д. №257/2012г. по описа на II г.о. ВКС, докладчик Кр. Влахов/. Нещо повече, в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е казано, че е недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот ... по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на първоначално съставения акт. Съгласно изложеното намираме, че направеното предложение не е съобразено с тези безспорни за теорията и практиката основни моменти. Първо, не всеки акт за поправка на явна фактическа грешка подлежи на вписване, а само този, който касае задължителните реквизити по чл. 6 ПВ /предмет, страни, цена и др. на извършеното вписване/, т.е. ще има последици действието на вписването и за извършваните справки в книгите за вписване. Второ, не е взето предвид обстоятелството, че регламентацията на акта за поправка в чл. 4, б. „и” ПВ, определя и книга за вписване по аргумент на чл. 33 ПВ. В случая това ще е винаги книгата по чл. 33, б. „б” ПВ, т.е. при поправка на нотариални актове поправките ще се подреждат в друга различна книга от тази, в която е поправеният акт. Това противоречи на създадената съдебна практика и на юридическата логика, че актът за поправка на вписан акт подлежи на вписване на същото основание и по същия ред като вписания акт, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от него. Актът за поправка на вписан акт следва да се подрежда в съответната книга за вписване, в която се намира и самият поправен акт.
В допълнение, Правилникът за вписванията, одобрен от Министерски съвет, съгласно законовата делагация на чл. 116 ЗС урежда единствено подробностите относно начина на вписването, докато предлаганите промени в чл. 4, б. „б“ и б. „и“ ПВ касаят видовете актове, подлежащи на вписване.
По отношение редакцията на чл. 4, б. „к“ ПВ относно представянето на декларация са налице някои неясноти: Преобладаващата съдебна практика е наложила при универсално саморъчно завещание с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот да се прилага декларация от ползващото се от завещанието лице с нотариално заверени подписи с описание на недвижимите имоти. Необходимостта от тази декларация се обосновава с цел определяне на местната компетентност на съдията по вписванията /чл. 280, ал. 2 ЗСВ и чл. 7 ПВ/, както и с оглед определянето на дължимата държавна такса- както за получаване на първи препис от обявено саморъчно завещание / т. 9 от ТНТЗННД и чл. 9 от ИНСТРУКЦИЯ № 38/16.11.1998 г. за прилагане на ТНТЗННД, приета с Постановление № 186 на МС от 1998 г./, така и за вписването на това завещание /чл. 2 ТДТСАВ/. Правното основание е уредено в разпоредбата на чл. 534 ГПК от общите правила на охранителните производства, доколкото в случая не са установени особени правила. Когато е затруднен да събере други доказателства относно условията за издаване на охранителния акт, съдът може да задължи молителят да потвърди с декларация истинността на фактите, твърдени от него. За истиността на тази декларация молителят носи наказателна отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма обаче доказателствена сила, задължителна за съда. Той ще оцени нейната достоверност с оглед на всички данни по делото /така Ж. Сталев и колектив, БГПП- девето издание, стр. 1246/. С направеното предложение за изменение на ПВ вероятно се цели уекднаквяване на съдебната практика по този въпрос, но редакцията на разпоредбата на чл. 4, б. „к“ ПВ поражда няколко въпроса. Първо, дали декларация следва да бъде неразделна част от завещанието при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- местна компетентност и дължима държавна такса /чл. 41б, ал. 3 ПВ/, а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот. Второ, възниква въпросът нотариално заверена декларация дали представлява декларация с нотариално удостоверено съдържание или нотариално удостоверени подписи или и двете. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) буква “а“се изменя така: „а)собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв –мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенция по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер; б) буква „г” се изменя така: „г) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, както и данъчната оценка;“ 2. Ал.2 се изменя и допълва така: „(2) Разпоредбата на буква „в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите,които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се прилага и декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти,, включени в наследството, съответно – в търговското предриятие.“ 3. Създава се ал.4: „ (4) Скица-копие от кадастралната карта не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 22, чл.22а, ал. 3, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26 и чл. 32 от настоящия правилник.“
По отношение предлаганото изменение на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ: Намираме изразът „име, съобразно отечественото право“ за неточен. Синоними на „отечество“ са „родина, татковина“. В случая се има предвид хипотезата на имена съобразно родното, отечествено право, които са различни от установените в българското законодателство. Следва да се има предвид, че е възможна промяна в имената и при промяна на гражданството на лицето. Намираме за неточен и изразът „търговец или друго юридическо лице“, тъй като търговците не са само юридически лица, а и едноличните търговци.
По отношение предлаганото изменение на чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ: Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. С направеното предложение данъчната оценка става реквизит на подлежащия на вписване акт, част от неговото съдържание. Съгласно задължителната съдебна практика съдържание на подлежащите на вписване актове по чл. 6 ПВ не може да се допълва от други документи по преписката, защото на вписване подлежи самият акт, а за останалите документи се образува нотариално/особено канцеларско дело. В нотариално охранителното производство по вписване на актове се представя удостоверение за данъчна оценка за недвижимия имот, като удостоверението има две функции- за изчисляване на държавна такса за вписване и проверка изискванията по чл. 264 ДОПК. Доколко е целесъобразно посочването на данъчната оценка да е едновременно част от съдържанието на акта, а удостоверението за данъчна оценка- документ, който се прилага? В допълнение има актове, за които е безпредметно посочване на данъчна оценка в съдържанието, както е например с договорите за наем и аренда.
По отношение изменената и допълнена ал. 2 на чл. 6 ПВ: Налице е терминологична разлика с предлаганото изменение на чл. 4, б. „к“ ПВ. В едната разпоредба се говори за „нотариално заверена декларация“, а в другата за „декларация с нотариално удостоверен подпис“. Налице е неяснота кои са „актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство“. Не става ясно как в хипотезата на наследствено правоприемство молителят би представил декларация от прехвърлителя (арг. чл. 6, ал. 2 ,изр. 2 ПВ). Считаме, че с направеното предложение е решен въпросът с други актове, които касаят съвкупности с включени недвижими имоти, както например с вписване на преобразуване на търговско дружество (чл. 263и, ал. 6 ТЗ, чл. 265о, ал. 3 ТЗ), вписване на промяна на организационна форма на търговско дружество (чл. 264з, ал. 4 ТЗ), вписване на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик (чл. 265б, ал. 3 ТЗ) и на общи възбрани (чл. 715, ал. 2 ТЗ). Направеното предложение поражда същите въпроси както по промените в чл. 4, б. „к” ПВ. Дали декларация следва да бъде неразделна част от актовете при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- местна компетентност и/или определяне на държавна такса (чл. 41б, ал. 3 ПВ), а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот.
По отношение нова чл. 6, ал. 4 ПВ: Считаме за неправилен изказа „при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12 ПВ.... и чл. 32 ПВ“. Вписването на искова молба, респ. заличаване на възбрана, не се извършва по чл. 12 ПВ, респ. чл. 32 ПВ. Основанието за извършването им е уредено в разпоредбите на чл. 11 ПВ, респ. чл. 31 ПВ, докато в посочените с чл. 12 ПВ и чл. 32 ПВ се определят съответно изискванията и начинът на вписване на искова молба и начинът за извършване заличаването на възбрана.
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1 думите по «чл. 4, букви «б»- «и»» се заменят с «по чл. 4, б. «б»- «л»». 2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3: „(2) Молбата за вписване се подава в един или повече еднообразни екземпляра и съдържа: а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя. Когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на нотариалната камара, както и телефонът или електронният му адрес. б)видът на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му; в) други обстоятелства като поредност на вписване на актовете; г) изброяване на приложените документи; д) подпис на молителя. (3) Към молбата за вписване се прилагат: а) представеният за вписване акт в посочения в ал. 4 минимален брой екземпляри; б) документи, предвидени в закон; в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник; г) документ за внесена държавна такса за вписване. 2.Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: (4) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се представят не по-малко от четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви "б" - "л" се представят оригиналът от акта и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.” 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
Създават се чл. 8а и чл. 8б: Чл. 8а. (1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахожденето на недвижимия имот. (2) В момента на постъпването й в службата по вписванията, молбата получава номер от входящия регистър, след което върху нея се отразяват датата, часът и минутата на приемането й и полученият номер от регистъра. (3) Когато молбата е подадена в два и повече еднообразни екземпляра, вторият и следващите екземпляри се връщат на лицето с отразени върху тях данни по ал. 2. (4) В Службите по вписванията, където със заповед на министъра на правосъдието има назначен ръководител на съдиите по вписванията, се определя ежедневно дежурен съдия по вписванията, който приема, преглежда и разпределя актовете по ред, регламентиран в заповедта на министъра на правосъдието.
Чл. 8б. (1) До края на работния ден, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията: а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочват датата на постановяването му, правното основание за вписване и в коя част от имотната пратида да бъде извършено вписване; б) отказва вписването с определение в случаите на чл.32а. Следва преди всичко да се разбере значението на молба за вписване в нотариално охранителното производство по вписване. Основно правило на охранителните производства е, че те започват по писмена молба на заинтерсованото лице /чл. 531, ал. 1, Гл. 49 Общи правила, Част 6 Охранителни производства от ГПК/. Това е израз на диспозитивното начало. Охранителният акт следва да е желан, а не наложен акт. Това е молба за съдействие /чл. 2 ГПК/, доброволна юрисдикция /БГПП- девето преработено и допълнено издание, 2012г., Ж. Сталев и колектив, стр. 1245/. Производството е с безспорен характер, едностранно, няма противна страна. В охранителното производство по вписване на актове обаче са налице особени правила, които са уредени в Правилника за вписванията. По аргумент на чл. 530 ГПК те следва да намерят приложение, а именно: В Правилника за вписванията са предвидени две възможности за начало на производството по вписване- служебно, без наличието на писмена молба, и въз основа на поискване с писмена молба. Когато съдията по вписванията изпълнява нотариални действия, поради липса на нотариус в съдебния район /чл. 82 ЗННД/, вписването на извършен от него акт се извършва веднага след извършването на самия акт. Съдията по вписванията не може, под страх от отговорност, да разпореди извършването на каквито и да е други действия между извършването от него на подлежащите на вписване актове и самото им вписване /чл. 8, ал.1, изр. посл. ПВ във връзка с чл. 9, ал. 4 ПВ/. Това гарантира поредността на вписванията /чл. 34 ПВ и чл. 113 ЗС/. В случая не е необходима нарочна молба за вписване. Служебното вписване като специфична форма на вписване е възможно и поради спецификата на функциите на съдията по вписванията, който е и нотариус. Той съвместява две различни по същината си функции- удостоверява волята на страните и веднага след това в особено охранително производство извършва вписване на съществуващия вече акт. Необходимостта от поискване на вписването въз основа на писмена молба /чл. 8, ал.1, изр. първо от ПВ/ се дължи само на обстоятелството, че актът, подлежащ на вписване, не е извършен непосредствено пред самия съдия по вписванията и с негово участие. Легитимирани да поискат вписване на акт с нарочна писмена молба са: нотариусът, който го е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4, букви "б" - "и" - по писмена молба на страните, на нотариуса и на всеки, който има интерес от вписването. В случая молбата за вписване се слага начало на производството, липсват изрични задължителни реквизити. Молбата за вписване няма самостоятелен характер извън сезиращата си функция, доколкото самите молби за вписвания не подлежат на вписване /а се съхраняват в делото, образувано по вписания акт и се унищожават в по кратки срокове- 5 год., чл. 41а и сл. от ПВ/. В този смисъл са и запазилите значението си по този въпрос трудове на акад. Л. Василев, «Българско вещно право», Университетско издание «Св. Кл. Охридски» 1995г., стр. 544, както и на Е. Дашина, «Актуални проблеми на нотариалната практика»на В. Гигова и Е. Дашина, изд. «Сиби», 1997., стр. 48/. Това становище е застъпено и в т. 1 от Тълкувателно решение от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС: Действащата нормативна уредба не урежда реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – не молбата подлежи на вписване в книгите по ПВ, а приложеният към нея акт. Въвеждането на изискване относно съдържанието на молбата за вписване не отговаря на същността на персонална система на вписване, защото на вписване подлежат актове, а не обстоятелства и актове както е при поимотната система съгласно ЗКИР /чл. 77 ЗКИР/. По този начин съдията по вписванията ще извършва проверка относно редовността на молбата за вписване по чл. 8 и сл. от ПВ, и след като прецени, че е редовна, ще извърши проверка на представения за вписване акт съгласно чл. 32 ПВ, което значително би усложнило и забавило, иначе незабавното производство по вписване. По отношение чл. 8а, ал. 3 намираме за излишно уреждането на броя на молбите за вписване, тъй като този въпрос не е спорен в практиката и на съдебната администрация. Нормотворецът не го урежда за актовете в съдебните производства, каквото е нотариално охранителното производство по вписване на актове (пр. искови молби, жачлби, молби в охранителни производства и др.). По отношение чл. 8а, ал. 4 намираме за излишно да се уреждат въпроси относно дежурствата на съдиите по вписванията и същността на дейността им, при условие, че се касае до отношения във връзка с вътрешната организация на работа. По отношение чл. 8б,б. „б” ”в коя част от имотната партида да бъде извършено вписването” по –подробни съображения ще дадем в коментарa на предложението за чл. 33д и следващите и защо считаме, че вписването по имотни партиди може да бъде предмет на ЗКИР и издадените във връзка с този закон наредби, но не и на Правилника за вписванията.
1. В член 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: (1) След рапореждането на съдията по вписванията данните от акта, които образуват имотната партида, се въвеждат в информационната система, като полученият том и номер от съответната книга, заедно с входящия регистър на молбата за вписване и номерът на имотната партида се записват върху акта. 2. Ал. 2 се изменя така: „(2) Службата по вписванията въвежда в информационната система данните за акта, страните и имота и снема елекронен образ от подписания от съдията по вписванията акт, след което актът се подрежда в съответната книга и в срок от 3 дни от постъпването на молбата третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху тях данни по ал. 1 се връщат на правоимащия.“ 3. В ал. 3 думите „вторият и третият” се заменят с „третият и следващите”, а думите „ал. 1 и 2” се заменятс „ал. 1 и ал. 3”. 4. В ал. 4 думите „под страх от отговорност” се заличават.
От приемането на Правилника за вписванията през 1951г. вписването се изразява в комплекс от свързани действия – юридически, извършвани от съдията по вписванията, и технически, извършвани от служителите при службата по вписванията. Фактическият състав на вписването включва записване на акта във входящ регистър, разпореждане на съдията по вписванията за вписване на акта, подреждане на акта в нарочна книга и съпътстващите това действие отразяване на извършеното вписване и съдържанието на акта в различни “вторични“ спрямо самото вписване книги – партидна картотека, азбучници, описни книги и др. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ПВ предвижда възможността някои „вторични” книги- входящ регистър,партидна книга или картотека, азбучен указател и регистър справки /чл. 33, букви "ж" - "л" ПВ/ и описна книга на нотариалните дела, описна книга на саморъчните и нотариалните завещания, азбучен указател само за нотариални дела и завещания /чл. 33а, букви "а", "г" и "д" ПВ/, да се водят на електронен носител по ред, определен от министъра на правосъдието. В този случай входящият регистър по чл. 33, буква "ж" задължително се разпечатва на хартия и се подписва от съдията по вписванията. С направеното предложение се променя фактическият състав на вписването, като освен това службата по вписванията извършва действия по едновременно въвеждане на данните на акта, страните и имотите в информационна система и снемане на електронен образ от акта. Когато тези действия са част от фактическия състав на вписването означава, че неизпълението им води до непораждане последиците на вписването /чл. 113 ЗС/. В тази връзка не става ясно каква ще е подредбата на информацията в информационната система /данни за акт, страни и имоти/; дали с нея се регламентира воденето на посочените в чл. 41, ал. 2 ПВ регистри на електронен носител или стремеж да се подмени персоналната система на вписване с поимотна система на вписване по ЗКИР /вписване на актове и отразяване на обстоятелства/ и какво ще бъде нейното правно значение.
Направеното предложение за изменение на чл. 9 ПВ в частта за снемането на електронен образ от акта не държи сметка за хипотезите на последващите, вторични вписвания- отбелязвания, заличавания, когато се извършва отбелязване отстрани върху хартиения носител на по-рано вписан акт. В тези случаи ще е налице различие между актовете в книгите за вписване и снетите електронни образци. Не става ясно какво е правното значение на снетия електронен образ от вписан акт и как ще се уредят хипотезите на различие между актовете в книгите за вписване и снетите електронни образци. По-важното е, че не е уредена изрично процедура на сканирането, нарушава се целостта на сканирания акт (все пак е налице официално скрепяне от нотариус или държавен орган, община, съд и т.н.), нито пък е уредена правната стойност на електронните изображения и целта на тяхното създаване.
В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: (1) При вписване на брачни договори, продажба на наследство, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни райони, прехвърляне на търговско предприятие, и на актове, с които се извършва неправична вноска на такива имоти, се представят най-мало по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски. 2. В ал. 3 преди точката накрая се поставя запетая и се добавя «както и при вписване на всички други актове, извън изброените в ал. 1.
Споделяме мнението, че следва да се запази принципът на действаща разпоредба чл. 10, ал. 3 ПВ. Подлежащите на вписване актове с предмет съвкупности (договор за продажба на наследство, обявено универсално саморъчно завещание), които включват и недвижими имоти, които се намират в различни райони, да се вписват по писмена молба на заинтересования по разпореждане на съдиите по вписванията на всеки от тия райони. Това следва да важи и за актовете с предмет търговско предприятие. Спецификата се налага от допълнително представяне на декларация, в която се уточняват недвижимите имоти, с оглед преценката за местната компетентност на съдията по вписванията.
В чл. 11 буква «в» думите «по чл.4, букви «з» и «и» се заменят с по «чл. 4, букви «з», «к» и «л»».
В чл. 12 се правят следните изменения: В ал. 2: а) в изречение първо думите «томът и страницата на» се заменят с «номерът от» б) в изречение второ думите «където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди» се заличават. В ал. 3 думите «в чл. 9» се заменят с «в чл. 8, ал. 8а, чл. 8 б и чл. 9»
В чл. 15, ал. 2 думите «чл. 8 и чл. 9» се заменят с «чл. 8, ал. 8, чл. 8б и чл. 9».
В чл. 16, ал. 3 думите чл. 8 и чл. 9 се заменят с «чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9»
В чл. 20 думите в скобите «чл. 12, ал. 3, чл. 73, ал. 2, чл. 109, ал. 1 и 2, чл. 117, ал. 2, чл. 118, ал. 1, чл. 122, ал. 3 и чл. 128 от Семейния кодекс» се заменят с «чл. 130 от Семейния кодекс».
По отношение предложението за изменение на чл. 20 СК намираме същото за належащо с оглед приетия Семеен кодекс (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила 01.10.2009 г.), но считаме, че към «чл. 130 от Семейния кодекс» следва да бъдат допълнени разпоредбите на: чл. 165, ал. 4 СК, която касае настойничеството, и чл. 168, ал. 2 СК относно попечителството, макар същите да съдържат препращания респ. до чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК (управление и разпореждане с имуществото на детето) и до чл. Чл. 165, ал. 2 и ал. 4 СК. В чл. 22 се създава изречение второ: «Изтичането на срока на вписан договор за наем или аренда се отбелязва по молба на заинтересованото лице с нотариална заверка на подписа»
Намираме направеното предложение за неуместно по следните няколко причини: Първо, разпоредбата на чл. 22 ПВ се намира в Глава IV. „Вписване на ипотеки. Вписване на залози по Закона за особените залози (ЗОЗ) (загл. доп. - ДВ, бр. 86 от 1997 г.)” на Правилника за вписванията, докато договори за наем и аренда се вписват на основание чл. 4, б. „е” ПВ и по реда на Глава II “Вписване на актове относно недвижими имоти” от Правилника за вписванията. Второ, на вписване, отбелязване или заличаване подлежат актове, а в случая се сочи, че „изтичането на срока мна вписан договор за наем или аренда се отбелязва”, което само по себе си представлява обстоятелство, а не акт. В случая, че се твърди наличието на акт подлежащ на вписване, не става ясно в коя книга по чл. 33 ПВ следва да бъде подреден същият, доколкото се вписва на основание чл. 22 ПВ, а не се вписва не основание на някоя от буквите по чл. 4 ПВ, нито представлява договорна или законна ипотека, нито удостоверение за вписването на особен залог и т.н. Трето, съдебната практика на ВКС приема за излишно и безпредметно заличаването на договор за наем: „В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му”- Определение № 230 от 2.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 35/2012 г., I г. о., ГК. Четвърто, налице е изначален проблем с приложението на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, който касае договорите за аренда. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги. Съгласно действащата система на вписване на вписване подлежат актове, докато в чл. 27, ал. 2 ЗА е записано, че се вписва прекратяването, което само по себе си представлява обстоятелство. Проблемът е налице, защото Законът за арендата в земеделието е реципиран изцяло от немското право, като не е взето предвид, че системите на вписване се различават. Съгласно действащата към настоящия момент в РБългария персонална система на вписване подлежат актове, а принципът е на консенсуалното начало, като вписването има по изключение конститутивно действие, докато съгласно немската поимотна система на вписване подлежат обстоятелства и вписването има поначало конститутивно действие. С направеното предложение дори би се задълбочило такова противоречие.
В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 второто изречение се изменя така: “Към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог, заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти, собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6.” 2. В ал. 2 думите „чл. 8 и чл. 9” се заменят с „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9”.
Направеното предложение за изменение на ПВ е съобразено с константната съдебна практика на ВКС по повод вписването по чл. 22а ПВ / Определение № 468 от 28.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 168/07.02.2011 по ч.т.д. № 87/2010г., II т.о., ТК на ВКС, Определение № 207 от 21.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 176/2011 г., I т. о., ТК и т.н. /, но въпреки това редакцията на разпоредбата поражда въпроса: дали договорът следва да бъде неразделна част от удостоверението, издадено от Търговския регистър, при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- с цел определяне на местна компетентност и особените изисквания на чл. 264, ал. 1 ДОПК /чл. 41б, ал. 3 ПВ/, а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот.
В чл. 30 думите «по чл. 8, ал. 2» се заменят с «по чл. 8, ал. 4».
В чл. 32а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»». 2. В ал. 2 думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»». 3. В ал. 3 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»», а думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»». 4. В ал. 4 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»», думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»», а думите «срещу подпис» се заменят с «по реда на Гражданския процесуален кодекс». 5. Ал. 5 се отменя.
Подкрепяме отмяната на ал. 5 на чл. 32а ПВ. Според на това е правилното решение, тъй като в някои случаи порокът на представения за вписване акт, по който има постановено определение за отказ, касае именно индивидуализацията на недвижимия имот, което води от своя страна до трудно определяне на съответната имотна партида.
В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В буква „б” накрая буква „и” се заменя с буква „л”. 2.Създават се нови букви „л” и „м”: л) регистър за удостоверенията; м) регистър за преписи; 3. Досегашните букви „л” и „м” стават съответно „н” и „о”. Създава се чл. 33б: Чл. 33б (1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите – на хартиен и електронен носител. (2) При противоречие в данните между актовете на книгите, от една страна и регистрите, от друга страна, за верни се приемат данните в книгите. (3) При противоречие между данните, въведени на електронен носител от регистрите и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.
По отношение предлаганите ал. 2 и ал. 3 на чл. 33б ПВ: Преди всичко не става ясно кои данни може да са противоречиви. Намираме направеното предложение за неприемливо. Липсва правна логика, когато данните относно поредния номер и датата първоначално се „вземат“ от входящия регистър и впоследствие се възпроизвеждат върху карето на вписания акт, това „вторично“ възпроизвеждане да е с приоритет при определяне верността на данните. При противоречие е възможно да е предмет на специално доказване, но не следва да бъде презюмирано.
Създава се чл. 33в: Чл. 33в (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида, или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител. (2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в Службата по вписванията. За установената техническа грешка, съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на съдията по вписванията, (3) Поправянето на техническа грешка се извършва чрез разпореждане на съдията по вписванията.
Преди всичко считаме, че направеното предложение отново касае неизяснената роля на информационната система при вписването на актове. Следва еднозначно да се определи правното значение на информационната система, за да се прецени необходимостта от предлаганата уредба. Несъответствието между съдържанието на подредения акт в книгите и въведените данни от него в информационната система се подразбира като техническа грешка, като не е разгледана хипотезата на извършена нерегламентирана поправка върху подреден вписан акт или изрично производство по установяване в кои данни именно е налице грешно отразяване. Институтът на „очевидната фактическа грешка“ в гражданския процес, от който е част охранителното производство по вписване на актове, касае постановени съдебни актове /арг. чл. 247 ГПК/. В случая се разглежда техническа грешка, но не в нарочен акт на съдията по вписванията, на данни в книгите с актове, регистрите и информационната система. Принцип е, че поправката се извършва от лицето/органът, което я е допуснал. В случая не съдията по вписванията въвежда данните в информационната система или върху актовете, но на него ще се представя констативният протокол, както и по негово разпореждане ще се изправя техническа грешка. Следва ли да се охранява интересът на страните по акта, като им се съобщи за подаденото искане за поправка на техническа грешка в хипотезите на подадена молба от заинтересовано лице или нотариус. В такъв случай как да се издирят актуални данни за адрес?
Създава се чл. 33г: Чл. 33г За извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните от актовете в имотни партиди, както и за воденето и съхраняването на книгите и регистрите в електронен формат, Агенция по вписванията поддържа информационна система.
Направеното предложение отново касае неизяснената роля на информационната система при вписването на актове. От изложеното следва изводът, че въвеждането на данни в информационната система е част от фактическия състав на вписването /“за извършване на вписванията по поименната система“/. Считаме, че регламентацията на „отразяването на данните от актове в предварителни партиди“ следва да се уреди от ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася до персоналната система на вписване. Следва еднозначно да се определи правното значение на информационната система, за да се прецени необходимостта от предлаганата уредба.
Създава се чл. 33д: Чл. 33д С влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър за съответния съдебен район, службата по вписванията започва водене на имотни партиди на недвижимите имоти. Партидите се водят като електронна база данни в единен формат при спазване на условията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Създава се чл. 33е: Чл. 33е. (1) Службите по вписванията поддържат информационна система. (2) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти. (3) Имотната партида се образува от наличните данни във вписания акт, съгласно чл. 6 и книгите за вписване. (4) Имотните партиди се разпечатват и на хартиен носител.
Създава се чл. 33ж Чл. 33ж. (1) Имотната партида на всеки недвижим имот се състои от следните пет части: 1. част "А" - за имота; 2. част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; 3. част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5; 4. част "Г" - за ипотеките; 5. част "Д" - за възбраните. (2) В част "А" на партидата се вписват: 1. идентификаторът; 2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; 3. адресът; 4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); 5. площта в квадратни метри или в декари; 6. предназначението на имота; 7. етажността на сградата; 8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството; 9. номерът на партидата, където има създадена имотна партида по чл. 9, ал. 1. (3) В част "Б" на партидата 1. се вписват: а). името, ЕГН, дата или място на раждане или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице; б). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице; в). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост; г). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост; д). наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост; е). съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България; ж). кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация; з). видът собственост - частна или публична; и). при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите; й). актът, от който собственикът черпи правото си; к). номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването; л). исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността; м). обстоятелството, че актът по т. 11 е под условие или срок. 2.се отбелязват: а). молбата за вписване; б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване; в). жалбата срещу отказа по б. „б”. (3) В част "В" на партидата 1. се вписват: а). видът на правото; б). носителят на правото; в). срокът, ако правото е срочно; г). актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване; д). исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността; 2. договорите, подлежащи на вписване заедно с: а) вида на договора; б) датата на сключването, страните и предмета; в) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок. 3. Отбелязват се: а). молбата за вписване; б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване; в). жалбата срещу отказа по б. „б”. (5) В част "Г" на партидата 1. се вписват: а). видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд; б). видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването; в). размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски; г). падежът; д). кредиторът - съответно с данните за него, посочени в ал.3, т. 1; е). длъжникът - съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в ал.3, т. 1; ж). промените на вземането; з). заличаването на ипотеката и основанието; и). обстоятелството, че договорът е сключен под условие; й). подновяването на ипотеката. 2. Отбелязват се: а). молбата за вписване; б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване; в). жалбата срещу отказа по б. „б”. (6) В част "Д" на партидата 1. се вписват: а). видът на възбраната - обща или за отделен имот; б). номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната; в). номерът и датата на вписване на възбраната; г). размерът на обезпечената сума; д). заличаването на възбраната и основанието. 2. Отбелязват се: а). молбата за вписване; б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване; в). жалбата срещу отказа по б.”б”.
Създава се чл. 33з: Чл. 33з (1) Партида за недвижим имот по чл. 33ж се създава еднократно при всяко образуване на производство за вписване, отбелязване или заличаване, като следващо вписване, отбелязване или заличаване не е основание за създаване на нова имотна партида. Партида за недвижим имот се създава и в случаите на вписване на акт, с който се разделя или съединява. (2) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообрауван имот с вписване на данните по чл. 33ж, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообрауваните имоти и тя се архивира. (3) В партидата на имот, обрауван от съединяване на имоти, се вписват други вещни тежести върху всеки от имотите. В партидите на съединениете имоти се вписва номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новобраувания имот и те се архивират.
Считаме, че направеното предложение за създаване на нови чл. 33д и сл. ПВ не следва да бъде прието. Правната уредба за създаване на имотни партиди след издадена заповед на Министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР се съдържа и нейното място е в ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася единствено до персоналната система на вписване. Нещо повече, направеното предложение повтаря дословно чл. 59 и сл. от ЗКИР. Считаме, че до обнародването на заповедта за въвеждане на имотен регистър по чл. 73 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред – по реда на ПВ, като се изготвят партиди по чл. 65, ал. 3. В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата на недвижимия имот. /чл. 74 ЗКИР/. В случая приложение намират и разпоредбите на чл. 71 и чл.74 от ЗКИР и чл. 52 – чл. 60 от Глава 7 “Създаване на имотния регистър” на Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър (вероятно предстоят промени в наредбата, доколкото в ЗКИР се премахна създаването на предварителни имотни пратиди). В тази връзка намираме направеното предложение за промени в ПВ за ненужно и незаконосъобразно.
В чл. 34, ал. 3 се изменя така: (3) След приключване на вписванията за всеки работен ден, входящият регистър се разпечатва на хартиен носител, който се подписва от съдията по вписванията.
В чл. 35, ал. 3 думите „В края на годината” се заменят с „До 31 март на следващата година”.
В чл. 36, ал. 3 се отменя.
Според нас с чл. 34, ал. 3 неточно се предлага „След приключване на вписванията за всеки работен ден” да се извърши подписването от съдията по вписванията. Идеята на приподписването от съдията по вписванията е гаранцията да се запази поредността на вписванията, без да се променят извършените отразявания във входящия регистър, тъй като по поредния номер на входящия регистър се определя редът на извършеното вписване, отбелязване или заличаване (чл. 34, ал. 2 ПВ). Важно е подписът на съдията по вписванията да бъде положен след приключване на входящия регистър за работния ден, а не след приключване на вписванията, защото вписването представлява сложен фактически състав, а записването във входящия регистър представлява само един елемент от този сложен фактически състав.
В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и издадените удостоверения” отпадат. 2. Създава се ал. 2 и ал. 3: (2) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения. (3) В регистъра за преписите се записват издадените преписи.
Поставяме въпроса в кой регистър следва да бъдат отразени справките, които се изискват от държавни органи като МВР, НАП, КОНПИ и др., и са различни от удостоверения и преписи.
чл. 41 се правят следните изменения: 1. Ал. 1 се изменя така: (1) В края на календарната година входящият регистър се подвързва, прошнурова и заверява съгласно правилата на чл. 35, ал. 3. 2. Ал. 2 се изменя така: (2) Агенция по вписванията осигурява архивиране и надлежно съхранение на данните от информационната система.
В чл. 41б след думата „книга” се поставя точка и останалият текст до края на изречението се заличава.
Налице е неяснота коя алинея ще бъде променена, доколкото чл. 41б съдържа три алинеи, а ал. 1 и ал. 2 съдържат думата „книга”. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо накрая след думата „вписване“ се добавя „и по партидите на лицата в информационната система". б) в изречение второ буква „л“ се заменя с буква „н“. 3. Създава се ал. 3: (3) От информационната система по чл. 33в може да бъде предоставена електронна справка за вписвания по лице в цялата страна. Тази справка обхваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията, където лицето е участвало като страна в акт, поделажащ на вписване, от момента на отразяването им в информационната система“.
По отношение на предложението за нова ал. 3 на чл. 42 ПВ: Считаме, че ще доведе до множество неверни справки и опасност от реализиране на отговорността на Агенция по вписвания за същите. Първо, налице са множество грешки в миграцията от стари програмни продукти, които грешки са пренесени и в програмата ИКАР. Издавани са заповеди от изпълнителния директор на АВ, с които се указва при изготвяне на устни и писмени справки да се извършва проверка по всички програми, с които е работила съответната служба. Справката за вписвания по лице в цялата страна касае справка единствено в програмата ИКАР, респ. няма да може да се извърши справка във всяка една от предишните програми на останалите служби по вписванията, за да се избегнат грешките в неправилната миграция. Второ, вписаните актове се отразяват по персонална партида единствено и само на собственика/собствениците, т.е. по праводателя /чл. 36 ПВ и чл. 37 ПВ/. Така съгласно действащата нормативна уредба при справка по персонална партида би следвало да се отразят само актове, по които лицето е собственик/ праводател, а не когато е участвало като страна в акта- напр. кредитополучател, който не е ипотекарен длъжник. Съгласно прилаганата към настоящия момент информационна програма ИКАР- се въвеждат всички страни, но по предходните програми положението не е същото. Заявената по чл. 42, ал. 3 ПВ електронна справка ще бъде непълна за миналите периоди по предходни програми, тъй като ще съдържа данни не за всички актове, по които лицето е участвало като страна в акт, а само данни за актове, по който е бил собственик/ праводател. Отново е налице риск от издаване на неверни електронни справки и реализиране на отговорността на АВ.
В чл. 44 се създава ал. 2: (2) В случай, че за определен имот е налице имотна партида в електронния имотен регистър, освен справката по ал. 1, може да се издаде и заверен препис – извлечение от съответната имотна партида. Отново считаме, че предложената разпоредба на чл. 44, ал. 2 ПВ следва да се уреди от ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася единствено до персоналната система на вписване. Още повече е налице правна уредба в този смисъл – чл. 92 и сл. ЗКИР, но приложима единствено при наличие на имотен регистър, въведен с влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73, ал. 1 ЗКИР. В допълнение, при въвеждането на информационната програма ИКАР са проведени обучения на служителите от службите по вписванията, като на част от тях е обяснено, че трябва да се премахват данните на „старите“ собственици от част Б на партидата за имота. По този начин има изтрити данни от партиди за имот, те са непълни и при издаване на подобни справки отново би се стигнало до реализиране отговорността на АВ.
В чл. 45 се правят следните изменения: 1. В буква „а” думите „за определени лица” се заменят със „за определено лице”; 2. В буква „б” думите „за определени недвижими имоти” се заменят със „за определен недвижим имот”.
В чл. 46, ал. 1 думата „лица” се заменя с „лице”, а изразът „едно или няколко определени лица” се заменя с „лицето”.
Създава се чл. 46а: Чл. 46а Заявление за издаване на удостоверение може да се подава във всяка служба по вписванията. Удостоверението се издава по разпореждане на съдията по вписванията от съответния съдебен район по местонахождение на имота, където е необходимо да се извърши удостоверяването. От издаденото удостоверение се снема електронен образ. Заявителят може да получи в посочена от него служба по вписванията заверен препис от удостоверението, възпроизведен на хартиен носител.
По направеното предложение за нова разпоредба чл. 46а ПВ считаме, че не е уреден начинът на изпращане на заявлението за издаване на удостоверение, както и приложените документи (изпращане на хартиения носител или сканирани копия), до местнокомпететния съдия по вписванията чрез съответната служба по вписвания. Предпоставка за бъдещи проблеми е обстоятелство, че е налице противоречива практика в издаването на удостоверения за имоти, за което многократно сме сезирали Министерство на правосъдието. Налице са съществени разлики в изискването за прилагане на допълнителни документи, които са продиктувани от конкретния случай- напр. разлики в описанията на недвижимите имоти по документ за собственост и понастоящем- по скица, както и от разлики в имената на лицата, по чиито пресонални партиди ще се извършва справката по чл. 39 ПВ. Също така и обстоятелството, че в производството за издаване на удостверения е възможно прилагането на института „без движение”, за разлика от производството по вписване, отбелязване и заличаване на актове (арг. т. 1 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС). Не става ясно при постановяване „без движение” дали разпореждането на местнокомпетентния съдия по вписванията ще се изпраща директно до страната молител или уведомяването ще се извършва чрез службата по вписване по подаване на заявлението. Не става ясно как ще се съхраняват в архива на службата по вписванията такива преписки, които се отнасят до друга местнокомпетентна служба по вписванията, в случай, че се изпращат сканирани копия на заявлението и приложените документи. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: (1) Удостоверението, което се издава за опредлен имот, съдържа: а) описани на недвижимия имот с данните по чл. 6, ал. 1, буква „в”; б) собственото, бащиното и фамилното име (ме, съобразно отечественото право), единният граждански номер на лицето и на неговите праводателя (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв –мястото и датата на раждане; когато е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенция по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер ; в) периода, за който е извършена проверката; г) вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права, съответно удостоверяване, че такива няма за съответния недвижим имот; д) име и подпис на служителя, изготвил удостоверението; е) име и подпис на съдията по вписванията. 2. Алинея 2, б. „а” се изменя: а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на заявителя и на лицето, до което се отнася справката, както и на неговите праводатели; 3. Създава се ал. 3: (3) При искане за издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване относно определен имот или лице не е необходимо представянето на копия от вписаните актове относно имотите, предмет на проверката.
Удостоверенията за наличие или липса на тежести за определени недвижими имоти се издават на правно основание чл. 45, б. „б” от Правилника за вписванията и са вид писмена справка /чл. 44 ПВ/. В удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма /чл. 47, ал. 1 ПВ/. Производството по издаване на удостоверение започва с писмено заявление от молителя. Съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ се определя императивно съдържанието на заявлението за издаване на удостоверение за наличие или липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права върху недвижим имот. Заявлението за издаване на това удостоверение трябва да показва: а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели; б) недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, буква "в". Съдията по вписванията следи за наличието на това съдържание на заявлението. То е необходимо с оглед пълнота на данните, по които да се извърши справка в нотариалните книги на Службата по вписванията, съгласно изискванията на чл. 39 ПВ. Разпоредбата на чл. 39 ПВ определя начина на извършване на справка в книгите за вписванията за определен имот. Съгласно чл. 39 ПВ, за да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани. Доколкото справката по чл. 39 ПВ се извършва по персонална партида на собственика, то следва съдържанието на удостоверението да съдържа данните само на лицето, за което е направена справката, т.е. без преки праводатели, както е направено предложението на чл. 47, ал. 1, б. „б”. Важи коментарът със забележките по предложението за чл. 6, ал. 1, б. „а”. По отношение направеното предложение за нова ал. 3 на чл. 47 ПВ изказваме следното становище: Във всички случаи документ за собственост следва да бъде указан и ако не се представя в копие, то трябва да се съдържат неговите данни по описа на съответната служба по вписванията, а не по описа на нотариуси, учреждения и др. Служебното издирване на този документ за собственост ще отмене технологично време, а в някои случаи е невъзможно (пр. в хипотеза на промяна в границите между съдебни райони, вписаният акт може да е в друга служба по вписванията) и следва да се вземе предвид при кратките срокове за издаване на удостоверения и реалната възможност да се реализира отговорност на Агенция по вписванията по чл. 7, ал. 3 ТДТСАВ. Това е необходимо с оглед разяснения по-горе начин на извършване на проверка за издаване на удостоверение за имот. От представянето на документ за собственост и скица на недвижим имот съдията по вписванията може да установи дали е налице различие на имота, да изиска допълнително удостоверения за идентичност, тогава би могъл да укаже, че справката по чл. 39 ПВ по персонална партида на собственика ще бъде извършена като се търси по всички указания описания на недвижимия имот (особено важно с оглед произнасянето на т. 2 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС). Издаването на удостоверения за имот, без да се съобразят такива различия в описанието на недвижимите имоти или дори при издадени грешни удостоверения за идентичност от общински служби или кадастър, биха довели до реализиране на отговорността на Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията, за което ви посочваме следната съдебна практика: Определение № 804/16.06.2014г. по гр.д. № 1718/2014г. по описа на III г.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 2221/05.11.2013г. по в.гр.д. № 2172/2013г. ІV с-в, ОС- Варна, и същото е влязло в сила. Считаме, че е налице необходимост от нарочна среща между съдии по вписванията и Министъра на правосъдието за по-подробно изложение на всички актуални проблеми по повод издаването на удостверения за имот.
В чл. 50, ал. 2 думите „в”регистъра по чл. 33, буква „к” се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите”. В чл. 51, ал. 2 думите в регистъра по чл. 33, буква „к” се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията и/или регистъра за преписите”.
В заключение, недопустимо е чрез промени в ПВ да се създава нова правна система на вписване, различна от персоналната система на вписване /ЗС и ПВ/ и имотната система /ЗКИР/, без да е налице законова делегация /арг. чл. 116 ЗС/. В тази връзка не следва да се приема разглежданото предложение на проект за изменение и допълнение на ПВ, без да се вземат предвид изложените от нас съображения, които са в интерес на сигурността и стабилността в граждански оборот с недвижимости.
|
|