КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Димитровград, 11.01.2010г.


Днес, 11.01.2010г. М. Р. – Съдия по вписванеята в РС Д, след като разгледа молба с вх. № 44/11.01.2010г. по описа на СВ, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от „Г – Г” ООД, БУЛСТАТ 0000000000000, представлявано от управителя Г. А. М., ЕГН 000000000 за заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот, вписана възбрана като обезпечение на иск по гр.д. № 830/2004г. на ХОС, който е продаден на публична продан.
Съдията по вписванията като се запозна с молбата и приложенията към нея: Постановление за възлагане на недвижим имот № 86631/2003/000074/23.05.2006г. на публичен изпълнител при РД – Пловдив на АДВ и постановление за ЯФГ № 86631/30.06.2006г., постановление на НОИ – РУСО гр. Хасково от 24.07.2003г. и от 28.01.2004г., постановление на публичен изпълнител № 86631/2003/000076/05.06.2006г., скица на поземлен имот, обезпечителна заповед на ХОС, съдебни актове по гр.д. №830/2004г. на ХОС с правно основание чл.402 ГПК за отмяна на допуснато обезпечение, нот.акт № 28, т.І, рег.№ 769, д. № 28/2008г., и ги съобрази с правната уредба, намира, че вписването следва да бъде отказано поради следните причини:
Независимо, че обезпечението не е послужило, заличаването на възбраната, съгласно разпоредбите на Правилника за вписванията, по който съдията по вписванията следва да се ръководи в своята дейност, може да стане само след представяне на удостоверение от надлежното учреждение – в случая определение на ХОС, че вписването може да се заличи – чл.32, ал.2.
Съгласно правилата на ГПК и като източник на правото от по – висока степен, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила определение на съда – чл.402, ал.3.
Видимо от представените документи молителят не е приложил влязло в сила определение на съда, което да удостоверява волята му за заличаване на наложената възбрана.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.32а от ПВ във връзка с чл.32, ал.2 и чл.402, ал.3 ГПК, Съдията по вписванията


ОПРЕДЕЛИ:


Оставя без уважение молба вх. № 44/11.01.2010г. на „ Г – Г” по описа на СВ и отказва да заличи наложената като обезпечение възбрана по гражданко дело № 830/2004г. на ХОС, вписана в СВ от 16.ХІІ.2005г. с акт 48, т.І.
Да се впише определението в регистъра по чл.33, б. „л” от ПВ и се подвърже екземпляр от него и от акта, чието вписване е отказано, в книгата по чл.33, б.”м” от ПВ.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд – Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на заинтересованото лице срещу подпис.






Съдия по вписванията :





Дата:…………..

Получил:………………………………………………………
----------------------------------------------------------------------------------------------

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ .i.Q.. 19.02.2010 г. гр. Хасково

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ...............................................................отделение
на деветнадесети февруари............................................. две хиляди и десета година
в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар .......................................................................................................
прокурор ......................................................................................................
като разгледа докладваното от председателя........................................................
Вчг. дело №. ..............по описа за 2010 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба на адв.
Н.Григоров, АК Хасково против Определение от 11.01.2010 г. на СП при PC Димитровград.
С цитираното определение съдията по вписване при PC Димитровград е оставил без
уважение молба вх. № 44/11.01.2010 г. на „ Г - Р* ООД гр. Димитровград и отказал да
заличи наложената като обезпечение възбрана по гр.д. № 830/2004 г. на ХОС, вписана в СП от
16.12.2005 г. сакт№48т.1.
Недоволен от така постановеният отказ е останал жалбоподателя. който го обжалва в
срок. Твърди,че неправилно в атакуваното определение съдията по вписване е приел.че
заличаването на възбраната може да стане само след представяне на удостоверение от
надлежно учреждение, в случая определение на ХОС, независимо от това,че обезпечението не
било послужило. СП приел,че заличаването на възбраната, както и отменянето на другите
обезпечителни мерки ставало въз основа на влязло в сила определение по чл.402 ал.З от
ГПК.Тези изводи на СП били неправилни. Искането им за заличаване на възбраната било
мотивирано с извършването на публична продан на възбранения имот и възлагането му на „
Компас" ЕООД гр. Димитровград. Възлагателното постановление, освен че легитимирало
купувача като собственик, водело и до отпадането на вписаните вещни тежести. С оглед на
това счита,че в този случай не е необходимо определение на съда по чл.402 от ГПК, т.като
самото постановление за възлагане задължавало СП да заличи възбраната. Моли съда да
постанови определение, с което да отмени постановения отказ и разпореди вписване
заличаване на наложената възбрана.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съкупноСа у във връзка с твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа
страна следното:
С молба от 11.01.2010 г. „ Г Р' ЕООД гр. Димитровград е направил искане до
Съдията по вписвания при PC Димитровград да бъде вписано заличаване на вещни тежести по
отношение на недвижим имот - вписана възрана като обезпечение на иск по гр.д. № 830/2004
г. на ХОС, който имот е продаден на публична продан.. Към молбата са представени
Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.05.2006 г. на Публичен изпълнител при
РД Пловдив на АДВ и Постановление за поправка на ЯФГ; постановление от 05.06.2006 г. на
публичен изпълнител; скица на поземлен имот; обезпечителна заповед на ХОС и постановени
определения на ХОС, ПАС и ВКС по ч.гр.д. № 830/04 г. по описа на ХОС.
С Определение от 11.01.2010 г., предмет на обжалване, съдията по вписвания е
постановил отказ да бъде заличена вписаната възбрана. В мотивите си е посочил,че заличаването на възбраната може да стане само след представяне на удостоверение от ХОС,че
вписването може да се заличи. В случая не било представено влязло в сила определение на
ХО, по силата на което да бъде извършено заличаване на вписаната възбрана.
Постановеният отказ е съобщен на жалбоподателя на 20.01.2010 г., видно от
направеното отбелязване. Жалбата е подадена на 21.01.2010 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи :
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна.
Отказът на съдията по вписвания при PC Д да заличи вписаната възбрана
върху недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по ч.гр.д. № 830/2004 г. на ХОС е
правилен и постановеното определение следва да бъде потвърдено.
Основният мотив на съдията по вписвания да откаже заличаване на вписаната възбрана
е че липсват доказателства, видно от които да е.че съдът е отменил наложената обезпечителна
мярка. С настоящата жалба също не се представят доказателства, видно от които да е,че е
отменено допуснатото обезпечение по предвидения в закона ред. Единствено и само въз
основа на влязло в сила определение на съда, с което се отменя допуснатото обезпечсние,би
могло да бъде вписано заличаване на възбраната. Твърди се,че исковото производство, по
което е наложено обезпечението е приключило, но доказателства в тази насока няма
представени. Индиция за това,че не е отпаднала нуждата от обезпечението е становището на
Агенцията за след приватизационен контрол, изложено в мотивите на Определение на ОС
Хасково от 07.10.2008 г., по гр.д. № 830/04 г. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира,че не е отпаднала нуждата от допуснатото обезпечение и че не са налице основания за
заличаване на наложената като обезпечителна мярка възбрана.
Вън от горното следва да се отбележи,че от приложените обезпечителна заповед от
09.08.2005 г. от една страна и Постановление от 23.05.2006 г. и нот.акт № 28 от 30.01.2008 г.,
от друга страна, не може да се направи извод за идентичност на имота описан в
обезпечителната заповед и в цитираните постановление и нот.акт.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.01.2010 г. на Съдия по вписванията при PC
Д с което е отказал да заличи наложената като обезпечителна мярка по гр.д. №
830/2004 г. на ХОС, вписана в СВ от 16.12.2005 г. възбрана върху недвижим имот.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:

Членове: 1.
2.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №



София,.
2010 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско
отделение, в закрито заседание на 23.06.2010 две хиляди и десета година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №200/2010 година
Производството е по член 274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от „Г'"ООД
гр.Димитровград против определение №30/19.02.20Юг. на Хасковски окръжен
съд,постановено по гр.д.№66/2010г. по описа на същия съд,с което е
потвърдено определение от 11.01.201 Ог. на съдията по вписванията при
Районен съд гр.Димитровград,като е отказано заличаване на наложената
обезпечителна мярка по гр.д.№830/2004г. по описа на Хасковски окръжен съд.
В изложението,приложено към частната касационна жалба,касаторът
заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен
въпрос,решаван противоречиво от съдилищата,в противоречие с практиката на
ВКС,както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на
правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280
ал.1 т.1,т.2 и т.З от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че молителят
„Г"ООД гр.Димитровград е поискал от съдията по вписванията
заличаване на вещни тежести по отношение на недвижим имот-вписана
възбрана като обезпечение на иск по гр.д.№830/2004г. по описа на Хасковски
окръжен съд,който имот е бил придобит от неговия праводател по извършена
публична продан,по силата на Постановление за възлагане от 26.05.2006г.и
постановления за поправка на същото от 04.07.2006г. на Публичен съдебен
изпълнител при РД Пловдив на АДВ,като с определение от 11.01.201 Ог.
съдията по вписванията е постановил отказ да бъде заличена вписаната
възбрана.Съдът е приел,че единствено и само въз основа на влязло в сила
определение на съда по реда на член 402 от ГИК,с което се отменя допуснатото
обезпечение за наложените обезпечителни мерки,би могло да бъде вписано
заличаване на възбраната и след като от молителя не е представил никакви
доказателства в тази връзка ,правилно съдията по вписванията е отказал
заличаване на вписаната възбрана.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното
определение,касаторът твърди,че въззивният съд не е се съобразил със
съдебната практика относно характера на въззивното производство-
Тълкувателно решение №1/2000г. на ОСГК на ВКС,като в мотивите си е
следвало да обсъди посочените от жалбоподателя основания за отмяна на
атакуваното определение,свързани с извършването на публичната продан и
нейните последицижоето не е било отразено в мотивите на съда,основание за
допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т. 1 от ГПК.Освен
че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който в
случая е решен в противоречие с практиката на ВКС,касаторът с посоченото в
тази връзка по изложението му,всъщност навежда касационни оплаквания по
смисъла на член 281 т.З от ГПК,но не и основания за допускане касационно
обжалване на атакуваното определение.
По отношение наличие на хипотезата на т.2 от член 280 ал.2 от П 1К за
допускане на касационно обжалванежасаторът твърди,че съдът се е произнесъл
по правен въпрос относно последиците от извършена публична продан и
действието на постановлението за възлагане на недвижим имот във връзка със
заличаване на всички вещни тежести върху имота или само на вписаните
ипотеки и вещни права,учредени след първата ипотека-член 175 от ЗЗД,като
въззивният съд е възприел,че извършването на публичаната продан не води до
заличаване на наложената възбрана върху недвижимия имот в настоящия
случай.Касаторът се позовава на:
определение по гр.д.№151 по описа на Пловдивски апелативен
съд,според което е необходима изрична молба за заличаване на
вписванията по партидата на недвижимия имот,придружена с писмени
доказателства относно фактите по член 19 ал.2 от Правилника за
вписванията и
определение по гр.д.№812/2005г. по описа на Софийски окръжен
съд,според което по отношение на конкретни имуществени права от
масата на несъстоятелността наложените обезпечителни мерки с
решението за откриване производство по несъстоятелност или с
решението за обявяване на несъстоятелност следва да се считат
вдигнати или заличени с издаване на постановление за възлагането им
по реда на член 717з от ТЗ.
Съгласно т.З от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на
ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно
обжалване по член 280 ал.1 г.2 от ГПК,правният въпрос от значение за изхода
на делото/трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение
на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКСпостановено по
реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.Освен,че горепосочените
съдебни актове от касатора не са от тази категория,произнасянето на съда по
правния въпрос с атакуваното определение не е в противоречие в
постановеното по първото от тях,а второто е неотносимо и се отнася до
производство, във връзка с обявяване на несъстоятелност на
дружество,предвидена в Търговския закон.
В т.2 от изложението на касатора се заявява,че ако не се възприеме
наличието на горепосочените основания за допускане на касационно
обжалването частната касационна жалба да бъде разгледана по
същество,поради наличие на основанията по член 280 ал.1 т.З от ГПК,тъй като
се обжалва определение по дело от значение за точното прилагане на
закона,както и за развитие на правото.Навеждат се доводи за липса на съдебна
практика по член 175 от ЗЗД спрямо другите вещни тежести върху продавания
на публична продан имот и по-конкретно-наложени като обезпечителни мерки
възбрани,както и е налице непълнота на закона по този въпрос.С оглед на
позоваването от касатора на горната хипотеза за допускане на касационно
обжалване,същата съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК
на В КС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело е от
значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за
промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за
осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и
обществените условия,а за развитие на правото, когато законите са
неясни,непълни или противоречивщза да се създаде съдебна практика по
прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в
законодателството и обществените условия промени, каквито аргументи
липсват в изложението на касатора.Посочените такива отново се свеждат до
касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.З от ГПК,но не и до
основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на
Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №30/19.02.20Юг.
на Хасковски окръжен съдщостановено по гр.д.№66/2010г. по описа на същия
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.