КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ОТКАЗ ДА СЕ ВПИШЕ ПРОМЯНА НА КРЕДИТОРА /ЮРОБАНК АД/
Ново мнениеПубликувано на: 18 Яну 2017, 10:02 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16 / 13.10.2016г., гр.Димитровград

Служба по вписванията  тел./факс: 0391/63166
 6400 Димитровград
бул. Г.С. Раковски

Днес, 13.10.2016г., Районен съд – Димитровград, Съдия по вписванията – Мирослав Раев, след като разгледа преписка вх.рег.№ *****/13.10.2016г. по описа на Служба по вписванията – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Адвокатско сдружение „Д и съдружници“, с рег. Номер от ЕАР 36*******, с адрес в гр.София, ул.“Три уши“№10Б, бл.4, ет.5, представлявано от адвокат Д. М. Д., сдружението действащо в качеството си на пълномощник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:********* с искане за вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен мужду „АЛФА БАНК“ А.Е и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР към АВ по партида на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно удостоверение с изх.№ **************/30.06.2016г. и по партида на „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КТЧ съгласно удостоверение с изх.№ **************/30.06.2016г.
Производството се гледа по реда на глава 54 от ГПК.
Съдията по вписванията като се запозна и прецени представените по преписката доказателства, а именно: два броя молби за вписване, нотариално заверени; три броя удостоверения от търговския регистър за вписвания по партидата на „Юробанк България” АД, под, №***********/30.06.2016, две от които нотариално заверени и едно представляващо заверен препис от адвокат Д.; два броя нотариално заверени удостоверения от търговския регистър за вписвания по партидата на „Алфа Банка-клон България”, под №№**************/30.06.2016; копие на списък на ДМА на „Юробанк България” АД, към 29.02.2016 година, представляващ заверен от адвокат Д. препис; Договор за прехвърляне на ТП, представляващ заверен от адвокат Д. препис, Пълномощно от „Юробанк България” АД, вносна берлежка за платена такса към Агенцията по вписванията в размер на 19 565.32 лева от 20.07.2016 година и 34 общо броя ипотеки /в това чило договорни и законни/, всички вписани в СВ – Димитровград, и след като ги съобрази с правната уредба, намира, че вписването следва да бъде оставено без уважение поради следното:
Действащата нормативна уредба не урежда реквизитите на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – не молбата подлежи на вписване в книгите по Правилника за вписванията, а приложеният към нея акт. В конкретният случай се иска вписването на Удостоверение №**************/30.06.2016 година и Удостоверение №**************/30.06.2016 на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора „Юробанк България” АД, като правоприемник на „Алфа банка-клон България” с ЕИК №*********, като същите удостоверяват прехвърлянето на търговското предприятие от „Алфа банка-клон България” с ЕИК №********* на „Юробанк България” АД, като молителя изрично е посочил, че желае тази промяна да бъде отразена по партидата на имота и на длъжника с оглед представени общо 34 /тридесет и четири/ броя актове на ипотеки /в това число общо договорни и закони/ с кредитор „Алфа банка-клон България” с ЕИК №********** и различни длъжници, съответно по тях, без да има описание на имоти, обезпечаващи вземането на кредитора.
На първо място – съгласно посоченото в молбата правно основание чл.16 от ТЗ и по точно, ал.4 на същият член и съгласно разпоредбата на чл.4, буква „л” от ПВ на вписване в службата по вписванията подлежи Договора за продажба на търговското предприятие, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот. Същият обаче следва да отговаря на изискванията чл.3 от ПВ, което в настоящият случай не е налице.
Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър. Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък (аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 9 от Закона за местните данъци и такси). Всички по-горе споменати елементи са необходими за действителността на продажбата на търговско предприятие, т.е. да породи тя желаните от страните правни последици - прехвърлянето на собствеността. Когато в състава на предприятието са включени и други права, за отчуждаването на които се предвижда специален ред, то при тяхното прехвърляне се спазва този ред и предписаната от закона форма. Например прехвърлянето на права върху патентовани изобретения и полезни модели, марки и промишлен дизайн се осъществява чрез вписването на договора в съответните регистри на патентното ведомство, след вписването му в търговския регистър. Вписването в службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т.е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.
Тази правна характеристика на вписването по чл. 16, ал. 4 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в раздел ІІ на Правилника за вписванията (ПВ). Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, договорът за продажба на търговско предприятие следва да се причисли към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване“ по смисъла на препращането в чл. 4, б. „л“ ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 16, ал. 4 ТЗ освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл.6 ПВ. Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота до който се отнася. Искането за вписване на прехвърлянето на търговско предприятие трябва да е съобразено и с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ, изискваща в случаите когато актът касае имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота да се извършва съобразно кадастралните данни по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В тези случаи към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота - предмет на договора, се удостоверява в данъчната оценка. Съдията по вписванията носи отговорност по чл. 265 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя при вписване на акт без представена декларация.За вписването на горецитирания договор се дължи държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, а именно: 0,1% върху цената, по която е таксуван актът, определена съобразно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД).Предвидените в Търговския закон вписвания на продажбата на търговско предприятие както в търговския, така и в имотния регистър, имат за цел да дадат преди всичко гласност на определени обстоятелства относно определени правни субекти, като същевременно тази информация е вярна и актуална. Ето защо, ако едно и също обстоятелство е предвидено за вписване в двата регистъра, то следва да е посочено еднозначно(Решение № 86 от 14.06.2010 г. на ВнАС по ч.т.д. № 307/2010 г., ТО). Както бе упоменато по-горе, ако в предприятието - предмет на продажбата, е включен и недвижим имот вписването се извършва от съдията по вписванията по местонахождението на имота (Решение № 115 от 01.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 308/2009 г., І т.о., ТК).
Според чл.2 от ПВ, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. Подлежащите на вписване актове са посочени изчерпателно в чл. 4 ПВ, като също така изброяване има и в други нормативни актове – ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др. Вписвания по аналогия са недопустими. Съгласно чл.32а ал.1 от ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, ако записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване.
Подобно на исканото вписване не е нормативно регламентирано, като същото наподобява на това по чл.171 от ЗЗД във връзка с чл.17 от ПВ. Законът е ограничил подлежащите на вписване промени в ипотеката, като ги е изброил изчерпателно в чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВ. Те са прехвърляне и залагане на вземане, което е обезпечено с ипотека, встъпване в такова вземане и налагане на запор върху него, както и подновяване и заместване в задължение, обезпечено с ипотека, като тук изискването за валидност е писмена форма с нотариално заверка на подписите. Дори нещо повече в чл.17, ал.1, б „а” прехвърлянето на вземането, обезпечено с ипотека е конкретизирано и свързано единствено с цесията, а с настоящата молба се иска вписване на удостоверение от Агенцията по вписвания удостоверяващо правоприемство, настъпило в резултат на сключен договор за продажба на търговско предприятие, в което е включено обезпечено с ипотека вземане. Други обстоятелства свързани с подлежащите на вписване промени в ипотеката, освен изрично изброените в чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВ не могат да бъдат вписвани и отбелязвани, а представените за вписване удостоверения от Агенцията по вписвания не попадат в тези хипотези.
На следващо място приложената към преписката вносна бележка за платена Държавна такса към Агенцията по вписванията в размер на 19 565.32 лева от 20.07.2016 година, не кореспондира с характера на исканото вписване, тъй като удостоверява материалният интерес на ДМА, което е необходимо при вписването на Договор за продажба на търговско предприятие.
Указания за отстраняване на нередовности в акта или в приложените към преписката документи съдията по вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от
представянето на редовния акт. Съответното приложение на чл.129 ал.2 ГПК в производството по вписване е мислимо само по отношение на молбата, с която се представя актът и която поставя началото на производството. Както бе отбелязано, няма нормативни изисквания към съдържанието на тази молба, съответно няма правно основание, въз основа на което да се извърши преценка на редовността й. Дори да е допустимо на молителя да се укаже да отстрани нередовности на молбата, неизпълнението им не би могло да има за последица отказ за вписване, тъй като чл.32а ал.1 ПВ предвижда като основание за постановяване на такъв отказ само нередовности на
подлежащия на вписване акт, не и на молбата, с която е представен.
Допускането на съответно приложение на чл.129 ал.2 ГПК в производството по вписване би довело до невъзможност вписването да осъществи присъщата си защитна функция. Съгласно чл.9 ал.1 ПВ, вписването на актове относно недвижими имоти се извършва незабавно, в деня на постъпване на акта, в съответния регистър. В този смисъл са и разпоредбите на чл.12 ал.2 ПВ (относно вписването на искови молби и съдебни решения) и тези вписвания трябва да се извършат незабавно, в деня на постъпване на акта. Това практически води до невъзможност на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, още повече, че тази молба може да постъпи в самия край на работния ден. А щом актът не бъде вписан в деня на постъпване на молбата, а в някой от следващите дни, е възможно междувременно да бъде вписан друг акт относно същия имот със същия праводател. Тогава ще се постави въпросът как ще се разреши конкуренцията между лицата, които се явяват правоимащи по всеки от актовете. При съответно приложение на чл.129 ГПК би следвало с отстраняване на нередовностите на молбата за вписване тя да се счита редовна от датата на подаването й, а не от датата на изправяне на недостатъците й. Ако е така, представеният с нередовната молба акт ще бъде противопоставим на трети лица, вписали своя акт след подаване на нередовната молба, макар и преди отстраняване на нередовностите й.
Подобно разрешение е неприемливо, защото третите лица обективно не биха могли да проверят съществува ли съответното право и кой е негов титуляр според поредността на вписванията, тъй като до отстраняване нередовностите на предходната молба, представеният с нея акт не е вписан в никой регистър.
Поради това и съгласно т.1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съответното приложение на чл.129 ГПК в производството по вписване е невъзможно и че съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване.
Това следва да се обясни с изискването за бързина на вписването, разглеждането на всяка молба в деня на постъпването, незабавно изпълнение на актовете, за които е постановено вписване и приключването на входящия регистър всеки работен ден.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.32а, ал.1 от ПВ съдията по вписванията при Районен съд - Димитровград

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение молбата от Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“, с рег. Номер от ЕАР **********, с адрес в гр.София, ул.“Три уши“№10Б, бл.4, ет.5, представлявано от адвокат Д. М. Д., сдружението действащо в качеството си на пълномощник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:********* с искане за вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен мужду „АЛФА БАНК“ А.Е и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ОТКАЗВА вписването.

Да се впише определението в регистъра по чл.33, б. “н“ от ПВ и се подвърже ведно с екземпляр от молбата в книгата по чл.33, б. “о“ от ПВ

В случай на отказ от вписване, отбелязване и заличаване платената държавна такса не подлежи на възстановяване.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Хасково по реда на чл.577 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.



Съдия по вписванията:
/Мирослав Раев/

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВКС потвърждава
Ново мнениеПубликувано на: 03 Апр 2017, 13:25 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 29 Сеп 2009, 17:07
Мнения: 142
Местоположение: Димитровград
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201
гр. София, 03.04.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 527/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 49 от 17.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 790/2016 г. на Хасковски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 16 от 13.10.2016 г. на съдията по вписванията при Служба за вписванията – Д. при Димитровградски районен съд, с което е отказано вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 34 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване вх. № 4048/13.10.2016 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263и, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в Имотния регистър.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”); 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД”. Частният касатор поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд - Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд - Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд - Враца /влезли в сила като необжалваеми/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение № 16 от 13.10.2016 г. на съдията по вписванията при Служба за вписванията - Д. при Димитровградски районен съд, с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма] молба за вписване вх. № 4048/13.10.2016 г., въззивният съд е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в Търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка - клон България” К. по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] не са сред подлежащите на вписване актове, изброени в чл. 4 и чл. 5 от Правилника за вписванията. Решаващият състав е изложил съображения, че по разпореждане на закона на вписване в службата по вписвания подлежат договорите за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, когато с тях се прехвърля недвижим имот или вещно право, но не и удостоверенията от Агенция по вписвания за вписаното в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие. За неоснователни са счетени доводите на заявителя [фирма] за приложимост по аналогия към заявеното с молбата вписване на разрешението в т.3 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС относно вписването на удостоверение чл. 263и, ал. 6 вр. с чл. 263г, ал.1 и чл. 263в, ал. 1 ТЗ, както и за обусловеност на поисканото вписване от разпоредбата на чл. 171 ЗЗД във вр. с чл. 17 от Правилника за вписванията. Във връзка с втория довод съдът е изразил становище, че по силата на чл.171 ЗЗД и чл.17а, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията, когато договорът за прехвърляне на търговско предприятие инкорпорира в съдържанието си и прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане /чл.99 ЗЗД/, на вписване подлежи самият договор по чл. 15 ТЗ, с който е прехвърлено ипотечното вземане, не и удостоверението за вписване на договора в търговския регистър. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за вписване са посочени също неправилно внесената държавна такса по молбата за вписване, както и непредставянето на договора за прехвърляне на търговско предприятие в оригинал или в нотариално заверено копие.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода на делото, е осъществено по отношение на първия и на третия въпрос в изложението, тъй като тяхното разрешаване от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания. Вторият въпрос предполага преценка на законосъобразността на извода в обжалваното определение, че разпоредбите на чл. 263, ал. 6 във вр. с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към вписването на удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, поради което е от значение за правилността на обжалваното определение и не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 452, ал. 2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към въпросите, чието разрешаване е обусловило изхода на настоящото дело.
Представените с изложението определения на Окръжен съд - Видин, Окръжен съд - Кърджали и Окръжен съд - Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпросите дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване в имотния регистър по партидатата на ипотекирания имот и на длъжника. Въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о. С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в Имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в Търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в Имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя; В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл. 17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в Имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на двата въпроса, обусловили изхода на конкретното дело, а именно - че удостоверенията, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в Имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 от 17.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 790/2016 г. на Хасковски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

_________________
Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов