О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16 / 13.10.2016г., гр.Димитровград Служба по вписванията тел./факс: 0391/63166
6400 Димитровград бул. Г.С. Раковски Днес, 13.10.2016г., Районен съд – Димитровград, Съдия по вписванията – Мирослав Раев, след като разгледа преписка вх.рег.№ *****/13.10.2016г. по описа на Служба по вписванията – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от Адвокатско сдружение „Д и съдружници“, с рег. Номер от ЕАР 36*******, с адрес в гр.София, ул.“Три уши“№10Б, бл.4, ет.5, представлявано от адвокат Д. М. Д., сдружението действащо в качеството си на пълномощник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:********* с искане за вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен мужду „АЛФА БАНК“ А.Е и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вписано в ТР към АВ по партида на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно удостоверение с изх.№ **************/30.06.2016г. и по партида на „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КТЧ съгласно удостоверение с изх.№ **************/30.06.2016г.
Производството се гледа по реда на глава 54 от ГПК.
Съдията по вписванията като се запозна и прецени представените по преписката доказателства, а именно: два броя молби за вписване, нотариално заверени; три броя удостоверения от търговския регистър за вписвания по партидата на „Юробанк България” АД, под, №***********/30.06.2016, две от които нотариално заверени и едно представляващо заверен препис от адвокат Д.; два броя нотариално заверени удостоверения от търговския регистър за вписвания по партидата на „Алфа Банка-клон България”, под №№**************/30.06.2016; копие на списък на ДМА на „Юробанк България” АД, към 29.02.2016 година, представляващ заверен от адвокат Д. препис; Договор за прехвърляне на ТП, представляващ заверен от адвокат Д. препис, Пълномощно от „Юробанк България” АД, вносна берлежка за платена такса към Агенцията по вписванията в размер на 19 565.32 лева от 20.07.2016 година и 34 общо броя ипотеки /в това чило договорни и законни/, всички вписани в СВ – Димитровград, и след като ги съобрази с правната уредба, намира, че вписването следва да бъде оставено без уважение поради следното:
Действащата нормативна уредба не урежда реквизитите на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – не молбата подлежи на вписване в книгите по Правилника за вписванията, а приложеният към нея акт. В конкретният случай се иска вписването на Удостоверение №**************/30.06.2016 година и Удостоверение №**************/30.06.2016 на Агенцията по вписванията за промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора „Юробанк България” АД, като правоприемник на „Алфа банка-клон България” с ЕИК №*********, като същите удостоверяват прехвърлянето на търговското предприятие от „Алфа банка-клон България” с ЕИК №********* на „Юробанк България” АД, като молителя изрично е посочил, че желае тази промяна да бъде отразена по партидата на имота и на длъжника с оглед представени общо 34 /тридесет и четири/ броя актове на ипотеки /в това число общо договорни и закони/ с кредитор „Алфа банка-клон България” с ЕИК №********** и различни длъжници, съответно по тях, без да има описание на имоти, обезпечаващи вземането на кредитора.
На първо място – съгласно посоченото в молбата правно основание чл.16 от ТЗ и по точно, ал.4 на същият член и съгласно разпоредбата на чл.4, буква „л” от ПВ на вписване в службата по вписванията подлежи Договора за продажба на търговското предприятие, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот. Същият обаче следва да отговаря на изискванията чл.3 от ПВ, което в настоящият случай не е налице.
Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър. Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък (аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 9 от Закона за местните данъци и такси). Всички по-горе споменати елементи са необходими за действителността на продажбата на търговско предприятие, т.е. да породи тя желаните от страните правни последици - прехвърлянето на собствеността. Когато в състава на предприятието са включени и други права, за отчуждаването на които се предвижда специален ред, то при тяхното прехвърляне се спазва този ред и предписаната от закона форма. Например прехвърлянето на права върху патентовани изобретения и полезни модели, марки и промишлен дизайн се осъществява чрез вписването на договора в съответните регистри на патентното ведомство, след вписването му в търговския регистър. Вписването в службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т.е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.
Тази правна характеристика на вписването по чл. 16, ал. 4 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в раздел ІІ на Правилника за вписванията (ПВ). Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, договорът за продажба на търговско предприятие следва да се причисли към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване“ по смисъла на препращането в чл. 4, б. „л“ ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 16, ал. 4 ТЗ освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл.6 ПВ. Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота до който се отнася. Искането за вписване на прехвърлянето на търговско предприятие трябва да е съобразено и с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ, изискваща в случаите когато актът касае имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота да се извършва съобразно кадастралните данни по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В тези случаи към акта се прилага и скица-копие от кадастралната карта, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота - предмет на договора, се удостоверява в данъчната оценка. Съдията по вписванията носи отговорност по чл. 265 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя при вписване на акт без представена декларация.За вписването на горецитирания договор се дължи държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, а именно: 0,1% върху цената, по която е таксуван актът, определена съобразно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД).Предвидените в Търговския закон вписвания на продажбата на търговско предприятие както в търговския, така и в имотния регистър, имат за цел да дадат преди всичко гласност на определени обстоятелства относно определени правни субекти, като същевременно тази информация е вярна и актуална. Ето защо, ако едно и също обстоятелство е предвидено за вписване в двата регистъра, то следва да е посочено еднозначно(Решение № 86 от 14.06.2010 г. на ВнАС по ч.т.д. № 307/2010 г., ТО). Както бе упоменато по-горе, ако в предприятието - предмет на продажбата, е включен и недвижим имот вписването се извършва от съдията по вписванията по местонахождението на имота (Решение № 115 от 01.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 308/2009 г., І т.о., ТК).
Според чл.2 от ПВ, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. Подлежащите на вписване актове са посочени изчерпателно в чл. 4 ПВ, като също така изброяване има и в други нормативни актове – ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др. Вписвания по аналогия са недопустими. Съгласно чл.32а ал.1 от ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, ако записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване.
Подобно на исканото вписване не е нормативно регламентирано, като същото наподобява на това по чл.171 от ЗЗД във връзка с чл.17 от ПВ. Законът е ограничил подлежащите на вписване промени в ипотеката, като ги е изброил изчерпателно в чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВ. Те са прехвърляне и залагане на вземане, което е обезпечено с ипотека, встъпване в такова вземане и налагане на запор върху него, както и подновяване и заместване в задължение, обезпечено с ипотека, като тук изискването за валидност е писмена форма с нотариално заверка на подписите. Дори нещо повече в чл.17, ал.1, б „а” прехвърлянето на вземането, обезпечено с ипотека е конкретизирано и свързано единствено с цесията, а с настоящата молба се иска вписване на удостоверение от Агенцията по вписвания удостоверяващо правоприемство, настъпило в резултат на сключен договор за продажба на търговско предприятие, в което е включено обезпечено с ипотека вземане. Други обстоятелства свързани с подлежащите на вписване промени в ипотеката, освен изрично изброените в чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВ не могат да бъдат вписвани и отбелязвани, а представените за вписване удостоверения от Агенцията по вписвания не попадат в тези хипотези.
На следващо място приложената към преписката вносна бележка за платена Държавна такса към Агенцията по вписванията в размер на 19 565.32 лева от 20.07.2016 година, не кореспондира с характера на исканото вписване, тъй като удостоверява материалният интерес на ДМА, което е необходимо при вписването на Договор за продажба на търговско предприятие.
Указания за отстраняване на нередовности в акта или в приложените към преписката документи съдията по вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от
представянето на редовния акт. Съответното приложение на чл.129 ал.2 ГПК в производството по вписване е мислимо само по отношение на молбата, с която се представя актът и която поставя началото на производството. Както бе отбелязано, няма нормативни изисквания към съдържанието на тази молба, съответно няма правно основание, въз основа на което да се извърши преценка на редовността й. Дори да е допустимо на молителя да се укаже да отстрани нередовности на молбата, неизпълнението им не би могло да има за последица отказ за вписване, тъй като чл.32а ал.1 ПВ предвижда като основание за постановяване на такъв отказ само нередовности на
подлежащия на вписване акт, не и на молбата, с която е представен.
Допускането на съответно приложение на чл.129 ал.2 ГПК в производството по вписване би довело до невъзможност вписването да осъществи присъщата си защитна функция. Съгласно чл.9 ал.1 ПВ, вписването на актове относно недвижими имоти се извършва незабавно, в деня на постъпване на акта, в съответния регистър. В този смисъл са и разпоредбите на чл.12 ал.2 ПВ (относно вписването на искови молби и съдебни решения) и тези вписвания трябва да се извършат незабавно, в деня на постъпване на акта. Това практически води до невъзможност на молителя да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, още повече, че тази молба може да постъпи в самия край на работния ден. А щом актът не бъде вписан в деня на постъпване на молбата, а в някой от следващите дни, е възможно междувременно да бъде вписан друг акт относно същия имот със същия праводател. Тогава ще се постави въпросът как ще се разреши конкуренцията между лицата, които се явяват правоимащи по всеки от актовете. При съответно приложение на чл.129 ГПК би следвало с отстраняване на нередовностите на молбата за вписване тя да се счита редовна от датата на подаването й, а не от датата на изправяне на недостатъците й. Ако е така, представеният с нередовната молба акт ще бъде противопоставим на трети лица, вписали своя акт след подаване на нередовната молба, макар и преди отстраняване на нередовностите й.
Подобно разрешение е неприемливо, защото третите лица обективно не биха могли да проверят съществува ли съответното право и кой е негов титуляр според поредността на вписванията, тъй като до отстраняване нередовностите на предходната молба, представеният с нея акт не е вписан в никой регистър.
Поради това и съгласно т.1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съответното приложение на чл.129 ГПК в производството по вписване е невъзможно и че съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване.
Това следва да се обясни с изискването за бързина на вписването, разглеждането на всяка молба в деня на постъпването, незабавно изпълнение на актовете, за които е постановено вписване и приключването на входящия регистър всеки работен ден.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.32а, ал.1 от ПВ съдията по вписванията при Районен съд - Димитровград
О П Р Е Д Е Л И: Оставя без уважение молбата от Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“, с рег. Номер от ЕАР **********, с адрес в гр.София, ул.“Три уши“№10Б, бл.4, ет.5, представлявано от адвокат Д. М. Д., сдружението действащо в качеството си на пълномощник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:********* с искане за вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ, съгласно Договор за прехвърляне на Търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен мужду „АЛФА БАНК“ А.Е и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
ОТКАЗВА вписването.
Да се впише определението в регистъра по чл.33, б. “н“ от ПВ и се подвърже ведно с екземпляр от молбата в книгата по чл.33, б. “о“ от ПВ
В случай на отказ от вписване, отбелязване и заличаване платената държавна такса не подлежи на възстановяване. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Хасково по реда на чл.577 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му. Съдия по вписванията:
/Мирослав Раев/
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
