КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Тълкувателно решение № 94 от 16.XII.1987 г. по гр. д. № 71/87 г., ОСГК

Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 2/1988 г.

чл. 483, ал. 2,
чл. 473, ал. 1 ГПК

Относно обжалването на отказ да се състави нотариален акт от нотариуса. Срокът за обжалване отказа на нотариуса да признае правото на собственост върху недвижим имот в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК, направен с постановление, започва да тече от деня на съобщението на молителя, че постановлението е изготвено по реда на чл. 432 ГПК. Срокът за обжалване на отказа на нотариуса по чл. 473, ал. 1 ГПК да издаде нотариалния акт по обстоятелствена проверка започва да тече от деня на отказа.

------------------------

Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Общото събрание на гражданската колегия да се произнесе по въпроса: откога започва да тече срокът за обжалване на отказа на нотариуса по чл. 473, ал. 1 ГПК за признаване на правото на собственост върху недвижим имот - от деня на отказа или от деня на съобщението до молителя, че постановлението е изготвено. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право на собственост. Ако не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели - чл. 483 ГПК.

Издаването на нотариални актове по реда на обстоятелствена проверка представлява удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот. То е охранително нотариално производство и както при всички тези производства съдът само съдейства на страната да получи един правен резултат. При това производство дейността на нотариуса се доближава до тази на съда. Това е единственото изключение, защото поначало нотариалната дейност е свидетелстваща, а дейността на съда е решаваща. В този случай обаче нотариусът не документира юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право.

Предмет на нотариално документиране съгласно чл. 465 могат да бъдат: правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписите и извлеченията от документи или книжа, вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона, нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, както и регистриране и визиране на счетоводни книги, а така също и даване на справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, за които се говори в чл. 465 ГПК. Това съставлява неговата материална, или предметна, компетентност. За определени действия обаче той следва да се съобразява с връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Това са случаите, при които се учредява право на собственост върху недвижими имоти, при правни сделки с нотариални актове за прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право върху недвижим имот, при вписванията, заличаванията и отбелязванията относно недвижими имоти. Тази компетентност е така задължителна, че нейното нарушаване има за последица нищожността на нотариалното действие (чл. 472 ГПК).

Издаването на нотариалния акт по реда на чл. 483, ал. 1 и 2 ГПК се подчинява на общите правила за охранителните производства. Разглеждането на охранителното дело поради едностранния характер става в закрито заседание. Но с оглед на изискванията за издирване на истината разпитът на свидетелите става в открито съдебно заседание. И при него важи принципът за дирене на обективната истина, макар че по тези дела то е затруднено от липсата на противна страна, заинтересована да разкрие неистинността на фактите, твърдени от молителя. И при него се постановява решение - това е постановлението, с което нотариусът признава или отрича твърдяното от молителя право на собственост върху недвижими имоти, което като всички решения по охранителните производства не се ползва със сила на присъдено нещо. Това обаче не означава, че нотариусът е властен, след като обяви решението, сам да го измени или отмени - чл. 192, ал. 1 ГПК. Постановлението на нотариуса има качествата на съдебно решение: неизменност, необжалваемост и неотменимост.

В същото време производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка съществено се различава от останалите нотариални производства. Компетентен да издаде този нотариален акт е само нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот - чл. 466, ал. 1 ГПК. Молбата за издаване е писмена и личното явяване на молителя не се изисква. Не се следи дали лицето знае български език, дали е неграмотно, глухо, нямо или глухонямо, или с друг недъг, не се проверява самоличността, дееспособността и представителната власт, не се чете съдържанието на акта и молителят не го подписва - изисквания, които се съдържат за другите нотариални актове, посочени в чл. 474, ал. 4 и 5 чл. 478 и 479 ГПК, и които изрично ги изключва за това производство - чл. 484, ал. 2 ГПК.

Но за да се издаде нотариалният акт, нотариусът следва да прецени и реши дали твърдяното от молителя право на собственост върху недвижимия имот съществува. След събиране на доказателствата той се произнася с мотивирано постановление. То е решението по охранителното производство. С него нотариусът признава или отрича правото на собственост на молителя. Ако е прието, че молителят е собственик на недвижимия имот, тогава нотариусът издава акт за собственост. Но ако не е признато това право, могат да се поставят въпросите: с какви правни средства разполага молителят, за да провери правилността на издаденото постановление, и от кой момент започват да текат сроковете за обжалване.

В Гражданския процесуален кодекс съществуват два текста за обжалване на действията на нотариуса: чл. 473, ал. 1 и чл. 432 ГПК. Разпоредбите на чл. 473 ГПК са специални по отношение тези на общите правила на охранителните производства по чл. 424 и сл. ГПК и се отнасят само за нотариалните производства: правни сделки с нотариални актове, удостоверяване на право на собственост, удостоверяване на дата, съдържанието на подписите, верността на преписите и др. Ако нотариусът откаже още в началото да започне такова производство, за този му отказ ще се приложи чл. 473 ГПК - ще подлежи на обжалване в седемдневен срок от самия отказ. В този случай не е необходимо съобщаване на молителя.

На молителя се съобщава в другия случай - тогава, когато той не разполага с документи, удостоверяващи правото му на собственост, и то се проверява в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК - по реда на обстоятелствената проверка - чрез разпит на свидетели, обсъждане и преценка на доказателствата и постановяване на мотивирано определение. Този ред е предвиден в производството за издаване на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху един недвижим имот - редът, посочен в чл. 482 ГПК. Допълнителното производство по чл. 483, ал. 2 ГПК се развива по реда на чл. 424 и сл. ГПК - общите правила на охранителните производства - и подлежи на обжалване по чл. 432 ГПК.

При него, както се посочи, нотариусът не документира, не свидетелства, а правораздава. Това става в отсъствие на молителя. За това производство важат разпоредбите на чл. 431, ал. 1 ГПК - постановлението, с което правото на собственост се признава, не може да се обжалва от молителя поради липсата на правен интерес. Само постановлението, с което правото на собственост върху недвижимия имот не се признава, може да се обжалва пред по-горния съд в седемдневен срок от съобщението до молителя, че е изготвено - така, както допуска разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК. Защото в този случай отказът на нотариуса да признае правото на собственост не е нотариално документиране на факт, а на едно право. Тогава, когато нотариусът откаже да документира факт - оформяне на правната сделка с нотариален акт, съставяне на протокол върху плика на саморъчно завещание, обявяване на завещание, нотариални покани и др., - отказът му се обжалва по чл. 473а ГПК и срокът започва да тече от деня на отказа.

В случая, когато нотариусът се произнесе с решение по охранително производство и с него откаже признаване на правото на собственост върху недвижим имот, неговият отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 432 ГПК и срокът започва да тече от деня, в който молителят получи съобщението за това.

След като влезе в сила постановлението, с което независимо дали се признава, или не, молителят за собственик, следва фазата за издаване на искания нотариален акт. Като откаже издаването му, този отказ вече ще подлежи на обжалване по реда на чл. 473 ГПК, защото се касае до обжалване на отказа да се извършат нотариални действия. Срокът на обжалване ще започне да тече от деня на отказа.