КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 27 Сеп 2020, 12:38

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2009 г. гр.София, 19 юли 2010 год.
Ново мнениеПубликувано на: 29 Юли 2010, 10:57 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 356
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 3/2009 г.
гр.София, 19 юли 2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, в съдебно заседание на 29 април 2010 г. и на 28 юни 2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ


ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ТАНЯ МИТОВА
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ПЛАМЕН СТОЕВ


1. КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
2. ЖАНИН СИЛДАРЕВА
24. ЛИДИЯ РИКЕВСКА
3. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
4. ЕЛСА ТАШЕВА
26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА
27. МАРИО ПЪРВАНОВ
6. НАДЯ ЗЯПКОВА
28. ЕМИЛ ТОМОВ
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
29. АЛБЕНА БОНЕВА
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА
9. СТОИЛ СОТИРОВ
31. БОНКА ДЕЧЕВА
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
33. ЖИВА ДЕКОВА
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
13. АНИ САРАЛИЕВА
35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
36. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
15. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
37. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
16. ЛЮБКА БОГДАНОВА
38. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
17. ВЕСКА РАЙЧЕВА
39. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
18. КОСТАДИНКА АРСОВА
40. ОЛГА КЕРЕЛСКА
19. ЗЛАТКА РУСЕВА
41. ЗОЯ АТАНАСОВА
20. ДИЯНА ЦЕНЕВА
42. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
21. БОЙКА ТАШЕВА
43. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
22. МАРИЯ ИВАНОВА
44. БОРИС ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Томбушева постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2009 г.
на ОСГК, докладвано от съдията ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
Председателят на Върховният касационен съд с Разпореждане от 22.10.2009 година е постановил Общото събрание на Гражданската колегия да приеме тълкувателно решение по следния спорен въпрос: „Съставлява ли вписването на исковата молба , съобразно разпоредбата на чл. 114 ал.1 ЗС изискване за редовността й, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129 ал.3 ГПК/ чл. 100 ал.2 ГПК-отм./, предвид Определение Nо 482 от 18. 08.2009 година , постановено по ч. гр. д. Nо 322/2009 година, състав на ВКС-IV отд., с което е спряно производството по посоченото частно гражданско дело след констатацията за противоречиво разрешаване от състави на ВКС на посочения процесуално правения въпрос.

Общото събрание на гражданската колегия , като съобрази тези становища, както и че с влизане в сила на ГПК , приет с ДВ. бр.59/2007 година , проверката на редовността на исковата молба /чл. 129 ГПК / и проверката редовността за допустимостта на предявения иск /чл. 130 ГПК/, са уредени като едни от най-съществените процесуални действия на съда и се явяват израз на дефинирания с чл. 7 ал.1 ГПК принцип на служебното начало, изискващ от съда не само извършване на необходимите процесуални действия по движение на делото и приключването му с валиден и законосъобразен съдебен акт, но и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, тълкувани в контекста на чл. 114 ал.2 ЗС, съобрази следното :

Тезата на съдилищата , че изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК / чл. 98 ГПК –отм./, а разпоредбата на чл. 128 ГПК /чл.99 ГПК-отм./ , не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр, е правилна.

Разбирането на съдилищата , че неизпълнението на указанията на съда за вписване на исковата молба има за последица приложението на чл.100 ал.2 ГПК / отм./, като приложим процесуален закон към момента на постановяването им, а при действащия ГПК – на чл. 129 ал.3 ГПК, се базира на обстоятелствата, че изискването на законодателя за вписване на исковите молби по чл. 114 ЗС , макар и да не е еднозначно на основание за редовност на същата по см. на чл. 127 ГПК /чл. 98 ГПК –отм./, е изискване за всички искови молби по чл.114 ал.1 б.”в” ЗС .Това изискване е уредено от императивна правна норма и съставлява , според чл. 114 ал.2 ЗС , процесуално правило по законосъобразното движение на делото. Регламентираното процесуално задължение „ да не се дава ход на исковата молба” до нейното вписване, за разлика от изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК / чл. 98 ГПК-отм. /, въпреки че няма отношение към съдържанието на подлежащия на вписване акт, има значение за оповестяването на процеса и противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица , поради което Общото събрание на гражданската колегия на ВКС намира, че това становище следва да бъде възприето като правилно.

По силата на допълнението към ЗС / ДВ. бр. 34/ 25. 04. 2000 година, в сила от 1.01.2001 година /, в който смисъл е и изменението на чл. 4 б.”а” от Правилник за вписванията / ПВп /, с новата редакция на чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват „ всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права ”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод , че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани.

Съгласно чл. 1 на ПВп , вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт , визиран с разпоредбата на чл. 112 ЗС , и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право.

Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната –ищец срещу всички права, придобити от трети лица , след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така , като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото – по арг. от чл. 115 ал.4 ЗС , влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване , а дори и невписани , тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.

Съгласно разпоредбата на чл. 129 ал.2 във вр . ал.1 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба , която отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 ГПК и чл. 128 ГПК- а именно да е написана на български език, с точно посочване на съда, до който е адресирана , имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица , цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба, както и да са налице необходимите приложения- -пълномощно, когато исковата молба се подава от пълномощник, документ за внесена държавна такса по сметка на съда и разноски , когато такива се дължат за събиране на доказателства и преписи с приложения за всички ответници.

Съгласно чл. 129 ал.3 ГПК неизпълнението указанията на съда за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея , води до връщането й на ищеца.

Общото събрание на гражданската колегия на ВКС приема , че от гл.т. на процесуални последици , неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС / в т.ч. и за съдебна делба /, следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок/ недостатък/ на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК, т.е. да се приеме , че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл. 129 ал.3 ГПК.

Изискването за вписване по чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица –приобретатели на спорното вещно право , от гл.т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот , като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС / в т.ч. и по искове за съдебна делба /.Уредено от специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството, изискването за вписване обуславя приложението на чл. 129 ал. 3 ГПК в рамките на едно разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона , след като съдът изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие- вписване на исковата молба , и е налице неизпълнение на това указание на съда.

Императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127 ал.1 ГПК , респ. чл. 128 ГПК , не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен от законодателя. Но установените от законодателя последици, а именно тези на чл. 129 ал.3 ГПК , свързани с процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда , могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на определената от законодателя категория искови молби.

Неизпълнението от страна на ищеца по делото на допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда , следва да се приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба, макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова молба.

По този начин се постигна и една по-висша цел на гражданския процес: яснота за заявените в съдилищата искови молби, подлежащи на вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, , с оглед защитата и на обществения интерес при засиления граждански оборот на сделките с вещните права.

По изложените съображения , Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

1. Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./ , а разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.

2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт , с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.

3. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба , е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК .


ПРЕДСЕДАТЕЛ на Общото събрание на Гражданска колегия,
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ


ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:
ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ТАНЯ МИТОВА
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ПЛАМЕН СТОЕВ



1. КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
2. ЖАНИН СИЛДАРЕВА
24. ЛИДИЯ РИКЕВСКА
3. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
4. ЕЛСА ТАШЕВА
26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
5. НАДЕЖДА ЗЕКОВА
27. МАРИО ПЪРВАНОВ
6. НАДЯ ЗЯПКОВА
28. ЕМИЛ ТОМОВ
7. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
29. АЛБЕНА БОНЕВА
8. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
30. СВЕТЛА ДИМИТРОВА
9. СТОИЛ СОТИРОВ
31. БОНКА ДЕЧЕВА
10. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
32. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
11. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
33. ЖИВА ДЕКОВА
12. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
34. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
13. АНИ САРАЛИЕВА
35. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
36. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
15. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
37. ВАСИЛКА ИЛИЕВА
16. ЛЮБКА БОГДАНОВА
38. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
17. ВЕСКА РАЙЧЕВА
39. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
18. КОСТАДИНКА АРСОВА
40. ОЛГА КЕРЕЛСКА
19. ЗЛАТКА РУСЕВА
41. ЗОЯ АТАНАСОВА
20. ДИЯНА ЦЕНЕВА
42. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
21. БОЙКА ТАШЕВА
43. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
22. МАРИЯ ИВАНОВА
44. БОРИС ИЛИЕВ



Особено мнение по т. 3 от Тълкувателно решение по т.д. № 3/2009 г.

В т. 3 на решението се приема, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, неизпълнението на указанията на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Това становище се основава на разбирането, че императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127, ал.1 ГПК, респ. чл. 128 ГПК, не може да се тълкува в по-широк смисъл от вложения от законодателя, но установените от законодателя последици по чл. 129, ал.3 ГПК могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискванията за вписване на определена категория искови молби. Приема се, че при действието на правилата за проверка на исковата молба по чл. 127 ГПК и на установеният принцип на служебното начало с чл. 7, ал.1 ГПК, изискващ от съда да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия, неизпълнението на изричните указания на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗД е основание за връщането и.

Това становище те може да бъде споделено, тъй като правилата по чл. 127 ГПК не съдържат разлика с правилата за проверка на исковата молба по чл. 98 ГПК отм. Както по отменените, така и по действащите процесуални правила, съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Новия Граждански процесуален кодекс не съдържа изменения на уредбата, касаеща задължението на съда да следи служебно за условията, от които зависят съществуването и надлежното упражнение на правото на иск, поради което чл. 7, ал.1 ГПК не може да обоснове направеното на тази основа разграничение в т.1 и т.3 от тълкувателното решение.

Вписването на исковата молба не е изискване за нейната редовност, поради което невписването и не може да обоснове отказ от правосъдие. Когато правото на иск не съществува или е упражнено ненадлежно въпреки указанията на съда, исковата подлежи на връщане. Невписвписването на исковата молба обаче не е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановено решение се отбелязва към нея – чл. 115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановено решение се вписва – 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си. Възможна е и хипотеза на влязъл в сила отказ за вписване на исковата молба от съдията по вписванията, който отказ не може да бъде основание да бъде отказано и правосъдие по делото.

От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл. 115, ал. 5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.



СВЕТЛА ЦАЧЕВА
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
БОЙКА ТАШЕВА
СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
КОСТАДИНКА АРСОВА


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Определение 7/15.01.2009г. по ч.гр.д. 1870/2008, IV г.о. ВКС
Ново мнениеПубликувано на: 17 Окт 2010, 10:58 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7
гр. София, 15.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1870 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. Б. С. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. Е, против определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 635 от 1 април 2008 г., постановено по гр.д. № 885 по описа на районния съд в гр. Р. за 2005 г. за връщане на исковата молба на А. С. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приравнил определението с разпореждане; исковите молби за ревандикация не подлежат на задължително вписване; решението по иск за собственост не замества волеизявление на ответната страна в полза на ищеца; вписването на исковата молба по иск за собственост не е процесуална предпоставка за допустимостта й. В изложение към жалбата се сочи основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК като въпросът относно задължителното вписване на исковите молби по чл. 108 от Закона за собствеността е в противоречие с категорична съдебна практика, както и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Към жалбата се прилага решение № 116 от 16 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО на ВКС за 2006 г. Освен посочения въпрос, макар и да не е отразен изрично, се поставя и въпрос за вида на акта, с който първостепенният съд следва да се произнесе в хода на процеса при установяване на нередовност на исковата молба.
Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че исковите молби за собственост подлежат на вписване според систематичното тълкуване на чл. 112 от Закона за собствеността във връзка с разпоредбите на П. за вписванията. Частният жалбоподател е предявил осъдителен иск за собственост против общината с твърдението, че е собственик на процесния имот въз основа съдебна спогодба, покупко-продажба и наследяване, но общината го завзела без правно основание и без проведена отчуждителна процедура. С молба от 29 февруари 2008 г. жалбоподателят представил поправена искова молба, в която имотът бил индивидуализиран по действащия регулационен план на града. С разпореждане от 6 март 2008 г. съдът оставил исковата молба без движение с указание исковата молба да бъде вписана, но жалбоподателят със становище посочил, че исковата му молба не подлежи на задължително вписване.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото разрешаването на посочения съществен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, но не и по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, тъй като по посочения въпрос липсва нормативна или трайно установена практика на ВКС. Повдигнатият процесуално-правен въпрос за вписването на исковите молби по искове по реда на чл. 108 от Закона за собствеността е съществен за изхода на делото.
Вторият процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не за изхода на настоящото производство. Не е налице спор относно вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе при констатиране на нередовност на исковата молба в течение на съдопроизводството. Погрешното наименоване на съдебния акт не води до порок на съдебното произнасяне, след като актът на съда носи всички характерни белези на определение.
С изменението на Закона за собствеността от 2000 г. се предвижда вписване на всички актове, признаващи вещни права върху недвижими имоти, като изрично в чл. 112 б. “з” от ЗС се сочи, че подлежат на вписване и влезлите в сила съдебни решения, заместващи актовете по б. “а” на посочения текст. Следователно, съдебните решения по искове за собственост подлежат на вписване като заместващи на актовете по б. “а”, след като те установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца. Правилникът за вписванията в чл. 11 определя кои искови молби подлежат на вписване, като в б. “в” се определя задължителност за вписване на искови молби за постановяване на решения по смисъла на чл. 4 б. “з” от същия правилник, а именно на влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква “а”. По този начин исковите молби по осъдителните искове за собственост, тъй като с тях се цели признаване право на собственост като елемент от установяването по ревандикационния иск, подлежат на вписване заради задължителността на вписване на решенията по тях. По посочените съображения атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: ИМ- редовност, представяне на скица и дан. оценка
Ново мнениеПубликувано на: 29 Май 2014, 09:58 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 398
[населено място], 27.05.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №383 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №730 от 04.07.2013г. по т. д. № 123/13г. на Старозагорски окръжен съд за връщане на предявената от жалбоподателя искова молба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли съдът да уведоми страната, че е издал поисканите съдебни удостоверения; 2.Данъчната оценка и скицата представляват ли абсолютни процесуални предпоставки за разглеждането на иска; 3. Налице ли е основание за връщане на исковата молба, ако страната е изпълнила указанията на съда, но не си е взела поисканите удостоверения и 4. Следва ли да има изходящ номер на издаваните съдебни удостоверения с печат, за да бъде ясно и точно от кого са издадени. Поддържа също, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата в България.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени [фирма] срещу К. П. Карагитлиев при условията на алтернативност иск за връщане на сума в размер на 133 978 лева, дадена по договора за строителство между страните от 30.03.2000г. и иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за строителство от 30.03.2000г. Първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи данъчна оценка на недвижимия имот и скица – копие от кадастралния план на същия, както и да индивидуализира недвижимия имот по чл.60 от ЗКИР, а също и да впише исковата молба. С молба от 07.05.2013г. ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за да се снабди със скица и удостоворение за данъчна оценка на имота. На 10.05.2013г. поисканите съдебни удостоверения са издадени, но не са получени от ищеца до 04.07.2013г., когато първоинстанционният съд е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените указания. За да потвърди определението на Старозагорски окръжен съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че към датата на постановяване на обжалваното определение са били налице предпоставките по чл.129 ал.3 и 4 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че третият и четвъртият от поставените въпроси не са относими към предмета на спора, доколкото в случая ищецът не е изпълнил дадените му указания, а само е поискал да му бъдат издадени необходимите съдебни удостоверения. Редовността на издадените съдебни удостоверения също не е релевантна за изхода на спора, тъй като няма данни ищецът да е бил възпрепятстван да се снабди с необходимите документи – удостоверение за данъчна оценка и скица, поради нередовност на издадените от съда удостоверения. Първият поставен въпрос е относим към предмета на спора, но по него частният жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като не е посочил задължителна практика на ВКС или други съдебни актове, в които този процесуалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с обжалваното въззивно определение.
Процесуалноправният въпрос за значението на данъчната оценка и скицата на недвижимия имот като абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на образуваното производство е относим към предмета на спора. Представените с частната касационна жалба определения обаче не обосновават наличието на посочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Представеното определение № 32 от 21.01.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№468/2009г., І г.о. на ВКС, е неотносимо към настоящия спор доколкото същото отразява спецификите на производството за съдебна делба, които го отличават от останалите искови производства, включително и относно определянето на размера на дължимата държавна такса. По отношение на останалите представени определения, не е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие между тълкувателните мотиви на ВКС и даденото с обжалвания съдебен акт разрешение на процесуалноправния въпрос, доколкото в тези определения не е застъпено становище, че представянето на удостоверение за данъчна оценка е без значение за редовността на исковото производство. Касационното обжалване на определение № 2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато, но при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед служебно известна на настоящия състав задължителна съдебна практика - определение № 81 от 20.02.2012г. на ВКС по ч. гр. д. №498/2011г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК.
По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота е задължителна предпоставка за допустимостта на исковото производство в случаите, когато въз основа на него се определя цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху имота, е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Във всички тези случаи определянето на цената на иска не е възможно без да се вземе предвид данъчната оценка на имота, а ако се установи, че такава няма, съдът служебно назначава експертиза за определяне на пазарната цена. В тези хипотези, съдът, в изпълнение на задължението да следи служебно за редовността на исковата молба, следва да задължи ищеца да представи данъчна оценка на имота, съответно да му съдейства да се снабди с такава, като при поискване издаде съдебно удостоверение.
Разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК,. обаче следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.72 ал.2 от ГПК, съгласно която за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. Следователно когато иск от категорията на посочените в чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК е предявен при условията на алтернативно или евентуално съединяване с иск за парично вземане, представянето на удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот не би било от значение за определяне на размера на дължимата държавна такса, а само евентуално за определяне на родовата подсъдност на предявените искове и за тяхното вписване. Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че удостоверението за данъчна оценка е задължителна предпоставка за редовността на иска, когато е необходимо за определяне на цената на иска, а оттам и на дължимата държавна такса и на родовата подсъдност на спора.. Представянето на скица обаче не е условие за редовност на исковата молба и поради това при липсата на такава скица делото не може да бъде прекратено / в този смисъл и практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение № 81 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №498/2011 г., I г. о., ГК/

В настоящата хипотеза с исковата молба са предявени при условията на алтернативност два иска – осъдителен иск за сумата от 133 978,85 лева и иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот. С оглед цената на осъдителния иск за определена парична сума, исковата молба е предявена пред окръжния съд, тоест определена е родовата подсъдност на спора, като няма пречка окръжният съд да разгледа и двата иска, дори ако с оглед данъчната оценка на имота, предмет на предварителния договор, искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД е подсъден на районен съд. Същевременно може да бъде определен и размерът на дължимата държавна такса за един от двата иска в размер на 4 % от търсената сума по осъдителния иск. Видно от представената вносна бележка от 18.04.2013г., дължимата държавна такса е внесена на ищеца още при предявяването на исковата молба.
Предвид изложеното в конкретния случай представянето на удостоверение за данъчна оценка не е предпоставка за редовност на исковата молба, тъй като то не е необходимо нито за определяне на размера на дължимата държавна такса, нито за определяне на родовата подсъдност на предявените искове. Представянето на удостоверение за данъчна оценка и скица на имота са от значение само за вписването на исковата молба съгласно чл.6, вр. чл.12 ал.1 от Правилника за вписванията, Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. №3/2009г., ОСГК изискването за вписване на искова молба на основание, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл.127 от ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Съгласно чл.12 от Правилника за вписавнията исването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 от Правилника за вписванията и евентуално да откаже вписването / в този смисъл ТР №7 от 25.04.2013г. на ВКС по т.д. №782012г, ОСГТК/. Следователно основание за връщане на исковата молба би било налице, ако същата не бъде вписана в определения от съда срок, поради това, че ищецът не е представил необходимите приложения , включително скица и доказателства за цената на имота. В случая указанието на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба не е изпълнено в срок, поради което е налице основание за връщане на исковата молба, но само в частта по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, който подлежи на вписване.
По изложените съображения настоящият състав прима, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд в частта относно иска за заплащане на сума в размер на 133 978,85 лева, поради което обжалваното въззивно определение на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение №2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №730 от 04.07.2013г. по т. д. № 123/13г. на Старозагорски окръжен съд, в частта за връщане на исковата молба относно предявения от [фирма] срещу К. П. Карагитлиев осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 133 978,85 лева.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА определението №2044/18.10.2013г. по ч.т.д. №1098/13г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов