КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 27 Сеп 2020, 11:47

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Да се образува т.д.№ 3/ 2013 г. по описа на ВКС, ГК и ТК
Ново мнениеПубликувано на: 13 Юни 2013, 10:52 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Гр. София, 30.01.2013 г.



Постъпило е предложение от заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по въпросите, свързани с преценка необходимостта от решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот или вещно право върху него, както и за действителността/недействителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган, без да е налице предхождащо я решение на Общото събрание, а съща така и по въпроса за приложимостта на института на договаряне сам със себе си по чл. 38, ал.1 ЗЗД при органно представителство, в хипотеза на сключена търговска сделка от едно и също лице, като законен /органен/ представител на договарящите дружества.Към предложението е приложена противоречива практика на състави на ВКС, като по първия от въпросите с Определение № 14/18.01.2013 г. по т. д. № 1204/2011г. състав на ІІ т. о. на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото, и е предложил на ОСГТК постановяване на тълкувателно решение.
Предвид горното и на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, във вр. с чл. 292
ГПК, следва да бъде образувано тълкувателно дело на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, по което да се предостави възможност за заявяване на становища на посочените в чл. 129 ЗСВ лица.
С оглед изложеното


Р А З П О Р Е Ж Д А М :


І. Да се образува т. д. № 3/2013 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:



1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал.1 т.7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган /управител/ управители/.
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества.


ІІ. Определям комисия за изготвяне на проекта за тълкувателно решение в състав:
Съдия Росица Ковачева- докладчик
Съдия Дария Проданова
Съдия Веска Райчева
ІІІ. Копие от настоящото разпореждане, от предложението на заместник председателите и ръководители на Гражданска и Търговска
колегия, и от определението на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 1204/2011 г. да се изпратят на Главния прокурор, Министъра на правосъдието, Председателя на Висшия адвокатски съвет, Директора на Института за правни науки към Българска академия на науките, ръководителите на катедри по гражданскоправни науки в юридическите факултети на Софийски университет „Климент Охридски”, Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”, ръководителите на катедрите ”Частноправни науки” при Университета за национално и световно стопанство-гр. София и Великотърновски университет „Св.св.Кирил и Методий”, ръководителя на Департамент „Право” на Нов Български Университет
- гр. София, които могат да изразят становище, в срок до 28.02.2013 г. ІV. Копие от настоящото разпореждане, от предложението на заместник председателите и ръководители на Гражданска и Търговска
колегия и от определението на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 1204/2011 г. да се изпратят и на председателите на апелативни съдилища, на окръжните съдилища и на Софийски градски съд - за изразяване на становище в гореуказания срок.
V. Настоящото разпореждане да се публикува на вътрешния и на външния сайт на ВКС – секция ”Тълкувателни дела”, заедно с
предложението на заместник-председателите и ръководители на
Гражданска и Търговска колегия и определението на ВКС, ІІ т. о. по т. д.
№ 1204/2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД:
/ Проф. Лазар Груев/


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон
Ново мнениеПубликувано на: 13 Юни 2013, 11:02 
Необходимо ли е решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, или с вещно право върху такъв имот, в съответствие с компетентността на този орган, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган.

Това е един от двата въпроса, които са предмет на образуваното с разпореждане на председателя на ВКС от 30 януари т. г. тълкувателно дело № 3/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и на Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС. Повод за сезирането на ОСГТК на ВКС е постъпило предложение от ръководителите им по повод констатирани противоречиви разрешения в съдебната практика по формулираните горе проблеми, включително и в касационни решения на ВКС в хипотезата на чл. 290 ГПК.

Произнасяне по този въпрос се съдържа в решения: № 67/09.07.2012 г. по т. д. № 341/2011 г. на Второ отделение на ТК; № 370/2011 г. по т. д. № 1497/2010 г. на Трето г. о.; № 84/31.07.2009 г. по т. д. № 662/2008 г. на Първо отделение, ТК; № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на Четвърто г. о.; № 80/10.09.2012 г. по т. д. № 34/2011 г. на Второ отделение, ТК; № 128/01.11.2012 г. по т. д. № 646/2011 на Първо отделение, ТК; № 140/10.09.2012 г. по т. д. № 329/2010 г. на Второ отделение, ТК.

1. Според преобладаващия брой противоречащи си съдебни актове сделка на разпореждане с недвижим имот от името и за сметка на ООД, дори когато е извършена без решение на Общото събрание (ОС) на съдружниците, следва да се приеме за валидна, обвързваща това дружество. Аргументите на съдилищата в полза на тази теза се свеждат най-общо до следното:

•решението на ОС не е елемент от фактическия състав на такава сделка;
•отсъствието на акт на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е основание да се приеме, че по отношение на такъв договор е налице порокът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД (нищожност поради липса на съгласие);
•за сключване на сделка между правни субекти е необходимо съвпадението на две насрещни волеизявления, а при търговското дружество волеизявлението е на неговия представителен орган, чиито правомощия се определят от закона, а ограниченията в тях, ако не са вписани, са непротивопоставими на трети лица;
•решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ има значение само във вътрешните отношения между дружеството и неговия управител и може да ангажира имуществената отговорността на последния за обезщетяване на дружеството при причинени му вреди;
•решението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е от категорията подлежащи на вписване актове и това прави наличието или липсата му непротивопоставими на третите лица;
•стабилността на гражданския и в частност на търговския оборот би се накърнила съществено, ако договор на разпореждане с недвижим имот на ООД се приеме за невалиден поради липсата на взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ;
•нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е императивна.
Тези доводи се съдържат в мотивите на решения № 370/2011 г. по т. д. № 1497/2010 г. на Трето г. о.; № 84/31.07.2009 г. по т. д. № 662/2008 г. на Първо отделение, ТК; № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на Четвърто г. о.; № 128/01.11.2012 г. по т. д. № 646/2011 на Първо отделение, ТК.

Смятам обаче, че тези становища търпят критика в няколко насоки.

1.1. На първо място възприетото в тях разрешение на въпроса нарушава принципа за законност (чл. 5 ГПК). Търговският закон, който е специален по отношение на други нормативни актове, уреждащи граждански правоотношения, е предвидил изрично в чл. 137, ал. 1, т. 7, че от изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците в ООД е приемането на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имот и вещни права върху тях. Така редактирана и присъстваща в закона, нормата поражда у правните субекти основателни правни очаквания, че засягащите ООД разпоредителни сделки с недвижими имоти не могат да се извършат без знанието и санкцията на общото събрание. Нормата е пределно ясна и не налага допълнително тълкуване, защото волята на законодателя е безсъмнена. Систематично е поместена в законов текст, който урежда изчерпателно въпросите, които са от изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците. Целта на разпоредбата е да се гарантира интересът на съдружниците в ООД при извършване на сделки с имущества на дружеството, които са на значителна стойност и от особено търговско значение, каквито са недвижимите имоти.

Обсъжданият текст на Търговския закон отчита и особеностите на дружеството с ограничена отговорност като правно-организационна форма на търговски субекти, която съчетава личната ангажираност на участниците, характерна за персоналните дружества, и ограничението на риска, присъщо на капиталовите дружества. Затова ООД се квалифицира като междинна форма между тези два вида търговско-правни субекти и връзката между съдружника и юридическото лице е по-близка. Отчитането на спецификите и отликите между правно-организационната същност и нормативното регулиране на ООД и на АД прави неуместна аналогията в уредбата на правомощията на органите им в случаите на придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. По тази причина е недопустимо да се черпят аргументи от норми, относими към устройството и дейността на акционерните дружества, и в частност – на техните органи, както е направено в някои от цитираните решения. Личната обвързаност на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност е мотивирала законодателя към приемане на изричната разпоредба на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Чрез нея се гарантира, че всеки от съдружниците ще бъде известен за идеята за извършване на сделка на разпореждане и ще може да изрази волята си по този въпроси, а в случай че тя не съвпадне с волята на мнозинството – да реализира предоставените му от закона права, включително и тази по чл. 125, ал. 2 ТЗ.

1.2. Не може да се приеме за убедителен аргументът, че нарушаването на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не влече недействителност на извършения нотариален акт (нотариалната форма е условие за действителност) поради това, че нормата няма императивен характер. Поддръжниците на тази теза пренебрегват обстоятелството, че разпоредбата определя кръга от правомощия, които са от изключителна компетентност на общото събрание, т.е. те са извън правомощията на другите му органи, от което следва еднозначно, че неспазването й представлява нарушение на закона и това води до невалидност на противоречащата му сделка;

1.3. Необходимостта от по-засилена законова защита на интереса на съдружниците в ООД опровергава тезата, застъпвана в някои от посочените решения, според която тази закрила се постига чрез предвидената в закона лична отговорност на управителя към дружеството – нормата на чл. 142, ал. 3 ТЗ. Тази норма урежда хипотезата на извършване на конкурентна дейност и е явно неприложима в случаите на разпоредителна сделка с недвижим имот без решение на ОС. Извън това при договор за покупко-продажба на недвижим имот, който обикновено е на значителна стойност, компенсация на вредите, претърпени от дружеството, едва ли може да се постигне чрез реализиране на имуществената отговорност на управителя, особено ако той е бил недобросъвестен. Още по-сложен и ненадежден е пътят за реализация на тази отговорност, ако управителят е едновременно и съдружник. В тази насока следва да се изтъкне, че за разлика от членовете на съветите на директорите (управителните съвети) при акционерните дружества управителите на ООД не са задължени от закона да предоставят имуществена гаранция за своето управление;

1.4. Доводът, че управителят, като представляващ дружеството орган, е единственият валидно изразяващ волята му също не може да послужи за убедителен аргумент в подкрепа на становището, застъпвано в посочените решения. Валидността на волеизявлението му при разпореждане с недвижими имоти е предпоставена от решението на Общото събрание, което по смисъла на закона е единствено овластеният орган да формира волята на юридическото лице при извършването на сделки с недвижими имоти. Липсата на формирана воля от страна на ОС независимо от изявяването на воля от страна на управителя сочи на недопустимо несъответствие между намеренията на органите на дружеството да го обвържат с резултатите от правните сделки;

1.5. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е задължителен елемент от фактическия състав на сделката и отсъствието му обуславя невалидността и непротивопоставимостта й на дружеството. Овластяването на управителя не би могло да се презюмира от отсъствието на вписани ограничения в предметния обхват на представителните му правомощия в Търговския регистър. Още повече че вписването на ограничения в представителната власт на управителя няма действие по отношение на третите лица според чл. 141 ТЗ. Затова законодателят е предвидил такова ограничение с изрична разпоредба;

1.6. Неиздържан е доводът, че след като овластяването има действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването му и договорът на разпореждане с недвижим имот го следва хронологично, той е действителен независимо от липсата на решение на общото събрание на съдружниците. Вече бе изтъкнато, че законоустановеното предметно ограничение на представителната власт на управителя чрез разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се разглежда като непротивопоставимо на третите лица. В тази хипотеза добросъвестността на съдоговорителя на ООД и на третите лица по отношение на такава сделка е изключена, защото съществува изрична разпоредба в закона и задължение на правните субекти е да я спазват. Пренебрегването й е несъвместимо с добросъвестността. Това с особена сила се налага при сделките между търговско-правни субекти, където дължимата добросъвестност и грижа са с повишен интензитет. Всяко трето лице – потенциален съдоговорител на ООД по договор за прехвърляне на недвижим имот, е длъжно под страх от недействителност да съобрази разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и да изиска решение на компетентния орган на ООД. Не съществува нормативно основание, даващо право да се приеме, че законодателят "изрично кредитира" (предпочита) изразената от представителния орган воля на юридическото лице пред действително формираната от компетентния му по закон управителен орган от съображения за стабилитет и за предвидимост на гражданския, в частност на търговския оборот. Такъв подход към проблема мотивира към явно незачитане на закона при съществуването на изрична и ненуждаеща се от тълкуване негова норма. Нещо повече, по този начин без основание се осигурява предимство на незаконосъобразното поведение пред интереса на съдружниците в ООД, който тази норма е предназначена да охранява приоритетно. Стабилитетът на стопанския оборот не може да се предпочете пред закона;

1.7. Отричането на невалидността на сделки, извършени при незачитане на изискването на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не може да се аргументира убедително и с довода, че търговският оборот се поставя в зависимост от законосъобразността на приемането на решенията на ОС, че в случай на отмяна на такова решение този оборот ще бъде сериозно застрашен. На първо място, патологията в дружествените отношения не може да мотивира потъпкване на закона. На следващо място – не е невъзможно да се провери, при дължимата търговска добросъвестност и грижа, степента на риска от отмяна на такова решение във всеки конкретен случай;

1.8. Развит до логичното си продължение, подходът, проявен в обсъжданите решения на ВКС, би довел до дерогиране на останалите текстове на ал. 1 на чл. 137 ТЗ, за да се стигне дотам, че по волята на управителя валидно да се приемат и изключват съдружници, да се приемат годишният отчет и балансът на дружеството, да се намалява и увеличава капиталът, да се избира и освобождава управител, да се изменя и допълва дружественият договор, да се предвидят допълнителни парични вноски. Това са все правомощия от изключителна компетентност на общото събрание на ООД, които систематично са ситуирани в алинеята на законовата норма, в която се намира и т. 7. Никоя от тях не може да се квалифицира като приоритетна спрямо другите или като "по-малко императивна". Не може да се намери логично и правно обосновано обяснение на различния подход към нея и към останалите, които уреждат изброените изключителни права на ОС в ал. 1 на чл. 137 ТЗ. Такъв подход е чужд на законодателя.

Толерирането на явното нарушение на закона в такива случаи поставя под съмнение законността на съдебните актове, които споделят тезата за валидност.

1.9. Становището за валидност на сделки, извършени в отклонение от изискването на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не може да се свърже със съображение за приносно значение за точното прилагане на закона като дейност по разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. То води до създаването на правило, различно от установеното в закона, което на практика е неточно прилагане. Критикуваното разрешение на казуса не може да се мотивира и с целта да се приведе съдебната практика в съответствие с обществените отношения с оглед развитие на правото, защото не може да се свърже с настъпила промяна в социалните условия или в законодателството, нито с изпълнение на функциите по чл. 124 от Конституцията, обуславяща юриспруденциалното развитие на действащото право по смисъла, вложен в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС.

1.10. Най-сетне, застъпеното в обсъжданите решения на ВКС становище за валидност на извършената при неспазване разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ сделка лишава от смисъл съществуването на този законов текст и не дава отговор на въпроса защо законодателят го е въвел изрично в специалния закон с приемането му през 1991 година. Акцептирането по тълкувателен път на критикуваната теза създава реален риск за злепоставяне на икономическите интереси на дружеството с ограничена отговорност като търговско-правен субект, за увреждане на неговите съдружници чрез действията на техни управители, при пълното отсъствие на ефективен механизъм за обезщетяване на причинените вреди.

1.11. Срещу аргументи, изведени от нормите на европейското законодателство, може да се противопостави обстоятелството, че нормата на чл. 137 ТЗ съществува от приемането му през 1991 г. и не е засягана от многократните промени на закона, в това число и онези, наложени от изискването за хармонизиране на законодателството ни след приемането на България в Европейския съюз, когато Първата директива на ЕС 68/151 от 9 март 1968 г. (Директива на публичността) отдавна е била факт. Следователно законодателят е преценил съществуването й за необходимо и след настъпилата промяна в обществено-икономическите условия, свързани с членството в Съюза. Затова дерогирането на съществуващия изричен законов текст по пътя на тълкуването ще постави ВКС в противоречие с волята на законодателя.

Частни случаи спрямо обсъждания проблем са тези, свързани с действителността на предварителните договори, сключени при отсъствие на решение на ОСС на ООД и случаите на учредяване на договорна ипотека. Те не налагат отклонение от становището за недействителност на договорите на разпореждане с недвижими имоти със страна ООД, сключени без решение на общото събрание, защото:

•Доколкото предварителните договори нямат прехвърлително действие, тяхната действителност не се предпоставя от спазването на изискването на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, която се отнася само до сделките на разпореждане. За обявяването на този вид договори за окончателни обаче наличието на прието решение на ОС е задължителна предпоставка.
•По отношение учредяването на договорни ипотеки като законосъобразно следва да се окачестви възприетото в решение № 140/10.09.2012 г. на Второ отделение на ТК на ВКС. В съдебната практика действително не съществува спор, че ипотекирането на недвижим имот е действие на разпореждане, но доколкото нормата на т. 7 от ал. 1 на чл. 137 ТЗ изрично визира "придобиване и отчуждаване", т.е. договори с транслативен ефект, учредяването на договорни ипотеки явно не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ.
•Хипотезата на извършени сделки на разпореждане с недвижими имоти, по които еднолично дружество с ограничена отговорност е съдоговорител и представителните правомощия спрямо него се осъществяват от едноличния собственик на капитала, налага становище, че изрично решение по чл. 147 ТЗ не е необходимо поради субективното тъждество на волеобразуващия и волеизразяващия орган. От това следва, че при отсъствието на такова тъждество акт, приет по реда и във формата, предвидени в посочения законов текст, във връзка с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е предпоставка за валидността на сделката.
2. Изложеното дотук говори за правилността на тезата, възприета в: решение № 67/09.07.2012 г. по т. д. № 341/2011 г., решение № 542/21.07.2005 г., решение № 80/10.09.2012 г., всички произнесени от Второ отделение на ТК на ВКС, макар и постановени в производства с предмет конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Специфичният характер на ООД като правно-организационна форма на търговски субекти сочи общото му събрание като единствен волеобразуващ орган по въпросите, които са предоставени в негова изключителна компетентност. Управителят организира и ръководи дейността на дружеството, той го представлява (чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ). Управителят е длъжен да привежда в изпълнение волята на общото събрание, което е върховният орган на управление. Изискването на закона за взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е свързано с формиране на волята на търговеца – субект по прехвърлителната сделка и не може да се окачествява като ограничаване на представителната власт на управителя – такава, каквато е вписана в Търговския регистър, за да се черпи аргумент за обратното от разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. последно от ТЗ. Съществуването на изрична разпоредба, предоставяща на общото събрание изключителни правомощия по отношение на определена категория действия и сделки, сочи, че законотворецът повелява тя да бъде съблюдавана при извършването им. Нарушаването на това изискване е нарушение на закона, съществено до степен, обуславяща нищожност. Разпоредбата е предназначена да брани интереса на съдружниците и не е допустимо да бъде дерогирана със съображения от друг характер освен за законност. Санирането на една такава сделка следва да се приеме за невъзможно, дори ако тя е с търговски характер. Това съображение се основава на особената форма за действителност на договорите за прехвърляне на недвижими имоти и предвидената също задължителност на вписването им в Агенцията за вписванията. Допълнително взетото решение на ОС, с което порочната сделка се потвърждава, би следвало също да се впише, за да се завърши непълният фактически състав. Такова допълнително вписване при нотариалните актове Законът за собствеността и Правилникът за вписванията не допускат. Вписването на допълнително решение на ОС не може да се постигне и по реда на поправката на допуснати в нотариалния акт грешки, защото липсата на завършен към деня на нотариалния акт фактически състав не е грешка. Възможност за допълване на нотариален акт също не е предвидена в ГПК.

В заключение – договорите на разпореждане с недвижими имоти, по които страна е дружество с ограничена отговорност, извършени без изрично решение на общото му събрание, при това съдържащо произнасяне по всички основни елементи на сделката – индивидуализиран имот като обект на прехвърляне, цена, начин и условия на заплащане, са нищожни. Порокът не подлежи на саниране. Прехвърлителни сделки могат да бъдат извършени само при наличие на решение на общото събрание, с което управителят или друго, изрично посочено лице (случай, в който е необходимо и нотариално заверено пълномощно, основано на това решение), се овластява нарочно с правото да придобие или отчужди за сметка на дружеството точно индивидуализиран имот с право на свободно договаряне на другите елементи на договора.

_________________________________
Изображение
Цветана Чуклева е адвокат от 1978 г., практикува в областта на гражданското право и процес, търговското, банковото и дружественото право.
Преподавала е “Основи на правото” в Университета за национално и световно стопанство. Член на Централната избирателна комисия за избор на предзидент (1991 и 2006 г.), член на Централната избирателна комисия за избор на членове на Европейския парламент от Република България – 2007 г.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Да се образува т.д.№ 3/ 2013 г. по описа на ВКС, ГК и ТК
Ново мнениеПубликувано на: 15 Ное 2013, 21:35 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

3/2013

гр.София, 15 ноември 2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии , в съдебно заседание на 24 октомври 2013 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:

ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА ДАРИЯ ПРОДАНОВА



ЧЛЕНОВЕ:

1. ЛЮБКА ИЛИЕВА 14. МАРГАРИТА СОКОЛОВА
2. НИКОЛА ХИТРОВ 15. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
3. РОСИЦА КОВАЧЕВА 16. СВЕТЛА ЦАЧЕВА
4. ЛИДИЯ ИВАНОВА 17. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
5. ЖАНИН СИЛДАРЕВА 18. ЛЮБКА БОГДАНОВА
6. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 19. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
7.СИМЕОН ЧАНАЧЕВ 20. ВЕСКА РАЙЧЕВА
8. ТЕОДОРА НИНОВА 21. МАРИЯ СЛАВЧЕВА
9. НАДЕЖДА ЗЕКОВА 22. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
10. НАДЯ ЗЯПКОВА 23. ЗЛАТКА РУСЕВА
11. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 24. ДИЯНА ЦЕНЕВА
12. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 25. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
13. СТОИЛ СОТИРОВ 26. МАРИАНА КОСТОВА



27.ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 45. ОЛГА КЕРЕЛСКА
28. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА 46. ЗОЯ АТАНАСОВА
29. МАРИО ПЪРВАНОВ 47. ВЕЛИСЛАВ ПАВКО
30. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 48. ВЕСЕЛКА МАРЕВА
31. ЕМИЛ ТОМОВ 49. БОРИС ИЛИЕВ
32. АЛБЕНА БОНЕВА 50. БОНКА ЙОНКОВА
33. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 51. ДИАНА ХИТОВА
34. БОНКА ДЕЧЕВА 52. БОЯН ЦОНЕВ
35. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 53. БОЯН БАЛЕВСКИ
36. ЖИВА ДЕКОВА 54. ИРИНА ПЕТРОВА
37. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 55. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
38. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 56. РОСИЦА БОЖИЛОВА
39. ТОТКА КАЛЧЕВА 57. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
40. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 58. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
41. ВАСИЛКА ИЛИЕВА 59. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
42. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 60. КОСТАДИНКА НЕДКОВА
43. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 61. ЛЮБКА АНДОНОВА
44. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА



при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело № 3 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии

докладвано от съдия РОСИЦА КОВАЧЕВА

Тълкувателно дело №3/2013 г. е образувано с Разпореждане от 30.01.2013 г. на Председателя на Върховния касационен съд по предложение на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Търговска колегия, и на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, основано на постановено по чл. 292 ГПК Определение № 14/18.01.2013 г. по т.д.№ 1204/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение и по предложение на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Търговска колегия, и на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, поради противоречива съдебна практика, по въпросите:

1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на

3

разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества.

По първия въпрос: Необходимо ли е решение на ОС на ООД за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на ОС, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7
ТЗ, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

Някои съдилища приемат, че не е нищожна разпоредителна сделка, сключена от управителя на ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като волеизявлението е на представителния орган, актовете на други органи не са волеизявления по сделката. Считат, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му, а има значение в отношенията между дружеството и управителя, като законодателят по съображения за осигуряване стабилност на търговския оборот, е кредитирал изразената от представителния орган воля пред действително формираната. За случаите на предварителен договор излагат, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е пречка за обявяването му за окончателен, тъй като с подписване на договора е осъществено представителство и е изразено съгласие. Сочат, че решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е предпоставка по чл. 363 ГПК, нито условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, като нормата на чл. 137 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга представителството. Аргументират се, че решенията на ОС не се вписват, затова съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица, и при разминаване между формираната действителна воля и изразената от управителя воля, в отношенията с трети лица, законът дава предимство на последната.

Други съдилища приемат, че договор, сключен от ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е недействителен поради липса на воля, на съгласие, а за предварителен договор, сключен без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ - че липсата на решение не води до недействителност на предварителния договор, но за да бъде уважен искът за обявяването му за окончателен, решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение. Считат, че изискването е относимо към формиране волята на търговеца, като общото събрание е волеобразуващ орган, той изразява

4

съгласие за сключване на сделката - въпрос от изключителната му компетентност, а не управителят, който е обвързан от формираната от ОС воля.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно първото разрешение.

За решаването на въпроса следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи.

Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137 ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, съгласно чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, „ други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица”. Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя.

Очевидна е разликата на съответните разпоредби за ООД в ТЗ с чл. 114 ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа - разпоредба, която изрично ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като изисква за изброените в нея категории сделки предварително овластяване от общото събрание на акционерите. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно- организационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.


При органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината

5

на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност.

Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя.

По втория въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества.

Някои съдилища приемат, че за търговска сделка, сключена между две дружества с ограничена отговорност, чрез едно и също лице, като органен представител, не се прилага разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, тъй като страни по договора са юридическите лица, а не представляващите ги лица.


Други съдилища приемат, че забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, се прилага при органното представителство.

Считат, че не може да се осъществи освобождаване от забраната, тъй като представляван е юридическото лице, което не формира самостоятелно воля, а извършва правни действия чрез представителя си. Аргументират се, че волята на управителя не би могла да бъде заместена от друг орган - общо събрание, което няма правомощие да осъществява представителни функции с даване на съгласие за

6

извършване на сделки. Поддържат, че ОС не може да потвърди сделка, сключена от управителя при забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и че сделката е нищожна поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно първото разрешение.

Въпросът за приложението на общите правила на чл. 38, ал. 1 ЗЗД при договаряне сам със себе си към органното представителство, е поставен за разрешаване във връзка с търговска сделка, сключена чрез едно и също лице, като органен представител на две търговски дружества.

Отговорът на въпроса е обусловен от същността на органното представителство на юридическите лица, което е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ.

Когато едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице - правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител, който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи правни последици в сферата на представлявания. Не са налице два самостоятелни правни субекта - представител и представляван. Не са налице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД визира субектно ограничение на валидно възникнало представителство и касае сделка, сключена въз основа на изразена чужда воля.

7

Органното представителство гарантира участието на ЮЛ в оборота. Органният представител е неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е недопустимо. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията между ЮЛ и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните (чл. 240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител.

Той може да извършва правни действия в границите на правоспособността, тъй като те са граници и на дееспособността. Правоспособността на ЮЛ е по правило неограничена. Ограничаването на дееспособността на представителния орган с актове на други органи на ЮЛ, би поставило различни граници на дееспособността в рамките на правоспособността, което е недопустимо.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в частта за представителството, затова с нея не може да се ограничи възможността ЮЛ да формира воля. На органния представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД.

В търговското право съществуват ограничения за сключване на сделки при конфликт на интереси. В чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа е уредена недействителността на определени сделки, сключени при конфликт на интереси, без изричното овластяване от общото събрание на публичното дружество, но този режим е изключителен и не може да бъде прилаган към други сделки, нито към сделки, извършени от непублични дружества.

В Търговския закон има специални разпоредби (чл. 142, чл. 240б ТЗ), които предвиждат санкции срещу конкурентна дейност (респ. срещу евентуална възможност за накърняване интересите на дружеството), извършвана от представляващия ТД, които разпоредби не са за договаряне сам със себе си.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд

8

РЕ Ш И :

1.Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

2.Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:

ТАНЯ РАЙКОВСКА ………………

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ ……………..

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА…………..

ТАНЯ МИТОВА…………………..




ТАТЯНА ВЪРБАНОВА….


о.м. т.1

ПЛАМЕН СТОЕВ…………………




БОЙКА СТОИЛОВА……………..




ДАРИЯ ПРОДАНОВА………


о.м.


































9










ЧЛЕНОВЕ:


1.


ЛЮБКА ИЛИЕВА……………………








о.м.


32. АЛБЕНА БОНЕВА……………





…………




2.


НИКОЛА ХИТРОВ …


………….................





33.





СВЕТЛА ДИМИТРОВА………


………......

3.


РОСИЦА КОВАЧЕВА.……………............


34.





БОНКА ДЕЧЕВА ………


……......................

4.


ЛИДИЯ ИВАНОВА …..…………...............


35.





СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА..............................

5.


ЖАНИН СИЛДАРЕВА …...…………








о.м.


36. ЖИВА ДЕКОВА…………………





……


о.м.

6.


КАПКА ЮСТИНИЯНОВА…..…………..


37.





МИМИ ФУРНАДЖИЕВА…………...........

7.


СИМЕОН ЧАНАЧЕВ…….…….................





38.





КАМЕЛИЯ МАРИНОВА……………





…....

8.


ТЕОДОРА НИНОВА…..…………….








о.м.


39. ТОТКА КАЛЧЕВА………............................

9.


НАДЕЖДА ЗЕКОВА ……...……................


40.





ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА…………….........




10.


НАДЯ ЗЯПКОВА … ……....……...............





41.





ВАСИЛКА ИЛИЕВА……….............





о.м.т.1

11.


ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ..…...……





.о.м.


42. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА.………………........




12.


БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА…………








.о.м.


43. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА…………………





…..

13.


СТОИЛ СОТИРОВ ………..……...





о.м.т.1


44. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА……………





..о.м.т.1

14.


МАРГАРИТА СОКОЛОВА ..……





…. о.м.


45.


ОЛГА КЕРЕЛСКА…….……………








о.м.т.1

15.


ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА .……................





о.м.


46.


ЗОЯ АТАНАСОВА…………………








.о.м.т.1

16.


СВЕТЛА ЦАЧЕВА …………...………….. 47.











ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ………………





о.м.т.1

17.


СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ………


………..





о.м.т.1


48.


ВЕСЕЛКА МАРЕВА……………………





….

18.


ЛЮБКА БОГДАНОВА………………








…..


49.


БОРИС ИЛИЕВ……………………








……….

19.


РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА……


о.м.т.1


50.


БОНКА ЙОНКОВА………………....





о.м.т.1

20.


ВЕСКА РАЙЧЕВА ………...……


………..


51.





ДИАНА ХИТОВА……………………








…….

21.


МАРИЯ СЛАВЧЕВА……………





о.м.т.1


52.


БОЯН ЦОНЕВ…..……………………








…….

22.


ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА…......................


53.


БОЯН БАЛЕВСКИ…...…………………







23.


ЗЛАТКА РУСЕВА ………..………


………





54.


ИРИНА ПЕТРОВА………………





……


..о.м.

24.


ДИЯНА ЦЕНЕВА ……….………..............


55.





МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА……


….


о.м.т.1

25.


СВЕТЛАНА КАЛИНОВА……


…………





..


56.


РОСИЦА БОЖИЛОВА…… ……………




26.


МАРИАНА КОСТОВА…………...





о.м.т.1


57.


ДРАГОМИР ДРАГНЕВ……………….......




27.


ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА………………








….


58.


ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ…………





…… …

28.


СНЕЖАНКА НИКОЛОВА………………











59.


ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ……………





… о.м.

29.


МАРИО ПЪРВАНОВ…………………








…..


60.


КОСТАДИНКА НЕДКОВА………………


..

30.


КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ………


о.м.т.1


61.


ЛЮБКА АНДОНОВА ……………………







31.


ЕМИЛ ТОМОВ……………


…....................
















10

ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ т.1 на ТР 3/2013 година на ОСГТК на ВКС

На поставеният въпрос по т.1 – „ необходимо ли е решение на ОС на ООД за разпореждане с недвижим имот - собственост на

дружеството или вещно право върху него, в


съответствие


с

компетентността на ОС, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ,


за

действителността на разпоредителна сделка,


сключена


от

представляващия дружеството орган (управител


/управители)




отговорът следва да бъде положителен.







Доколкото в практиката на съдилища приемат двете тези ,а именно -1./ че не е нищожна разпоредителна сделка, сключена от управителя на ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като волеизявлението е на представителния орган, актовете на други органи не са волеизявления по сделката. Счита се , че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му, а има значение в отношенията между дружеството и управителя . По съображения за осигуряване стабилитет на търговския оборот законодателят е кредитирал изразената от представителния орган воля пред действително формираната.

За случаите на сключен предварителен договор , липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е пречка за обявяването му за окончателен, тъй като с подписване на договора е осъществено представителство и е изразено съгласие. Приема се , че решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е предпоставка по чл. 363 ГПК, нито условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, като нормата на чл. 137 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга представителството. Сочат се аргументи в насока , че решенията на ОС не се вписват, затова съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица, и при разминаване между формираната действителна воля и изразената от управителя воля, в отношенията с трети лица, законът дава предимство на последната.

Противоположно изразена в съдебната практика е теза 2./ че договор, сключен от ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е недействителен поради липса на воля, на съгласие, а за предварителен договор, сключен без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ - че липсата на решение не води до недействителност на предварителния договор, но за да бъде уважен искът за обявяването му за окончателен, решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение. Приема се , че изискването да е налице решение на ОС на ООД е относимо към формиране волята на търговеца, като общото събрание е волеобразуващия орган, той изразява съгласие за сключване на сделката - въпрос от изключителната

11

му компетентност, а не управителят, който е обвързан от формираната от ОС воля.

За правилно следва да бъде прието второто становище по

следните съображения:

Особеност на органното представителство на юридическите лица е , че решенията на органите на ЮЛ са средство, начина чрез който се формира волята на ЮЛ и тя се взаимодейства в отношенията с трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия.

Приемайки без резерви изразеното становище и тълкувайки разпоредбите , уреждащи органите на ООД следва да приемем , че при това юридическо лице процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи.

Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137 ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Разпоредбата на чл. 137 ал.1 т.7 на ТЗ, като конкретна хипотеза в рамките на ал.1 , визира изрично , че от изключителна компетентност на ОС на съдружниците в ООД е приемането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Систематичното тълкуване на разпоредбата се свързва с кръга правомощия уредени от законодателя като такива от изключителна компетентност на ОС на съдружниците в ООД. Ето защо , не може да се приеме , че само тази разпоредбата на чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ е изключение и касае действия по управление на дружеството, а не на разпореждане, за разлика от всички останали правомощия на ОС на съдружниците в ООД , установени с чл. 137 ал.1 ТЗ и могат без предварително изразена воля на съдружниците, да се извършат от управителя, без надлежно решение на ОС.

Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството в отношенията му с трети лица , доколкото са съответни и съвпадат с волята на волеобразуващия орган /ОС/ по въпросите от изключителна компетентност на последния , в т.ч. и за разпореждане с недвижими имоти на дружеството в полза на трети лица или при договаряне сам със себе си.

Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание- арг. от чл. 141, ал. 1 ТЗ следва да се приема не само като обвързваща както във вътрешните отношения, а и в отношенията на дружеството с трети лица, след като управителят е ограничен в правомощията си било от дружествения договор и/или императивна норма на закона – арг. на

чл. 141 ал.2 предл. III-то ТЗ.













При органното представителство


необходимостта от защита на

интересите на


дружеството


с установеното в закона


изискване


за

предварително


решение


от дружествен орган за сключване


на

разпоредителна


сделка, следва да се


преценява във


връзка


с

12

необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица.

Сделките, сключени от управителя, не могат да се преценяват като действителни , ако управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ или последващо такова .Решението на ОС е от значение не само за вътрешните му отношения с дружеството

,но и с оглед възможността третите лица валидно да придобиват недвижими имоти и/или вещи права върху тях.

Граматичното тълкуване на нормата също налага извод , че законодателят изисква единствено за сключването на разпоредителни сделки с недвижими имоти на дружеството и вещни права върху тях,

предварително или последващо решение на ОС на съдружниците в ООД

,т.е. такова изискване за движимите вещи или други имуществени

права няма. Извеждането само на група обекти на правото на собственост сочи на императивния характер на нормата , сочи , че е необходим режим , различен от този на разпореждане с движими вещи или вещни права върху тях , разпореждането с който единствено може да се възприема като действия на управление от компетентността на управителя.

Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ ОБАЧЕ е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен и макар да не е елемент от фактическия състав на сделката. Сключването на предварителния договор съставлява действие по управление на дружеството и е от компетенциите на управителя, но за да бъде уважен искът за обявяването му за окончателен по чл. 19 ал.3 ЗЗД , решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение. Изискването е относимо към формиране волята на търговеца, като общото събрание

еволеобразуващ орган, той изразява съгласие за сключване на сделката - въпрос от изключителната му компетентност, а не управителят, който

еобвързан от формираната от ОС воля и има компетенциите да управлява дейността.

По изложените съображения решението на ОСГТК на ВКС по т.1 би следвало да бъде

Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право

13

върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

СЪДИИ на ВКС , участвали при гласуването на решението ПО т.1 , споделящи мотивите на особеното мнение

1./п/ Емануела Балевска

2./п/ Велислав Павков

3./п/ Зоя Атанасова

4./п/ Даниела Стоянова

5./п/ Стоил Сотиров

6./п/ Теодора Нинова

7./п/ Ценка Георгиева

8./п/ Илияна Папазова

9./п/ Татяна Върбанова 10. /п/ Мария Славчева 11. /п/ Бонка Йонкова 12. /п/ Василка Илиева 13. /п/ Любка Илиева

14. /п/ Бранислава Павлова

15. /п/ Жива Декова

16. /п/ Маргарита Георгиева

17. /п/ Жанин Силдарева

18. /п/ Маргарита Соколова

19. /п/ Радостина Караколева

20. /п/ Мариана Костова

21. /п/ Камелия Ефремова

22. /п/ Стойчо Пейчев

Особено мнение на съдия Дария Проданова по Тълкувателно решение № 3/2013 год., постановено по т.д.№ 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

І. Решение по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ на общото събрание на дружество с ограничена отговорност е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот на

дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган, поради следното:

Чл.137 ТЗ регламентира изключителната компетентност на върховния орган (чл.135 ал.1 т.1 ТЗ) на дружеството с ограничена отговорност – неговото общо събрание (ОС) по въпросите, посочени в

14

ал.1, при формиране на мнозинство, съобразно ал.3 вр. ал.2 и по реда, посочен в ал.3 и ал.4 на същия член.

Като волеобразуващ орган на дружеството с ограничена отговорност (ООД), общото събрание упражнява и правото на собственост върху активите по т.7 на чл.137 ал.1 ТЗ вкл. решенията за отчуждаването им. Поради липсата на самостоятелна правосубектност на ОС, проявната форма на изпълнението на волята на този орган е чрез органа по чл.135 ал.1 т.2 ТЗ - управителя, който може и да не е съдружник – ал.2 на чл.135 ТЗ. Съвпадане на волеобразуващия и волеизявяващ орган има само в едната от хипотезите на чл.147 ТЗ, когато едноличният собственик на капитала на ООД е и управител на дружеството. Такова съвпадане не е налице и по отношение на едноличните дружества с държавно или общинско имущество, където правомощията на ОС биват упражнявани от органа по чл.8 ПРУПСД по правилата на ТЗ (чл.9 ПРУПСД), респ. от органа, определен по реда на чл.51а ЗОС.

Поради това, не считам че подчинеността на управителя на решенията на ОС (чл.141 ал.1 ТЗ), има действие само за вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с третите лица, той не е ограничен в правомощията си. В този случай би се касаело за изземване на компетентност. Презумпцията за наличието на представителна власт по предл.3 на чл.141 ал.2 ТЗ, изрично зачита не само ограничението на правомощията по предл.2, а и изрично въведената с ал.1 на чл.141 ТЗ рамка – закона (вкл.чл.137 ал.1 ТЗ) и решенията на общото събрание.

Значението на чл.137 ал.1 ТЗ, освен за определяне въпросите от изключителната компетентност на ОС е и за отграничаването им от действията на обикновено управление на дружествените работи по чл.141-146 ТЗ. Във втория случай, волеобразуването и волеизявяването изхождат от един и същ орган на дружеството, поради което съгласието за сключване на сделка, съставляваща действие на обикновено управление не е двуелементно, както е в първия случай. Ако не е налице един от елементите, формиращи съгласието на дружеството-собственик за разпореждане по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ е налице незавършен фактически състав, обуславящ висяща недействителност на сделката.

Аргументите, свързани със стабилността на търговския оборот и интересите на третите лица – приобретатели на недвижими имоти и вещни права върху тях в хипотезата на чл.137 ал.1 т.7 ГПК, биха имали значение само в случаите на разпореждане, съставляващо елемент от търговската дейност на ООД. В тези случаи, обаче, действията на управителя по отчуждаването на недвижимите имоти и вещни права върху тях, биха съставлявали действие на управление, съобразно предмета на дейност на дружеството и предназначението им

– имущество придобито или създадено с цел продажба. Т.е. презумптивно включващо предхождащо съгласие на ОС, което може да бъде изрично, може да бъде изведено от предходни решения на ОС или

15

дори от съдържащото се в дружествения договор съгласие относно предмета на дейност.

Не съставлява действие на управление на търговската дейност, разпореждането на управителя с недвижим имот или вещно право върху такъв, предназначението на което е за обслужване на самата търговска дейност на дружеството (офис, административна сграда, производствен цех и пр.). В този случай, разпореждайки се извън пределите на своята компетентност, управителят би действал в ущърб на представлявания и действителния собственик на имота (търговското дружество) би могъл да иска прогласяване на относителната недействителност на такава сделка – чл.40 ЗЗД, дори без необходимост от преценка на равностойността на престациите с оглед неглижиране волята на представлявания, подлежаща на формиране от ОС. Т.е. липсата на съгласие на ОС би допринесло не за стабилността, а за несигурността на търговския оборот.

Не е аргумент възможността за последваща отмяна на решенията на ОС, тъй като тази отмяна има действие само за напред. Дори установяването на нищожността на липсващо/невзето решение на ОС, няма обратно действие по отношение на третите лица.

Тълкуването на мнозинството въвежда и двойнствен режим по отношение на двата вида сделки, посочени в чл.137 ал.1 т.7 ТЗ – отчуждителна и придобивна. Вярно е, че питането касае само едната хипотеза - отчуждаване на недвижим имот на дружеството, но не и придобиването на такъв или вещно право върху него. Във втората хипотеза остава законовото въведеното изискване за съгласие на волеобразуващия орган – общото събрание на ООД.

ІІ. По отношение на втория от поставените пред ОСГК въпроси се присъединявам към крайния извод на мнозинството, в смисъл, че забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД не се прилага при сключване на търговска сделка между две търговски дружества с ограничена отговорност, представлявани от един и същ управител, но в

съответствие с изложените по-горе мотивите по т.І на ТР.

Както бе посочено, по въпроси от изключителната компетентност на ОС, съгласието на дружествата за отчуждаване/придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях е двуелементно. В този случай, управителят на ООД би действал в кръга на правомощията си, като волеизявяващ орган на всяко едно от дружествата, формирало воля, чрез компетентния си орган ОС и съобразно дадения му мандат – имущество, цена, срокове за плащане и посочване на прехвърлител/приобретател, съставляващо съгласие по смисъла на чл.38 ал.1 ЗЗД. Поради обстоятелството, че представителството при сключване на сделката не съставлява формиране на воля, а изпълнение/изразяване на вече формираната такава – не би било налице договаряне по смисъла на цитирания текст от ЗЗД, а изпълнение на постигнатото насрещно съгласие на волеобразуващите органи на двете дружества.

16

Такова предварително съгласие за договаряне би могло да бъде постигнато и при търговски сделки, съставляващи действие на обикновено управление (извън хипотезите на чл.137 ал.1 ТЗ), при които управителят действа като орган по чл.135 ал.1 т.2 ТЗ, поради обстоятелството, че волеобразуващия орган на дружеството ОС би могъл го да го даде. В този случай отново би бил налице незавършен фактически състав, обуславящ висяща недействителност, която би могла да бъде санирана. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че в качеството на върховен, органът по чл.135 ал.1 т.1 ТЗ би могъл и да изземва компетентност от органа по т.2 на същата алинея.

По-различна би била конструкцията при сделка между търговско дружество, представлявано от управителя и самия управител в качеството му на физическо лице, но тази хипотеза е извън питането с което е сезирано ОСГТК.

Съдия:________________

/Дария Проданова/

Съдия:_________________

/Жива Декова/

Съдия:_________________

/Ирина Петрова/

Съдия:_________________

/Олга Керелска/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов