КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 12:41

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: заличаване на възбрана след публична продан
Ново мнениеПубликувано на: 09 Окт 2015, 15:29 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
гр. София, 09.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3974 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК, вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. Д. от [населено място], подадена чрез адв. Б.-П., срещу определение № 2870 от 08.05.2015г., постановено по ч.гр.д. № 695/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение от 17.02.2015г. на съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за отказ да бъдат заличени възбрани, вписани както следва: № 110, т.10 от 2010г., № 55, т.3 от 2011г., № 252, т.8 от 2011г., № 256, т.8 от 2011г. и № 181, т.1 от 2013г. по входящия регистър на Службата по вписванията [населено място].
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че съдът е тълкувал прекалено стеснително нормата на чл. 175 ЗЗД, а нормата на чл.31, ал.2 ПВ определя процедура, а не е материалноправна. Изтъква, че по въпроса дали след извършване на публична продан на недвижим имот подлежат на заличаване вписаните върху имота възбрани, е налице противоречива практика на съдилищата, което обуславя допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Към частната жалба са приложени три определения на окръжни съдилища и определение № 49 от 01.02.2010г. по ч.гр.д. № 13/2010г. на ІІг.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С. П. Д. е сезирала Службата по вписвания [населено място] с молба да бъдат заличени договорна ипотека и пет възбрани, вписани върху недвижим имот, който тя е придобила чрез публична продан с влязло в сила постановление за възлагане. Към молбата е приложено постановление от 02.12.2012г. на ЧСИ рег. № 825, по изд. № 20118250400684, с което недвижим имот, собственост на длъжника Б. А. Т., е възложен на С. П. Д.. Приложен е нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху имота, както и пет молби на различни частни съдебни изпълнители за вписване на възбрани върху същия момент с отбелязване на извършените вписвания. С определение от 17.02.2015г. съдията по вписванията е отказал заличаване както на ипотеката, така и на възбраните. По отношение на договорната ипотека е посочил, че не е доказано условието по чл. 19, ал.2 ПВ - липса удостоверение от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката със съгласие на ипотекарния кредитор. По отношение на възбраните е изтъкнал, че те са наложени по искане на съдебен изпълнител и съответно заличаването им се извършва по писмено нареждане на същия съдебен изпълнител - чл. 31 ПВ. Посочил е и, че нормата на чл. 175 , ал.1 ЗЗД не е основание за заличаване на възбрана, а само на ипотека.
Пловдивски окръжен съд с определението си от 08.05.2015г. е отменил отказа в частта му относно заличаването на договорната ипотека. В тази част определението не е обжалвано. Отказът за заличаване на вписаните възбрани съдът е потвърдил и именно тази част на акта е предмет на касационно обжалване. Мотивите на съда са изцяло основани на практиката в определение № 98 от 28.02.2013г. по ч. гр. д. № 1229/2013г. на І г.о. на ВКС.
При преглед на представената от жалбоподателя съдебна практика, както и на цитираната в актовете на съдията по вписванията и на Пловдивски окръжен съд такава, се установява противоречиво разрешаване на правния въпрос: след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан. Така, в определение № 98 от 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 1229/2013г. на І г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, се приема: ”действието на възбраната е по-широко от ипотеката, защото тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, запазвайки го в патримониума на длъжника, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан.” В същия смисъл са определение № 289 от 07.05.2013г. по ч.гр.д. № 2011/2013г. на ІV г.о. на ВКС и определение № 196 от 11.04.2012г. по ч.гр.д. № 143/2012г. на І г.о. на ВКС /с двете определения не е допуснато касационно обжалване, но в мотивите са възприети постановките от определението на І г.о./.
В определение № 49 от 01.02.2010г. по ч. гр.д. № 13/2010г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че неправилно и незаконосъобразно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписаната възбрана върху имота, защото по силата на разпоредбата на чл. 175, ал.1 ЗЗД се погасяват с извършването на публичната продан и вписаните възбрани. Определението също е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. В същия смисъл са: Определение№ 3144 от 06.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3362/2013г. на Пловдивски окръжен съд, определение № 2997 от 28.09.2012г. по ч. гр.д. № 2916/2012г. на Пловдивски окръжен съд, определение № 233 от 22.01.2013г. по гр.д.№ 3706/2012г. на Варненски окръжен съд, определение от 30.12.2011г. по гр.д. № 1265/2011г. на Благоевградски окръжен съд.
Посочените по-горе определения на Върховния касационен съд са постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и съставляват т. нар. “задължителна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За преодоляване на съществуващото между тях противоречие при разрешаване на един и същи правен въпрос настоящият състав намира, че на основание чл. 292 ГПК следва да бъде сезирано общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС за постановяване на тълкувателно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч.гр.д. № 3974/2015 г. по описа на ВКС, ІІг.о.
ПРЕДЛАГА на Общото събрание на Гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос: След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: заличаване на възбрана след публична продан?
Ново мнениеПубликувано на: 28 Окт 2015, 10:56 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 297
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 22 октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4365 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, във връзка с чл.577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, подадена чрез синдика И. Х. Г. срещу определение от 02.07.2015 г. постановено по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана, с което се потвърждава отказа на съдията по вписванията при Ломския районен съд да впише заличаване на наложени възбрани върху недвижими имоти, бивша собственост на длъжника в несъстоятелност, продадени по реда на чл.718, ал.1 от ТЗ. В жалбата се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради неспазване на особените правила в производството по несъстоятелност и несъобразяване с нормата на чл.638, ал.4 от ТЗ. Иска се отмяна на решението като неправилно и отмяната на отказа за заличаване.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона - „относно легитимацията на синдика да иска вдигането на възбрана, наложена преди откриване на производство по несъстоятелност, като обезпечителна мярка по индивидуално принудително изпълнение срещу същия длъжник” и „относно действието на вписаните възбрани след извършването на публична продан по реда на чл.717 и сл. от ТЗ в рамките на производство по несъстоятелност”. Изложени са съображения, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата и се представя определение № 233/22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 3706/2012 г. на Окръжен съд – Варна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство - чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна.
В обжалваното определение е прието, че на 07.05.2015 г. съдията по вписванията при РС–Лом е отказал заличаването на възбрани, които са били вписани с рег.№ 4799, рег.№ 4800 и рег.№ 4801 в регистъра от 2009 г., наложени от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20098320400499, в полза на взискателя [фирма], поради липсата на предпоставките в чл.31 от Правилника за вписванията, както и че синдикът не е измежду заинтересованите лица да иска заличаване на възбраните. Окръжният съд е възприел изводите на съдията по вписванията за приложението на чл.31, ал.1 от ПВ, според която заличаване на вписана възбрана следва да се извърши по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, наложило възбраната, а такова разпореждане липсвало. По аргумент от чл.717л, ал.4 ТЗ, съдът е приел, че продажбата на имотите от синдика с нотариален акт № 63 от 17.12.2014 г. по реда на глава четиридесет и шеста от Търговския закон има последиците на продажбата при принудително изпълнение по реда на ГПК, поради което с извършването й на основание чл.175, ал.1 ЗЗД са погасени всички ипотеки и вещни права. Отделно от изложеното, съдът е приел, че разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД не се прилага за възбраните и се е позовал на практика на ВКС.
При проверката за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.32а, ал.4 от ПВ, отказът на съдията по вписванията да извърши нотариално удостоверяване се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис и може да се обжалва от страните в нотариалното производство. По аргумент от чл.572 ГПК, правото да обжалват отказа за заличаване на възбрана имат лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Синдикът е страна по договора за продажба на имущество от масата по несъстоятелност, когато е извършена с разрешение на съда по реда на чл.718 от ТЗ и следователно може да иска от съдията по вписванията извършване на съответното действие – вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите предвидени в закон (чл.569, т.5 ГПК). В случая, има постановен отказ за заличаване на възбрани от съдията по вписванията и определението за отказ се връчва на страните в нотариалното производство като заинтересувани лица (чл.32а, ал.4 от ПВ), от което следва, че синдикът може да обжалва това действие като иска отмяната му.
Предвид гореизложеното, процесуалноправният въпрос за легитимацията на синдика да иска заличаване на вписана възбрана, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност от ЧСИ, обуславя изводите на въззивния съд и има значение за уеднаквяването на съдебната практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Окръжният съд е приел, че синдикът е надлежна страна, легитимирана да обжалва отказа на съдията по вписванията, което с оглед на дадения отговор следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Материалноправният въпрос за действието на вписаните възбрани след извършването на публична продан по реда на чл.717 и сл. от ТЗ в рамките на производство по несъстоятелност, обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос, настоящият състав приема следното: Вписаната възбрана върху недвижим имот има за цел да запази имота в патримониума на длъжника като ограничи последващото разпореждане с него (чл.453 ГПК). В този смисъл, действието на наложените възбрани е не само да пази имуществото на длъжника, но и да гарантира правата на купувача при публична продан срещу трети лица, които са вписали вещни права след възбраната. Когато предмет на принудително изпълнение по реда на ГПК е възбранено в полза на взискателя имущество, правата на купувача от публичната продан се запазват с вписаната преди извършване на проданта възбрана, тъй като съгласно чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота не могат да бъдат противопоставени на купувача само ако не могат да се противопоставят на взискателя. Следователно, наложените от частен съдебен изпълнител възбрани върху имоти запазват действието си и след публичната им продажба, за да не могат да се противопоставят на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания.
Спирането на изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл.638, ал.1 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността. Ето защо, когато по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, а вземането на кредитора (взискател, в чиято полза е вписана възбрана от частен съдебен изпълнител във връзка с образувано по-рано пред него изпълнително производство) е включено в списъка на приетите вземания при условията на чл.693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия длъжник. В този случай, според чл.638, ал.4 ТЗ, спряното производство се прекратява, а наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, поради това, че са изпълнили обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в масата на несъстоятелността.
Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но по различни съображения: Частният съдебен изпълнител е наложил възбрани върху три имота в образуваното пред него през 2009 г. изпълнително производство за обезпечаване на изпълнението срещу длъжника. След откриването на производството по несъстоятелност на длъжника, в което е прието вземането на взискателя, синдикът е извършил продажба на имущество по реда на чл.718, ал.1 ТЗ, с нотариален акт № 63/2014 г., която има последиците на продажбата при принудително изпълнение по реда на ГПК (чл.717л, ал.4 ТЗ). Вписаните възбрани запазват своето действие и след публичната продан, тъй като правят непротивопоставими на купувача извършените след вписването на възбраните разпореждания с имотите до налагането на обезпечителните мерки в универсалното принудително изпълнение (чл.298, ал.2 ГПК). В този смисъл, изводите на съда, че вписаните възбрани са запазили действието си, са правилни, но неправилно в обжалваното определение се приема, че след като са били наложени от частен съдебен изпълнител, възбраните могат да бъдат заличени само след нареждане от поискалия вписването им съдебен изпълнител. Прекратяването на индивидуалното изпълнително производство в хипотезата на чл.638, ал.4 ТЗ не попада в случаите на чл.433, ал.1 ГПК, с оглед на което частния съдебен изпълнител няма правомощията по ал.2.
В практиката на Върховния касационен съд, действието на вписаната възбрана след извършването на публична продан е обсъждано във връзка с приложението на нормата на чл.175, ал.1 ЗЗД - определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 1229/2013г. на І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според което разпоредбата на чл.175 ЗЗД се отнася само за ипотеките, поради което наложените възбрани запазват действието си и след публичната продан. Изводите на окръжния съд са съобразени с тази задължителна за съдилищата практика на ВКС и в съответствие с дадения отговор на поставения въпрос, поради което определението следва да се потвърди като правилно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.07.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.07.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов