КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 22,

чл. 66,
чл. 87,
чл. 128 ЗЗД,
чл. 60 ЗН,
чл. 15 ЗСГ (отм.),
чл. 21 ЗСГ (отм.),
чл. 13, ал. 1 СК (отм.),
чл. 19 СК

Третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е "уговарящ" по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и "кредитор" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, и само бенефициер по този договор. Третото лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова полза или обезщетение за неизпълнението на задължението. В случаите на правоприемство по наследяване на уговарящия от страна на третото ползващо се от договора лице при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него то може да иска развалянето на договора заради виновното му неизпълнение. 2. Задължението, поето за издръжка и грижи по отношение на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост, е неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това. При поискано частично разваляне съобразно неизпълнената част от задължението не може да бъде отказано частичното разваляне. 3. Наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. 4. При смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се от него лице.
------------------------
Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е предложил да се издаде тълкувателно решение от Върховния съд, ОСГК, по някои въпроси, свързани със споровете при неизпълнение на договор за прехвърляне на вещни права срещу задължения за издръжка и гледане, относно които съществуват затруднения за съдилищата при тяхното разрешаване.
По поставените в предложението въпроси Върховният съд, ОСГК, намери, че подлежи да се дадат ръководни указания по приложението на закона в следните насоки:

1. Законът допуска сключването на договор, от който ползата ще е за трето лице - чл. 22 ЗЗД. Такава възможност е приложима при алеаторните договори с начало прехвърляне на вещно право, а и на право на собственост срещу задължения на приобретателя(ите) да предоставя издръжка и грижи. Този договор не е кодифициран от действащото право. Но на практика като ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие намира широко приложение при разнообразни субективни участия, разновидности на естеството и обема на престациите и правата на страните.
По отношение на този вид договори важат поначало общите разпоредби на закона относно сключването, формата, съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение, включително и основанията за развалянето поради неизпълнение. Намират обаче приложение и разпоредбите на някои особени закони. В случаите, когато съдоговорителите не са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри или съсобственици, сключването на този вид алеаторни договори според чл. 21 ЗСГ*(1) трябва да е съпроводено от административен акт - "разрешение" на председателя на общинския (районния) народен съвет. Относно имотите, които са обект на съпружеска имуществена общност, важат разпоредбите на чл. 13 СК*(2).
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от последния престация. Конститутивните права, включително и възможността за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не третото лице, в чиято полза е сключен договорът.
С оглед на изложеното на първото питане в предложението следва да се отговори, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-обещател.
В практиката обаче се срещат случаи, в които настъпва сливане на качествата "трето ползващо се от договора лице" и "кредитор", т.е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред, когато това може да стане само по този ред. Обикновено това са случаите на правоприемство на уговарящия от третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът поради наследяване. В качеството му на наследник третото лице придобива актива на наследството. В него се включват всички имуществени права. Правото да се иска и постигне конститутивно въздействие над сключените договори от наследодателя поради виновно неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право. Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне на договора, когато наследникът - трето лице, в чиято полза е бил сключен договорът, има интерес от развалянето. В случаите на такова сливане на качеството "кредитор" и принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД с притежаваното отпреди наследяваното качество на "трето ползващо се от договора лице", то - третото ползващо се лице, при проявено неизпълнение от длъжника по отношение на него ще е активно легитимирано да иска развалянето на договора.
2. Второто питане в предложението е: изцяло или частично следва да се иска и допусне развалянето на договора поради неизпълнение, когато задължението е било поето към две и повече лица, но не е било изпълнено по отношение на всички.
Договорът за издръжка и гледане, както вече е възприето с тълкувателно решение № 96/66 г. на Върховния съд, ОСГК, се окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и/или на третото лице, в чиято полза е сключен.
Но същевременно договорът за издръжка и гледане е обусловен и от личността на страните, между които той се сключва.
Законът - чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изисква точното изпълнение на договора. То предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество. Редом с това изпълнението трябва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала - чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори с начало прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължения за издръжка и гледане.
Когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите и намерението на прехвърлителя(ите) са били приобретателят(ите) да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички правоимащи, а последните - да ги получат общо, да се ползват едновременно и неразграничено от тях. Затова в тези случаи задължението на приобретателя е неделимо. Неделимостта произтича и се основава на намерението на договарящите - чл. 128, ал. 1 ЗЗД. А при неделимите задължения и по силата на закона - чл. 129 ЗЗД, дължимата престация трябва общо да се предаде на всички кредитори и всеки от тях може да иска обезпечаването за сметка на останалите.
С оглед на тези положения, когато издръжката и гледането е задължение на две и повече лица, според изричната уговорка длъжниците са солидарно отговорни пред всички правоимащи да ги получат. При евентуално изпълнение само по отношение на някои от тях ще е налице частично неизпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора. Когато неизпълнението не е незначително, дори и по морални съображения то може да обуслови основание за развалянето на договора, тъй като с оглед на неговото естество несъобразяването с правилата на добросъвестността и на морала има съществено значение. Освен това според чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме задължението на части, дори и когато то е делимо - по естество по намерението на страните.
Всички тези съображения и основания налагат извода, че никой от прехвърлителите срещу задължение за гледане и издръжка не може да бъде ограничен в правото да иска развалянето на договора само до размера на неизпълнената част или само за частта на неизпълнението по отношение на едного от кредиторите. При активната солидарност всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително да осъществи и развалянето на договора изцяло.
При неизпълнение, проявено по отношение на третото лице, в чиято полза е сключен договорът, според казаното по-горе (т. 1) положението е различно. То, третото лице, изобщо не може да иска и постигне частично или цялостно разваляне на договора. Неговият интерес е с друго съдържание - правата му са сведени до това да получи реалното изпълнение или обезщетение за неизпълнението на договора.
Но разпоредбите на чл. 66 и 87 ЗЗД са от диспозитивен характер. С оглед на това правоимащата страна-кредитор е властна по своя еднолична преценка да отрече като удовлетворяващо я частичното изпълнение. Ако обаче според обстоятелствата бъде поискано само частичното разваляне на договора поради неговото частично неизпълнение по обем или по отношение на правоимащите да получат издръжката и гледането, не би имало основание да бъде отказано частичното разваляне, щом като именно то съответства на интересите на кредитора. При всички случаи обаче ще е необходимо да бъде изяснено дали неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна според действителния интерес на кредитора - чл. 87, ал. 4 ЗЗД. При незначителност на интереса на кредитора, поискал развалянето на договора изцяло или частично, то не следва да бъде допуснато.

3. Прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя(ите) и/или смъртта на третото ползващо се от него лице, а не поради смъртта на приобретателя-длъжник. Прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Защото според чл. 128, ал. 2 ЗЗД неделимостта е качество за правата на кредитора(ите) и тежест на задълженията на длъжника(ците), а не и обратното. Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял. В наследственото имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници. Съгласно чл. 97 ГПК правото на иска е предоставено за защита и възстановяване само на нарушени лични имуществени права.
4. Характерна особеност на ненаименувания алеаторен облигационен договор с вещноправно действие за начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е, че уговореното прекратително условие за действието му не е смъртта на приобретателя(ите), както бе изтъкнато по-горе, а смъртта на кредитора-прехвърлител и/или на третото лице, в чиято полза той е бил сключен.

Друга характерна негова особеност е, че прехвърлителят на вещното право или правото на собственост е предал владението на приобретателя(ите). С оглед на този именно факт той черпи своето основание да очаква и изисква получаването на дължимите му се насрещни престации - издръжката и гледането до края на живота си или до края на живота на третото лице, в чиято полза е бил сключен договорът.
Трета характерна негова особеност е, че макар договорът да се сключва с оглед на личността на пряко задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя и за другите правоимащи лица, според естеството на придобитите права от приобретателя(ите) те по същество са преминали и в непосредствено ползване от близкия кръг лица, онези, с които той живее. Тези лица обикновено са негови потенциални наследници. В случаите, когато той има съпруг, заради вещноправното действие на договора правото на собственост е преминало по силата на закона и върху неговия съпруг - чл. 13, ал. 1 СК*(2).
С оглед на всички тези особености на договора заради вида и съдържанието на дължимите на кредитора престации, които нерядко биват предоставяни и при съвместен живот с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, следва да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че последният ще бъде практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на задълженията му. Личността на приобретателя следователно, макар да има съществено значение за сключването на договора, не е могла да изключва от значение и качествата на лицата, които образуват най-непосредственото обкръжение на приобретателя и които, както се каза, са неговите потенциални наследници. Освен това прякото изпълнение на задълженията на приобретателя(ите) не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими, а не до незаместими действия.
При тази специфичност на правата и задълженията, които произтичат от договора, не може да се изключи положението, че при евентуална смърт на приобретателя(ите) той ще може да бъде успешно заместен при изпълнението на всичките по съществото си заместими задължения и от правоприемниците му, т.е. от лицата, с които той приживе съвместно е обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя(ите) или за третото ползващо се от договора лице. Ето защо при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договор по право. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя(ите) до размера на наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да обезпечават издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно притежание.
Всички тези основания позволяват да се заключи, че поначало с факта на смъртта на приобретателя не настъпва по право развалянето на договора. До неговата смърт, ако той е изпълнявал задълженията си, кредиторът(ите) е получил до този момент дължимото му. Затова настъпилата обективна невъзможност за в бъдеще време ще е частична. А при частичната невъзможност развалянето на договора може да стане само по съдебен ред - чл. 89, изр. второ ЗЗД.
Аналогично ще е положението и в случаите, когато прехвърлителят(ите) е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя(ите) и при сключването на договора е бил мотивиран само от тях, както и когато е било изрично уговорено, че той не ще може да бъде заместван от други лица. И при тези случаи, ако прехвърлителят(ите) по своята преценка не ще намери удовлетворение от наследниците на длъжника(ите), следва да осъществи развалянето на договора също така само по съдебен ред - чл. 87 и 89 ЗЗД.


----------


*(1) Отменени със закона, обнародван в ДВ, бр. 21/90 г. *(2) По Семейния кодекс от 1985 г. - чл. 19 .