КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.11.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1/1998 Г., ОСГК





Публикувано: Бюлетин съдебна практика на Върховния касационен съд, бр. 5-6 от 1998 г., пор. № 23


КОЙ Е "ПОСЛЕДВАЩ СЪПРУГ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 9а ОТ ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО


Председателят на Върховният касационен съд на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт е направил предложение до Общото събрание Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение във връзка с приложението на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството - ДВ, бр. 60/24.07.1992 г. по следните въпроси:
1. Кой е "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството.
а) съпругът от втори или следващ брак на наследодателя
б) съпругът, който е сключил брак с наследодателя след одържавяването на имота или включването му в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации
в) съпругът от втори или следващ брак на наследодателя, който брак е сключен след одържавяването на имота или включването му в ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации
г)съпругът, който е починал след наследодателя, но преди да се възстанови собствеността върху образувани въз основа на тях селскостопански организации.
За да се произнесе, Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд взе предвид следното:
1. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството - обн. ДВ, бр. 60/24.07.1992 г. (ЗИДЗН) е създадена новата разпоредба на чл. 9а ЗН със съдържание: "Когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследници на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца".
При прилагането на тази разпоредба съществува противоречива съдебна практика. В някои от решенията се приема, че с нея се охраняват интересите на кръвните роднини на наследодателя, когато той е сключил брак след одържавяването на имотите и оттам понятието "последващ" се свързва с момента на одържавяването. В други решения понятието се тълкува в неговия буквален смисъл с оглед поредността на брака. Има и решения, в които се приема, че последваш, съпруг е този, който е сключил втори или следващ брак, след като имотите са били одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Разпоредбата на чл. 9а ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ е приета след влизане в сила на: Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ДВ, бр. 17/1991 г./, Закона за възстановяване собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета /ДВ, бр. 105/1991 г./, Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти /ДВ, бр. 15/1992 г./, Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ДВ, бр. 15/1992 г./.
Измененията на Закона за наследството от 1992 г. създават различен режим за наследяването на реституираното с посочените закони имущество. Употребеното в чл. 9а ЗН понятие "последващ съпруг", което е ново за семейното и наследственото право, не е легално определено и в закона не се сочи юридическият факт, по отношение на който съпругът се явява последващ. Затова логиката налага тълкуване на разпоредбата в смисъл последващият съпруг да се свърже с момента на одържавяването на имотите. Обяснението за това разрешение е, че когато бракът е сключен преди одържавяването, макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до приемането на СК от 1968 г. /отм./ се предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя - собственик в определена степен е могъл да има принос в придобиването им. Затова е справедливо неговите наследници да наследят. Ако бракът е сключен след одържавяването и съпрузите са починали преди възстановяването, всякакъв принос на съпруга - наследник е изключен. В този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от брака няма деца. Така при възстановяването собствеността се запазва за лица, с които наследодателят е имал родствена връзка. При това тълкуване последващ по смисъла на чл. 9а ЗН може да бъден първият по ред съпруг на наследодателя, ако бракът е сключен след одържавяването на имотите. Например ако А и Б са сключили първи поред за двамата брак след одържавяването, от брака нямат деца и са починали преди възстановяването, наследниците на Б няма да наследят реституираните имоти на А. Обратно, ако бракът е сключен преди одържавяването и е втори по ред за А, наследниците на Б ще наследят възстановените имоти на А.
При свързването на понятието "последващ съпруг" с момента на одържавяването се стига до извода, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуална собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. Затова чл. 9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.
2. Към кой момент трябва да се определи кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. а) към момента на откриване на наследството на собственика - наследодател б) към момента на възстановяване на собствеността върху имотите на собственика-наследодател в) влизането в сила на законите за възстановяване правото на собственост г) влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството/ДВ, бр. 60/1992 г./Определянето на субектите на наследяване, чиято собственост се възстановява зависи от отговора на въпросите: 1. Какво е съдържанието на понятието "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а ЗН. 2. Променен ли е със ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ основният принцип в наследственото право, че към момента на откриване на наследството се определя приложимият закон за всички наследствени правоотношения.
Понятието "новооткрито наследство" е употребено в чл. 91а ЗН, без да е дефинирано, но несъмнено то се отнася и до разпоредбите на чл9а и 90а ЗН, също уреждащи начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя. Чл. 1 ЗН не е променен и той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в последното местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и тези имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на призованите вече към наследяване, а не на други наследници. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията "новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Така например ако наследството е открито преди възстановяването, роднините по съребрена линия от шеста степен не могат да наследят имотите, защото не са били законни наследници по смисъла на тогава действуващите разпоредби на чл. 5 - 10 3Н.
Изменението на чл. 8 ЗН с приемането на новата ал. 4 /ДВ, бр. 60/1992 г./ има действие занапред и се прилага само за наследствата, открити след влизането и в сила. Изключение от това правило е чл. 9а ЗН. Само в този случай кръгът на наследниците не се определя към датата на смъртта на наследодателя, а се прилага новата разпоредба, която има обратно действие.
3. Разширява ли се с измененията на чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 ЗН кръгът на наследниците, посочен в чл. 10, ал. 2 ЗН и включва ли той всички низходящи на братята и сестрите на наследодателя като наследници по право на заместване.
В случай, че кръгът на наследниците по чл. 10, ал. 2 ЗН остава ограничен до деца и внуци на братя и сестри, при какви условия наследяват правнуците и следващите низходящи на братята и сестрите.
С новата разпоредба на чл. 8, ал. 4 ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ кръгът на законните наследници е разширен до VI степен по съребрена линия включително, когато наследодателят не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. Изменен е и чл. 9, ал. 2 ЗН по отношение на наследствените права на съпруга като е предвидено, че той наследява заедно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, а не както досега с техни деца. От друга страна разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН, която допуска наследяване по право на заместване на братята и сестрите само от техните деца или внуци не е променена. По този начин е създадено противоречие между новите чл. 8, ал. 4, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 ЗН.
Братята и сестрите на наследодателя са наследници по съребрена линия от трети ред заедно с възходящите от втора и по-горна степен. Правата им при наследяване се определят от чл. 8, ал. 1 - 3 ЗН. С новата разпоредба на чл. 8, ал. 4 ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ е създаден нов четвърти ред за наследяване, включващ роднините по съребрена линия до VI степен. Условие за призоваването им към наследяване е починалият да не е оставил братя и сестри или техни низходящи. С тълкувателно решение 4/1994 г. на ВС на РБ, ОСГК е прието, че чл. 8, ал. 4 изр. 2 3Н не допуска наследяването право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Наследяването в този ред става "по глава" според броя на наследниците от съответната степен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените по право на заместване. За братята и сестрите разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН предвижда, че в този случай се заместват само от своите деца и внуци. Но правилото е, че при наследяване по право на заместване низходящите наследяват по коляно според чл. 10, ал. 3 ЗН или те наследяват помежду си дела на този, когото заместват. Следователно правнуците на братята и сестрите и техните низходящи трябва да наследяват по право на заместване при същите условия, както и низходящите от по-ниска степен /деца и внуци/ или пак по коляно. Ако се приложи буквално разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН низходящите от трета и по-горна степен не биха могли да наследят,
защото са изключени от четвъртия ред, в който наследяването е "по глава", а в третия ред те могат да наследят с братята и сестрите само по заместване. Следователно несъгласуваността между разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 9, ал. 2 3Н с тази на 10, ал. 2 3Н се дължи на пропуска на законодателя да измени чл. 10, ал. 2 ЗН. Ето защо следва да се приеме, че чл. 10, ал. 2 ЗН е мълчаливо отменен и не съществува ограничение на степените на низходящите, които заместват братята и сестрите на наследодателя.
4. Може ли след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството да се прави и има ли правно значение възражението за давност, ако давностния срок по чл. 50 ЗН /отм./ е изтекъл преди влизане в сила на този закон.
Със ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./ е отменена разпоредбата на чл. 50 ЗН. В Преходната разпоредба на § 9 ЗН е посочено, че отмяната на срока за приемане на наследството се отнася както за открити преди влизане в сила на този закон наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собствеността върху които се възстановява. Следователно отмяната на давностния срок има действие за наследствата, за приемането на които давността не е изтекла към датата на влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/1992 г. / - 28.07.1992 г. Тя се прилага и за откритите след отмяната на чл. 50 ЗН наследства, както и за новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и това е действието на нормата занапред. Посочвайки изрично, че отмяната на срока има действие и по отношение на открити вече наследства, по които не с направено възражение, е придадено обратно действие на закона. Неточно обаче е записано, че обратното действие се разпростира за наследства, за които "в срока" не е направено възражение. По принцип такова възражение би породило правни последици след изтичането на срока. Преди това то би било преждевременно, защото наследството може да се приеме и в последния ден на давностния срок. От друга страна правото да се противопостави погасителна давност не е ограничено със срок. Ето защо Преходната разпоредба на § 9 ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ следва да се тълкува във връзка с волята на законодателя да ограничи обратното действие на отмяната на срока по чл. 50 ЗН /отм./ само до хипотезата, при която той е вече изтекъл и е било направено възражение за давност до влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./. Следователно не би могло да има правно значение възражението за давност по отменения чл. 50 ЗН, направено след 27.07.1992 г. за наследствата, открити до 27.07.1987 г.
5. Считат ли се за новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява.
С новите чл. 9а, 90а, 91а ЗН са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява.
С новата разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1987 г., изм. ДВ, бр. 45 от 21.04.1998 г./ се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., а с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./е допуснато възстановяване на собствеността на земеделските земи, независимо от това дали са били включени в ТКЗС. И двете изменения се отнасят до призната от закона възможност да се възстанови собственост, която не е била отчуждавана по законния ред и за която не съществува юридическо основание за завземането й от държавата. А щом като собствеността се възстановява, тя следва да има еднакъв режим на наследяване с одържавените на законно основание имоти. Затова ако собственикът е починал преди възстановяването, тези движими и недвижими имущества следва да бъдат включени в масата на новооткритото наследство по чл. 91а ЗН и по отношение на тях да се приложат специалните правила за наследяване, предвидени за възстановената собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на гражданската колегия на основание чл. 84, ал. 1 т. 2 от Закона за съдебната власт.


РЕШИ:


1. "Последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
2. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН.
3. С измененията на чл. 8, ал. 4 ЗН и чл. 9, ал. 2 и 3 ЗН кръгът на наследниците по права линия на братята и сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява като те се наследяват от своите низходящи без ограничение на степените.
4. Няма правно значение възражение за погасяване по давност на правото да се приемат наследствата, открити до 27.07.1987 г. Ако то е направено след 27.07.1992 г., когато влиза в сила закона за изменение и допълнение на ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г/, с който чл. 50 ЗН е отменен.
5. В новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107/1997 г., изм. бр. 45/1998 г./ и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./.