КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13936
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове: Петя Г.ева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Г.ева Въззивно частно гражданско дело
№ 20251100505509 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с
чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВп/.
Образувано е по частна жалба от Г. И. М., чрез адв. Д. С. Д., против определение №
1235 от 05.03.2025 г. за отказ от вписване на договор за продажба на наследство от
31.01.2025 г. под рег. № 255/31.01.2025 г. на нотариус № 598 и район на действие РС Враца, с
искане съдът да го отмени и да даде указания на съдията по вписванията да извърши
заявеното вписване.
С частната жалба са изложени оплаквания за неоснователност на отказа
постановен поради непредставяне на необходимите документи, с оглед липсата на законово
изискване за това и с оглед на алеаторния характер на договора по чл. 212 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди данните по делото и доводите
на жалбоподателите, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок срещу отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК,
който подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВп.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление с вх.№
15923/05.03.2025 г. в Служба по вписванията към Агенция по вписванията е поискано
вписване на договор по чл.212 от ЗЗД, с който Г. И. М. е продал като съвкупност от права и
задължения, цялото наследство останало след смъртта на неговата баба Г.В.Г., на своя чичо
М.М.Г.. Със заявлението са представени: 1/ договор за продажба на наследство рег. № 255, т.
1, Акт 5, на нотариус Е.С., с рег. № 598 по регистъра на НК, с район на действие РС Враца, в
който не са описани отделни имущества, в т.ч. недвижими имоти; 2/ договор за доброволна
делба от 27.07.2017 г., рег. № 9563, т. 1, дело 73, № 77 на нотариус М.Е., рег. № 140 по
регистъра на НК, с район на действие РС София; 3/ справка чрез отдалечен достъп по данни
за физическо лице в Служба по вписванията – София на Г.В.Г. от 02.02.2023 г.; 4/ адвокатско
пълномощно; 5/ потвърждение за платена държавна такса.
За да постанови обжалваният отказ за вписване на договора за продажба на
наследство от 31.01.2025 г., нотариално заверен на 31.01.2025 г., под рег. № 255/31.01.2025 г.
на нотариус № 598, съдията по вписванията е приел, че не са представени необходимите
документи касаещи вписването, а именно: 1. Декларация с нотариална заверка на страна по
договора, относно недвижимите имоти, находящи се на територията на гр. София, за да
прецени съдията по вписванията дали е компетентен за вписването му в АВ-гр. София,
съгласно чл. 7 от ПВ; 2. Данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с липса на задължения за
имота касаещ договора, относно определяне на държавната такса съгласно ТДТАВ; 3. Скица
(схема), издадена от АГКК-гр. София, ако имота се намира на територията с одобрена
кадастрална карта съгласно чл. 6, б. „в“ от ПВ.
Съдът, за да се произнесе от правна страна взе предвид следното:
С нормата на чл. 569, т. 5 ГПК се определя производството по вписване,
отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от
закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. За неуредените изрично случаи на общо
основание съответно приложение намират общите правила на охранителните производства -
Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК
и общите правила на процесуалния закон - Част първа на Гражданския процесуален кодекс
(в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС
по т. д. № 7 по описа за 2012 г.). Съгласно посоченото тълкувателно решение задължение на
съдията по вписванията, респ. на задължение на съда в производство по ГПК по обжалване
отказ на съдията по вписванията, по реда на чл. 278, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК, е да извърши
формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване
според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото
в Правилника за вписванията съдържание. По отношение на последното проверката се
свежда до това да са идентифицирани страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за
вписванията/ и имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Тъй като вписването
по същността си представлява едностранно охранително производство, в рамките на
провеждането му е недопустимо разрешаването на въпроси от материално- правен характер,
респ. да се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това не е
изрично предвидено в закон.
В Правилника за вписванията, издаден за прилагане на глава XI на ЗС
„Вписвания“, изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Вписването има за цел да се
даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. Съгласно разпоредбите на чл. 112, б. „б“
ЗС и чл. 4, б. „б“ ПВп (редакция с изм. ДВ бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) на
вписване подлежат договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД). В
разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, се предвиждаща противопоставимост на договора на
трети лица, само ако е бил вписан. Договорът за продажба на наследство е двустранен
възмезден договор, с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и
задължения, т. е. цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не следва да се
описват недвижимите имоти, които се включват в него. Съгласно императивната норма на
чл. 212, ал. 2 от ЗЗД за действителността му се изисква писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните, а вписването не е изискване за действителността на договора.
При удостоверяването на подписите на страните продавачът удостоверява само качеството
си на наследник на лицето, чието наследство продава. Със спазване на предвидената от
закона форма, договорът е действителен. В представеният за вписване акт не е посочен
недвижим имот. Интересът си от искането договорът да бъде вписан продавачът основава на
представените доказателства (договор за доброволна делба) за притежаван от наследодателя
недвижим имот, който би могъл и да е включен в наследството, с посочване на
местонахождението му, респ. районът, в който следва да се извърши вписването, но това не
създава задължение за заявителя да представя изисканите от съдията по вписвания
доказателства. Поставените от съдията по вписванията изисквания в тази насока не са
основани на нормативната уредба и тяхното неизпълнение не може да води до отказ за
вписването.
Липсата на изискване за описание на недвижими имоти съгласно чл.6, ал.1, б.“в“
от ПВп следва от изричната разпоредба на чл. 6, ал. 2, б. "б" от същия, която в действащата
си редакция с изм. ДВ бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., предвижда, че такова описание
не се изисква при актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е
недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на
търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие,
независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е
известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. До
изменението й обн. в ДВ бр. 63/01.08.2014 г., чл. 6, ал. 2 ПВп изключва изрично от
изискването за индивидуализация, съгласно чл. 6, ал. 1 б. "в" ПВ, договорите за прехвърляне
н а наследство. След това изменение, чл. 6, ал. 2 ПВп придобива следното съдържание:
"Разпоредбата на б. "в" не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство,
преписи от обявени завещания, актовете, с които се удостоверява наследствено
правоприемство и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези
случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя,
съдържаща описание на недвижимите имоти, включени в наследството, съответно в
търговското предприятие". В настоящото съдържание на разпоредбата, изискването на тази
декларация обаче е отпаднало. С изменението очевидно е съобразено от законодателя, че
при сключване на договора за продажба на наследство не се изисква индивидуализация на
отделните имущества, поради което и актът подлежащ на вписване обективно не би могъл
да има за задължително съдържание индивидуализация на недвижимите имоти, включени в
наследството, съгласно белезите, посочени в чл. 6, ал. 1 б. "в" ПВп. В тази насока съдът
съобрази и съдебната практика в Определение № 451 от 25.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
1260/2017 г., I т. о., ТК, която е приложима и за договора за продажба на наследство.
В мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д.
№ 7 по описа за 2012 г. е уточнено, че може да бъде отказано вписване ако не е внесена
дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6 ал. 3
ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Неправилен е изводът на съдията по
вписванията относно необходимостта от представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК
от прехвърлителя относно липсата на непогасени публични задължения. Съгласно сочената
разпоредба такава декларация е необходима при "прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти,
включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог", а
последицата от нарушаване на изискването за деклариране или за неизвършване на
действието е непротивоставимостта му спрямо държавата/общината съгласно чл. 264, ал. 5
ДОПК. Предвид изложеното по-горе, изискването за представяне на скица –копие също е
неприложимо, а за вписването е внесена дължимата се държавна такса по чл.2 ал.1 от
ТДТСАВ в минимален размер – 10 лв.
С оглед на горното, съдът намира, че отказът е незаконосъобразен, като
обжалваното определение следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на съдията
по вписванията за извършване на необходимите действия по вписване на договора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по частна жалба с вх. № 18-00-40/13.05.2025 г. и вх. №
58282/14.05.2025 г. (по регистратура на СГС) от Г. И. М., чрез адв. Д. С. Д., отказа от
05.03.2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София по заявление
вх.№15923 от 05.03.2025 г. да впише договор за продажба на наследство, сключен на
31.01.2025 г. с нотариално заверени подписи под рег. № 255, том 1, акт 5, на нотариус Е.С., с
рег. № 598 на НК, район на действие РС Враца.
ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен съд за
извършване на необходимите процесуални действия по вписване на договор за продажба на
наследство сключен на 31.01.2025 г. с нотариално заверени подписи под рег. № 255, том 1,
акт 5, на нотариус Е.С., с рег. № 598 на НК, район на действие РС Враца.
Определението не подлежи на обжалване.