КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20616
гр. София, 01.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове: Елена Св. Шипковенска
Валерия Р. Диева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20261100508637 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от
ГПК и чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по жалба на нотариус К. Б. и М. С. К. – Г. срещу
определение № 712/14.07.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр.
София, с което е отказано поисканото с молба с вх. № 56285/14.07.2026 г.
вписване в имотния регистър, воден от Службата по вписванията, на
нотариален акт за признаване на право на собственост по обстоятелствена
проверка № 17, т. І, рег. № 4166, дело № 57/2026 г., удостоверен на 13.07.2026
г.
Жалбоподателите поддържат, че отказът е постановен извън
пределите на проверката, която съдията по вписванията има право да
извърши, като липсата на данни относно документа за самоличност на
признатите за собственици лица не представлява основание да бъде отказано
поисканото вписване. Считат, че данните относно документа за самоличност
нямат значение за индивидуализацията на признатото вещно право и не могат
да обусловят отказ от вписване, тъй като лицата, признати за собственици, са
инвидивуализирани чрез три имена, ЕГН и постоянен адрес, с което е спазено
изискването на чл. 588, ал. 1, т. 2 от ГПК, доколкото основната цел на тази
норма е да бъде дадена категорична и недвусмислена индивидуализация на
собственика, а данните от личната карта са променливи величини. Излагат
доводи, че данните от личната карта се използват единствено като средство за
удостоверяване на самоличността в конкретния момент, когато това е
необходимо, а между започване на производството по чл. 587 ГПК и
постановяване на констативния нотариален акт може да измине голям период
от време, през който документът за самоличност може да бъде подменен и
това да доведе до загуба на актуалност на нотариялния акт.
Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалвания отказ, като
разпореди извършване на заявеното вписване.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
представеният за вписване констативен нотариален акт не отговаря в цялост
на изискванията на чл. 588, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в него не са вписани
номерата, датата, мястото и органа на издаване на документите за
самоличност на собствениците.
Съдът, като взе предвид навeдените в жалбата доводи и като съобрази
доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани лица, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално допустима.
Процесният отказ е постановен по молба с вх. № 56285/14.07.2026 г.
на нотариус К. Б., рег. № 043 на НК. С това заявление е поискано вписване в
Служба по вписванията – гр. София на удостоверения от нотариуса на
13.07.2026 г. констативен нотариален акт за признаване на право на
собственост по обстоятелствена проверка № 17, т. І, рег. № 4166, дело №
57/2026 г. Към заявлението е представен нотариалният акт, чието вписване се
иска; скица № 15-910242-04.06.2025 г. на сграда с идентификатор
68134.106.162.4 и квитанция за платена държавна такса. Видно от
съдържанието на представения за вписване нотариален акт, признатите с него
за собственици лица са индивидуализирани с имена, ЕГН и адрес.
Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията
отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на
закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са
изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са
посочени в чл. 6 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г., проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, относно това
дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се
ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание.
След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от жалбоподателите твърдения, Съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 4, б. „а“ от ПВ, се вписват всички актове, с които се
прехвърля правото на собственост /продажба, дарение, замяна, даване вместо
изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др./ или с
които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
/право на ползуване, собственост върху постройка и др./ върху недвижими
имоти, както и актове, с които се признават такива права /констативни
нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални
актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и
други, изрично предвидени в закон/. В случая е заявен констативен
нотариален акт, който подлежи на вписване по силата на горецитираната
разпоредба, като в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка
по чл. 32а, ал. 1 от ПВ влиза, както съответствието на този акт с посоченото в
чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ПВ задължително съдържание, така и обстоятелството
съставен ли е този акт, съобразно установените в закона специфични
изисквания за неговата форма и съдържание. В чл. 588, ал. 1 от ГПК е
посочено какви реквизити следва да има констативният нотариален акт и
какво трябва да бъде неговото съдържание. Съгласно тази норма /чл. 588, ал.
1, т. 2 от ГПК/, констативният нотариален акт следва да съдържа пълното име
или наименование на собственика, единен граждански номер, номера, датата,
мястото и органа на издаване на документа за самоличност. В случая съдията
по вписванията е констатирал, че представеният за вписване констативен
нотариален акт не отговаря в цялост на тези изисквания на закона, тъй като в
него не са вписани номерата, датата, мястото и органа на издаване на
документите за самоличност на собствениците. Противно на поддържаното в
жалбата тази констатиция на съдията по вписванията не надхвърля предмета
на дължимата от него проверка, доколкото тя касае дали актът е съставен
съобразно изискванията на закона за форма и съдържание.
Така извършената проверка е строго формална и при констатирана
липса на законоустановено съдържание на акта следва да бъде поставен отказ
за вписване, съобразно чл. 32а, ал. 1 от ЗВ. В този смисъл изложените в
жалбата доводи, касаещи целесъобразността на въведеното в чл. 588, ал. 1, т. 2
от ГПК изискване констативният нотариален акт да съдържа данни за
документите за самоличност на собствениците, са неотносими към
настоящето производство.
Предвид изложеното, Съдът приема, че постановеният от съдията по
вписванията отказ е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на нотариус К. Б. и М. С. К. – Г.
срещу определение № 712/14.07.2026 г.. на съдия по вписванията при Районен
съд гр. София, с което е отказано поисканото с молба с вх. №
56285/14.07.2026 г. вписване в имотния регистър, воден от Службата по
вписванията, на нотариален акт за признаване на право на собственост по
обстоятелствена проверка № 17, т. І, рег. № 4166, дело № 57/2026 г.,
удостоверен на 13.07.2026 г.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд, в седмичен срок от съобщението.