КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20496
гр. София, 30.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове: Клаудия Р. Митова
Михаела П. Михова
като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20261100508728 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Л. С. лично, срещу
определение от 23.07.2026 г. на съдия по вписванията при СРС, постановено
по заявление № ИР-20260714-1140786, вх. № 48922/15.07.2026 г. по описа на
Службата по вписванията – София, с което е отказано на настоящия
жалбоподател издаване на незаверен препис от нотариален акт за покупкопродажба акт № 172, том 108, с вх. рег. № 47197 от 19.06.2024 г. по описа на
СВ-София.
Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да получи незаверен
препис от въпросния нотариален акт за покупко-продажба, поради което
счита, че неправилно съдията по вписванията му е отказал издаването на
такъв. Сочи, че правният му интерес произтича от притежаваните от него
вещни права върху самостоятелен обект в същата сграда, като исканият
препис от нотариален акт му е необходим, за да прецени отразените в него
граници на съседния на неговия имот с оглед правилното разграничаване на
собствеността в отделните обекти и при наличие на несъответствия
евентуално образуване на последващи производства. Счита, че представените
доказателства, наред с изложените твърдения в подаденото от него заявление
и следващото го уточнение са достатъчни да обосноват легитимацията му
като лице с правен интерес да получи искания незаверен препис от
нотариален акт. Навежда доводи, че законът не изисква непременно наличието
на висящ правен спор, за да се приеме наличието на правен интерес на
заявителя, като изброяването в чл. 51, ал. 3 е неизчерпателно и може да
включва и различни други хипотези, поради което счита, че неправилно
съдията по вписванията се е позовал на липсата на висящо съдебно
производство и е отказал издаването. Счита, че съдията по вписванията не е
преценил всички обстоятелства в конкретния случай. Към жалбата си прилага
справка от Агенция по вписванията. Моли обжалваното определение на
съдията по вписванията да бъде отменено, като бъде разпоредено извършване
на исканото действие – издаване на незаверен препис от нотариален акт.
Доколкото производството по отказаното извършване на нотариално
удостоверяване е едностранно, то настоящата частна жалба на заявителя
срещу постановения от съдията по вписванията отказ не подлежи на връчване.
Въззивният съд, като се запозна с изложените от жалбоподателя
доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:
Частната жалба е редовна от формална страна, доколкото отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Същата е подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения в чл. 275 ГПК едноседмичен срок
от съобщаване на определението и е насочена срещу акт, който подлежи на
въззивно обжалване съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Със заявление № ИР-20260714-1140786, вх. № 48922/15.07.2026 г. по
описа на Служба по вписванията – София, заявителят Р. Л. С. е поискал
издаване на незаверен препис по чл. 51, ал. 3 от Правилника за вписванията на
акт № 172 от 2024 г., том 108, книга „Прехвърляния“, вписан под вх. рег. №
47197 от 19.06.2024 г. по описа на СВ-София, представляващ нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот и отнасящ се до самостоятелен обект
в сграда с кадастрален идентификатор 68134.406.78.1.3 и имотна партида №
906822. Изложил е твърдения, че имотът, за който се отнася исканият
документ, представлява самостоятелен обект на третия етаж в сградата, в
която заявителят притежава жилище на втория етаж. Твърди, че в публично
достъпният уеб интерфейс на кадастралната система графичното очертание на
самостоятелния обект на третия етаж обхваща общи части на сградата, поради
което заявителят иска чрез искания от него незаверен препис да установи
документалния обхват на вещните права, свързани с въпросния обект,
разположен на третия етаж в сградата.
С резолюция от 15.07.2026 г. на дежурен съдия по вписванията е
констатирана нередовност на така подаденото заявление, като на заявителя Р.
С. е указано да представи доказателства за правния си интерес от искания
препис, свързан с висящ правен спор относно съответните идеални части,
прилежащи към обекта, за който се иска препис от акта за собственост.
С уточнение, подадено на същата дата, заявителят е посочил, че не е
налице висящ съдебен спор относно посочените идеални части. Изложил е
доводи, че правният му интерес се основава на притежаваното от него право
на собственост върху самостоятелен обект на втория етаж и съответно на 1/3
идеални части от общите части на сградата. Твърди, че графичното очертание
на самостоятелния обект, препис от акта за собственост от който се иска,
обхваща притежавано от него право на собственост върху общите части, като
преписът се иска за установяване дали в него са вписани такива данни с оглед
преценката за евентуално предприемане на последващи административни или
съдебни действия.
С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС е
постановил отказ да бъде издаден искания незаверен препис от нотариален акт
за покупко-продажба. В акта си е приел, че не са изпълнени указанията за
обосноваване на правен интерес на заявителя, както и, че не са представени
доказателства в тази връзка. Изложени са мотиви, че с молбата се иска
издаване на незаверен препис от чужд акт за собственост, като страните по
договора са различни от молителя. Приел е, че представената от заявителя
кореспонденция със СГКК-София е неотносима към настоящото искане и не
обосновава правен интерес за предоставяне на копие от чужд нотариален акт,
съдържащ личните данни на трети лица, участвали в нотариалното
производство по искания акт.
Въззивният съд намира така постановеното определение от съдия по
вписванията за правилно, поради следните съображения.
Доколкото заявителят не попада сред лицата, изброени в актуалната
редакция на закона в чл. 51, ал. 1 ПВ, то в случая приложение намира
разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ПВ, която предвижда, че незаверени преписи от
вписани актове могат да се издават и на други лица с правен интерес, като
наличието на последния се преценява индивидуално от съдията по
вписванията въз основа на посочените от заявителя доказателства и
представените от него документи. Чл. 51, ал. 4 ПВ предвижда още, че лицата
по ал. 3, в която категория попада и настоящия молител, следва да посочат
целта, с която се прави искането, както и в какво се състои правният им
интерес от издаване на искания документ.
От така цитираните законови разпоредби след измененията на закона,
обнародвани в ДВ, бр. 112 от 2025 г., в сила от 15.01.2026 г., следва, че
издаването на преписи (заверени и незаверени такива) от вписани актове е
ограничено, като такова се допуска по отношение на определени категории
лица, изрично предвидени в закона, или други, за които е налице обоснован
правен интерес.
За да е налице правен интерес за заявителя, следва да се установи
обективна необходимост от получаване на преписа, нужен за да бъде
упражнено, защитено или установено определено право на лицето. В тази
връзка не е непременно необходимо спорът относно конкретното право да е
вече отнесен до съда, като може да се приеме, че и без да е налице висящо
съдебно производство, е възможно съществуването на правен интерес от
издаване на искания документ, например ако същият е необходим за
подготовка на завеждане на бъдещ иск. Наличието на правен интерес се
преценява във всеки конкретен случай с оглед на установените обстоятелства.
В разглеждания случай заявителят е поискал издаване на незаверен
препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда, в която заявителят притежава друг
самостоятелен обект. Излага твърдения, че след извършена от него справка в
Кадастрално-административна информационна система е установил пошироко графично очертание на съседния му самостоятелен обект, чийто
обхват включвал и общите части на етажа, поради което иска да установи
документите, въз основа на които е създадено въпросното кадастрално
очертание.
Въззивният съд споделя изводите на съдията по вписванията, че от
изложените от заявителя твърдения и представените към молбата му
доказателства не се установява правен интерес, който да обосновава
представянето на препис, макар и незаверен такъв, от нотариален акт, сключен
между други лица и съдържащ лични данни на последните.
Заявителят не е изложил твърдения за обстоятелства или действия,
които да смущават, да застрашават или чрез които да се оспорва правото му на
собственост върху въпросните идеални части от общите части, като няма
данни упражняването на правото му в пълен обем да е било възпрепятствано.
Същият се легитимира като собственик на имот в същата сграда, като
представя препис от титул за собственост – констативен нотариален акт.
Следва да се отбележи, че очертанията на имотите в кадастралните карти
не пораждат право на собственост, а единствено го отразяват въз основа на
съответните документи за собственост, обективиращи основанието, на което
са придобити вещните права. При съмнения за неправилно отразяване на
границите на съседния му имот, бидейки титуляр на право на собственост въз
основа на конкретен нотариален акт, засегнатият собственик би могъл да иска
отстраняване на несъответствието между нотариалния акт и кадастралната
карта по съответния ред, предвиден в Закон за кадастъра и имотния регистър.
В случай, че правото му на собственост е оспорено под някаква форма,
титулярят му разполага с възможност за защита по съдебен ред. В последната
хипотеза правният му интерес да получи исканият препис от чужд нотариален
акт би бил обоснован. Но доколкото в конкретния случай не се установява
правен спор, било то по вече образувано дело или предстоящото предявяване
на такъв иск, то въззивният съд споделя мотивите на обжалвания акт, с които
съдията по вписванията е приел липса на правен интерес от издаване на
искания препис.
С оглед на изложеното, съдът намира обжалваното определение за
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, на основание чл.
274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.07.2026 г. на съдия по вписванията
при СРС, постановено по заявление № ИР-20260714-1140786, вх. №
48922/15.07.2026 г. по описа на Службата по вписванията – София, с което е
отказано на Р. Л. С. издаване на незаверен препис от нотариален акт за
покупко-продажба акт № 172, том 108, с вх. рег. № 47197 от 19.06.2024 г. по
описа на СВ-София.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.