КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22820
гр. София, 23.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове: Пламен Колев
Гергана Ж. Троянова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20261100508328 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и чл. 577 ГПК.
Образувано е по жалба на Нотариус С. М.. вписан под № 389 в регистъра н а НК, с район на
действие СРС, срещу Определение № 753/23.07.2026г. на съдията по вписвания при СВСофия, с което е отказано вписването на договор за учредяване сервитутно право, депозиран
с молба с вх. № 59410/23.07.2026г. по описа на вх.рег. на СВ гр.София, от В.Д. и П.И..
В жалбата излага доводи за незаконосъобразност на отказа по подробно изложени
съображения.
Софийски градски съд, търговско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите
на жалбоподателя и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, приема
следното:
Частната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Пред съдията по вписванията при СР София е депозирана молба с вх. № 59410/23.07.2026г.
по описа на вх.рег. на СВ гр.София, от учредителите В.Д. и П.И., за вписване на Договор от
22,07,2026г. за учредяване на право на прокарване на отклонение от централната мрежа на
водопроводната техническа инфраструктура на съседен на собственият на учредителите,
също техен собствен недвижим имот.
Правото на прокарване на водопроводно отклонение по чл. 193, ал. 1 ЗУТ по своето
естество представлява поземлен сервитут, предполагащ обременяване на служещ имот в
полза на господстващ имот, принадлежащ на друг собственик. В случая от съдържанието на
представения акт се установява, че собствениците на двата имота – господстващ и служащ
съвпадат изцяло или едни и същи лица участват едновременно като учредители и
приобретатели на правото. Обособяването на имотите, като самостоятелни обекти не
променя принадлежността на собствеността и не обосновава учредяване на ограничено
вещно право върху чужд имот.
Неоснователно е възражението, че съдията по вписванията е превишил правомощията си по
чл. 32а, ал. 1 ПВ. Преценката дали представеният акт подлежи на вписване се извършва
според съдържанието на обективираните в него волеизявления, а не само според неговото
наименование. В случая съвпадането на лицата от двете страни се установява
непосредствено от акта, без изследване на принадлежността на собствеността извън
заявеното в него и без разрешаване на материалноправен спор. Тази проверка попада в
допустимия обхват на проверката на съдържанието и идентификацията на страните
съобразно т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в който
смисъл са и съображенията в определение № 164/28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3185/2018 г., I г.о.
на ВКС.
Следователно представеният акт не обективира подлежащ на вписване договор за
учредяване на сервитут по чл. 193, ал. 1 ЗУТ. Спазването на формата и представянето на
необходимите приложения не преодоляват този недостатък, поради което отказът следва да
бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 753/23.07.2026г. на съдията по вписвания при СВ-София,
с което е отказано вписването на договор за учредяване сервитутно право, депозиран с молба
с вх. № 59410/23.07.2026г. по описа на вх.рег. на СВ гр.София, от В.Д. и П.И..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
препис на жалбоподателя при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК пред Върховния касационен
съд.