КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12356
гр. София, 08.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно частно гражданско дело
№ 20261100504069 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32 а от
Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение от 18.03.2026г. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването по молба на Столична община, район „Люлин“ с вх. №
19641/18.03.2026г. на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК –
вписване на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост с регистрационен индекс РЛН25-ДГ61-10/05.11.2025г., сключен
между СО – район “Люлин” и Л.Д.З..
Срещу определението е подадена частна жалба от Столична община,
район „Люлин“ с оплакване, че е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че
неправилно е прието, че продавачът има подлежащи на принудително
събиране публични задължения към датата на подаване на молбата за
вписване на договора за покупко-продажба. Поддържа, че в ДОПК е направено
ясно разграничение между декларирани, установени, просрочени, дължими,
изискуеми и др. публични задължения, но всички те не са предмет на
принудително изпълнение. Такива стават ако е налице образувано
производство за принудителното им събиране, каквото обстоятелство в случая
не било установено. Счита, че установяването на публични задължения не е
основание за постановяване на отказ за вписване на прехвърлителната сделка,
освен ако същите не подлежат на принудително изпълнение, т.е., когато в
Спраката от НАП в Сметка за принудително събиране на публични вземания
има установени непогасени задължения. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с
което да се разпореди извършване на вписване на договора за покупкопродажба на недвижим имот.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е
депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на
обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със заявление вх. № 19641 от 18.03.2026г. кмета на СО – район
“Люлин” е сезирал Служба по вписванията при СРС с искане за вписване на
договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост с
регистрационен индекс РЛН25-ДГ61-10/05.11.2025г., сключен между СО –
район “Люлин” и Л.Д.З., с предмет – имот с идентификатор
68134.4361.148.27.14, представляващ жилище, находящо се в гр. София, жк
“****. Към заявлението е представен процесният договор в 3 екземпляра,
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ГПК, схема за
самостоятелен обект в сграда и документ за платена държавна такса.
В изпълнение на задълженията си по чл. 264 от ДОПК, съдията по
вписванията е извършил проверка за наличие или липса на публични
задължения на прехвърлителя, от която се установява, че СО – район “Люлин”
има непогасени задължения към държавата в размер на 2, 21 евро - вноски за
държавно обществено осигуряване и 4 019, 68 евро – вноски за здравно
осигуряване. Това обстоятелство е удостоверено в приложената по делото
разпечатка на хартиен носител на електронна справка за наличие или липса на
задължение за целите по чл. 264 от ГПК, извършена на 18.03.2026г. в 12, 00
часа.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че искането
не отговаря на специалните изисквания на императивната разпоредба на чл.
264 от ДОПК – за прехвърлителя са налице непогасени публични задължения,
подлежащи на принудително изпълнение. В допълнение е посочено, че по
същото искане за вписване е постановен отказ № 1528/18.12.2025г. на Служба
по вписванията, като към това искане е било приложено същото платежно
нареждане за внасяне на дължимата държавна такса. По тези съображения е
направен извод, че заявителят в настоящото производство не е представил
доказателства за заплащане на изискуемата държавна такса.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният акт е правилен по
следните съображения:
Охранителното производство по вписване е формално и едностранно,
като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в
разпоредбата на чл. 32 а от Правилника за вписванията /ПВ/. Отказ за
вписване/отбелязване е допустим, когато представеният акт изначално не
отговаря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване,
включително и ако не е представен подлежащ на вписване/заличаване акт.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно
това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,
се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, в
т.ч. спазени ли са изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ, внесена ли е дължимата за
вписването държавна такса, представена ли е скица-копие от кадастралната
карта, както и представени ли са доказателства за изпълнение на изискванията
на чл. 264 ДОПК. Не се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, освен ако това е изрично предвидено в закона - вписването /като родово
понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е
едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове.
В разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК /изм. ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила
от 03.05.2024г./, е предвидено, че прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог, се допуска след проверка, извършена
от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в
данъчната оценка. По арг. от чл. 264, ал. 4 ДОПК при установени от съдията
по вписванията публични задължения исканото вписване може да бъде
извършено само след заплащане на публичните задължения или ако
длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право
и тази сума бъде внесена от последния в съответния бюджет, като
извършените в нарушение на тези изисквания действия са
непротивопоставими на държавата и общината, което се установява по реда и
условията на чл. 216 ДОПК и правата на които се обезпечават с предвидена
в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност.
Настоящата редакция на чл. 264 от ДОПК, публикувана в ДВ, бр. 66 от
2023г., в сила от 03.05.2024г., задължава съдията по вписванията, наред с
други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в
Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже
вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени
или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по
договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264,
ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на
непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и
да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264, ал. 4
ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и, ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с
недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от
собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на
участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския
оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с
цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел
обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след
прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране
на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде
реализирано при извършеното разпоредително действие с имота, имащо за
последица намаляването на притежаваното от длъжника недвижимо
имущество. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1
ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на
установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са
императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето
на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В конкретния случай, при извършване на проверката, която законът му е
възложил, съдията по вписванията е констатирал, че към 18.03.2026г. – датата
на исканото действие по вписване, прехвърлителят има непогасени публични
задължения, както следва: вноски за държавно обществено осигуряване,
вноски за здравно осигуряване и вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване. Тези обстоятелства са вписани в приложени я по
делото на хартиен носител препис от електронната справка от НАП, видно от
която същата представлява “справка за наличие или липса на задължения за
целите на чл. 264 от ДОПК”. Неоснователни са наведените от жалбоподателя
доводи, че нормата на чл. 264 от ГПК въвежда забрана за вписване на
разпоредителни сделки с недвижими имоти, само в случай, че се установи, че
непогасените публични задължения са предмет на образувано срещу
прехвърлителя изпълнително производство. В хипотезиса на цитираната
разпоредба не се съдържа условие да е налице образувано публично
изпълнително производство за събиране на съответното публично вземане.
Изрично в чл. 264 от ДОПК е посочено, че проверката обхваща единствено
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,
т.е. касае се за ликвидни /определени по размер по предвидения в закона ред/ и
изискуеми /дължими към момента на извършване на проверката в
електронната база данни на НАП/ публични задължения. Изпълнителните
основания, въз основа на които се допуска принудително изпълнение на
публични вземания, са регламентирани в чл. 209 от ДОПК, като съгласно чл.
209, ал. 2, т. 2 от ДОПК принудително изпълнение се предприема и въз основа
на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за
данъци или задължителни осигурителни вноски. В случая съдията по
вписванията е констатирал наличие на именно такива непогасени публични
задължения, подлежащи на принудително изпълнение – задължения за вноски
за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване.
След като прехвърлителят на вещното право - Столична община, към
момента, в който е поискано вписване на договора за продажба, има
непогасени публични задължения, разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от
ДОПК възпрепятства вписването на договора за продажба на недвижим имот.
Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при
реално плащане на публичните задължения на продавача или внасяне на
уговорената продажна цена за погасяването им. Нормата предоставя
възможност за изпълнение на изискването на закона и без съдействие на
продавача, поради което няма основание да се дерогира прилагането й. След
като не е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК, правилно съдията по
вписванията е постановил отказ да впише договорът за покупко-продажба на
недвижим имот.
Самостоятелно основание за отхвърляне на подадената жалба е и
обстоятелството, че заявителят не е представил доказателства за заплащане на
дължимата държавна такса за вписването. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на
подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по
която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1
на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. В случая в
обжалваното определение е констатирано, че към процесното заявление е
било приложено платежно нареждане за внесена държавна такса по предходно
развило се производство пред Служба по вписванията, което обстоятелство не
е било оспорено от жалбоподателя. В този смисъл правилен е изводът на
съдията по вписванията, че заявителят не е представил доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по процесното заявление. Съдията по
вписванията следи служебно за нередовности на молбата за вписване,
отбелязване и заличаване, но не може да дава указания за тяхното
отстраняване /т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълкувателно дело № 7/2012г.,
ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложеното подадената частна жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Столична община, район
“Люлин” срещу определение № 286 от 18.03.2026г. на съдия по вписванията
при РС – София, с което е постановен отказ по заявление с вх. №
19641/18.03.2026г. за вписване на договор за продажба на недвижим имот –
частна общинска собственост с регистрационен индекс РЛН25-ДГ61-
10/05.11.2025г., сключен между СО – район “Люлин” и Л.Д.З.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя