КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ….

Гр. София, 10.08.2011 г.


Софийският градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, в закрито заседание на 10.08.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ВАСИЛ ПЕТРОВ

изслуша докладваното от младши съдия Васил Петров г.д. № 10411/2011 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по чл. 577, ал. 1 ГПК във вр. чл. 32а ПВ.
С определение от 28.06.2011 г. К.В., съдия по вписванията при СРС, на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказала да разпореди вписване по молба вх. № ************ г. на нотариус под № *** в НК, с която молба е поискано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот със страни А.С. и М.С.-Ч., от една страна, и „Ч.Р.Б.” АД, от друга. Договорът, сключен в писмена форма с нотараиална заверка на подписите, е бил представен в оригинал и в четири нотариално заверени преписа. Към молбата са били приложени и декларации по чл. 264 ДОПК, данъчна оценка, издадена от СО, скица, издадена от СГКК и платежно нареждане за платена д.т. от 10 лв. за вписване.
Съдията по вписванията е постановил отказа си по следните мотиви:
Представеният за вписване договор не е такъв по чл. 193 ЗУТ. В договора страни са собственикъг на служещия имот и енергийното предприятие „Ч.Р.Б.” АД, а предметът му е учредяването на право на преминаване на хора и техника и право на прокарване на отклонения от разпределителните мрежи и съоръжения през чужд имот. Следователно с договора се учредява личен сервитут в полза на енергийното предприятие от страна на собственика на служещия имот. От друга страна, в хипотезата на чл. 193 ЗУТ се учредява право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд имот между собствениците на господстващия и служещия имот. В хипотезата на чл. 64 ЗЕ се учредява принудителен сервитут в полза на енергийно предприятие при посочените в закона предпоставки по административен ред. Няма пречка, при наличие на съгласие, както в настоящия случай, между собственика на служещия имот и енергийното предприятие, сервитут по чл. 64 ЗЕ да бъде учреден доброволно, чрез договор между страните, но този договор не е договор по смисъла на чл. 193 ЗУТ, поради което за него не е приложима облекчената форма по чл. 193 ЗУТ, а общата форма за учредяване на вещни права върху недвижими имоти по чл. 18 ЗЗД, а именно: нотариален акт. И тъй като страните не са сключили договора във формата на нотариален акт, същият е нищожен и не подлежи на вписване. Основание за отказ за вписване са и две други обстоятелства – декларациите по чл. 264 ДОПК не са с нотариално заверени подписи, а данъчната оценка не кореспондира на предмета на договора, тъй като се отнася до право на ползване.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Ч.Р.Б.” АД.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, защото:
Логиката на цялостната уредба на сервитутните права в законодателството изисква към тях да се прилага облекчената писмена форма с нотариална заверка на подписите. Същото следва и от систематичното тълкуване на чл. 192, ал. 1, чл. 193, ал. 1 ЗУТ и чл. 64, ал. 8 ЗЕ. Повсеместно из цялата страна практиката е да се вписват безпроблемно договори като процесния, само един-единствен съдия по вписванията не възприемал тезата на жалбоподателя. Жалбоподателят счита, че чл. 264, ал. 1 ДОПК не изисква декларациите да са нотариално заверени, а само да са дадени пред нотариус. По отношение на данъчната оценка, действително в нея пишело, че се издава за право на ползване, но такава била практиката на общинските администрации при издаване на данъчни оценки на сервитутни права. Жалбоподателят счита, че дори и процесният договор да е нищожен по изтъкнатата от съдията по вписванията причина, то това не е основание за отказ за вписването му, а само за възникване на юридическа отговорност между страните по договора. Моли за отмяната на отказа и разпоредено вписването.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Не съществува спор между страните, че с процесния договор същите не учредяват сервитутно право по см. на чл. 193 ЗУТ, а такова по см. на чл. 64 ЗЕ. Това личи както от предмета на договора, очертан в т. I.1. от същия, така и от страните по него – съсобствениците на служещия имот /наречени в договора „учредители”/ и енергийното предприятие /наречено в договора „приобретател”/.
В теорията /С., С.. Въпроси на българското вещно право. С., 2008, с. 404/ и съдебната практика /определение № 53 от 05.02.2010 г. по ч.гр.д. № 589/2009 г., I г.о., ВКС/ уреденото в нормата на чл. 64 ЗЕ сервитутно право е пример за т.нар. „квазиличен” сервитут. Такива сервитути се учредяват в полза на определено лице с оглед извършваната от него специфична дейност. С прекратяването на тази дейност или с поемането й от друго лице сервитутът се прекратява или респективно се прехвърля върху другото лице. Така „квазиличният” сервитут се учредява в полза на определена дейност (а не лице, респ. имот) и „следва” тази дейност, независимо от това кой правен субект я упражнява.
Тези сервитути обаче са изрично уредени в специалния закон, като уредбата им е специална на уредбата по чл. чл. 192-193 ЗУТ, която урежда класически поземлен сервитут. По тази причина за възникването на посочените сервитутни права е необходимо да се спази реда на чл. 64 ЗЕ: влязъл в сила ПУП и еднократно изплатено обезщетение. В чл. 64 и сл. ЗЕ, за разлика от чл. 192-193 ЗУТ, за тези квазилични сервитути не е предвиден алтернативен на този административен ред за учредяване на сервитутите, а именно по взаимно съгласие на засегнатите страни чрез сключване на договор. Касае се за празнота, която е не може да бъде запълвана по тълкувателен път.
Независимо от това, дори да се приеме, че посоченият в закона принудителен административен ред за учредяване на сервитута не изключва възможността за доброволно уреждане на отношенията между собственика на служещия имот и енергийното предприятие чрез договор, то при липсата на изрична уредба в ЗЕ относно формата на този договор, следва да се възприеме тезата, че такъв един договор следва да бъде сключен в общата форма за учредяване или прехвърляне на вещни права по българското право, а именно: формата на нотариален акт по чл. 18 ЗЗД. Тезата на жалбоподателя за аналогично прилагане на нормата на чл. 193 ЗУТ по отношение на формата на договора не се споделя от настоящата инстанция, доколкото място за прилагане по аналогия няма – не е налице празнота: при липсата на изрична специална норма в чл. 64 ЗЕ, прилага се общата такава на чл. 18 ЗЗД. В този смисъл е изказвано мнение и в теорията /Б., Г.. Вещните сервитутни права. С., 2008, с. 155-158/.
Представеният по делото договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което – по изложените по-горе съображения – е нищожен. Като е отказал да го впише, съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че нищожността на договора не е основание за постановяване на отказ за вписване на договора, а единствено за възникване на последващи облигационни отношения между страните по договора. Вписването, съгласно чл. 569, т. 5, пр. 1 ГПК във вр. чл. 537, ал. 1 ГПК, представлява нотариално удостоверяване, респ. охранителен акт. С него съдията по вписванията дава съдействие на страните по сделката за постигане на благоприятните за тях последици от вписването на акта в имотния регистър, респ. книгите по вписванията. В рамките на производството по издаването на охранителния акт съдията по вписванията проверява дали 1. актът подлежи на вписване; 2. дали е съставен в изискуемата форма; 3. дали има необходимото съдържание – страни и конкретен имот; 4. дали е заплатена държавната такса за вписването. В случая е нарушено изискването актът, който е представен за вписване, да е сключен в изискуемата форма на нотариален акт, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да впише процесния договор.
Поради изложените съображения, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по от 28.06.2011 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване по молба № ************ г. на договор от 28.06.2011 г. за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Потвърдено с Определение №471/18.10.2011г. ч.гражданско дело под № 449/2011 г на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София,
14.11.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
В.К. ІІ-ро Б отделение
в закрито
заседание на
Четиринадесети ноември
две
хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
при секретаря

и в присъствието на
прокурора

като разгледа докладваното от
съдия Димитрова
гр. дело N
14559
по описа за
2011 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 02.09.2011г. на съдия по вписванията, с което е отказано вписване на акт.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че следва да намери приложение по – леката форма на учредяване на вещни права по чл.193, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е и чл.53 от ЗС. Поддържа, че са изпълнени специалните изисквания на чл.264, ал.1 от ДОПК. Представеното удостоверение за данъчна оценка сочи площта на имота, обекта на договора, вписан е собственика му и срока на валидност на оценката. Съдията по вписванията е излязъл извън въпросите, които могат да бъдат преценявани от него, а именно този за формата на сделката.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата инстанция приема, че договорът за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд имот от 2011г. е в предписаната от закона форма. В полза на „Ч.Р.Б.” АД са предвидени в чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ сервитути. Те се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лицата, които са собственици на т.нар. „господстващ имот”. Тези сервитути възникват по силата на закона и се учредяват в полза на енергийните предприятия. Предвидените такива в чл.64 от ЗЕ са ограничени вещни права, които не са посочени в ЗС, където няма определена форма за действителност при учредяването им. По отношение на този вид сервивути за разширяване на съществуващи и при изграждането на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, следва да намери приложение чл.193, ал.1 от ЗУТ, където е предвидена облекчена форма за учредяването им, а именно договор с нотариална заверка на подписите. В цитираната материалноправна разпоредба на чл.193, ал.1 от ЗУТ са уредени именно такъв вид сервитути, каквито са тези по чл.64 от ЗЕ и с това се изключва приложението на общата норма на ЗЗД. С оглед на изложеното следва да се приеме, че учреденият сервитут е в предписаната от закона форма.
Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК е предвидено, че прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на документ, че прехвърлителят, респективно учредителят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължения за осигурителни вноски. Съгласно ал.4 на чл.264 от ДОПК, при липса на документ за отсъствието на публични държавни задължения, действията по ал.1 и ал.2 на чл.264 от ДОПК не се извършват. В случая е представена данъчна оценка на учреденото сервитутно право, в която е отбелязано, че учредителят няма непогасени данъчни задължения за имота. Но няма представен документ за липса на публични държавни или общински задължения.
В тази връзка правилно съдията по вписванията е отказал да впише представения договор за учредяване на сервитут по чл.64 от ЗЕ.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 02.09.2011г. на съдия по вписванията, с което е отказано вписване на акт.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София 01.12.2011 г.


СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РАЛИЦА ДИМИТРОВА 2. ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Пъстракова ч.гр. дело № 11311 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.
Подадена е частна жалба от “Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 13.07.2011 г. на Нина Николова, съдия по вписванията ри СРС, с което е оставена без уважение молба, с която се иска вписване на договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №2429 от 13.07.2011 г., подаден за вписване с молба с вх. №30024/13.07.2011 г.
Жалбоподателят излага, че същото е постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Твърди, че квалификацията на процесния договор не следва да е по чл.192 и 193 ЗУТ, а такава по чл.64 и 67 ЗЕ, както и че формата на същия е спазена. На следващо място твърди, че са спазени императивните норми на чл.6, б. „В” и ал.3 ПВ, както и тази на чл. 264 ДОПК. Твърди, че непредставянето на липсващото приложение е формален пропуск, който не опорочава самата сделка и волята на страните. Излага доводи в този смисъл. Моли отказът на съдията по вписванията да бъде отменен.
След преценка доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдията по вписванията е бил сезиран с молба за вписване на договор за учредяване право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №2429 от 13.07.2011 г.
Молбата е била оставена без уважение, като за да постанови своя отказ, съдията по вписванията е приел, че актът не е от категорията на подлежащите на вписване актове, тъй като подлежи на вписване договор, сключен между собствениците на имотите, а в настоящия случай приемателят на правото не е указан в акта като собственик. На следващо място съдията по вписванията е приел, че липсват индивидуализиращите белези на обслужващия имот-площ, граници, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.6, б. „В” от ПВ, както и ал.3 на същата във връзка с чл.60 от ЗКИР. Освен това била представена данъчна оценка само на сервитутната ивица, а не и на целия обслужващ имот, а липсвало Приложение №1, което съдържа описание на сервитутните ивици.
Настоящият съдебен състав приема, че договорът за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот следва да се квалифицира като такъв по чл.64 ЗЕ. Такива сервитути се учредяват в полза на енергийни предприятия, т.е. в полза на определени лица, с оглед обслужване на извършваната от тях дейност.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя във връзка с изпълнението на чл.264 ДОПК. Съгласно същия е предвидено, че прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на документ, че прехвърлителят, респ. учредителят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължения за осигурителни вноски. В случая такива документи са налице-представена е декларация, подписана от учредителката на сервитута, както и данъчна оценка на учреденото сервитутно право, в която е отбелязано, че учредителят няма непогасени данъчни задължения за имота, предмет на договора.
Съдът намира за основателно възражението, че са спазени императивните норми на чл.6, б. „В” и ал.3 ПВ. Видно от Раздел I “Предмет на договора” от процесния договор, в т.1 от същия, обслужващият имот е надлежно индивидуализиран, като са посочени и вида, и границите, и площта на същия, включително неговият идентификатор.
Разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗЕ предвижда, че сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра, а вписването се осъществява при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно чл.77, ал.1 ЗКИР молбата за вписване следва да съдържа описанието на недвижимия имот, а ал.2 предвижда изискването да се приложи писменото доказателство, удостоверяващо вписвания юридически факт. Целта на разпоредбата е да индивидуализира в пълна степен учреденото право. Доколкото предмет на процесния договор е сервитутна ивица, то именно нейната индивидуализация е от съществено значение и също следва да намери място в молбата за вписване и подлежащия на вписване документ. В представения договор е посочено, че характеристиките на учреденото право са съгласно Скица-приложение №1 към договора, но такава не е представена пред съдията по вписванията. Съдът намира, че липсва един от задължителните реквизити, което е достатъчно основание за постановяване на отказ за вписване.
Жалбоподателя е възразил и относно извод на съдията по вписванията по повод формата на сключване на договора- нотариална заверка на подписите. Настоящият съдебен състав намира, че никъде в постановения акт не е обсъждан порок във формата за действителност на договора като основание за постановяване на отказ за вписване, поради което оставя без разглеждане възражението.
Водим от горното, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 13.07.2011 г. на съдия по вписванията, с което е отказано вписване на акт.
Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав
закрито заседание на дванадесети декември
две хиляди и единадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
Мл.съдия ВАСИЛ ПЕТРОВ
при секретаря и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията Алексиева ч.гр. дело № 14968 по описа
за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК във вр. чл. 32а ПВ, във вр. с чл.274-чл.279 от ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 18-00-32/25.10.2011 г. на „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 04.10.2011 г. на Катерина Вучкова, съдия по вписванията при СРС, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказала да разпореди вписване по молба вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус под № 622 в НК, с която молба е поискано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. по описа на нотариус № 622 в НК.
Жалбоподателят твърди, че определението е постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Релевира се неправилност на извода на съдията по вписванията, че не е спазена предвидената от закона форма на предвидения за вписване акт, както и че не са изпълнени специалните изисквания на ДОПК. Поддържа се, че формата на договора за учредяване на сервитутни права не е нотариалния акт, а само нотариалната заверка на подписите. Твърди се, че субсидиарно следва да намерят приложение нормите на ЗУТ, а не общата разпоредба на чл.18 от ЗЗД. Поддържа се, че учредяването на сервитутни права на електроразпределителното дружество във формата на договор с нотариално удостоверяване на подписите е трайно установена практика, не само на територията на гр. С., но и на територията на другите области, включени в действието на издадената лицензия за обособена територия. Твърди се още, че не са нарушени изискванията на ДОПК, тъй като учредителят чрез законния си представител се е явил лично при подписване на договора и съответно лично е подписал пред нотариус декларация по чл.264 от ДОПК. Твърди се, че в чл.264, ал.1 от ДОПК не се изисква нотариално удостоверяване на подписа на декларатора, още повече, че вписването на процесния договор е заявено по молба на нотариуса, пред който е положен лично подписа под декларацията по чл.264 от ДОПК. Твърди се, че специализираната администрация в съответните общини издават удостоверения по чл.264 от ДОПК като предмет на удостоверението посочват „право на ползване” като консолидирана опция на тези специфични права. Поддържа се, че е налице нарушение-излизане от обхвата на въпросите, които могат да бъдат преценявани от съдията по вписванията.
Моли съда да отмени постановения отказ за вписване като незаконосъобразен и вместо него да се разпореди вписване на процесния договор. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид твърденията на страната и приложените писмени доказателства намира следното.
От фактическа страна:
С договор от 04.10.2011 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818 от същата дата на нотариус М.Г., нотариус в район Районен съд гр. С. с рег. № 622 на НК „К.К.” ООД като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.85 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район С., ул. „Л.К.” № ** е учредило в полза на „Ч.Р.Б.” АД безвъзмездно и безсрочно правото на прокарване през гореописания имот на трасе за кабелни електропроводни линии НН за ел.захранване на жилищната сграда, находяща се в имота, ведно с прилежащата към кабелното трасе сервитутна ивица, както и право на преминаване през имота. Със заявление вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус с рег. № 622 на НК е поискано вписване в книгите, водени от Службата по вписванията на горния договор. Към заявлението са приложени декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК без нотариално удостоверяване на подписа на К.С.П.-законен представител на „К.К.” ООД, скица на поземлен имот № 18328/29.06.2011 г. на АГКК гр. С., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на СО, Дирекция „ПАМДТ” С./Т. за учреденото вещно право на ползване/преминаване.
При така установените по-горе факти, съдията по вписванията е приела в обжалваното определение, че представеният за вписване договор не е такъв по чл. 193 ЗУТ. В договора страни са собственикъг на служещия имот и енергийното предприятие „Ч.Р.Б.” АД, а предметът му е учредяването на право на преминаване на хора и техника и право на прокарване на отклонения от разпределителните мрежи и съоръжения през чужд имот. Следователно с договора се учредява личен сервитут в полза на енергийното предприятие от страна на собственика на служещия имот. От друга страна, в хипотезата на чл. 193 ЗУТ се учредява право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд имот между собствениците на господстващия и служещия имот. В хипотезата на чл. 64 ЗЕ се учредява принудителен сервитут в полза на енергийно предприятие при посочените в закона предпоставки по административен ред. Няма пречка, при наличие на съгласие, както в настоящия случай, между собственика на служещия имот и енергийното предприятие, сервитут по чл. 64 ЗЕ да бъде учреден доброволно, чрез договор между страните, но този договор не е договор по смисъла на чл. 193 ЗУТ, поради което за него не е приложима облекчената форма по чл. 193 ЗУТ, а общата форма за учредяване на вещни права върху недвижими имоти по чл. 18 ЗЗД, а именно: нотариален акт. И тъй като страните не са сключили договора във формата на нотариален акт, същият е нищожен и не подлежи на вписване. Основание за отказ за вписване са и две други обстоятелства – декларациите по чл. 264 ДОПК не са с нотариално заверени подписи, а данъчната оценка не кореспондира на предмета на договора, тъй като се отнася до право на ползване.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Безспорно е, че с процесния договор страните не учредяват сервитутно право по смисъла на чл. 193 ЗУТ, а такова по чл. 64 ЗЕ. Това личи както от предмета на договора, очертан в т. I.1. от същия, така и от страните по него – собственикът на служещия имот и енергийното предприятие. В съдебната практика- определение № 53 от 05.02.2010 г. по ч.гр.д. № 589/2009 г., I г.о., ВКС е прието, че уреденото в нормата на чл. 64 ЗЕ сервитутно право е пример за т.нар. „квазиличен” сервитут. Такива сервитути се учредяват в полза на определено лице с оглед извършваната от него специфична дейност. С прекратяването на тази дейност или с поемането й от друго лице сервитутът се прекратява или респективно се прехвърля върху другото лице. Така „квазиличният” сервитут се учредява в полза на определена дейност (а не лице, респ. имот) и „следва” тази дейност, независимо от това кой правен субект я упражнява.
Тези сервитути обаче са изрично уредени в специалния закон, като уредбата им е специална на уредбата по чл. чл. 192-193 ЗУТ, която урежда класически поземлен сервитут. По тази причина за възникването на посочените сервитутни права е необходимо да се спази реда на чл. 64 ЗЕ: влязъл в сила ПУП и еднократно изплатено обезщетение. В чл. 64 и сл. ЗЕ, за разлика от чл. 192-193 ЗУТ, за тези квазилични сервитути не е предвиден алтернативен на този административен ред за учредяване на сервитутите, а именно по взаимно съгласие на засегнатите страни чрез сключване на договор. Касае се за празнота, която е не може да бъде запълвана по тълкувателен път.
Независимо от това, дори да се приеме, че посоченият в закона принудителен административен ред за учредяване на сервитута не изключва възможността за доброволно уреждане на отношенията между собственика на служещия имот и енергийното предприятие чрез договор, то при липсата на изрична уредба в ЗЕ относно формата на този договор, следва да се възприеме тезата, че такъв един договор следва да бъде сключен в общата форма за учредяване или прехвърляне на вещни права по българското право, а именно: формата на нотариален акт по чл. 18 ЗЗД. Тезата на жалбоподателя за аналогично прилагане на нормата на чл. 193 ЗУТ по отношение на формата на договора не се споделя от настоящата инстанция, доколкото място за прилагане по аналогия няма – не е налице празнота: при липсата на изрична специална норма в чл. 64 ЗЕ, прилага се общата такава на чл. 18 ЗЗД.
Представеният по делото договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което – по изложените по-горе съображения – е нищожен. Като е отказал да го впише, съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че нищожността на договора не е основание за постановяване на отказ за вписване на договора, а единствено за възникване на последващи облигационни отношения между страните по договора. Вписването, съгласно чл. 569, т. 5, пр. 1 ГПК във вр. чл. 537, ал. 1 ГПК, представлява нотариално удостоверяване, респ. охранителен акт. С него съдията по вписванията дава съдействие на страните по сделката за постигане на благоприятните за тях последици от вписването на акта в имотния регистър, респ. книгите по вписванията. В рамките на производството по издаването на охранителния акт съдията по вписванията проверява дали 1. актът подлежи на вписване; 2. дали е съставен в изискуемата форма; 3. дали има необходимото съдържание – страни и конкретен имот; 4. дали е заплатена държавната такса за вписването. В случая е нарушено изискването актът, който е представен за вписване, да е сключен в изискуемата форма на нотариален акт, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да впише процесния договор.
В този смисъл и Определение №471/18.10.2011г. ч.гражданско дело под № 449/2011 г на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Поради изложените съображения, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.10.2011 г. на Катерина Вучкова, съдия по вписванията към Служба по вписванията към Софийски районен съд, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказала да разпореди вписване по молба вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус под № 622 в НК, с която молба е поискано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. по описа на нотариус № 622 в НК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд от съобщаването му до жалбоподателя при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, IV - А състав в закрито в състав:

Председател: С. К.
Членове: Д. П.
З. Е.

като разгледа докладваното от младши съдия Е. ч.гр.д. № 10563 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК във връзка с чл.32а от Правилника за вписванията.

Делото е разпределено на настоящия състав на 25.10.2012 г.

Образувано е по частна жалба вх.№18-00-34 от 16.07.2012 г., подадена от молителя „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 14.06.2012 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на нотариален акт за учредяване на сервитут по чл.64 от Закона за енергетиката.

Видно от приложената служебна справка от Службата по вписванията, молителят е бил уведомен за обжалвания акт на 11.07.2012 г., платена е държавната такса, поради което и жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Службата по вписванията – СРС е започнало по заявление на нотариус М.Г. с искане за вписване в книгите на нотариален акт за учредяване на специален сервитут по чл.64,ал.2 ЗЕ в полза на лицензиант на дейност за Р.на електрическа енергия. Видно от приложения нотариален акт № 53, т.ІV, рег.№ 9755, н.д.№ 532 от 2012 г., на 14.06.2012 г. учредителите В.Д. Р.- Ч. и Б.Д. Р. са учредили в полза на „Ч.Р. Б.” АД безвъзмездно и безсрочно право 1.на прокарване на електропроводи и ограничаване на ползването на посочения в нотариалния акт имот за трасе за кабелни електропроводни линии, за външно електрозахранване на обект жилищна сграда на ул.”Б.” №*, представляващ енергийно съоръжение, ведно с принадлежащата към кабелното трасе сервитутна ивица. и 2. на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие. Посочените правомощия водят до извода, че с нотариалния акт в полза на енергийното предприятие се учредява сервитутно право, тъй като по същество енергийното предприятие придобива вещно право върху чужда вещ.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗС, вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Придобиването на такова вещно право е предвидено в разпоредбата на чл.64 от Закона за енергетиката (в редакцията му до бр.54/17.07.2012г., приложим към датата на подаване на молбата), съгласно който при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Следователно, допустимо е придобиването на вещното право по договора, тъй като същото е уредено в закона. Разпоредбата, обаче, не съдържа изискване за сключване на договор, а съгласно ал.3 от с.р., сервитутното право възниква когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местонахождението на имота и на сервитута, и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота. Това не означава, че законът урежда изчерпателно начинът на възникване на сервитутното право, доколкото приложими са и общите разпоредби на благоустройствените закони, а именно чл.193 ЗУТ, приложим тъй като правото на енергийното дружество да изгради или разшири електропроводи и съоръжения е тясно свързано с изграждането на инфраструктурата и касае общите мрежи и съоръжения по смисъла на §5 ПЗР, т.31 и 32 от ЗУТ и по същество, учреденото с нотариалния акт право съставлява учредяване на отклонение от общата мрежа. При тези мотиви, тъй като посоченото сервитутно право попада в предметния обхват на понятието „отклонение от общата мрежа”, то и начинът на възникването му, освен по административно-правен ред, е и общият ред, предвиден в чл.193 ЗУТ - с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Когато правоимащият собственик и енергийното дружество са избрали по-тежката, нотариална форма, то формата предвидена в чл.193 ЗУТ е спазена, тъй като по същество нотариалният акт обективира единствено и само формата на договора, сключен между страните.

По тези въпроси е имал повод да се произнесе и ВКС с определение № 175 от 29.03.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 37/2012 г. на І ГО на ВКС, постановено по чл.277, ал.3 ГПК.

При тези мотиви, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде разпоредено договорът да бъде вписан.

Воден от горното, съдът


О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 14.06.2012 г. на съдия по вписванията при СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване на право на преминаване и прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, т.ІV, рег.№ 9755, н.д.№ 532 от 2012 г.

Определението е окончателно.
Препис от него да се изпрати служебно на съдията по вписванията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 2012 Град С.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Първо ГО
На 13. 06. Година 2012

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Н.
ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.
Е. Г.

като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 3964 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от АД „Ч.Р.Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц. С.“ № 330, срещу определение от 14. 12. 2011г. на съдията по вписванията при СРС – Н.К., с което е отказано вписване на нотариален акт № 74, том 1, рег. № 7228, дело № 67 от 14. 12. 2011г. на Нотариус с рег. № *** на НК за учредяване на специални сервитути по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ в полза на въззивника. Излага доводи, че е налице подлежащ на вписване акт съгласно чл. 112, ал. 1, б. „а“ от ЗС, тъй като се касае за ограничено вещно право – специален сервитут по чл. 64 от ЗЕ, което съгласно задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, не възниква ex lege, а по силата на договор със собственика на имота, сключен в предписаната в общата норма на чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Поддържа, че сервитутните права – обект на подлежащия на вписване нотариален акт са достатъчно индивидуализирани, представена е данъчна оценка за тях, а обстоятелството че в района няма влязла в сила кадастрална карта е ирелевантно към вписването съгласно предвидените в чл. 71 и чл. 72 от ЗКИР задължения на съдиите по вписванията. Моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията и вместо него да постанови вписване на процесния нотариален акт.

Софийски градски съд обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, след което намира, че частната жалба е допустима и основателна.

Съгласно чл. 112, б. „а“ от ЗС подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актовете, с които се признават такива права. В производството по чл. 4 – чл. 10 от ПВ съдията по вписванията е оправомощен да прецени налице ли е подлежащ на вписване акт, съставен в изискуемата от закона форма и имащ необходимото съдържание /индивидуализация на страните и на вещното право/. Извън тази проверка са материалноправните предпоставки на акта, вкл. неговата валидност.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на енергийните предприятия възникват сервитути, които се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. ЗЕ регламентира специалните сервитути /квазисервитути/ в полза на енергийните предприятия за прокарване на нови или разширение на съществуващи проводи, които са различни от поземлените сервитути по чл. 193 от ЗУТ, регламентирани като право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоражения на техническата инфраструктура през чужди имоти, за които законодателят е предвидил да се учредяват по силата на договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Първите сервитути възникват в полза на лицензираните енергийни предприятия и имат своята правна регламентация в специалния закон – ЗЕ, а вторите се учредяват само между собствениците на поземлените имоти /господстващ и обслужващ/, а не между собственик и енергийно предприятие, и затова имат за предмет само правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоражения през чужди имоти, като са уредени в чл. 193 от ЗУТ, съдържащ и формата за действителност на сключваните договори – писмена с нотариална заверка на подписите. Процесният договор за учредяване на сервитути е сключен между собственика на поземления имот и „Ч.Р.Б.“ АД и има за предмет учредяване на право на прокарване на електропроводи и ограничаване в ползването на поземления имот и право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие, т.е. специалните сервитути по чл. 64 от ЗЕ. В последния закон не се съдържа регламентация на формата на акта за възникване на сервитутите в полза на енергийните предприятие, поради което приложение следва да намери общото правило на чл. 18 от ЗЗД, предвиждащо формата на нотариален акт. Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в определение № 471 от 18. 10. 2011г. на ВКС по ч. гр. дело № 449 от 2011г. на Второ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, за вида и регламентацията на сервитутите в полза на енергийни предприятия и за формата на актовете за учредяването му, както и виждането, че сервитутите в полза на енергийни предприятия са различни от сервитутите по чл. 193 от ЗУТ както по съдържание, така и относно субектите им, доколкото последните са регламентирани само като правоотношения между собственици на поземлени имоти. Това разграничение в субектите на сервитутните права по чл. 64 от ЗЕ и чл. 193 от ЗУТ не е направено в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 175 от 29. 03. 2012г. на ВКС по ч. гр. дело № 37 от 2012г. на Първо г.о. на ВКС, поради което е прието, че когато в полза на енергийно предприятие се учредява право на отклонения от общите електропреносни и др. мрежи е приложима формата за действителност, визирана в чл. 193 от ЗУТ, поради което разрешенията в това определение не се споделят от този съдебен състав.

Съобразно гореизложеното сервитутите по чл. 64 от ЗЕ в полза на енергийните предприятия се учредяват с договор под формата на нотариален акт /чл. 18 от ЗЗД/, сключен между собственика на поземления имот и енергийното предприятие и подлежат на вписване съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 1, изр. последно от ЗЕ. Дори последният да не съществуваше, вписването би произтекло от нормата на чл. 112, б. „а“ от ЗС, доколкото се касае до учредяване на ограничено вещно право, изрично регламентирано в специален закон /ЗЕ/. В процесния нотариален акт се съдържа и необходимото съдържание – индивидуализация на субектите и на сервитутните права, вкл. площ /дължина на трасето за кабелни електропроводни линии от 3. 70 л.м. и дължина на сервитутната ивица от 7. 77 кв.м./, като правото на преминаване на хора и техника е неограничено за целия поземлен имот. Представена е и данъчна оценка на ограничено вещно право на ползване с площ 7.77 кв.м., каквато е площта на сервитута за прокарване на електропроводи, която е достатъчна. ЗМДТ не урежда как се оценява сервитут, а оценката на правото на ползване би била по - висока, тъй като правото на ползване е с по - голям обем от сервитутното право, поради което представената данъчна оценка не е пречка за исканото вписване. За поземления имот върху който са учредени процесните сервитутни права има одобрена кадастрална карта, като е посочен и идентификатора на имота, но дори да нямаше одобрена кадастрална карта това обстоятелство не е основание за отказ от вписване, тъй като задължението за идентификация в тази хипотеза законодателят е възложил съгласно чл. 71 и чл. 72 от ЗКИР на съдиите по вписванията, доколкото липсата на одобрена кадастрална карта не е резултат от виновно поведение на молителя в производството по вписване.

Процесният нотариален акт е акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 112, б. „а“ от ЗС и чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, съставен е в изискуемата от закона нотариална форма и има необходимото съдържание, поради което отказът на съдията по вписванията е неправилен и като такъв следва да бъде отменен, като бъде постановено исканото вписване.

На основание изложеното, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 14. 12. 2011г. на съдията по вписванията при СРС – Н.К., с което е отказано вписване на нотариален акт № 74, том 1, рег. № 7228, дело № 67 от 14. 12. 2011г. на Нотариус с рег. № *** на НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ договор за учредяване на специални сервитути по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, оформен в нотариален акт № 74, том 1, рег. № 7228, дело № 67 от 14. 12. 2011г. на Нотариус Ц.М.-А. с рег. № *** на НК и район на действие СРС.

Определението е окончателно. Официално заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията – С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2.