КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
ИВАНКА ИВАНОВА

като разгледа ч. гр. д. № 12529 по описа за 2011 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по частна жалба от А.Г.Р., П.Р. и А.Д.Ш., чрез процесуалния им представител адв. Е.Ц., срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, постановен по заявление вх. № 30706/18.07.2011 г., за заличаване на възбрана, с определение № 353 от 18.07.2011 г. Излага съображения, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на чл.9, ал.4 от ПВ. Към момента на депозиране на заявлението по образец по него е налице произнасяне от дежурен съдия по вписванията да се отбележи частично за имотите, посочени в удостоверението. Месец по – късно е постановен атакувания отказ на съдията по вписванията. Излага съображения, че съдията по вписванията няма право да изменя първоначалния акт за вписване на заличаването на възбраната за недвижимите имоти, поради което последващия отказ се явява незаконосъобразен, евентуално – нищожен. Наред с това счита, че е нарушена и нормата на чл.31, ал.2 ПВ, тъй като качеството им на заинтересована страна произтича от договор за покупко – продажба на недвижимите имоти, сключен след отмяна на определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. Твърдят, че в изпълнение изискванията на чл.32б вр. с чл.32а ПВ към заявлението по образец е приложено съдебно удостоверение за заличаване на възбраната от СГС – съдът, наложил възбраната. Моли съда да отмени обжалвания отказ.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателите, приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.2**, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
С определение от 16.06.2009 г., постановено по гр. д. № 5637/2009 г. по описа на СГС, ІV – Д състав е допуснато обезпечение в полза на „Л.Б.” ЕООД, срещу „Б. Г.” ООД, на бъдещи искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, както и на евентуални искове по чл.86 ЗЗД за възнаграждение по договор за изработка от 11.06.2007 г. в размер на 96 518, 81 лв., неустойка за забавени и други плащания по същия договор в размер на 20 **8, 73 лв. и при условията на евентуалност – иск за мораторна лихва от 10 401, 70 лв.; за възнаграждение по договор за изработка от 27.12.2007 г. в размер на 4 291 093, 93 лв. и неустойка за плащания по същия договор, в това число и забавено авансово плащане, в общ размер от 351 883, 52 лв. и при условията на евентуалност – иск за мораторна лихва от 307 506, 74 лв.; за плащане на задържаната като гаранция част от възнагражденията по първите два договора поради отпадане на условието за задържането й в общ размер на неплатените възнаграждения 451 637, 46 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до общ размер от 5 529 240, 89 лв., както и чрез налагане на възбрана върху 15 недвижими имоти, собственост на ответника. Сред възбранените имоти са УПИ ХІХ-2238 от кв.5а по плана на с. Б., с площ от 605 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилно къща а-50, както и УПИ ХVІІ -2238 от кв.5а по плана на с. Б., с площ от 454 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилна къща С1-52.
На 16.06.2009 г. е издадена обезпечителна заповед въз основа на посоченото определение.
С определение от 08.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № **2/2010 г. по описа на САС, ТК, ІІІ състав, е отменено горепосоченото определение на СГС, ІV – Д състав и вместо него е допуснато обезпечение в полза на „Л.Б.” ЕООД срещу „Б. Г.” ООД, на бъдещи искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД – за заплащане на дължим наем по договор от 25.06.2007 г. за м.04.2009 г. – м.06.2009 г. за сумата от 1 440 лв.; за заплащане на неустойка за забава по същия договор от 2 930, 40 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до общ размер от 4 379, 40 лв.; както и е допуснато обезпечение на искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и на евентуални искове по чл.86, ал.1 ЗЗД в общ размер до 1 349 252, 82 лв., уточнени по пера, чрез налагане на възбрана върху четири недвижими имота, сред които УПИ ХІХ-2238 от кв.5а по плана на с. Б., с площ от 605 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилно къща а-50. Постановено е обезсилване на издадената обезпечителна заповед по определение от 16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5637/2009 г. на СГС, ІV – Д състав, както и да се издаде нова обезпечителна заповед. Определението на САС е влязло в сила на 22.02.2011 г.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот акт № **, том І, рег. № 238, дело № 18/2011 г. от 02.02.2011 г.”Б. Г.” е продал на А.Г.Р. недвижими имоти, сред които УПИ ХІХ – 2238, от кв.5А по плана на с. Б., заедно с жилищната сграда, представляваща еднофамилна къща А-50.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 2, том І, рег. № 165, дело 2 от 28.01.2011 г. „Б. Г.” ООД е продал на А.Д.Ш. УПИ ХVІІ – 2238, от кв.5А по плана на с. Б., с площ от 454, заедно с изградената в него в степен на завършеност „груб строеж” жилищна сграда, представляваща еднофамилна къща, тип С1-52.
На 18.07.2011 г. А.Г.Р. и А.Д.Ш., чрез процесуалния им представител адв. Е.Ц., са депозирали пред Службата по вписванията към Агенцията по вписванията заявление за вписване, отбелязване или заличаване, с което са отправили искане за заличаване на следния акт: вписана възбрана по обезпечение от 17.06.2009 г., том VІ, акт **, вх. рег. № 24549, въз основа на влязло в сила определение от 30.05.2010 г. на САС, ТК, ІІІ състав по ч. гр. д. № **2/2010 г. Като приложение към заявлението да описани: съдебно удостоверение, квитанция за внесена държавна такса, както и пълномощни. Със съдебно удостоверение, издадено от СГС, ТО, VІ-14 състав по т. д. № 1448/2010 г. на 22.06.2011 г. е удостоверено, че обезпечителна заповед е обезсилена с влязло в сила определение № 895/30.05.2010 г. на САС по ч. гр. д. № **2/2010 г., вписана в имотния регистър към агенцията по вписванията върху УПИ ХVІІ-2238 от кв.5А по плана на с. Б., с площ от 605 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилна къща С1-52, както и УПИ ХІХ-2238 от кв.5А по плана на с. Б. с площ от 605 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилна къща А-50. Удостоверението е издадено от съда по несъстоятелност на „Б. Г.” ООД, за да послужи пред Имотния регистър при Агенция по вписванията за заличаване вписаните възбрани въз основа на обезсилената обезпечителна заповед.
Върху заявлението е посочено да се отбележи частично за имотите, посочени в удостоверението, ведно с определение 895/30.08.2010 г., като е определена държавна такса в размер на 10 лв., като е поставен знак „Х” – същото е зачертано. Направено е и отбелязване, че на основание чл.32б ПВ се отказва заличаване частично на възбрана, вписана с акт № **. На отказа е поставен № 353/18.07.2011 г.
С обжалваното определение, постановено на 18.07.2011 г. съдия по вписванията в РС – С., е оставил без уважение молба с вх. № 30706/18.07.2011 г. по описа на СВ и отказва да заличи наложената като обезпечение възбрана по гр.д .№ 5637/2009 г. на СГС, вписана в СВ – С., том № **, вх. № 24549/2009 г. Постановено е да се впише определението в регистъра по чл.33, б.”л” ПВ и се подвърже екземпляр от него и от акта, чието вписване е отказано в книгата по чл.33, б.”м” ПВ. В мотивите съдията по вписванията е приел, че на основание чл.402, ал.3 ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменяването на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. С представеното определение на САС от 30.05.2010 г. по ч. гр. д. № **2/2010 г. се отменя определение № 781 от 16.06.2009 г. по гр. д.№ 5637 по описа на СГС и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, но заявителят е представил удостоверение, което е издадено по друго дело – т. д. № 1448/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ състав относно обстоятелството, че обезпечителнта заповед е обезсилена и следва да се заличи възбраната само на два имота. По тази причина съдията по вписванията е приел, че от тези документи не може да се направи категоричен извод за волята на съда цялостно заличаване на възбраната и съответно категоричен извод за наличието на нареждане на съда за цялостно вдигане на възбраната.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът не възприема релевирания от жалбоподателите довод, че е налице постановено от съдия по вписванията разпореждане за частично отбелязване за имотите, посочени в удостоверението, което е произвело правно действие. Действително такова отбелязване е направено върху лицевата част на заявлението. Не е ясно обаче от кого изхожда същото, поради което не може да се прецени дали е осъществен фактическия състав за частично заличаване на вписаните възбрани. Отделно от това въз основа на това отбелязване няма данни да е извършено нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало и съответно кога е направено, съгласно императивното изискване на чл.32 ПВ. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че направеното отбелязване е зачертано и съответно същото не е произвело правно действие.
По изложените съображения съдът приема, че преди постановяване на обжалвания отказ от съдията по вписванията не е налице валидно произнасяне по депозираното заявление за заличаване на вписана възбрана върху недвижими имоти, поради което отказът е процесуално допустим и е произвел правно действие. Не се установи твърдението на жалбоподателите, че отказът е постановен един месец след депозиране на заявлението в нарушение на чл.9 ПВ. Видно от поставения номер, под който е записан отказа в регистъра, същият е постановен на 18.07.2011 г. – в рамките на работния ден, в съответствие с посочената норма.
За да бъде основателно искането за заличаване на вписаната възбрана върху недвижимите имоти, същото следва да изхожда от легитимирани лица по смисъла на чл.31, ал.2 ПВ, да е представен акт на съда по чл.402, ал.3 ГПК, както и удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.
В случая жалбоподателите имат качеството на легитимирани лица по смисъла на чл.31, ал.2 ПВ по отношение на недвижимите имоти, описани в т.5 и т.7 от обезпечителната заповед, издадена от СГС. Правният им интерес да претендират заличаване на вписаната възбрана по отношение на тези имоти произтича от извършените съответно на 28.01.2011 г. и на 02.02.2011 г. разпоредителни сделки с тях, по които жалбоподателите имат качеството на приобритатели. Наред с това постановеното определение от 30.05.2010 г. по ч. гр. д. № **2/2010 г. по описа на САС, ТК, ІІІ състав, влязло в сила на 22.02.2011 г., съставлява определение по чл.402, ал.3 ГПК, което служи като основание за заличаване на вписаната възбрана по отношение на недвижимите имоти. Въз основа на така постановеното определение на заинтересованите лица е издадено съдебно удостоверение от съда по несъстоятелност на „Б. Г.” ООД, представено заедно със заявлението за заличаване на вписаната възбрана. Следва да се отбележи обстоятелството, че извън правомощията на съдията по вписванията е да тълкува волята на съда, обективирана в горепосоченото определение на САС. Същият единствено следва да се съобрази с формираната воля на съда, която е ясно и непротиворечиво възпроизведена в диспозитива на определението на САС, с което е отменено изцяло допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещи искове, обезсилена е издадената въз основа на отмененото определение обезпечителна заповед, като е допуснато ново обезпечение на други искове в различни размери и с различни обезпечителни мерки. По отношение на новите обезпечителни мерки ще следва да се извърши ново вписване на нова възбрана, въз основа на издадена нова обезпечителна заповед. В посочения смисъл е и константната съдебна практика (определение № 182 от 03.05.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 496/2010 г. по описа на ВКС, І ГО и др.).
При преценяване пределите на произнасянето на съдията по вписванията правно релевантно е заявеното искане на жалбоподателите, а не представените със заявлението документи. В случая в заявлението същите са посочили, че искат заличаване на следния акт: вписани възбрани по обезпечение на 17.06.2009 г., том V, акт № **, вх. рег. № 24549, въз основа на влязло в сила определение от 30.05.2010 г. на САС, ТК, ІІІ състав, по ч. гр. д. № **2/2010 г. При така формираното искане следва да се приеме, че същото обхваща всички имоти, по отношение на които е допуснато налагането на възбарни, в последствие е отменено от въззивния съд. За жалбоподателите обаче не е налице правен интерес да претендират заличаване на вписването на възбраната върху имотите, извън описаните в т.5 и т.7 на обезпечителната заповед на СГС. С оглед на това правилно с обжалваното определение е постановен отказ по отношение на тях.
По изложените съображения съдът приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията по отношение на имотите, описани в т.5 и т.7 от обезпечителната заповед на СГС, е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, като частната жалба срещу определението в останалата му част следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 353 от 18.07.2011 г. на съдия по вписванията в РС-С., в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. 30706/18.07.2011 г. по описа на СВ и е отказано да се заличи наложената като обезпечение възбрана по гр. д. № 5637/2009 г. на СГС, вписана в СВ – С., под том VІ, акт № **, вх. № 24549/2009 г. относно УПИ ХVІІ-2238 от кв.5А по плана на с. Б., с площ от 454 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилна къща С1-52, както и УПИ ХІХ-2238 от кв.5А по плана на с. Б. с площ от 605 кв. м., заедно с находящата се в същия имот еднофамилна къща А-50, описани в т.5 и т.7 на обезпечителна заповед от 16.06.2009 г. на СГС, ІV Д състав, издадена въз основа на определение от 16.06.2009 г. по гр. д. № 5637/2009 г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за предприемане на посоченото в мотивите на настоящото определение заличаване на вписване на възбрани върху посочените имоти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Г.Р., ЕГН **********, П.Р., роден на *** г. и А.Д.Ш., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. С., с. Б., ул. „Б.” № ** – адв. Е.Р.Ц., срещу определение № 353 от 18.07.2011 г. на съдия по вписванията в РС-С., с която е оставена без уважение молба с вх. 30706/18.07.2011 г. по описа на СВ и е отказано да се заличи наложената като обезпечение възбрана по гр. д. № 5637/2009 г. на СГС, вписана в СВ – С., под том VІ, акт № **, вх. № 24549/2009 г., в останалата обжалвана част, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.