КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.01.2012г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Стефан Кюркчиев
Стефан Шекерджийски

като разгледа докладваното от съдия Шекерджийски ч.гр.дело № 17498/2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:

производство по реда на чл. 538 от ГПК
Образувано е по частна жалба срещу определение на съдия по вписванията към СРС (молба входирана под № 50483/16.11.2011г.), с които е отказано да се заличи възбрана върху недвижим имот.
Жалбоподателят – М.М.Д., счита, че определението е неправилно.
Съображенията на съдията по вписванията са, че:
- молбата била коригирана впоследствие;
- Решението на АССГ не представлявало такова по чл. 112, б. З от ЗС;
- имотът не бил индивидуализиран;
- приложимо било правилото на чл. 31, ал. 1 от ПВ;
Съдът, като обсъди доводите, намира следното:
Вписват се: всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права; влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви (чл. 112, б. А и З от ЗС). Аналогична е нормата на чл. 4, б. З от ПВ.
Действително молбата, както е представена от жалбоподателя е коригирана – подчертано е „вписване”. Това обаче не е порок. Очевидно е желанието на заявителя, а и съдията по вписванията не би могъл да се обърка във вида на претенцията, с която е сезиран. Именно това е функцията на Заявлението – да сезира. Имотите са индивидуализирани в Постановлението за налагане на обезпечение, а то е отменено с акт на административния съд. очевидно е налице хипотеза на чл. 112 от ЗС. Законът не прави разлика между административно и гражданско решение, ако това е било съображението на съдията по вписването. Важен е юридическия (вещен) ефект на акта на съда. Нормата на чл. 31 от ПВ от тази гледна точка е неприложима.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че отказът е неправилен.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на съдия по вписванията към СРС (молба входирана под № 50483/16.11.2011г.), с които е отказано да се заличи възбрана върху недвижим имот.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.

Определението не подлежи на обжалване.