КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 13:29

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Сервитутите по ЗЕ - "възникват" или се "учредяват"?
Ново мнениеПубликувано на: 06 Апр 2012, 11:14 
Offline

Регистриран на: 04 Апр 2012, 11:35
Мнения: 12
Местоположение: София
Ето и самото определение, за което се отнася актът на ВКС:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав
закрито заседание на дванадесети декември
две хиляди и единадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
Мл.съдия ВАСИЛ ПЕТРОВ
при секретаря и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията Алексиева ч.гр. дело № 14968 по описа
за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК във вр. чл. 32а ПВ, във вр. с чл.274-чл.279 от ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 18-00-32/25.10.2011 г. на „Ч.Р.Б.” АД срещу определение от 04.10.2011 г. на Катерина Вучкова, съдия по вписванията при СРС, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказала да разпореди вписване по молба вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус под № 622 в НК, с която молба е поискано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. по описа на нотариус № 622 в НК.
Жалбоподателят твърди, че определението е постановено в противоречие със закона и процесуалните правила. Релевира се неправилност на извода на съдията по вписванията, че не е спазена предвидената от закона форма на предвидения за вписване акт, както и че не са изпълнени специалните изисквания на ДОПК. Поддържа се, че формата на договора за учредяване на сервитутни права не е нотариалния акт, а само нотариалната заверка на подписите. Твърди се, че субсидиарно следва да намерят приложение нормите на ЗУТ, а не общата разпоредба на чл.18 от ЗЗД. Поддържа се, че учредяването на сервитутни права на електроразпределителното дружество във формата на договор с нотариално удостоверяване на подписите е трайно установена практика, не само на територията на гр. С., но и на територията на другите области, включени в действието на издадената лицензия за обособена територия. Твърди се още, че не са нарушени изискванията на ДОПК, тъй като учредителят чрез законния си представител се е явил лично при подписване на договора и съответно лично е подписал пред нотариус декларация по чл.264 от ДОПК. Твърди се, че в чл.264, ал.1 от ДОПК не се изисква нотариално удостоверяване на подписа на декларатора, още повече, че вписването на процесния договор е заявено по молба на нотариуса, пред който е положен лично подписа под декларацията по чл.264 от ДОПК. Твърди се, че специализираната администрация в съответните общини издават удостоверения по чл.264 от ДОПК като предмет на удостоверението посочват „право на ползване” като консолидирана опция на тези специфични права. Поддържа се, че е налице нарушение-излизане от обхвата на въпросите, които могат да бъдат преценявани от съдията по вписванията.
Моли съда да отмени постановения отказ за вписване като незаконосъобразен и вместо него да се разпореди вписване на процесния договор. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид твърденията на страната и приложените писмени доказателства намира следното.
От фактическа страна:
С договор от 04.10.2011 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818 от същата дата на нотариус М.Г., нотариус в район Районен съд гр. С. с рег. № 622 на НК „К.К.” ООД като собственик на ПИ с идентификатор 68134.105.85 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район С., ул. „Л.К.” № ** е учредило в полза на „Ч.Р.Б.” АД безвъзмездно и безсрочно правото на прокарване през гореописания имот на трасе за кабелни електропроводни линии НН за ел.захранване на жилищната сграда, находяща се в имота, ведно с прилежащата към кабелното трасе сервитутна ивица, както и право на преминаване през имота. Със заявление вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус с рег. № 622 на НК е поискано вписване в книгите, водени от Службата по вписванията на горния договор. Към заявлението са приложени декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК без нотариално удостоверяване на подписа на К.С.П.-законен представител на „К.К.” ООД, скица на поземлен имот № 18328/29.06.2011 г. на АГКК гр. С., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на СО, Дирекция „ПАМДТ” С./Т. за учреденото вещно право на ползване/преминаване.
При така установените по-горе факти, съдията по вписванията е приела в обжалваното определение, че представеният за вписване договор не е такъв по чл. 193 ЗУТ. В договора страни са собственикъг на служещия имот и енергийното предприятие „Ч.Р.Б.” АД, а предметът му е учредяването на право на преминаване на хора и техника и право на прокарване на отклонения от разпределителните мрежи и съоръжения през чужд имот. Следователно с договора се учредява личен сервитут в полза на енергийното предприятие от страна на собственика на служещия имот. От друга страна, в хипотезата на чл. 193 ЗУТ се учредява право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд имот между собствениците на господстващия и служещия имот. В хипотезата на чл. 64 ЗЕ се учредява принудителен сервитут в полза на енергийно предприятие при посочените в закона предпоставки по административен ред. Няма пречка, при наличие на съгласие, както в настоящия случай, между собственика на служещия имот и енергийното предприятие, сервитут по чл. 64 ЗЕ да бъде учреден доброволно, чрез договор между страните, но този договор не е договор по смисъла на чл. 193 ЗУТ, поради което за него не е приложима облекчената форма по чл. 193 ЗУТ, а общата форма за учредяване на вещни права върху недвижими имоти по чл. 18 ЗЗД, а именно: нотариален акт. И тъй като страните не са сключили договора във формата на нотариален акт, същият е нищожен и не подлежи на вписване. Основание за отказ за вписване са и две други обстоятелства – декларациите по чл. 264 ДОПК не са с нотариално заверени подписи, а данъчната оценка не кореспондира на предмета на договора, тъй като се отнася до право на ползване.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Безспорно е, че с процесния договор страните не учредяват сервитутно право по смисъла на чл. 193 ЗУТ, а такова по чл. 64 ЗЕ. Това личи както от предмета на договора, очертан в т. I.1. от същия, така и от страните по него – собственикът на служещия имот и енергийното предприятие. В съдебната практика - определение № 53 от 05.02.2010 г. по ч.гр.д. № 589/2009 г., I г.о., ВКС е прието, че уреденото в нормата на чл. 64 ЗЕ сервитутно право е пример за т.нар. „квазиличен” сервитут. Такива сервитути се учредяват в полза на определено лице с оглед извършваната от него специфична дейност. С прекратяването на тази дейност или с поемането й от друго лице сервитутът се прекратява или респективно се прехвърля върху другото лице. Така „квазиличният” сервитут се учредява в полза на определена дейност (а не лице, респ. имот) и „следва” тази дейност, независимо от това кой правен субект я упражнява.
Тези сервитути обаче са изрично уредени в специалния закон, като уредбата им е специална на уредбата по чл. чл. 192-193 ЗУТ, която урежда класически поземлен сервитут. По тази причина за възникването на посочените сервитутни права е необходимо да се спази реда на чл. 64 ЗЕ: влязъл в сила ПУП и еднократно изплатено обезщетение. В чл. 64 и сл. ЗЕ, за разлика от чл. 192-193 ЗУТ, за тези квазилични сервитути не е предвиден алтернативен на този административен ред за учредяване на сервитутите, а именно по взаимно съгласие на засегнатите страни чрез сключване на договор. Касае се за празнота, която е не може да бъде запълвана по тълкувателен път.
Независимо от това, дори да се приеме, че посоченият в закона принудителен административен ред за учредяване на сервитута не изключва възможността за доброволно уреждане на отношенията между собственика на служещия имот и енергийното предприятие чрез договор, то при липсата на изрична уредба в ЗЕ относно формата на този договор, следва да се възприеме тезата, че такъв един договор следва да бъде сключен в общата форма за учредяване или прехвърляне на вещни права по българското право, а именно: формата на нотариален акт по чл. 18 ЗЗД. Тезата на жалбоподателя за аналогично прилагане на нормата на чл. 193 ЗУТ по отношение на формата на договора не се споделя от настоящата инстанция, доколкото място за прилагане по аналогия няма – не е налице празнота: при липсата на изрична специална норма в чл. 64 ЗЕ, прилага се общата такава на чл. 18 ЗЗД.
Представеният по делото договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което – по изложените по-горе съображения – е нищожен. Като е отказал да го впише, съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че нищожността на договора не е основание за постановяване на отказ за вписване на договора, а единствено за възникване на последващи облигационни отношения между страните по договора. Вписването, съгласно чл. 569, т. 5, пр. 1 ГПК във вр. чл. 537, ал. 1 ГПК, представлява нотариално удостоверяване, респ. охранителен акт. С него съдията по вписванията дава съдействие на страните по сделката за постигане на благоприятните за тях последици от вписването на акта в имотния регистър, респ. книгите по вписванията. В рамките на производството по издаването на охранителния акт съдията по вписванията проверява дали 1. актът подлежи на вписване; 2. дали е съставен в изискуемата форма; 3. дали има необходимото съдържание – страни и конкретен имот; 4. дали е заплатена държавната такса за вписването. В случая е нарушено изискването актът, който е представен за вписване, да е сключен в изискуемата форма на нотариален акт, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да впише процесния договор.
В този смисъл и определение № 471 от 18.10.2011 г., постановено по ч.гр.дело № 449/2011 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Поради изложените съображения, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.10.2011 г. на Катерина Вучкова, съдия по вписванията към Служба по вписванията към Софийски районен съд, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказала да разпореди вписване по молба вх. № 42598/04.10.2011 г. на нотариус под № 622 в НК, с която молба е поискано вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 13818/04.10.2011 г. по описа на нотариус № 622 в НК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд от съобщаването му до жалбоподателя при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов