КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател: Елена Андреева
Членове: Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско
дело № 20231100508001 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.577 ал.1 от ГПК вр.чл.32а от Правилника
за вписванията/ПВ/.
Образувано е по частна жалба от М. В. К., подадена чрез пълномощника й – адв.
Т.И.Т. от САК, срещу определение № 799/03.07.2023г. на съдия по вписванията при СРС, с
което е отказано вписването по заявление вх.рег.№ 45313/29.06.2023г. на договор за
продажба на наследство от 06.12.2011г., нотариално заверен на 06.12.2011г. от нотариус с
рег.№ 247 Р.Д., като е регистриран отказ № 799/03.07.2023г.
В жалбата се твърди, че представения договор за продажба на наследство, сключен
между Д.Н.П., като продавач, и М. В. К., като купувач, е вписан в Службата по вписванията
– гр. Ботевград на 18.09.2013г., а с подаденото заявление, по което е поставен обжалвания
отказ, е поискано вписването на същия договор в Служба по вписванията – гр. София,
където е открито ново наследство, неизвестно дотогава. Излага се, че отказа за вписване е
обоснован с липса на декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от продавача по договора, като не
е посочено към кой момент трябва да е подписана тази декларация. Такава е била подписана
от продавача по договора при сключването му пред нотариуса на 06.12.2011г. и е била
представена в Службата по вписванията – гр. Ботевград при първоначалното вписване на
договора, като към настоящия момент жалбоподателката не може да открие продавача по
договора, за да подпише нова декларация. Поддържа се, че няма законово основание да се
иска декларация по по чл.264 ал.1 от ДОПК от продавача по договора и такава не е
необходима за вписване при всяко новооткрито наследство. Прави се искане за отмяна на
постановения отказ, както и да бъде разпоредено извършването на вписване на договора за
покупко-продажба на наследство.
Съдът, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и с оглед доказателствата
по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок /отказът е бил
съобщен на 04.07.2023г., съгласно отразеното върху определението, а жалбата е подадена
на 06.07.2023г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията,
съгласно чл.577 ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:
Със заявление вх.рег.№ 45313/29.06.2023г. от Т.И.Т., като пълномощник на М. В. К.,
е поискано вписването на договор за продажба на наследство от 06.12.2011г., нотариално
заверен на 06.12.2011г. от нотариус с рег.№ 247 Р.Д..
Към заявлението за вписване са представени: адвокатско пълномощно в оригинал,
нотариално заверени преписи от договор за продажба на наследство – 2 броя, декларация от
М. В. К. с нотариално заверен подпис – оригинал, в която същата е декларирала, че се явява
купувач по посочения договор за продажба на ½ ид.ч. от наследството на Н.П.Н. и Я.П.Н.,
продадено й от сина им Д.Н.П., че договорът е вписан в РС Ботевград по отношение на
земеделските земи, находящи се в този район, като с декларацията е декларирала, че в
активите на продаденото открито наследство на продавача се включва ½ ид.ч. от следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.552.11.6 по
КККР на гр. София, одобрен със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, с адрес:
гр. София, район Люлин, ж.к.****, подробно описан в декларацията. Със заявлението са
представени и заверени преписи от нот.акт за продажба, схема на самостоятелен обект в
сграда, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за наследници, копие от решение от
20.12.2013г. по гр.д.№ 14373/2013г. на СРС, копие от удостоверение за сключен граждански
брак и квитанция за платена държавна такса в размер на 10лв. по сметка на АВ – имотен
регистър.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че за вписването
на договор за проджба на наследство, в което има недвижими имоти, е необходимо да се
представи данъчна оценка, от която да е видно, че не са налице публични задължения за
имота, а към молбата на М. В. К. не е представена декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от
продавача по договора за продажба на наследство.
Според задължителните разяснения, дадени с т.6 от Тълкувателно решение №
7/2012г. на ВКС по т.д. № 7/2012г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията
извършва, съобразно чл.32а ал.1 от ПВ, относно обстоятелството дали представения за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ
съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта. Доколкото
проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността на заявения за вписване
акт, отказът не може да бъде постановен на формално основание, каквото е липсата на
декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК.
Съгласно определение № 60127/20.10.2021г. по ч.гр.дело № 2866/2021г. на ВКС, II
г.о. и цитираното в него определение № 372/20.07.2016г. по ч.гр.дело № 1767/2016г. на ВКС,
IV г.о., изискването на чл.264 ал.1 изр.1 от ДОПК е императивно – прехвърлянето на вещни
права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по
образец/ал.3/ съдията по вписванията следи служебно. Съдържанието на декларацията
изисква изявление на прехвърлителя за липса на задължения към годината, в която се
осъществява разпореждането – в случая към 2011г.
Към заявлението до съдията по вписванията жалбоподателката е приложила
удостоверение за данъчна оценка, като от значение в случая е и обстоятелството, че същият
договор за покупко-продажба на наследство, преди да бъде поискано вписването му в
Служба по вписванията – гр. София, е бил вписан в Служба по вписванията – гр. Ботевград
с вх.№ 1662/18.09.2013г., № 160, том I, парт.20577, което е видно от положения печат върху
договора.
Като приложение към жалбата до съда е представен заверен препис от заверена с №
746/05.07.2023г. от Служба по вписванията – гр. Ботевград декларация по чл.284 ал.1 от
ДОПК от 06.12.2011г. от Д.П.Н., която е била представена от жалбоподателката, при
първото вписване на договора за покупко-продажба на наследство, а към заявлението до
Служба по вписванията – гр. София, макар тази декларация да не е била представена, е
приложен заверен нотариално препис рег.№ 1256/28.06.2023г. на нотариус Н.Д., рег.№ 329
на НК, с район на действие РС - София, снет от оригинал на официален документ -
удостоверение от 27.06.2023г. за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК на имота –
апартамент № 59, ет.1, с идентификатор 68134.4361.552.11.6 с площ от 43,42 кв.м. и мазе от
4,40 кв.м., находящи се на адрес: гр. София, район Люлин, ж.к.Люлин бл.****, като в
удостоверението липсва отразяване да са налице неплатени публични задължения за имота.
Предвид изложеното и с оглед установеното по делото, че прехвърлителят по
договора няма задължения към годината, в която се осъществява разпореждането с
наследството – в случая към 2011г., съдът намира, че отказът е незаконосъобразен, като
обжалваното определение следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на съдията
по вписванията за извършване на необходимите процесуални действия по вписването на
договора за продажба на наследство.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 799/03.07.2023г. на съдия по вписванията при СРС, с което
е отказано вписването по заявление вх.рег.№ 45313/29.06.2023г. на договор за продажба на
наследство от 06.12.2011г., нотариално заверен на 06.12.2011г. от нотариус с рег.№ 247 Р.Д.,
по регистриран отказ № 799/03.07.2023г.
ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен съд за
извършване на необходимите процесуални действия по вписване на договор за продажба на
наследство от 06.12.2011г., нотариално заверен на 06.12.2011г. от нотариус с рег.№ 247 Р.Д.,
по заявление вх.рег.№ 45313/29.06.2023г. от адв. Т.И.Т. от САК, пълномощник на М. В. К..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________