КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22543
гр. С., 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20251100511077 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32 а от
Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение от 05.08.2025г. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването по молба на П. Т. П. и С. П. С. на нотариално действие по реда
на чл. 569, т. 5 ГПК – отбелязване на влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по гр.д. № 58007/2020г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.
Срещу определението е подадена частна жалба от П. Т. П. и С. П. С. с
оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателите сочат, че с решение от
20.02.2023г., постановено по гр.д. № 58007/2020г. по описа на СРС, ГО, 38
състав, е признато за установено по предявените от П. Т. П. и С. П. С. искове с
правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на Ф.С.Ф., С. Адут и К.К.К., че
ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
недвижим имот: апартамент № 57, с идентификатор 68134.1385.2286.1.57,
находящ се в гр. С., жк „**** Ш част“, бл. ***, /стар ****/, ****, ет. 6, със ЗП
от 60,47 кв.м. и съседи по схема с посочени идентификатори: на същия етаж:
68134.1385.2286.1.76; 68134.1385.2286.1.56; под обекта: 68134.1385.2286.1.54;
над обекта: 68134.1385.2286.1.60, заедно с избено помещение № 15 с площ
съгласно данъчна оценка от 2,40 кв.м, и заедно с 2, 107 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като
ответниците са осъдени да предадат владението на описания имот.
Посоченото решение е било обжалвано, като пред СГС е било образувано
в.грд. № 6482/2023г. С въззивно решение, влязло в законна сила на
28.05.2025г., СГС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Поддържат
се, че към заявлението за отбелязване са представени копие от исковата молба,
решението на СРС и решението на СГС. Излагат, че заверените преписи от
решенията на въззивния съд имат печат с отбелязване, че решението на
Софийски градски съд е влязло в сила на 28.05.2025г., както и навеждат
доводи, че решението на районния съд не може да носи такъв печат, тъй като
не влиза в сила. По тези съображения се прави искане обжалваният отказ на
съдията по вписванията да бъде отменен, а молбата за исканото отбелязване –
уважена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е
депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на
обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С молба с вх. № 66377 от 05.08.2025г., подадена от пълномощник на П.
Т. П. и С. П. С., е сезирана Служба по вписванията при СРС с искане за
отбелязване на решение № 168/10.01.2025г. по в.гр.д. № 6482/2023г. по описа
на СГС, влязло в сила на 28.05.2025г. и на решение по гр.д. № 58007/2020г. по
описа на СРС. Към заявлението за вписване са приложени освен исковата
молба, по която е образувано производството пред СРС, и по два броя
заверени преписи от постановените съдебни решения на СРС и на СГС. От
същите се установява, че с решение от 20.02.2023г., постановено по гр.д. №
58007/2020г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, е признато за установено по
предявените от П. Т. П. и С. П. С. искове с правно основание чл. 108 от ЗС по
отношение на Ф.С.Ф., С. Адут и К.К.К., че ищците са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност на недвижим имот: апартамент № 57, с
идентификатор 68134.1385.2286.1.57, находящ се в гр. С., жк „**** Ш част“,
бл. ***, /стар ****/, ****, ет. 6, със ЗП от 60,47 кв.м. и съседи по схема с
посочени идентификатори: на същия етаж: 68134.1385.2286.1.76;
68134.1385.2286.1.56; под обекта: 68134.1385.2286.1.54; над обекта:
68134.1385.2286.1.60, заедно с избено помещение № 15 с площ съгласно
данъчна оценка от 2,40 кв.м, и заедно с 2, 107 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като
ответниците са осъдени да предадат владението на описания имот.
Посоченото решение е било обжалвано, като пред СГС е било образувано
в.гр.д. № 6482/2023г. С въззивно решение, влязло в законна сила на
28.05.2025г., СГС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върху
представения заверен препис от постановено решение по гр.д. № 58007/2020г.
по описа на СРС, ГО, 38 състав, липсва отбелязване, че същото е влязло в сила
и на коя дата. Такова отбелязване е постановено върху заверения препис от
съдебното решение по в.гр.д. № 6482/2023г. по описа на СГС – налице е
надлежно удостоверяване, че въззивното решение е влязло в законна сила
на 28.05.2025г.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
решението на СРС влиза в сила и неговият диспозитив трябва да се нанесе по
персоналната партида на лицата. В мотивите е посочено, че в случая
представеният препис от решението на СРС не съдържа отбелязване дал и кога
е влязло в сила.
Охранителното производство по вписване е формално и едностранно,
като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в
разпоредбата на чл. 32 а от Правилника за вписванията /ПВ/. Отказ за
вписване/отбелязване е допустим, когато представеният акт изначално не
отговаря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2013г. на ВКС по тълк увателно дело № 7/2012г., ОСГТК,
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1
ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание.
Според разпоредбата на чл. 14 от Правилника за вписванията /ПВ/
влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11, се
отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението.
В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6. В
конкретния случай решението, чието отбелязване се иска, е постановено по
искова молба, подлежаща на вписване, доколкото повдигнатият пред съда спор
е за собственост върху недвижим имот. Исковата молба, по която е било
образувано производството пред СРС, е била надлежно вписана в Служба по
вписванията на основание чл. 11, б. „в“, вр. чл. 4, б. „з“ от ПВ, респективно –
постановеното по същата съдебно решение подлежи на отбелязване. В случая
вещни права в полза на ищците /заявители в охранителното
производство/ създава решението на СРС, доколкото с него се признава
правото на собственост върху недвижимия имот. Затова именно това
решение подлежи на отбелязване по реда на чл. 14 от ПВ. Отбелязването се
извършва по представен препис от влязлото в сила решение, с което се
признават съответните права /чл. 14 от ПВ/. Постановеното по реда на
инстанционния контрол съдебно решение, с което се потвърждава
първоинстанционният съдебен акт, не е източник на правата на ищците. Както
се посочи, това е единствено решението на СРС, с което е уважен предявеният
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ПВ, вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите
на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват: а)
от подреждането на нотариалните актове по буква "а" на чл. 4 и б) от
подреждането на всички други актове по чл. 4. Според нормата на чл. 12, ал.
2, към която препраща чл. 14 от ПВ, вписването се извършва по разпореждане
на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата
молба по съответната персонална партида, т.е. при отбелязване на влязлото в
сила съдебно решение, по съответната персонална партида следва да се нанесе
накратко диспозитива на подлежащото на отбелязване съдебно решение. С
оглед изложеното се налага извод, че в съответната книга следва да се подреди
единствено решението на СРС, което признава права на ищците, но не и
постановеното по реда на инстанционния контрол решение на СГС, с
което се потвърждава първоинстанционния акт. Съответно – в съответната
персонална партида следва да се нанесе накратко диспозитива на решението
по гр.д. № 58007/2020г. по описа на СРС, ГО, 38 състав. В този смисъл са
неоснователни доводите на жалбоподателите, че подлежи на отбелязване
решението на СГС, постановено по в.гр.д. № 6482/2023г. по описа на СГС.
Ако се приеме тезата на заявителите в охранителното производство, то се
налага извод, че по тяхната персонална партида ще бъде нанесен диспозитива
на въззивното решение, т.е. ще бъде нанесен следния текст: „Потвърждава
решение № 20080022/20.02.2023г. на СРС, 38 състав, по гр.д. № 58007/2020г.“.
В случая, както бе посочено, приложеният препис от решението по гр.д.
№ 58007/2020г. по описа на СРС не съдържа надлежно удостоверяване, че
същото е влязло в законна сила и в този смисъл представеният акт не отговаря
на изискванията по чл. 14 ПВ. Съдията по вписванията е констатирал същите
обстоятелства, поради което и постановеният от него отказ за вписване е
правилен.
С оглед изложеното подадената частна жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П. Т. П. и С. П. С. срещу
определение от 05.08.2025г., с което е постановен отказ по заявление с вх. №
66377/05.08.2025г. за отбелязване на съдебно решение, постановено по гр.д. №
58007/2020г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.