КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседА.е на петнадесети януари през две хиляди двадесет
и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове: Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20251800501183 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба на И. О. Н., М. О. М. и П. О. П. чрез
адв. В. от КАК срещу определение № 5 от 22.10.2025 год. на съдия по вписвА.я в Служба по
вписвА.я при РС-Костинброд, с което е постановен отказ за вписване на протокол за съдебна
спогодба по гр.д. № 91 от 2022 год. по описа на КРС по отношение на имот, находящ се в с.
Ш., община Г., поставен в общ дял на М. М., П. П. и И. Н..
Отказът е мотивиран с това, че след направена справка по електронен път в НАП от
съдията по вписвА.я е установено, че двама от съделителите – М. М. и И. Н. имат
непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Твърдят, че отказът е незаконосъобразен и молят да бъде отменен и да бъде
постановено вписване на съдебната спогодба.
След преценка на събрА.те по делото доказателства във връзка с доводите на
жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Подадено е заявление вх. № 2099/22.10.2025 год. по описа на СВ-Костинброд,
депозирано от И. О. Н., М. О. М. и П. О. П. чрез адв. В. от КАК вписване на протокол за
съдебна спогодба по гр.д. № 91/2022 год. по описа на КРС. Представена е справка от НАП за
наличие на непогасени публични задължения на съделителите М. М. – общо 474,59 лева и И.
Н. -18403,17 лева.
С представения за вписване протокол за съдебна спогодба е извършена доброволна
делба на съсобствени недвижими имот, а именно: I. в дял на Ц.М. М.а се предоставят в дял:
1. поземлен имот с площ 550 кв.м. с идентификатор 16639.69.4 по плана на с. Г.Ц., област
М.; 2. Поземлен имот с площ 730 кв.м. с идентификатор 16639.45.3 по плана на с. Г.Ц.; 3.
поземлен имот с площ 1800 кв.м. с идентификатор 16639.43.22 по плана на с. Г.Ц. и 4.
поземлен имот с площ 9069 кв.м. с идентификатор 16639.332.26 по плана на с. Г.Ц.; като
стойността на този дял възлиза на сумата 2 286,38 лева; II. в дял на Ц. М.а е предоставено в
изключителна собственост МПС – лек автомобил марка „Фиат“, на стойност 1565 лева; III. в
общ дял на И. О. Н., М. О. М. и П. О. П. е поставен поземлен имот с площ 658 кв.м.,
съставляващ УПИ XVII-104,105 в кв. 10 по плана на с. Ш., община Г., като стойността на
този дял възлиза на 1035,40 лева. Посочено е, че стрА.те не си дължат суми за уравняване на
дяловете. Квотите в съсобствеността на поставения в общ дял имот - УПИ XVII в кв. 10 по
плана на с. Ш., както и на лекия автомобил са 5/8 ид.ч. за ищцата Ц. М.а и по 1/8 ид.ч. за
останалите трима съделители, а квотите в съсобствеността на останалите имоти на
съделителите са равни – по 1/4 ид. ч. Следователно, стойността на дела на всеки от
заявителите И. О. Н., М. О. М. и П. О. П. в съсобствеността на делбените недвижими имоти
възлиза на 701 лева или общо 2103 лева, а делът на ищцата Ц.М. М.а възлиза на сумата
1218,72 лева. Тримата съделители са получили в общ дял имот на стойност 1035,40 лева,
която е по-ниска от стойността на дяловете им в съсобствеността.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че преценката на съдията по вписвА.ята за
неспазване на изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК, е законосъобразна. Цитираната норма е
императивна и за спазването й съдията по вписвА.ята следи служебно, като за нарушаването
й същият носи имуществена отговорност /чл. 265 ДОПК/. Преценката за спазване на
изискването за представяне на данъчна оценка за удостоверяване наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота е включена в обхвата на проверката, която съдията
по вписвА.ята извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от
ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 7/2012 г. може да бъде отказано вписване
ако не е внесена дължимата държавна за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната
карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на
изисквА.ята на чл. 264 ДОПК. Налице е и трайна съдебна практика, която се споделя от
настоящия съдебен състав, че съдията по вписвА.ята има право да извършва и служебна
проверка спазени ли са изисквА.ята на чл. 264 ДОПК и удостоверяването на липсата на
публичноправни задължения е условие за разпореждане на вписването /определение №
98/24.01.2023 г. на ВКС, II ГО по ч. гр. д. № 4497/2022 г.; определение № 86/26.05.2020 г.,
ВКС, II ГО, по ч. гр. д. № 1108/2020 г.; определение № 83/15.05.2020 г., ВКС, II ГО, ч. гр. д.
№ 577/2020 г.; определение № 35/01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 58/2022 г. на ВКС, II ГО и др. /.
Извършването на съдебната делба по начин, че всеки съделител да получи реален дял,
е водещият принцип, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН и намиращ своето пълно проявление в
извършването й чрез разпределяне на имотите между съделителите по чл. 353 ГПК или по
силата на одобрена съдебна спогодба. С влизане в сила решението по извършване на делба
чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, респ. с одобряване на спогодбата от съда,
настъпва вещнотранслативният ефект на конститутивния иск за делба и притежавА.те от
съделителите части от съсобствените имоти се трансформират в обособени имоти,
поставени в индивидуална собственост на всеки съделител (ППВС № 7 от 28.11.1973 г.),
като стойността на получения от него реален дял може да съответства на дела му в
прекратената имуществена общност или да не съответства, получавайки реален дял на
стойност по-голям (водещ до увеличаване на притежаваното имущество) или по-малък от
притежавА.я дял (водещ до намаляване на имуществото). Следователно
вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез
разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, респ. одобрената съдебна спогодба, е обхванато от
понятието "прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти" по смисъла на чл. 264, ал.
1, изр. ДОПК. Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност,
съвместява едновременно две качества – праводател (прехвърлител) на своите идеални
части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е
получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в
прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по чл. 353
ГПК, респ. спогодбата няма за последица намаляване на имуществото на съделителя, при
което именно с изисквА.ята на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на
установените публични задължения. Държавният интерес при установяване на непогасени
публични задължения на такъв съделител не се засяга с извършването на исканото действие,
респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на
съдебното решение /вж. в този смисъл Определение № 289 от 24.01.2025 г. по ч. гр. д. №
2679/2024 г. на ВКС на РБ, II г. о. и др./. С оглед това настоящият състав намира, че при
вписване или отбелязване на съдебни решения и протоколи за съдебна спогодба при
извършване на съдебна делба установяването на непогасени публични задължения,
подлежащи на принудително изпълнение, на съделител, получил реален дял на стойност
съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, не е основА.е за отказ на
съдията по вписвА.ята да допусне извършването му, т. е. чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК не
намира приложение /в този смисъл настоящият състав вече се е произнесъл и с определение
от 02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 883/2024 г. по описа на СОС./. Обратно, тази разпоредба е
приложима в случаите, когато имуществото на съделител намалява поради това, че същият
получава реален дял на стойност, по-ниска от стойността на дела му от съсобствените
имоти. Настоящият случай е именно такъв, тъй тримата съделители – частни жалбоподатели
са получили в общ дял имот на стойност 1035,40 лева, която е по-ниска от стойността на
дяловете им в съсобствеността /2103 лева/, т.е. налице е намаляване на имуществото им,
респективно осуетяване на възможността държавата да се удовлетвори чрез евентуалното
му осребряване при установяване на непогасени публични задължения и затова наличието
на такива представлява пречка за допускане на исканото вписване.
Извършването на исканото действие в случая се предпоставя и от прилагането към
молбата на удостоверение за данъчна оценка на имота, като доводите в частната жалба по
този въпрос са несъстоятелни. Поставеният в общ дял на заявителите недвижим имот не е
земеделска земя, а урегулиран поземлен имот, поради което не е приложима разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Ето защо, неизпълнението на изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК
за представянето на удостоверение за данъчна оценка за имота по съдебната спогодба,
получен в дял от частните жалбоподатели (съделители), също представлява основА.е за
отказ.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. О. Н., М. О. М. и П. О. П. чрез адв.
В. от КАК срещу определение № 5 от 22.10.2025 год. на съдия по вписвА.я в Служба по
вписвА.я при РС-Костинброд, с което е постановен отказ за вписване на протокол за съдебна
спогодба по гр.д. № 91 от 2022 год. по описа на КРС по отношение на имот, находящ се в с.
Ш., община Г., поставен в общ дял на М. М., П. П. и И. Н., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите пред ВКС на РБ