КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. София, 06.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове: Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно
гражданско дело № 20261800500009 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32а ПВп.
А. А. А. обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – Костинброд по
негово заявление с вх. № 2319/19.11.2025 г. по описа на СВп при РС - Костинброд да бъде
извършено частично заличаване в ИР на вписването на договор за особен залог, вписан с вх.
рег. № 2130 от 28.08.2023 г., том 1, акт № 4, а именно по отношение на УПИ V – 344 в кв. 21
по плана на с. Градец, община Костинброд.
Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Постановеният отказ на съдията по вписванията е основан на липсата на представено
от заявителя удостоверение за частично заличаване на вписването на договора за особен
залог в ТР, спрямо което вписване вписването в ИР е вторично, каквото удостоверение
следва да бъде представено съгласно чл. 22а ПВп.
Изводите на съдията по вписванията са правилни.
Жалбоподателят обосновава жалбата си с приетото в определение № 38 от 22.03.2021 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 536/2021 г., I г. о., а именно: Когато заложният кредитор е продал било
по реда на ЗОЗ, било по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ само един или няколко недвижими имота
от заложеното търговско предприятие, положението е различно от това, когато е продал
цялото заложено търговско предприятие. В този случай дори и след извършената продажба
на активи, търговското предприятие продължава да е под залог, затова не може да се
извърши заличаване на залога в ТР. Върху продаденото имущество обаче вече не тежи залог,
тъй като заложният кредитор се е удовлетворил от получената продажна цена. Това
имущество не може да бъде продадено повторно за удовлетворяване на същия дълг, ето
защо купувачът има правен интерес да иска заличаване на особения залог конкретно върху
това имущество, което е било част от заложеното търговско предприятие, но вече не е.
Според действащата правна уредба обаче той не може да стори това без съгласие на
заложния кредитор. Следва да се отчете разпоредбата на чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, че извършената
продажба погасява залозите, учредени по ЗОЗ, т. е. заложният кредитор няма повече
никакви права върху продаденото имущество. По отношение на това имущество вписването
в регистъра, който се води по реда на ПВп., е приключило своето действие, тъй като то е
осъществявало непротивопоставимостта по чл. 12 ЗОЗ до момента на извършената от
заложния кредитор продажба и съответно – до придобиване на собственост върху
заложеното имущество от трето лице. Затова е неоправдано заличаването на залога върху
продаденото имущество да бъде предоставено единствено на волята на заложния кредитор,
който вече няма никакви права върху него. Обратно – купувачът на заложеното имущество
има интерес да заличи вписания залог, който тежи върху това имущество като бивша част от
заложено търговско предприятие.
Настоящият въззивен състав е запознат с цитираната съдебна практика и изцяло
споделя възприетото в нея становище. Същото обаче е неотносимо в конкретния случай и не
може да бъде приложено по аналогия, тъй като продажбата, въз основа на която
жалбоподателят е придобил право на собственост върху имота, включен като актив в
заложеното търговско предприятие, не е продажба, извършена от заложния кредитор по
някои от предвидените в ЗОЗ процедури, за частично удовлетворяване на вземането му.
Както сам жалбоподателят твърди, той е придобил правото на собственост въз основа
на търг, проведен по реда на ДОПК, като по делото е представено и постановлението за
възлагане на имота, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
По този ред очевидно би могло да бъде удовлетворявано само публично вземане на
държавата към длъжника – залогодател, но не и да бъде удовлетворявано, макар и
частично, заложното право на заложния кредитор.
В тази връзка съдът е извършил служебни справки в ТР и ИР, от които се установява,
че на 10.08.2023 г. е сключен договорът за особен залог между „Метросистем“ ЕООД като
залогодател и „Фортис 2019“ ЕООД като залогоприемател, като същият е вписан в ТР на
18.08.2023 г., а в ИР – на 28.08.2023 г. По партидата на „Метросистем“ ЕООД в ИР през 2020
г. са вписани три възбрани върху УПИ V – 344 в кв. 21 по плана на с. Градец, община
Костинброд в полза на кредитора НАП.
От представеното постановление за възлагане на имота, издадено от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – София, се установява, че същото е издадено на 24.08.2023 г.
/публичната продан е проведена на 17.08.2023 г./.
При така установените факти е видно, че в случая не е налице продажба от заложен
кредитор за частично удовлетворяване на неговото вземане, т. е. не може да се направи
извод, че въз основа на тази продажба съгласно чл. 37, ал. 8 ЗОЗ е погасен залога по
отношение на продадения недвижим имот, съответно, че заложният кредитор няма повече
никакви права върху продаденото имущество. Съответно не може да се направи и извод, че
по отношение на продаденото имущество вписването на договора за залог в ИР е
приключило своето действие.
Купувачът на имота следва или да пристъпи към получаване на съгласие на заложния
кредитор за частично заличаване на вписването на договора за залог в ТР – по отношение на
имота, съответно след това – да направи искане за частично заличаване и в ИР след
снабдяване с удостоверение за извършеното в ТР частично заличаване и представянето му
пред съдията по вписванията, или да разреши спора относно противопоставимостта на
придобитите от него права на правата на заложния кредитор /предвид поредността на
вписванията на възбраните в полза на държавата чрез НАП и на договора за залог, както и
предвид разпоредбите на чл. 239 ДОПК, чл. 12, ал. 3 и чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, а също и предвид
датата на придобиване на правото на собственост от настоящия жалбоподател спрямо датата
на вписване на договора за залог в ИР/ по исков ред и след това – в случай на благоприятен
за него изход на спора, да пристъпи към искане за частично заличаване по горепосочения
ред.
В настоящото производство обаче спорът относно противопоставимостта на
придобитите от жалбоподателя права върху имота на правата на заложния кредитор върху
този имот не може да бъде разрешен.
С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното частично
заличаване в ИР на извършено вписване на договор за особен залог следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 19.11.2025 г. на съдията по вписванията в СВп
при РС - Костинброд, с което по заявление с вх. № 2319/19.11.2025 г. по описа на СВп при
РС - Костинброд, подадено от А. А. А. с ЕГН **********, е отказано частично заличаване в
ИР на вписването на договор за особен залог, вписан с вх. рег. № 2130 от 28.08.2023 г., том 1,
акт № 4, а именно по отношение на УПИ V – 344 в кв. 21 по плана на с. Градец, община
Костинброд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд
по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.