КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2224
гр. София, 29.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове: Невена Пл. Великова
Анабела Д. Нинова
като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно
гражданско дело № 20261800500972 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9310/02.09.2026 г., подадена от Д.
П. Д., чрез адв. М. И., против Определение № 20/10.08.2026 г. на съдия по
вписванията при РС – Сливница по заявление с вх. рег. № 2229/10.08.2026 г., с
което е отказано отбелязване на Решение № 145/28.06.2025 г. по гр. д. №
554/2020 г. на РС – Сливница.
В жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен. Посочва
се, че предмет на заявлението е отбелязване на съдебен акт съгласно в чл. 115
от ЗС и чл. 14 от ПВ, които се отнасят до отбелязване на влезли в сила
решения по вписани искови молби. Излага съображения, че съдията по
вписване не е съобразил т. 6 на от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че „в никакъв аспект не може да се
проверява редовността на акт, който изхожда от съда“. Посочва, че в случая е
представено за отбелязване именно съдебно решение, което нормативен акт
предвижда да бъде вписано, и съдията по вписванията е длъжен да извърши
отбелязването, независимо от съдържанието, което според него не
индивидуализира имотите в достатъчна степен, като той не следва да отказва
вписване на съдебно решение, което попада в подлежащите на вписване
актове, дори и при липса на индивидуализация на имотите съобразно данните
по чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР. На следващо място е оспорен и вторият мотив за
отказ на съдията по вписвания. Жалбоподателят излага съображения за това,
че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, която се
отнася за "вписване" на актове. Твърди, че в настоящия случай касае
"отбелязване" по смисъла на чл. 115 от ЗС и чл. 14 от ПВ, за което е
приложима специалната разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенция по вписванията, съгласно която, за извършване на
отбелязване „се събира половината от събраната такса за вписване“, поради
което заявителят е представил платежно нареждане за внесена такса за
отбелязване в размер на 5.11 евро, което съответства на дължимото по чл. 3,
ал. 1 от ТДТСАВ. С тези аргументи моли съда да отмени обжалваното
определение и да разпореди отбелязването на Решение № 145/28.06.2025 г. по
гр. д. № 554/2020 г. на РС – Сливница.
Настоящата съдебна инстанция, като обсъди доводите на
жалбоподателя и данните по делото, намира следното от фактическа
страна:
До съдията по вписвания при Районен съд – Сливница е подадено
заявление за вписване с вх. № 2229/10.08.2026 г., депозирано от Д. П. Д., ЕГН
**********, за отбелязване по вписана искова молба на Решение №
145/28.06.2025 г., постановено по гр. д. № 554 по описа на РС – Сливница, с
което е извършена делба и поставен в дял на заявителя имоти, предмет на
делбено производство пред РС – Сливница. Решението е влязло в законна сила
на 29.04.2026 г. Към заявлението са представени следните документи:
1. Решение № 145/28.06.2025 г., постановено по гр. д. № 554 по описа на РС
– Сливница – 4 броя;
2. Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7302001987/14.07.2026 г.;
3. Скица на поземлен имот № 15-1129854-31.07.2026 г.;
4. Скица на сграда № 15-1129904-31.07.2026 г.;
5. Скица на сграда № 15-1129910- 31.07.2026 г.;
6. Скица на сграда № 15-1129907-31.07.2026 г.;
7. Схема на самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата
инфраструктура № 15-1129908-31.07.2026 г.;
8. Квитанция за платена държавна такса в размер на 5.11 евро за вписване
по сметка на АВ;
След извършване на служебна проверка, съдията по вписвания
установил, че решението не следва да бъде отбелязано, тъй като не отговаря
на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в" от ПВ, като стигнал до извода, че
имотите не са описани с посочване на застроена площ, адрес и
идентификатор. Позовал се ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което тези изисквания се съблюдават от съдията по вписвания и
влизат в обхвата на проверката, който той следва да извърши съгласно
действащата нормативна база. В обжалваното определение посочил, че
съдията по вписвания не е компетентен самоволно да индивидуализира и
определи имотите да бъдат вписани в регистъра, като в противен случай
длъжностното лице би носило отговорност за съществуването на грешки и
непълноти в имотния регистър, както и за вреди, причинени вследствие на
тези непълноти и грешки. На следващо място, като основание за
постановяване на отказ посочил, че съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенция по вписванията, за вписване на подлежащи на
вписване актове и документи, се събира такса върху цената, по която е
таксуван актът или документът или върху цената на иска в размер на 0.1 на
сто, но не по-малко от 10 лева/5.11 евро, а когато цената, по която е таксуван
документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. С тези доводи
стигнал до извода, че внесената от заявителя държавна такса е в неправилен
размер. На това основание и позовавайки се на разпоредбата на чл. 32а, ал. 1
от ПВ е отказал да постанови отбелязване на съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдия по вписванията (съгласно чл. 577,
ал. 1 ГПК), като е внесена и дължимата държавна такса за настоящото
производство, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите
правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВ съдията по вписванията следи за
спазването само на установените в този нормативен акт изисквания.
Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията
на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията може
да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на
вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна
некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ),
както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде
отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото
съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса или липсват други
изискуеми от закона приложения. Горепосоченият обхват на проверката касае
не само вписването в тесен смисъл, а и отбелязването, какъвто е настоящият
случай.
Съгласно чл. 112 б. „з“ във. вр. с б. „а“ от ЗС се вписват влезлите в
законна сила съдебни решения, с които се прехвърля правото на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и с които се признават такива права.
От друга страна, съобразно чл. 115, ал. 1 от ЗС влезлите в законна сила
решения, постановени по исковите молби по чл. 114 от ЗС, се отбелязват по
представен препис от решението. Целта на отбелязването, което следва да е
направено в законоустановения шестмесечен срок, е да се запази
оповестително-защитното действие на вписаната искова молба спрямо трети
лица по аргумент от чл. 115, ал. 2 от ЗС. Вписването на решението е възможно
и след изтичане на срока, но действието спрямо трети лица в този случай ще е
от деня на вписването. Предвид изложеното, съдът намира, че когато е налице
вписана искова молба по чл. 114 от ЗС, влязъл в законна сила съдебен акт,
постановен по нея, и направено искане за отбелязване на този акт в
шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, съдията по вписванията следва да
извърши отбелязване.
По първото наведено от жалбоподателя възражение, настоящият състав
намира следното:
Съгласно чл. 77, ал. 2, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър,
към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена
кадастрална карта, се прилага скица-копие от кадастралната карта с
извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. В същия смисъл
е и разпоредбата на чл. 6, ал. 3, изр. 2 от Правилника за вписванията. Законът
въвежда такова изискване, за да се индивидуализира точно имота, акт за който
се иска да бъде вписан, и по-конкретно за да се съберат данните, които
съгласно чл. 60 от ЗКИР се вписват в част „А” на партидата: идентификаторът
на имота, неговият вид /поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в
сграда/, адресът му, границите /идентификаторите на съседните поземлени
имоти, съответно на самостоятелните обекти в сградата/, площта в квадратни
метри или в декари, предназначението на имота, етажността на сградата /ако
се касае за сграда/ и обстоятелствата по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.
Безспорно всички тези данни се съдържат в скица на поземлен имот по
Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това
при представянето на такава скица, в които се съдържат всички данни по чл.
60 от ЗКИР, съдията по вписванията няма право да откаже вписване на
подлежащ на вписване акт, касаещ имота, за който е представена такава
скица. В съдебната практика по приложението на чл. 14 от ПВп и по въпроса
дали императивното изискване на чл. 6, ал. 3 от ПВп следва да се прилага и по
отношение на отбелязването на влезли в сила съдебни решения, ВКС
нееднократно се е произнасял в смисъл, че е незаконосъобразен отказ на
съдията по вписванията да извърши отбелязване на съдебни решения, поради
липса на индивидуализация на имотите в тях съобразно данните по чл. 60, т. 1
– 7 от ЗКИР /Определение № 217 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3947/2020 г. на
ВКС, I ГО, ГК; Определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г.
на ВКС, ГК, IV ГО, ГК, и др./ В случая е налице достатъчна
индивидуализация на необходимата информация за съдията по вписванията за
извършване на исканото отбелязване, като тази информация може да се
изведе, както от представеното съдебно решение, така и от приложените
скици.
По въпроса за държавната такса:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която
е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%,
но не по-малко от 10 лева, а когато цената, по която е таксуван документът, не
е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на
приложение № 2 към ЗМДТ.
Действително в производството по делба при подаване на искова молба
държавна такса не се дължи, съответно не е задължително посочване цена на
иска и представяне на данъчна оценка. Съгласно чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба
се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя
от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение
съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса.
При посочените особености на производството по делба при вписване на
исковата молба за делба се събира минималната такса от 10 лева по чл. 2, ал. 1
от Тарифата, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще
бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се
внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто изречение
на чл. 2, ал. 1 от Тарифата е неприложима за исковите молби за делба, защото
не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт,
който не се таксува предварително, а отложено – в този смисъл Определение
№ 1438 от 05.06.2023 г. по ч. гр. д. № 800/2023 г. на ВКС, II г. о.; Определение
№ 266 от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3726/2015 г. на ВКС, II г. о., Определение
№ 256 от 04.01.2014 г. по ч. гр. д. № 118/2014 г. на ВКС, III г. о.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че дължимата такса за
отбелязване/вписване на съдебния акт по приключване на делбата във втора
фаза, е в размер на 0,1 % от стойността на дела на страната, която иска
вписването. В конкретния казус заявителят е заплатил държавна такса в
размер на 5.11 евро, която се явява недостатъчна, спрямо дължимата, която е в
размер от 30.24 евро. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.
на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в
производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В
хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без
да може да дава указания за отстраняване на нередовността.
В този смисъл, доколкото невнасянето на дължимата държавна такса в
пълен размер се явява нередовност на заявлението, съдията по вписванията
правилно е постановил отказ на това основание.
Водим от горното, Окръжен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20/10.08.2026 г. на съдия по
вписванията при РС – Сливница.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.