като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА ч. гр. дело № 615 по описа за 2008 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “У.К. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “С.Н.” № 7, срещу отказа на съдията по вписванията при Е. районен съд за вписване на прехвърляне на недвижим имот от “Е. В. Б. Б.Б.” АД към “У.К.Б.” АД, чрез вливане, обективиран в определение от 11.06.2008 г.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е недопустимо, тъй като съдията по вписванията се е произнесъл по непредявено искане: със заявление банката – жалбоподател е поискала вписване в имотния регистър на Службата по вписванията при Е.РС на удостоверение по чл.267в, ал.1 от ТЗ относно вписано от регистърния съд – С.градски съд, преобразуване на “Е.В.Б.Б.Б.” АД чрез вливането й в “У.К. Б.” АД, при условията на общо правоприемство. Заявлението е било подадено на основание и в изпълнение на законовото задължение по чл.263и, ал.6 ТЗ и след като се касае за изрично предвидено в закона вписване, поисканото вписване е следвало да бъде допуснато и извършено съгласно чл.2 и по реда на раздел трети от Правилника за вписванията. По така поисканото вписване на удостоверението по чл.267в, ал.1 ТЗ, за което е бил сезиран, съдията по вписванията не се е произнесъл, поради което обжалваното определение подлежи на обезсилване като недопустимо. Евентуално се твърди, че отказът е незаконосъобразен, като е направено искане за отмяната му и постановяване на определение за вписване в имотния регистър на удостоверението от 27.04.2007 г., издадено на основание чл.263в, ал.1 ТЗ от С. градски съд, фирмено отделение, по ф. д. № 2010/1990 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 22 от 11.06.2008 г. “У.К. Б.” АД, чрез пълномощника си, е сезирало съдията по вписванията при РС – гр. Е.П.с искане да бъде вписано в имотния регистър при Службата по вписванията, удостоверението по чл.263в, ал.1 от ТЗ, издадено от СГС по ф. д. № 2010/1990 г. за вписване преобразуването на “Е.В.Б.Б. Б.” АД чрез вливането й в “У.К.Б.” АД, при условията на общо правоприемство.

В молбата е посочено, че с решение № 33/27.04.2007 г. на СГС по цитираното фирмено дело е вписано преобразуването на “Е.В.Б.Б.Б.” АД чрез вливането й в “У.К.Б.” АД и прекратяването на влялата се банка без ликвидация, поради преминаване на цялото й имущество в “У.К.Б.” АД. В потвърждение на вписаните обстоятелства е издадено удостоверение по чл.263в, ал.1 ТЗ. В имуществото на “Е.В.Б.Б.Б.” АД е съществувало право на собственост върху недвижим имот, вписан в Службата по вписванията, гр. Е.П., а именно: УПИ XIX в кв.42 по плана на гр. Е.П., подробно описан в договор за продажба на общински недвижим имот от 19.12.1994 г.

Със заявлението са представени: удостоверение за актуално състояние; удостоверение по чл.263в, ал.1 ТЗ, издадено от СГС на 27.04.2007 г. по ф. д. № 2010/1990 г. и решение № 33 от същата дата; договор за продажба от 19.12.1994 г.; платежно нареждане за внесена такса от 5 лв., съгласно чл.2, пр. последно от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Установява се от атакувания отказ да се извърши вписване, обективиран в определение от 11.06.2008 г., че същият е постановен по следните съображения:

На първо място, прието е, че със заявлението е поискано вписване на преобразуването на “Е.В.Б.Б.Б.” АД чрез вливането й в “У.К.Б.” АД; на второ място – изложени са следните мотиви, които обосновават отказа: не е представен препис от акта, с който е извършено преобразуването, в който да има описание на имуществото, което преминава от едното търговско дружество към другото, включително и на конкретния имот; не е представено удостоверение по чл.77, ал.1 ДОПК по отношение на Е.В.Б.Б. Б.” АД за наличие или липса на данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски; не е приложена актуална данъчна оценка за прехвърления имот.

Горните съображения са мотивирали постановяването на обжалвания отказ, с който е постановено отхвърляне на искането за вписване на прехвърляне на недвижим имот от “Е. В.Б.Б.Б.” АД към “У.К.Б.” АД, чрез вливане.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Направеното от молителя – жалбоподател искане е за вписване в имотния регистър на удостоверението по чл.263в, ал.1 от ТЗ, издадено от СГС по ф. д. № 2010/1990 г. Съобразно чл.263и, ал.6 от ТЗ, когато в имуществото на преобразуващо се дружество има вещно право върху недвижим имот, сделките с който подлежат на вписване, удостоверението за вписване по чл.263в, ал.1 ТЗ се представя за вписване в съответния регистър. Следователно, на вписване подлежи самото удостоверение.

С обжалвания отказ съдията по вписванията се е произнесъл по искане за вписване прехвърлянето на недвижим имот от преобразуващото се дружество в дружеството – жалбоподател.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение, в което е обективиран отказ за вписване, е недопустимо – постановено е по непредявено искане.

На основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, определението подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на съдията по вписванията при Службата по вписванията към РС – гр. Е.П. за произнасяне по направеното искане – вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 ТЗ.

Воден от горното, съдът




О П Р Е Д Е Л И:


ОБЕЗСИЛВА отказа на съдията по вписванията при Е. районен съд за вписване на прехвърляне на недвижим имот от “Е.В.Б.Б.Б.” АД към “У.К. Б.” АД, чрез вливане, обективиран в определение от 11.06.2008 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към РС – гр. Е.П. за произнасяне по направеното искане – вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.