КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1573
гр. Благоевград, 30.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове: Гюлфие Яхова
Татяна Д. Богоева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20261200501319 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №8/09.10.2026 г., подадена от С. А.
Т., ЕГН ************, с поС.ен адрес: гр. П., ул. „П.Р.С.“ №1, ет. 3, против
Определение № 4/25.09.2026 г., постановено по преписка с вх.
№2314/25.09.2026 г. по описа на Служба по вписванията П.. С атакувания
съдебен акт съдията по вписванията е отказал да впише съдебно решение.
В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Неправилен е изводът на съдията по вписванията за това,
че имотът не е надлежно индивидуализиран. Посочено е, че към молбата за
вписване са представени всички изискуеми документи, вкл. скица на сградата.
Страните не притежават друг недвижим имот, освен процесното жилище.
Сочи се, че съдията по вписванията не се е съобразил с ТР № 7/2023г. по т.д.
№ 7/2012г. За невнасянето на ДТ се сочи, че съдията е следвало да даде
указания до заявителя за заплащането й.
Прави се искане за отмяна на обжалвания акт, като се върне преписката
на съдията по вписванията и му се укаже да извърши исканото вписване.
Настоящата съдебна инстанция, като обсъди доводите на жалбоподателя
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от жалбоподател, поискал вписване на влязло
в сила съдебно решение, с което на съпругата В.В.Т. – Т.а е предоставено за
ползване семейно жилище след развода. Същата е депозирана в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписванията по чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
До съдията по вписвания при Районен съд П. е подадена молба от
заявителя С. А. Т., с която е направено искане за вписване на Решение №
240/18.06.2026г., постановено по гр.д. № № 448/2025г. по описа на Районен
съд П., с което на съпругата В.В.Т. е предоставено ползването на семейното
жилище след развода.
Съдията по вписванията е отказал да впише решението на две основания
– поради това, че имотът не описан съобразно нормативните изисквания и
поради незаплащане на дължимата държавна такса.
Атакуваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква
наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър,
като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
В случая с влязло в сила решение при развод на съпругата е
предоставено ползване на семейно жилище, находящо се в гр. П., ул. „С.Г.“ №
41. Предвид изложеното, се налага изводът, че съдебно решение, с което
семейното жилище се предоставя за ползване на единия съпруг на основание
чл. 56 ЗС подлежи на вписване на осн. чл. 57 СК във връзка с чл. 4, б. "е" и "л"
от Правилника за вписванията.
На вписване съгласно чл. 112 ЗС и Правилника за вписванията подлежат
самите актове, поради което имотът трябва да е надлежно индивидуализиран в
тях според изискванията на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията,
съобразно чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
В съдебното решение, чието вписване се иска, семейното жилище е
посочено, че се намира в гр. П. на ул. „С.Г.“ № 41. Целта на вписването е да се
даде гласност на трети лица, поради което имотът следва точно и ясно да е
описан в решението. Тъй като в настоящия случай в диспозитива на акта,
подлежащ на вписване липсва надлежно описание, като не е посочен вид на
имота /апартамент, къща/ номер, идентификатор, то съдията по вписванията
правилно е отказал да извърши вписването на това основание. За самите
съпрузи е ясно за кой имот се отнася исканото вписване, но за съдията по
вписванията, за съда и за третите лица такава яснота липсва. Към молбата за
вписване, с която е сезиран съдията по вписванията, е приложена с скица на
сграда, но в самата молба и в съдебното решение имотът не е описан, така
както изисква нормативната уредба, за да се извърши исканото вписване.
В посочения по-горе смисъл е Определение № 1763/03.04.2026г. на ВКС
по ч.гр.д. № 805/2026г. I ГО, ГК.
Предвид на изложените по-горе съображения ще следва атакуваният
отказ на съдията по вписванията да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4/25.09.2026 г., постановено по
преписка с вх. №2314/25.09.2026 г. по описа на Служба по вписванията – гр.
П., с което е отказано вписване на Решение № 240/18.06.2026г., постановено
по гр.д. № 448.2025г. по описа на РС П., с което на съпругата В.В.Т. е
предоставено за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул.
„С.Г.“ № 41.
Определението може да се обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.