КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
гр. Благоевград, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове: Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело
№ 20241200500202 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.577, ал.1
от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от И. Т. Ц., с адрес: гр.П., ул.П.Д.*
срещу Определение по молба с вх.рег.№ 2 от 02.02.2024г. на Служба по
вписванията при РС - гр. П..
С Частната жалба се обжалва определение № 2/02.02.2024г., с което съдия
по вписванията при Служба по вписванията - П. е отказал да издаде на
жалбоподателя заверен препис от определение № 3931/06.12.2023г. на ВКС,
постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г. по молба с вх.№ 2/02.02.2024г. по описа
на Служба по вписванията –П.. В частната жалба се изтъкват доводи, че
липсват мотиви в обжалваното определение защо приложеното определение
№ 3931/06.12.2023г. на ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г. не се
изпраща на БОС, който да реши казуса. Твърди се необоснованост на
изводите на докладчика с доказателствата по делото. Изтъкват се доводи за
погрешни мотиви, което като порок се е отразило като неправилност на
обжалваното определение. При изложение на доводи в горната насока се
обобщава, че се обжалва определение № 2/02.02.2024г.
Пред настоящата инстанция не се ангажират други доказателства, освен
приобщените по преписката по охранителното производство.
Окръжният съд, при преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С молба с входящ номер 2/02.02.2024г. в Служба по вписванията - П., към
Агенция по вписванията /л.29/ жалбоподателят И. Т. Ц. е поискала да получи
заверен препис от определение № 3931/06.12.2023г. на ВКС, постановено по
ч.гр.д.№ 4546/2023г.
С обжалваното определение № 2/02.02.2024г. по молба с вх.№
2/02.02.2024г. и.ф.съдия по вписванията при РС П., на основание чл.577, ал.1
ГПК вр. с чл.569, т.6 ГПК , чл.44 и чл.51 от Правилника за вписванията е
отказал да разпореди издаване на заверен препис от определение №
3931/06.12.2023г. на ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г. по молба на И.
Т. Ц..
Отказът е мотивиран с това, че съгласно чл.51, ал.1 от ПВ заверени препис
и препис – извлечения се издават от вписаните актове, отбелязвания или
заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата. Поискания
от молителя акт - определение № 3931/06.12.2023г. на ВКС, постановено по
ч.гр.д.№ 4546/2023г. не представлява акт, който подлежи на вписване, а се
подреждат в книга по чл.33, б „о“ от ПВ. Ето защо е отказано да се издаде
препис от акт, който не подлежи на вписване, съобразно правилата на ПВ.
Частната жалба е процесуално допустима.Подадена е в срока по чл.275
ал.1 ГПК от легитимирано да обжалва лице-молителят ,по чието искане е
започнало производството. Насочена е срещу обжалваем акт ,тъй като се
касае за определение на съдията по вписванията ,с което е постановен отказ
да се издаде заверен препис от вписан акт.Според настоящия състав на ОСБлагоевград този отказ се приравнява на отказът да се извърши нотариално
удостоверяване по смисъла на чл.577 ал.1 ГПК. Съгласно чл.569 т.6 ,7 и 8
ГПК в обхвата на нотариалното производство са и дейностите по даване на
справки по книгите ,водени от Службата по вписванията ,издаване на
удостоверения за наличие или липса на тежести, както и извършването на
др.нотариални действия,предвидени в закон.В случая се касае за такова друго
действие, предвидено в чл.51 ал.2 от Правилника за вписванията ,съгласно
който препис от вписан акт се изготвя ,сверява и записва в регистъра по
чл.33 б.”к” от Правилника от натоварения за това служител на службата по
вписванията при Агенцията по вписванията ,заверява се от него и се
подписва от съдията по вписванията ,съобразно правомощията му по чл.280
ал.1 т.2 ЗСВ и чл.51 ал.2 ПВп . Действията на служителите на Агенцията по
вписванията по издаване на справки или преписи от вписани актове са чисто
технически в изпълнение на разпореждания на съдиите по вписванията / този
см. решение №466/13.01.2006г. на ВАС-5чл.състав по адм.д.№9974/2005г./
.Докато дейността по издаване и заверка на преписа от служителя на
Службата по вписванията може да бъде квалифицирана като
административна услуга по смисъла на §1 б.”в” от Допълнителната
разпоредба на Закона за администрацията, разпореждането да бъде издаден
препис от документа ,както и подписването му от съдията по вписванията
представляват действия по смисъла на чл.569 т.8 ГПК,предвидени с чл.51
ал.2 ПВп. и се извършват съобразно правомощията на съдията по
вписванията по чл.280 ал.1 т.2 от Закона за съдебната власт. Това
разграничение са налага поради различния процесуален ред за обжалване на
отказ да се извърши административна услуга съобразно §8 ДР на АПК,и за
обжалване на отказ да се извърши нотариално удостоверяване ,за който
е приложим редът по чл.577 ал.1 и 2 ГПК.Предвид изложеното настоящият
състав на Благоевградския ОС приема,че е компетентен да се произнесе по
жалбата ,с която е сезиран ,тъй като обжалвания акт на съдията по
вписванията представлява отказ да се извърши нотариално удостоверяване на
препис от вписан документ с правно значение .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение Съдията по вписванията правилно е отказал да
разпореди извършването на нотариално действие по реда на чл.569, т.8 от
ГПК - издаване на заверен препис от определение № 3931/06.12.2023г. на
ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г.
Издаване незаверен препис от документ като вид нотариално действие по
см.на чл.51 ПВ се извършва след изготвяне на препис от вписания екземпляр,
сверяването му от служител и подписването му от съдията по випсванията,
т.е. извършването посочените действия в тази последователност предполагат
наличието на вече вписан в съответните книги на службата акт. Ето защо се
налага извода, че заверен препис може да бъде издаден само по отношение на
документ, който вече е бил вписан като акт в съответната служба по
вписванията. След като определение № 3931/06.12.2023г. на ВКС,
постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г. не е било вписано като акт в служба по
вписванията П., тъй като не представлява документ, който подлежи на
вписване, то липсва основание да се иска от службата по вписвания издаване
на заверен препис от него.
Предвид изложеното, съдията по вписванията е процедирал правилно, като
е отказал да разпореди издаване на заверен препис от акт, който не подлежи и
не е бил вписан в СВ-П..Жалбата срещу Определение от 02.02.2024г. на
Съдията по вписванията при СВ-П., следва да бъде оставена без уважение, а
същото е правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/02.02.2024г. на и.ф.съдия по
вписванията при РС П., с което на основание чл.577, ал.1 ГПК вр. с чл.569, т.6
ГПК , чл.44 и чл.51 от Правилника за вписванията е отказал да разпореди
издаване на заверен препис от определение № 3931/06.12.2023г. на ВКС,
постановено по ч.гр.д.№ 4546/2023г. по молба в СВ с вх.№ 2/02.02.2024г. на
И. Т. Ц..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.