КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1335
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове: Кирил Гр. С.
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело
№ 20252100500761 по описа за 2025 година
Постъпила е частна жалба от Д. Н. Д. , ЕГН ********** , от гр. *** против
определение №36 от 14.04.2025 г. на Съдията по вписванията при Службата по вписвания –
гр.Бургас. Сочи се , че с акт №174 от 18.02.2025 г. е било вписано решение №260015 от
11.08.2020 г. на РС – Бургас в частта , с която след прекратяване на брака на жалбоподателя с
Т.П.Д., ЕГН – ********** на същата е било предоставено безвъзмездно ползване на
семейното жилище – апартамент в гр. ***, бул. *** № ** ет.* ап.**** за срока до
навършване на пълнолетие на детето Д.Д.Д. , ЕГН **********. С молба от 11.04.2025 г.
жалбоподателят е поискал от Съдията по вписванията заличаване на това вписване. С
определение от 14.04.2025 г. му е било отказано с мотивите , чечл.19 ал.3 от ПВ е
неприложим – регламентира единствено заличаване на вписаните ипотеки , Съдията по
вписванията няма компетентност да извършва проверка законосъобразността на вече
вписаното съдебно решение , нито има правомощия за заличаването му. Страната депозира
жалбата си до съда като се позовава на чл.32а от ПВп , тъй като когато записаният във
входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на
вписване , съдията по вписванията се произнася с определение за отказ“. На първо място -
според страната вписването противоречи на чл.57 ал.1 от СК, според който по силата на
съдебното решение , с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56 ал.1 ,
2, 3 и 5 възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър
като вписването има действието по чл.237 ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай тази
възможност е изключена , тъй като съгласно постигнатото споразумение по чл.51 от СК
между страните няма белезите на наемно правоотношение. Съгласно чл.228 от ЗЗД
наемното правоотношение се характеризира с белези , които в случая не са налице –
ползването се предоставя безвъзмездно , в случая липсва възмездността на договора за наем.
На следващо място правото на ползване на семейното жилище по чл.56 от СК представлява
облигационна връзка за ползването на семейното жилище от един от двамата бивши
съпрузи и се различава от ограниченото вещно право по чл.56 от ЗС. В чл.112 от ЗС и чл.4
от ПВп са изброени неизчерпателно актовете които подлежат на вписване. Съобразно това
съдебното решение за предоставяне на семейното жилище по чл.56 от СК не фигурира в
изброените , поради което не е подлежало на вписване в имотния регистър. Това не е
предвидено в чл.4 ПВп , както и с норма от Семейния кодекс. В тази насока е налице и акт
на ОС – Бургас – определение №129 от 12.01.2023 г. На следващо място страната се
позовава на съдебно решение от 07.11.2024 - Решение №2384 от 28.10.2024 , по силата на
което се допуска делба на процесния имот и той се изнася на публична продан. За целта е
издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№60/2025 г. на ЧСИ Михалев. По това
дело са извършени процесуални действия – изготвена пазарна оценка. С посоченото
вписване другият съделител цели осуетяване на проданта или намаляне на цената при
намерение за участие в проданта. Поради това страната моли съда да отмени обжалваното
определение на СВп и да постанови заличаване на вписването на Решение №260015 от
11.08.2020 г. на РС – Бургас в частта , с която на Т.Д. е предоставено за ползване семейното
жилище. Прилагат се писмени доказателства по опис.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице , в
преклузивния срок по чл.276 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по
вписване. Внесена е и дължимата държавна такса.
При разглеждане на частната жалба по същество настоящият съдебен състав съобрази
от фактическа и правна страна следното:
С решение №260015 от 11.08.2020 г. на Бургаския районен съд постановено по гр.д.
№1706 по описа за 2020 г. бракът между жалбоподателя Д. Д. и Т.П.Д. е бил прекратен по
взаимно съгласие като по същото е било постигнато споразумение между страните на
основание чл.51 от СК, съответно – утвърдено от съда. Като част от споразумението
семейното жилище , находящо се на адрес – гр.*** бул. *** № ** ет.* ап.**** и състоящо се
от две спални, дневна , трапезария , кухня и сервизни помещения , придобито в режим на
СИО се предоставя за безвъзмездно ползване на *** Т.Д. за срок до настъпване на
пълнолетие на детето Д.Д.Д., ЕГН **********.
С акт №174 т.1 рег.№2247 от 18.02.2025 г. решението с №260015 в частта , с която
семейното жилище се предоставя за безвъзмездно ползване от Т.Д. е вписано при Службата
по вписвания при РС – гр.Бургас.
С молба от 11.04.2025 г. Д. Д. е отправил искане до Службата по вписвания да заличи
вписването на въпросното решение като е изложил пространни съображения , аналогични
на изложеното в частната жалба.
Съдията по вписванията се е произнесъл с Определение от 14.04.2025 г. като е отказал
да извърши заличаване на извършеното вписване. За да постанови своя отказ съдията е
посочил , че като основание за заличаването е визирана разпоредбата на чл.19 ал.3 от ПВп.
Тази разпоредба е посочил съдията регламентира единствено заличаването на вписани
ипотеки и в настоящия случай е счел , че не е приложима.
При така изложената фактическа и правна обстановка настоящият съдебен състав
възприема следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.4 от ПВп са изчерпателно изброени подлежащите на вписване
актове , свързани с прехвърляне , придобиване , завещание на недвижими имоти или
отдаване под наем на недвижимости за определен срок , изброяване на подлежащи на
вписване актове има и в други нормативни актове – ЗУТ , ТЗ , Закон за особените залози и
др. Решенията по чл.56 от Семейния кодекс , свързани с определяне правото на ползване на
семейното жилище между бившите съпрузи не са посочени като актове , подлежащи на
вписване съгласно чл.4 от ПВп , вписването им не е предвидено и със специална норма на
Семейния кодекс , в който е уреден института на „ползване на семейното жилище след
развода“.Правото на ползване на семейното жилище по чл.56 от СК представлява
облигационна връзка за ползването на семейното жилище от един от двамата / или двамата/
бивши съпрузи и се отличава от ограниченото вещно право на ползване по чл.56 от Закона
за собствеността. Правото на ползване на съпрузите се обуславя от притежаваното от тях
право на собственост върху имота , то не се учредява със съдебното решение. Със
съдебното решение не се учредяват права. Неговото действие е да посочи кой от двамата
титуляри – собственици ще упражнява притежаваното право на ползване в случая. В чл.112
от Закона за собствеността и чл.4 от Правилника за вписванията са изброени неизчерпателно
актовете , които подлежат на вписване като съдебното решение за предоставяне на ползване
на семейното жилище по чл.56 от СК не фигурира в изброените , поради което не подлежи
на вписване в Имотния регистър. В този смисъл Вж Определение №129 от 12.01.2023 г. ,
постановено от ОС – Бургас по ч.гр.д.№78/2023 г. Поради това настоящият съдебен състав
намира , че изначално не са били налице предпоставките за извършване вписването
на въпросното съдебно решение на 18.02.2025 г. и няма основание решението в
съответната част да бъде вписано. Ето защо обжалваното определение , с което е
постановен отказ за заличаване вписването следва да бъде отменено и да се постанови
заличаването на вписването.Следва да бъде указано на надлежния орган - съдията по
вписванията да извърши съответното действие – заличаване.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение на Съдията по вписванията от 14.04.2025 г. , с което се отказва
заличаване вписване на Решение №260015 от 15.08.2020 на РС – Бургас , с което на Т.П.Д. е
предоставено за ползване семейно жилище , вписано под №174 , т.1 вх. Рег.2247 на
18.02.2025 г. в СВ – Бургас.
УКАЗВА на Съдията по вписванията при РС – Бургас да извърши заличаване вписването
на Решение №260015 от 15.08.2020 на РС – Бургас , с което на Т.П.Д. е предоставено за
ползване семейно жилище, вписано под №174 , т.1 вх. Рег.2247 на 18.02.2025 г. в СВ –
Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.