О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24.06.2011 година, гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.МАРТИН СТАМАТОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов частно гражданско дело № 57 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ал.1 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК
Образувано е по повод на частна жалба с вх. № 395/12.01.2011г. по описа на БОС, подадена от адв. К.Н. като пълномощник на Е.М.Д., против определение № 235 от 06.12.2010г. на Съдия по вписванията при РС - гр. Бургас, с което е постановен отказ за вписване на искане за налагане на възбрана с вх. № 11535/06.12.2010г. Делото е висящо пред настоящата инстанция за втори път след като постановеното по него определение, с което горепосочената жалба била оставена без разглеждане е отменено с
определение № 215/26.05.2011г. постановено по ч.гр.д. № 103/2011г. по описа на ВКС и жалбата е върната на БОС за разглеждането й по същество.
Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на Съдията по вписвания, като счита, че в чл. 24 б. „ а” от ПВ, който регламентира производството по вписване на възбрана, липсва изискване за представянето на скица-копие от кадастралната карта или препратка към разпоредбата на чл. 6 ал.3 от ПВ, поради което непредставянето им не е порок. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 ЗКИР -в сила от 01.01.2001г., до обнародването на заповед на министъра на правосъдието по чл. 73 ал.1 от ЗКИР, вписванията се извършват по досегашния ред, което изключва приложимостта на чл.6 ал.3 от ПВ, който е обнародван в ДВ бр. 36/30.04.2004г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде допуснато вписване на исканата възбрана.
По делото е постъпило становище от съдията по вписванията, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че чл. 6 от ПВ урежда съдържанието на всички подлежащи на вписване актове, какъвто е и налагането на възбрана, което се осъществява с вписването й. Сочи, че разпоредбата на чл. 74 ал.1 ЗКИР касае единствено принципа за водене на партидите на недвижимите имоти – досегашния ред уреден в ПВ регламентира поименни партиди, а този уреден в ЗКИР поимотни.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид частната жалба, мотивите на съдията по вписванията, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На 06.12.2010г. в АВ при СВ към РС – гр. Бургас, била входирана молба от ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 на НКЧСИ, район на действие –ВРС за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело 201071604000645 Алекси Димитров Алексиев, находящ се в гр. Бургас с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, 07079.607.108.1.8, за обезпечаване вземането на взискателя Е.М.Д. в общ размер на 55969.86лв.
С обжалваното определение съдия по вписванията приел, че неприлагането на скици, издадени от АГКК за поземлените имоти, върху които се иска вписване на наложена от ЧСИ възбрана, противоречи на чл. 6 ал. 3 изр. второ от ПВ, поради което отказал да извърши исканото вписване.
От значение за изхода на настоящото дело е, да се определи приложимостта на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията в хипотезата на чл. 26 ПВ, след влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър и съотношението между нормите на цитираните законов и подзаконов нормативни актове. Посоченото в жалбата определение на ВКС е неотносимо, тъй като с него върховния съд е оставил без разглеждане жалбата, като не се е произнесъл по посочените в нея въпроси, релевантни и за процесния казус.
Създаването на имотен регистър и правната му уредба са регламентирани с разпоредбите на Част Трета - чл. 58а до чл. 93 от ЗКИР, озаглавена „ Имотен регистър”. В чл. 73 ал. 1 от ЗКИР е посочено „Министърът на правосъдието след изготвянето на партидите на недвижимите имоти за целия съдебен район издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за съответния съдебен район. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"”, а съобразно чл. 74 от ЗКИР „...до обнародването на заповедта по чл. 73, ал. 1 вписванията се извършват по досегашния ред...”. Гореизложеното и служебно известния на съда факт, че за съдебния район на гр. Бургас липсва въведен по посочения законоустановен ред имотен регистър, обуславя заключението, че в случая е меродавна единствено процедурата по вписване на подлежащите на вписване актове, приложима до приемането на ЗКИР. На основание чл. 116 ЗС тази процедура е уредена с Правилника за вписванията. Съобразно разпоредбата на чл. 26 ПВ искането на съдебния изпълнител за вписване на възбрана следва да съдържа данните, посочени в чл. 24 т. ”а” – т. „в” от ПВ. Нормата на т.”в” от чл. 24 урежда изискуемото описание на имота, който се поставя под възбрана, като препраща към чл. 6 ал.1 б. „в” от ПВ, който гласи „описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите;”. Това е единствената разпоредба в чл. 6 ал.1 – ал.2 от ПВ, която регламентира описание и индивидуализация на имоти. В чл. 6 ал.3 ПВ е посочено, че „когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта.” Данните по чл. 60 т.1 – т. 7 от ЗКИР са: „идентификаторът; видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; адресът; границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); площта в квадратни метри или в декари; предназначението на имота; етажността на сградата;” Предвид изложеното, и след структурното, граматическото и смисловото тълкуване на тези норми, настоящия съдебен състав достигна до извода, че чл. 6 ал.3 ПВ при определно условие - недвижимият имот да се намира в район с одобрена кадастрална карта, дерогира приложението на чл. 6 ал.1 б. „в” от ПВ при описанието на недвижимите имоти, като на основание чл. 26 вр. чл. 24 т.”в” следва да се прилага и по отношение на искането за налагане на възбрана. Процесния имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - гр. Бургас, което е видно и от посочения в искането за вписване идентификатор на процесния имот. В чл. 6 ал. 3 изр. 2 от ПВ е посочено изричното изискване, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта към подлежащия на вписване акт да се приложи и скица-копие от кадастралната карта, която съгласно чл. 55 ал.3 т.1 от ЗКИР представлява вид писмена справка с кадастрални данни, изготвена от АГКК. В настоящия случай към молбата за вписване на възбрана, не е приложена такава скица, по което обстоятелство не се спори. БОС не споделя тълкуването на жалбоподателя, според което използваното в разпоредбата на чл. 74 ал.1 ЗКИР - в сила от 01.01.2001г. понятие „досегашния ред” изключва приложението на измененията и допълненията в нормите на Правилника за вписванията, извършени след тази дата. Според съда използаното понятие „ред” има правното значение на процедура или съвкупност от правила, регламентиращи начина (според използвания в чл. 116 ЗС термин), по който следва да се извършват вписванията. Бланкетната разпоредба на чл. 74 ал.1 ЗКИР препраща не към отделни действащи към момента на влизането й – 01.01.2001г. правила /норми/ за вписване, а към действащита към момента процедура (ред, начин) на вписване, регламентиран в съответния нормативен акт. В случая не се спори, че приложим към него момент е бил Правилника за вписванията, който се състои от съвкупност от правни норми, част от които регламентират и процедурата за вписване на подлежащите на вписване актове. При наличието на разпоредба от друг нормативен акт, препращаща към реда за вписване, указан в Правилника за вписванията, не следва и не е правилно този ред да се разглежда според редакцията му към момента, в който е влязла в сила бланкетната норма. След като уредения с ПВ ред за вписване не е отменен, но е претърпял промени (след посочената дата 01.01.2001г. той е изменян и допълван още четири пъти), при всяко вписване ще е релевантна тази редакция на съвкупността от всички съставляващи го норми, която е действала при подаване на молбата за вписване. От изложеното следва, че под „досегашния ред” следва да се разбира уредената с Правилника за вписвания процедура за вписване в нейната съвкупност и динамика, част от която след влизането й в сила е и нормата на чл. 6 ал. 3 от Правилника, която съвкупност ще се дерогира също така изцяло, едва при настъпване на горепосоченото обстоятелство - издаването на заповед по чл. 73 ал.1 ЗКИР, след което меродавен ще бъде реда посочен в Глава Десета от ЗКИР „Вписвания в имотния регистър”. Досегашния и новия ред на вписване, не са в съотношение на допълване, а на алтернативност, като действието на единия изключва другия, поради което съставляващите ги норми не следва да се разглеждат поотделно или промените и допълненията в уредения с ПВ ред за вписване, действащ към 01.01.2001г., след тази дата да се възприемат като такива от предвидения в ЗКИР нов ред. Възприемането на противоположната теза – че чл. 6 ал. 3 и другите извършени след 01.01.2001г. изменения и допълнения в Правилника са част от новата процедура по вписвания, уредена с ЗКИР е неправилно и нелогично, тъй като би означавало, че в периода от влизането в сила на чл. 74 ал. 1 ЗКИР - 01.01.2001г. до влизането в сила на чл. 6 ал. 3 ПВ – 31.07.2004г., при наличието на обнародвана заповед по чл. 73 ал.1 ЗКИР е била законоустановена липса на регламентация за необходимото описание на имота в подлежащия на вписване акт и документите които следва да се приложат към него (изложеното важи и за отказа за вписване, уреден с Раздел Vа от ПВ, влязъл в сила едновременно с чл. 6 ал.3 ПВ и др.). Същевременно това би означавало да се приеме, че чл. 6 ал. 3 ПВ и понастоящем не следва да се прилага, поради липсата на заповеди за въвеждане на имотния регистър, не само в хипотезата на чл. 26 ПВ, но и за всички други видове вписвания посочени в този правилник, обуславяйки невъзможност предвидения със закон имотен регистър да бъде въведен на практика. Становище в този смисъл, не се възприема от настоящия съдебен състав, който предвид изложените съображения счита, че съдията по вписвания след като е констатирал, че подадената пред него молба за вписване на възбрана не отговаря на изискванията на чл.6 ал.3 изр. 2 от ПВ, правилно и законосъобразно на основание чл. 32а ал. 1 от ПВ е постановил обжалваното определение за отказ, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 235 от 06.12.2010г. на Съдия по вписванията при РС - гр. Бургас, с което е постановен отказ за вписване на искане за налагане на възбрана с вх. № 11535/06.12.2010г. на АВ–Служба по вписванията - гр. Бургас.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.