КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ***8
гр. Бургас, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
З.крито З.седание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател: Таня Т. Русева Маркова
Членове: Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско
дело № 20242100501057 по описа З. 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от нотариус Бинка Кирова, с рег. № 290
на НК, срещу Определение № 44 от 10.07.2024 г. на Тонка Сарафова – съдия
по вписванията при Районен съд – Бургас, с което е отказано вписване на
Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, нот. д. № ***/**.**.20** г., с който
М.П.М. и М.З.М. продават на С.Г.К. 500/2250 кв. м. ид. ч. от УПИ 2-9, кв. 39
по плана на село Ливада, община Камено, с площ от 2250 кв. м., ведно с 1/2
ид. ч. от жилищна сграда с площ от 107 кв. м., както и цяла стопанска сграда,
намираща се зад жилищната, с площ от 21 кв. м.
Нотариусът счита обжалваното определение за неправилно, тъй като
съдията по вписванията не е съобразил представените доказателства за
плащане на публичните задължения на продавачите. Излага, че страните по
заявената за вписване сделка сделка не са виновни, че в системата на НАП не е
своевременно отразено извършеното плащане. Иска се отказът на съдията по
вписванията да бъде отменен и вместо това да бъде постановено да се
вписването на заявения нотариален акт.
След запознаванес доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, Окръжен съд – Бургас намира следното:
Жалбата е подадена в законовия срок и от заинтересовано лице по
смисъла на чл. 531 ГПК, поради което е процесуално допустима.
На 10.07.2024 г. нотариус Бинка Кирова е подала молба с вх. № 11280 за
вписване на гореописания нотариален акт в Служба по вписванията – Бургас.
Към молбата, наред със стандартните документи, са приложени две справки
от електронната система „Единство“, извършени от нотариуса в 13:42 и 13:45
1
ч., от които е видно, че М.З.М. има неплатени публични задължения в размер
на общо 1545,80 лв. Приложени са две платежни нареждания, от които е
видно, че на 10.07.2024 г. в 13:29 и 13:30 ч. М.З.М. е заплатила по сметка на
НАП своите задължения в пълен размер. Представени са и две платежни
нареждания, от които е видно, че на 10.07.2024 г. в 13:25 и 13:27 ч. М.П.М. е
заплатил по сметка на НАП общо 608,21 лв. Върху платежните нареждания
има подпис на касиера на банката, приел плащанията.
В 14:45 и 14:46 ч. съдията по вписванията е направил две служебни
справки от електронната система на НАП, от които е видно, че М.П.М. има
неплатени публични задължения в размер на 608,21 лв., а М.З.М. – в размер на
1545,80 лв.
В обжалваното определение съдията по вписванията се е позовал на
справката, която е извършил, от която е видно, че продавачите по
представения за вписване нотариален акт все още имат задължения към НАП.
От приложените копия на платежни нареждания не можело да се установи, че
внесените суми са внесени в съответния бюджет и ще погасят наличните
задължения. С тези мотиви съдията е отказал вписване на заявения
нотариален акт.
Към жалбата са представени две справки от електронната система
„Единство“, извършени от нотариуса на 11.07.2024 г. в 14:44 ч., от които е
видно, че М.П.М. и М.З.М. нямат неплатени публични задължения.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК (в редакцията от ДВ, бр. 66 от 2023
г., която в сила от 03.05.2024 г.) гласи, че прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
В.то на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от
нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения З. имота се удостоверява в
данъчната оценка.
Според чл. 264, ал. 4 ДОПК (в редакцията от ДВ, бр. 66 от 2023 г., която
в сила от 03.05.2024 г.), когато нотариус или съдия по вписванията установи,
че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2
могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако
длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право
и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
В практиката на ВКС се приема, че банков документ, установяващ
заверяване сметката на длъжника, включително само платежното нареждане,
2
съставляват достатъчно доказателство за заплащането на задължението,
когато кредиторът не го оспорва. Разпоредбата на чл. 75 ал. 3 ЗЗД е относима
не към преценка за доказаност на плащането, а за определяне момента към
който се счита изпълнено задължението спрямо кредитора, с оглед обективно
необходимото време за изпълнение на банковата операция. Трето за
правоотношението лице не би могло да се позовава на чл. 75 ал. 3 ЗЗД, но на
общо основание би могло да оспорва реалността на плащането, когато
обоснове правен интерес от това, доколкото хипотетично съществува
възможност, въпреки нареждането за плащане такова да не бъде получено от
кредитора. В този смисъл е Определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. №
1123/2015 г. на ВКС, I т. о.
В случая съдията по вписванията не е разполагал с доказателства дали
преводът е получен от държавата, каквото задължение му е вменено с чл. 264,
ал. 1 ДОПК и за което отговаря имуществено съгласно чл. 265 ДОПК. Поради
това поначало преценката му да откаже вписване е правилна. Следва обчае да
се съобразят събраните в настоящото производство доказателства, че
плащането е получено от държавата. В производството по частни жалби
срещу откази за издаване издаване на охранителни актове окръжният съд
действа като въззивна инстанция при условията на пълен въззив. Той е длъжен
да следи служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) за
приложението на императивните процесуалноправни норми, а също така
може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Въззивният
съд решава въпроса по жалбата не само въз основа на събраните
доказателства. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл.
538, ал. 2, изр. 3 ГПК, регламентира възможност делото да бъде попълвано с
нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения и
позволява да бъдат коригирани и грешки, допуснати от страните. Вж. в този
смисъл Определение № 2/03.01.2019 г. по ч. гр. д. № 3113/2018 г. на ВКС, II г.
о.
Предвид изложеното, отказът на съдията по вписванията следва да бъде
отменен, като се разпореди вписване на заявения нотариален акт.
Воден от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 44 от 10.07.2024 г. на Тонка Сарафова –
съдия по вписванията при Районен съд – Бургас, с което е отказано вписване
на Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, нот. д. № ***/**.**.20** г. на
нотариус Бинка Кирова, с рег. № 290 на НК, с който М.П.М. и М.З.М. продават
на С.Г.К. 500/2250 кв. м. ид. ч. от УПИ 2-9, кв. 39 по плана на село Ливада,
община Камено, с площ от 2250 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от жилищна сграда с
площ от 107 кв. м., както и цяла стопанска сграда, намираща се зад
жилищната, с площ от 21 кв. м.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Районен съд –
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Бургас за извършване на необходимите действия по вписване на заявения с
молба с вх. № 11280/10.07.2024 г. нотариален акт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване