КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 938
гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове: Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20253100500246 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. А, ЕГН ********** с настоящ адрес в
Република Кипър, чрез адв. С. С., срещу определение на съдията по вписванията при
Службата по вписванията – Варна, с което е постановен отказ № 6/20.01.2025г., том I, вх.рег.
№ 1330/20.01.2025 г. за вписване на решение № 1712/23.05.2008 г., постановено по гр.д. №
2533/2008г. на ВРС, по заявление вх. № 1330/20.01.2025г. на основание чл. 1, чл. 2, чл. 6, чл.
14 и чл. 32а от Правилника за вписванията вр. с чл. 115 от ЗС.
Жалбоподателят излага единствено оплакването за отмяна на обжалваното
определение и връщане преписката на Сл.по вписванията- Варна за извършване на
поисканото вписване, че посоченото решение определя вещното право на ползване върху
семейното жилище.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Мотивите за това са следните:
В Служба по вписванията гр. Варна е постъпило заявление за вписване вх.
№1330/20.01.2025 г. от П. П. А, с която се иска вписване на решение № 1712/23.05.2008 г. по
гр. д. № 2533/2008 г. по описа на ВРС. Заявителят твърди, че с този съдебен акт е
разпределено ползването на семейното жилище – къща, находяща се в **********,
поземлен имот, дворно място с площ 910 кв.м., УПИ № V-207, в кв. 38, ведно с жилищна
сграда на два етажа с изба и гараж със застроена площ 77 кв. м., придобито на името на
съпругата Н Т А с ЕГН ********** по време на брака. Към заявлението е приложена вносна
бележка от 16.01.2025 г. за платена по сметна на Имотен регистър при Агенция по
вписванията такса в размер на 10,00 лв., препис от посоченото съдебно решение и справка
№ 1676564/09.12.2024 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на лицето Н
Т А, ЕГН **********.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно общото правило на чл. 4а от ПВ, вр. с чл. 112, б. „а“ от ЗС подлежат на
вписване в имотния регистър всички актове, с които се прехвърля правото на собственост
или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. Влезлите в законна
сила съдебни решения подлежат на вписване, когато заместват посочените актове по буква
"а" от чл. 112 от ЗС, както и когато с тях се констатира съществуването на подлежащи на
вписване актове по букви „б“ – „з“ от същата разпоредба.
Решението, чието вписване в имотния регистър се заявява относно разпределението
на ползването на семейното жилище между двамата бивши съпрузи не е от посочената
категория актове. Постановено е в хода на производство за развод по взаимно съгласие по
чл. 100 от Семейния кодекс (отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.). С него
Районен съд Варна е утвърдил споразумение на съпрузите относно ползването на
съсобственото семейно жилище по чл. 101, ал. 1, пр. 4 от СК (отм.). Видно от мотивите на
решението за развод бившите съпрузи са разпределили ползването на двуетажното жилище,
като всеки от тях е приел да ползва единия от двата етажа. Влязлото в ЗС решение не
замества акт по чл. 4а от ПВ. Същото няма правопораждащо или правопроменящо
вещноправно значение.
На следващо място, за да бъде вписан акт по партидата на конкретен недвижим
имот, чл. 6, ал.1, б. „в“ от ПВ изисква същият да съдържа информация за описанието на
имота, до който се отнася с посочване на вида, местонахождението, номера на имота,
неговите площ и граници. Тези данни трябва да се съдържат в съдържанието на акта, заявен
за вписване, евентуално официален документ за това. Те не могат да бъдат извлечени от
обстоятелствената част на заявлението за вписване.
При искане за вписване на подлежащ на вписване акт се дължи държавна такса. За
надлежно провеждане на процедурата по вписване е необходимо да е налице или
предоставени със заявлението данни за удостоверен материален интерес, въз основа на
който да бъде изчислен размерът на дължимата такса по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ. Такъв в акта
за вписване липсва, а и към настоящото заявление не са представени данни. Горната
информация е от значение за редовността на заявлението за вписване, защото дължимата
държавна такса може да е в размер далеч по–голям от внесените 10.00лв., съгласно
пропорционалния размер, определен от Тарифата. Това се постига най-често чрез
представяне на удостоверение за данъчна оценка, каквото в настоящия казус не е
ангажирано.
Освен това към заявлението не е представена и схема на сградата, според
изискванията на чл. 6, ал. 3 от ПВ, доколкото редът за вписване на съдебни решения е
уреден в чл. 14, вр. чл. 12 от ПВ, а тези правни норми не попадат в изключенията по ал. 4 от
същия нормативен акт.
С оглед на изложеното отказът на съдията по вписванията да извърши исканото
вписване е правилен и законосъобразен. Частната жалба е неоснователна. Следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1330/04.02.2025 г. от П. П. А, ЕГН
********** с настоящ адрес в Република Кипър, срещу определението на съдия по
вписванията при Службата по вписванията-Варна, с което е постановен отказ № 6/20.01.2025
г., том I, вх.рег. № 1330/20.01.2025г. за вписване на решение № 1712/23.05.2008 г. по гр.д. №
2533/2008 г. на ВРС по подаденото заявление вх. № 1330/20.01.2025 г. на основание чл. 577,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32а, ал. 1 от ПВ.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.