КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5332
гр. Варна, 23.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове: Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско
дело № 20263100502009 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. сл.577, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. Д. срещу определение
№ 194/02.09.2026г. на съдия по вписванията при РС-Варна, с което е отказано
вписване на решение № 616/11.06.2026г. по гр.д. № 20253100101639/2025г. на
ВОС, влязло в законна сила на 03.07.2026г. по заявление с вх. рег. №
25706/2026г. на Агенция по вписванията, подадено от адв. Т. И. И., като
пълномощник на Г. П. Д..
В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания отказ, като постановен в противоречие с
приложимите законови разпоредби и с най-новата практика на ВКС.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК не е
пречка за отбелязване на влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като се
позовава на Определение № 1392/15.06.2026г., постановено по ч.гр.д. №
622/2026г. на ВКС, I г.о., постановено по идентичен казус. Сочи, че контролът
във връзка с публичните задължения вече е осъществен в съдебното
производство и не може да бъде извършван повторно от съдията по
вписванията. Излага, че в настоящия случай е представен надлежно заверен
препис от влязлото в сала съдебно решение на ОС-Варна. На следващо място
сочи, че липсата на актуална данъчна оценка и кадастрална схема не
представляват самостоятелно основание за отказ. Сочи още, че с
постановяване на отказа приобритателят на имота е поставен в обективен
административен „порочен кръг“, доколкото при липса на отразяване на
прехвърлянето на собствеността, той е лишен от възможност да се сдобие с
данъчна оценка и схема на обекта. Сочи още, че последиците на отказа
противоречат и на режима по чл.115 от ЗС и ще доведат до пропускане на
1
шестмесечния срок за отбелязване на влязлото в сила решение. Моли
определението да бъде отменено и вместо него да бъде разпоредено
извършването на поисканото отбелязване на решение, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по
заявление с вх. рег. № 25706/2026г., подадено от Г. П. Д. за отбелязване на
влязлото в сила решение № 616 от 11.06.2026г., постановено по гр.д. №
1639/2025г. на ВОС, към вписаната искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД в
Службата по вписванията – Варна.
Представен е и заверен препис от влязлото в сила решение № 616 от
11.06.2026г., постановено по гр.д. № 1639/2025г. на ВОС, с което е обявен за
окончателен сключеният на 24.07.2020г. между Г. П. Д. и „Проектиране и
Строителство Инвест“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот в строеж. Приложена е и вписаната искова молба и
приложенията към нея.
Видно от справка за наличие или липса на задължения за целите на
чл.264 от ДОПК от 02.09.2026г., издадена по НАП по искане на съдията по
вписванията, „Проектиране и Строителство Инвест“ ЕООД има задължения
по сметки за принудително изпълнение на публични вземания в размер на
140071.12 лева.
Представена по делото е декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот акт № 58, том I, рег.№ 1108, с която М.К.К се отказва от
пожизненото вещо право на ползване, което му е учредено с нотариален акт за
дарение, индивидуализирано в декларацията.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така
подаденото заявление предвид, че след служебна справка за целите на чл.264
от ГПК са констатирани задължения по публични вземания на продавача
„Проектиране и Строителство Инвест“ ЕООД, без представени доказателства
за плащането им, както и не е представен кадастрална схема на имота.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на
ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1
от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени
права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или
вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след
проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното
лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията
по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за
приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или
учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Следователно тази разпоредба представлява хипотеза
на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по
вписванията.
Спорният въпрос в настоящото производство е дали съдията по
вписванията следва да извършва проверката по чл.264, ал.1 от ДОПК при
отбелязване на влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ГПК.
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС.
С определение № 100 от 13.01.2025г. по гр.д. № 4352/2024г. по описа на
ВКС, II г.о. е прието, че разпоредба на чл.264, ал.1 от ДОПК касае вписване
както на посочените в нея договори, така и на съдебните решения по чл.363
ГПК, защото те имат същия вещно-прехвърлителен ефект. В решението се
приема още, че настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр.
66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с
други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в
Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже
вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени
или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по
договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл.264,
ал.4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на
непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и
да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл.264, ал.4
ДОПК. Нормите на чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК изискват разпореждането с
недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от
собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на
участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския
оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с
цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения.
С по-новата практика на ВКС, която е цитирана и в частната жалба, а
именно определение № 1392/15.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 622/2026г.
на ВКС, I г.о., е прието, че когато се иска отбелязване на конститутивно
съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД,
решението се явява източник на продажбено правоотношение. В този случай
незаплатените публични задължения на прехвърлителя не са основание за
отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде
препис от решението, с което този иск се уважава съгласно чл. 364, ал. 2 ГПК
и чл. 115, ал. 3 от ЗС до заплащането им. При това положение съставът на
ВКС е приел, че щом съдът в конкретното производство по сключване на
предварителен договор за окончателен е издал заверен препис от решението,
по делото са били представени доказателства, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота, а съдията по
вписванията е следвало да отбележи посоченото решение. Следователно на
съдията по делото е вменено да се увери, че прехвърлителят няма непогасени
публични задължения и едва тогава да издаде заверен препис от решението.
Настоящият съдебен състав принципно споделя горното виждане.
Въпреки това следва да се има предвид същността на проверката, която се
припокрива с горепосочените цели на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК и
при данни, че съдът в производството по иска чл.19, ал.3 от ЗЗД не е извършил
такава, да се съобрази обстоятелството, че от извършената от съдията по
вписванията служебна проверка се установява наличие на непогасени
публични задължения на прехвърлителя.
В настоящия случай от служебно изисканото и приложено гр.д. №
622/2026г. на ВКС се установява, че в рамките на същото не са представени
доказателства за наличие или липса на публични задължения на продавача по
предварителния договор и въпреки това изпълнителен лист е издаден. При
това положение интересът на държавата за обезпечаване събирането на
констатираните подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения, при това в значителен размер, е бил защитен едва в
производството по молбата за отбелязване на решението в Службата по
вписванията
По гореизложените съображения съдът намира, че постановеният отказ
от вписване следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 194/02.09.2026г. на съдия по
вписванията при РС-Варна, с което е отказано вписване на решение №
616/11.06.2026г. по гр.д. № 20253100101639/2025г. на ВОС, влязло в законна
сила на 03.07.2026г. по заявление с вх. рег. № 25706/2026г. на Агенция по
вписванията, подадено от адв. Т. И. И., като пълномощник на Г. П. Д..
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.