КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Варна, .07.2011 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

мл.с.: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА



като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Илиева в.т.д. № 1746 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал.1 ГПК вр. чл. 32 ПВ и чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „И У” АД, ЕИК ........................., със седалище и адрес на управление: гр. .............., район ................, ул. „.........................” 6, представлявано от Изпълнителния директор К У срещу отказ от 21.06.2011г. на съдия по вписванията към Агенцията по вписванията за вписване прехвърляне на вземане, обезпечено със залог и ипотека с вх. № 13644/21.06.2011г. на АВ на осн. чл. 22а от Правилника за вписванията вр. чл. 21, ал.1 и ал. 3 от Закона за особените залози вр. чл. 8, ал. 2 ПВ вр. чл. 26, ал. 2 ЗОЗ, чл. 6, ал. 3 ПВ, чл. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенцията по вписванията, чл. 17 ПВ вр. чл. 171 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и на осн. чл. 589, ал.2 ГПК.

В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ. Излага, че е представил пред Службата по вписванията всички изискуеми документи, в т.ч. удостоверение от ТР за вписване на промени относно особения залог, а прилагането му намира за ненужно, с оглед разпоредбата на чл. 23, ал.4 ЗТР. Удостоверението отговаря на изискванията и на чл. 6 ПВ, а към комплекта от документи е приложил два броя скици на поземления имот и на сградата. Сочи, че заявлението е придружено с договор за прехвърляне на вземането, двуезичен и заверен пред български нотариус, който вече е вписан в ипотечната книга в Службата по вписвания, видно от отбелязването върху него като държавната такса е заплатена същия ден. Позоваването на чл. 171 ЗЗД и разпоредбата на чл. 17 ПВ намира за неотносимо, с оглед вписване на промени касаещи особен залог, а не ипотека. Представеното споразумение от 19.04.2010г. съдържа пълно изписване имената и подписите на страните, с което намира, че е спазена и разпоредбата на чл. 589, ал.2 ГПК. Държавната такса, дължима на СВ, по подаденото заявление следва да бъде изчислена, съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър. С оглед изложеното, моли за отмяна с указания до АВ за вписване по подадената молба. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице с правен интерес срещу акт подлежащ на обжалване, което ангажира настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С молба вх. № 13644 от 21.06.2011г., молителят „И У” АД, е заявил за вписване удостоверение за последващо вписване относно особения залог на търговско предприятие, вписан в СВ върху недвижим имот на „М В” ЕАД, първоначално вписан В ТР при АВ, в активите на което е включен поземлен имот, находящ се в гр. В, с административен адрес: бул. „.....................” № ..., с идентификатор ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД – 18 – 64 от 16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ на имота по скица от 17 919 кв.м. при съседи на имота: имоти с идентификатори ............., ..............., ................, ................., ...................., заедно с изградената върху имота пететажна сграда, с административен адрес: бул. „.......................” № ..., с идентификатор .................................... със застроена площ от .....................кв.м., представляваща търговско – развлекателен комплекс „М В”, която сграда се състои от пет надземни етажа и три подземни етажа, собственост на „М В” ЕАД. Към заявлението е приложено споразумение за прехвърляне на вземания от 19.04.2011г., вписано в Службата по вписвания на 21.04.2011г., документ, озаглавен „AMENDMENT TO CLAIMS SPAM AND PURCHASE AGREEMENT” с дата 08.04.2011г., с нотариална заверка подписа на представляващия „И У” АД, нотариално заверена декларация за съгласие за извършването на промени в Агенцията по вписвания, Служба по вписвания, подписана от К У, както и удостоверение изх. № 201110621084609/21.06.2011г. от Служба по регистрация към Агенцията по вписвания.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията при АВ, е приел, че не са налице основанията на чл. 22а от Правилника за вписване, тъй като заявлението не е придружено от удостоверение в оригинал, установяващо вписване прехвърляне на вземането, обезпечено със залог. Изложил е мотиви за липса на легализиран превод на подлежащия на вписване акт от 08.04.2011г. и копие на скица от кадастралната карта на осн. чл. 6, ал.3 ПВ. Констатирал е неспазване изискванията на чл. 17 ПВ и чл. 171 ЗЗД, позовавайки се на съдържанието на представеното споразумение, съгласно което обезпеченията, предмет на договора обхващат, както особения залог, така и учредената в полза на „И У” АД ипотека. Отказът е мотивиран и с незаплатени държавни такси на осн. чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ЗОС и чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Договорът за особен залог върху търговско предприятие, включващо вещни права върху недвижим имот, подлежи на вписване, съобразно чл. 22а ПВп, по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 ПВ. С оглед на горното, съдът намира, че редът за вписване на последващите изменения и допълнения в учредения особен залог върху търговско предприятие е идентичен на този по първоначалното вписване, като пред съдията по вписванията следва да бъде представено удостоверение за последващите вписвания на залога в търговския регистър. Предвид изложеното и доколкото е предвидено подреждане на издадените удостоверения в определената за целта книга, вписването по реда на чл. 22а ПВ не може да бъде извършено без наличие на такова удостоверение. Тъй като в активите на предприятието се намира недвижим имот, то е поискано вписване на това обстоятелство в СВ.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за особените залози посочва, че обстоятелствата относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, а чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от същия закон очертава кръга от обстоятелствата, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, респ. в Търговския регистър по поратида на залогодателя. Едно от тези обстоятелства е прехвърляне на обезпеченото вземане по чл. 26, ал.2, т.1 ЗОС. В процесния случай, от съдържанието на споразумение за прехвърляне на вземания от 19.04.2011г., с нотариална заверка на подписите от същата дата от нотариус Петър Петров се установява, че „И У” АД и „Р БАНК АГ”, в качеството на продавач и купувач са подписали на 12.10.2010г. договор за покупко – продажба на вземане, а в т.2.1 е посочено, че продавачът е прехвърлил на купувача всички вземания, заедно с обезпеченията, уговорени в т.2.3 като „Р БАНК АГ” е придобил същите, считано от 15.11.2010г. В т.3.1 страните са уговорили запазване действието на договора като целта на споразумението е да потвърди датата на прехвърляне на вземанията. Отбелязано е, че това споразумение е вписано в Службата по вписвания на 21.04.2011г., том III, № 121, вх. регистър 8087 в ипотечната книга, за което е събрана държавна такса в размер на 29 337.50 лв. Съдът не разполага с възможността да извърши служебна справка относно това вписване, но приема, че отбелязването установява категорично извършването му, тъй като същият носи печат и подпис на служител на СВ.

За да прецени законосъобразността на отказа, е необходимо да бъдат представени договорът от 12.10.2010г., 19.04.2011 г., както и документът, озаглавен „AMENDMENT TO CLAIMS SPAM AND PURCHASE AGREEMENT” с дата 08.04.2011г., явяващ се анекс към договора от 12.10.2010г., придружен с превод на български език, от които може да се направи обоснован извод за спазване изискванията на чл. 6 ПВ. Тъй като те не се намират в кориците на делото, то съдът приема, че не е в състояние да формира такава преценка.

Видно от представеното удостоверение изх. № 201110621084609/21.06.2011г. от Служба по регистрация към АВ, на 10.06.2011г. е вписано заличаване на заложния кредитор „И У” АД по втори по ред особен залог, също вписан в регистъра на 28.05.2009г. и е вписан новия заложен кредитор „Р БАНК АГ”. При служебна справка по ЕИК на „М В” ЕАД се установява вписване на декларация за съгласие от Изпълнителния директор на „И У” АД за вписване в ТР към АВ на заличаване заложния кредитор и вписване на нов заложен кредитор „Р БАНК Л АГ” въз основа на договор за покупко – продажба от 12.10.2010г., потвърден със споразумение от 19.04.2011. и подписан от страните – „Р БАНК АГ”, в качеството си на купувач и „И У” АД, продавач на всички вземания, които старият кредитор има към „М В” ЕАД вземания в размер на 15 000 000 евро, като всички обезпечения за тези вземания, вкл. И втори по ред особен залог върху предприятие.

Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи са осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали е налице идентичност между акта, представен за вписване и този в Търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК. В този смисъл е Определение № 442/20.07.2009г. по ч.т.д. № 317/2009г. I т.о. ВКС.
За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на подлежащия на вписване акт, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца.

Представеното от молителя удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията няма характер на удостоверение по чл. 22а ПВ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, но изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място, описание на имота, се преодолява с данните принципно съдържащи се в подлежащия на вписване акт. В този смисъл Определение № 447/10.07.2009г. по ч.т.д. № 58/2009г. ВКС. Характерът на удостоверението, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В настоящия случай, то носи подписа и печата на Агенцията по вписванията, Служба по регистрация.


Приложените от заявителя скица на поземлен имот № 22075/29.09.2010г. и скица на сграда № 22070/23.09.2010г. са издадени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 64/16.05.2008г. съдържа реквизити, които позволяват индивидуализация на имота по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки това чл. 6, ал.3, изр. 2 ПВ изисква скица – копие от кадстралната карта, каквато също не е представена.[/b]


За определяне на дължимата държавна такса, чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията препраща към Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър на особените залози по ЗОС, а приложимата в настоящия случай разпоредба е тази на чл. 2 за вписване на допълнителни обстоятелства по договор за залог. Освен, че следва да бъде определена по този начин, следващата се за вписване държавна такса трябва да бъде и заплатена, както и да се приложи платежен документ, какъвто в кориците на делото липсва.

Предвид строго формалния характер на развиващото се производство, съдията по вписвания следва да съобрази заявеното от молителя обстоятелство за вписване и да направи преценка на подлежащия на вписване акт придружен с удостоверение за вписване, респ. за последващи вписвания. Извън обхвата на дължимото остава преценката за прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотеката, учредена върху същия недвижим имот и следващата се такса за вписване, след като заявителят не поискал това и е посочил, че актът е вписан на 21.04.2011г., том III, № 121, вх. регистър 8087.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният отказ е законосъобразен, съобразен с разпоредбата на чл. 22а ПВ, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Разноски в охранителното производство не се дължат.

Водим от горното, съдът



О П Р Е Д Е Л И:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 17431 от 29.06.2011г. от „И У” АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., район ........................, ул. „...................” ......, представлявано от Изпълнителния директор К У срещу отказ от 21.06.2011г. на съдия по вписванията към Агенцията по вписванията за вписване прехвърляне на вземане, обезпечено със залог с вх. № 13644/21.06.2011г. на АВ.



Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: