ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 966
04.04.2012г., гр.ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ:М. Х.
К. И.
като разгледа докладваното от съдията И.П. ч. гр.дело № 854 по описа на ВОС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 ал.1 вр.чл. 274 ГПК.
С определение за отказ №100 от 07.03.2012г. съдия по вписванията при Агенция по вписванията, Служба по вписванията -гр. В., е отказал да впише молба за вписване на законна ипотека. Твърди се, че незаконосъобразно съдията по вписванията е отказар вписване по аргумент, че молбата не е подадена от легитимирано лице. Излага, че молбата е подадена от нотариус С., каквато възможност дава и нормата на чл.8 и 9 от ПВ. Твърди се, че нормата на чл.264 ДОПК не намира приложение, поради следното: Декларация за неналичие на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски следва да се представи от ипотекарния длъжник, а очевидно в конкретния случай последният би отказал предоставяне на такава. Молителят твърди, че сам не би могъл да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на чужд имот. Излага, че имотите, които се иска да бъдат ипотекирани имат земеделски характер и за тях не се дължат местни данъци и такси. Наред с това излага, че по силата на ал.5 от чл.264 ДОПК на Държавата и Общината са непротивопоставими вписванията в нарушение на ал.1 и ал.2. Сочи, че е представил вносна бележка за внесената такса- втори екземпляр.
Съдията по вписванията е мотивирал отказа като е посочил, че молбата не е подадена от легитимирано лице, не е представена декларация по чл.264 ал.1 ДОПК, както и данъчна оценка на имота, а освен това липсва оригинал на надлежен документ за внесена държавна такса за вписване.
При разглеждане на молбата за вписване на определен акт съдията по вписванията е компетентен да преценява дали акта подлежи на вписване, редовен ли е от външна страна, съдържа ли заличавания, зачертавания, искането съдържа ли всички необходими данни от акта, налице ли са задължителните приложения и внесена ли е определената такса.
Съгласно действащата правна уредба- чл.115 б.”а” ЗС и чл.4 б. “и” ПВ подлежат на вписване всички актове, за които със закон е предвидено това. Нормата на чл. 168 ЗЗД предвижда, че законна ипотека се учредява в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, като законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Следователно и молбата за вписване на законната ипотека подлежи на вписване по силата на изричното предвиждане на закона.
Изрично е предвидено и че молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2 ЗЗД.
Тези реквизити са трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Видно от приложената молба е, че тези реквизити са налице и акта е редовен от външна страна.
Чл.8 ал.1 от ПВ предвижда, че вписването на нотариалните актове по чл. 4, букви "б" - "и" - по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. В конкретния случай производството е сезирано по молба на Нотариус Н. С. с рег. №1** на Нотариална камара- София, която е сезирала съдията по вписванията да извърши вписване въз основа на подадена от молителя Н.З.Р. в качеството му на управител на “Е. Е.” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. П., бул. “С.” №* вх.* ет.* ап.*. Молбата на Р. е представена заедно с молбата от нотариус С. и същата е вписана под №24 т.І рег.№ 1205 н.д. №24/12г., като същата е нотариално заверена досежно положения от Р. подпис под нея.
Настоящият състав намира, че независимо от факта, че молбата от процесуално легитимирания по силата на чл.8 ал.1 ПВ молител- отчуждител, да е фактически предоставена със съпровождаща молба от друго лице, то доколкото съдията по вписванията е надлежно сезиран с акт по чл.4 б.”и” ПВ, и последният отговаря на изискванията на чл.6 ал.1 ПВ, то няма формално основание да бъде отказано вписването. Може да се приеме, че само фактическите действия по депозирането на молбата за вписване на ипотеката са извършени от трето лице. А няма пречка и лице, имащо предвиденото в правилника качество “нотариус”, да поиска извършване на вписването. Предвид горното и съображенията на съдебния изпълнител в обратния смисъл са несъстоятелни.
Досежно наличието на задължителните съпровождащи молбата приложения:
Чл. 264 ал.1 ДОПК гласи, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Нормата на ал.5 на цитираната норма сочи, че нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише акт без представена декларация отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя.
Безспорно е, че декларация по чл. 264 ДОПК не е представена с молбата.
Тълкуването на текста на ал.1, както и предвидената в ал.5 на нормата отговорност на съдията по вписванията категорично налага извода, че нормата е императивна, поради което и не може да бъде тълкувана. Независимо от вида на ипотеката – договорна или законна, декларация следва да бъде подадена от ипотекарния длъжник. Непредставянето й е абсолютна пречка за извършване на вписването. Ирелевантно е в случая какъв характер има недвижимия имот и дали за него се дължат местни данъци и такси, тъй като характера на имота не може да бъде преценяван за всеки отделен случай поотделно от съдията по вписванията. Както вече се коментира, нормата е императивна, поради което и доколкото изключения не са предвидени, такива очевидно не могат да се допускат. Освен това декларацията обхваща не само удостоверяване на липса на задължения за данъци и такси, но също така и осигурителни вноски, което не е свързано с характера на имота, а с изправността на ипотекарния длъжник. Затова и аргументите, че не е необходима декларация и данъчна оценка, тъй като за имота не се дължат данъци, съдът не споделя. Съдът намира за последователни наведените от жалбоподателя основания за фактическа невъзможност да представи такава декларация, поради факта, че тя трябва да изхожда от ипотекарния длъжник, който е и единствен легитимиран да се снабди с удостоверение за данъчна оценка, а очевидно при учредяване на законната ипотека в хипотезата на чл.168 ал.1 ЗЗД длъжникът може да откаже. Горната фактическа невъзможност обаче се дължи не на празнота в закона, а на незаконосъобразността по същество на предоставения за вписване акт. По същество нито съдията по вписванията, нито настоящият състав може да коментира законосъобразността на правния акт. Неговата незаконосъобразност обаче следва да се отбележи като аргумент, че жалбоподателят не може да получи вписване на формално основание- именно невъзможността да представи декларация. Вярно е, че законът не е предвидил срок на учредяването на законна ипотека. Но не може да се приеме, че доколкото същата се вписва по молба на кредитора и представлява едностранно волеизявление, то и може да бъде сключена по всяко време, независимо от момента на отчуждаване на имота, които се иска да бъде ипотекиран. В настоящия случай молителят е отчуждил имотите през 2010г. като е уговорено отложено плащане на цената за период от една година. Молбата за вписване на ипотека върху отчуждения имот е подадена едва през 2012г., т.е. дори след настъпване на падежа. Не е ясно дали плащане е последвало, т.е. дали въобще съществува вземане, което да бъде обезпечено чрез ипотеката. Още на по-силно основание, не е ясно дали имотите се намират в патримониума на ипотекарния длъжник или с тях има вече разпореждания. Което от своя страна би довело до ограничаване на чужда правна сфера. От гореизложеното се налага извода, че макар и да не е изрично посочено в закона, то имплицитно се съдържа, че законната ипотека по чл.168 ал.1 ЗЗД може да бъде вписана само и единствено по време с отчуждителния акт за имота, върху който тя се учредява. Този извод се налага и от принципа, че с тежести може да се обременява само собствен имот. Щом законната ипотека не е вписана към момента на отчуждаването на имотите, то единствената възможност за обезпечаване на вземането чрез този способ е договорната ипотека, а не законната. Искайки вписване на законна ипотека, молителят сам се е поставил във фактическа невъзможност да изпълни всички изискуеми по закон формални изисквания за вписването на акта.Затова и доколкото не е спазена императивната правна норма на чл.264 ал.1 ДОПК, то и отказът на съдията по вписванията е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 100 от 07.03.2012г. съдия по вписванията при Агенция по вписванията, Служба по вписванията -гр. В., е отказал да впише молба вх. №4655/07.03.2012Г. за вписване на законна ипотека, депозирана от Н.З.Р. в качеството му на управител на “Е. Е.” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр. П., бул. “С.” №* вх.* ет.* ап.*.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
